№ 66
гр. ХАСКОВО, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500030 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Х., подадена чрез назначения му особен
представител адв.В. П.-АК-Хасково против Решение №575/14.10.2022г.,постановено по гр.д.
№1198/2021г. на РС-Хасково, в частта, в която е прието за установено, на основание чл.422
ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД по отношение на Д. С. Х., че дължи на „Йеттел България“
ЕАД-гр.София сумата от 75,37лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси,
за периода от 01.01.2019г. до 28.02.2019г. по сключени между тях Договор за мобилни
услуги от 07.10.2015г.,изм. с допълнително споразумение към него от 18.09.2018г. и
Договор за мобилни услуги от 29.12.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№48/2021г. по
описа на РС-Хасково-08.01.2021г. до окончателното плащане.
Според жалбоподателя решението на РС – Хасково в обжалваната му част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Твърди ,че независимо от обстоятелството,че в представената по
делото фактура била калкулирана сумата за месечна такса и за посочен мобилен номер, това
не означавало, че се е възползвал от услугите на мобилния оператор. Счита, че фактурата не
доказва осъществено потребление, поради което посочените в нея суми не се дълггат.
Поддържа също, че начисляването на суми по абонаментни планове не означава също, че
такива услуги са били ползвани. При липса на потребление не следвало да се начисляват
такси. Липсвала и покана и последващо предсрочно прекратяване на договора. Срокът да
1
договора бил изтекъл, когато едностранно е бил прекратен от ищеца, без да последва
необходимото уведомяване на потребителя. Прави се искане въззивната инстанция да
отмени решението на РС-Хасково в обжалваната му част и вместо него да постанови друго
по съществото на спора,с което да отхвърли претенцията по чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от
75,37лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси,за периода от 01.01.2019г.
до 28.02.2019г. по сключени между тях Договор за мобилни услуги от 07.10.2015г.,изм. с
допълнително споразумение към него от 18.09.2018г. и Договор за мобилни услуги от
29.12.2018г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№48/2021г. по описа на РС-Хасково-
08.01.2021г. до окончателното плащане .
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна по тази жалба „Йеттел
България“ЕАД,чрез пълномощникът си е депозирала отговор на въззивната жалба,с която я
оспорва и излага съображения за нейната неоснователност.Прави искане въззивната
инстанция да потвърди решението на РС-Хасково в обжалваната му част. Претендира се
присъждането на разноски.
Против постановеното по делото решение,в частта,в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД за установяване по
отношение на Д. С. Х., че дължи на „Йеттел България“ЕАД сумата от 186,53лв.,от които
114,87лв.,представляваща дължима неустойка за предсрочното прекратяване на сключения
между тях Договор за мобилни услуги от 07.10.2015г. и ,изм. с допълнително споразумение
към него от 18.09.2018г. и 71,66лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения между тях Договор за мобилни услуги от 29.12.2018г. е останал
въззивникът „Йеттел България“ЕАД-гр.Софя, който чрез пълномощника си, в
законоустановения срок е депозирал насрещна въззивна жалба, съдържаща оплаквания
относно неправилността на решението в посочената част. Поддържа, че изводите на съда не
кореспондирали с установените по делото факти и обстоятелства, като се твърди,че ищецът
не е претендирал компенсаторна неустойка, равняваща се на сбора на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на процесните договори. В тази връзка твърди,че в
представените по делото договори изрично било посочено, че неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС.Прави
искане въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково в обжалваната му част и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, като присъди в полза на ищеца и
претендираната сума за неустойка поради неизпълнение в размер на общо 186,53лв.
Претендира и присъждане на разноски по делото.
За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 415 вр. с чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 92 вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване в отношенията между ,,Теленор
България‘‘ ЕАД и Д. С. Х. дължимостта от ответника на сумата от общо 261,90лв.,от
която 75,37лв.-дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуг и 186,53лв.-представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
2
договорен абонамент за услуги.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за мобилни услуги
от дата 07.10.2015г. по избран абонамент „Стандарт 39,99“.В последствие било сключено
Допълнително споразумение, като абонанът избрал абонаментна програма „Тотал 30,99“ със
срок на действие 24 месеца до 29.12.2020г. , по силата на които ответникът придобил
качеството на абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги и станал титуляр на
мобилни номера *** и *** . Ответникът получил и описаното в исковата молба мобилно
устройство TELENOR M100 Blak срещу заплащане на цена в размер на 9,99лв., като
стандартната цена на устройството без амбонамент е 68,90лв., или отстъпката,която
абонатът е получил възлиза на сумата от 59,91лв. Сочи се още, че за отчетния период на
потребление 01.01.2019г.-28.02.2019г. ответникът не заплатил стойността на потребените
мобилни услуги , поради което на основание чл. 75 вр. с чл. 19б от ОУ ищецът прекратил
едностранно договорът за мобилни услуги и издал крайна фактура №********** от
01.05.2019г. Заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно, като при сключването на договорите абонатът бил уведомен за датата
от месеца, на която ще му бъде издадена фактура /чл. 26 от ОУ/. В посочената клауза от
Общите условия било предвидено и че неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задължението за плащане. За наличието на незаплатени месечни абонаменти
ответникът бил уведомен по реда на чл. 31а от ОУ чрез изпращане на кратко текстово
съобщения - SMS. След изтичане на срока за плащане на ответника последователно били
ограничени изходящите обаждания, входящите обаждания, след което бил спрян и достъпът
му до мобилни услуги. Абонатът бил в неизпълнение на договорите , като не спазил
крайния срок за плащане на абонаментите си. Неизпълнението на ответника обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като
начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключените
абонаменти. Начислената неустойка била формирана при спазване новите правила за
изчисление, уредени в т. 11 от Договора. Тези правила били включени в съдържанието на
индивидуалните договори на основание постигната Спогодба между ,,Теленор България‘‘
ЕАД и Комисия за защита на потребителите. Според клаузата на т. 11 от Договора ,,В случай
на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока на срока в т. 11 по вина или
по инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия
договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : (а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.В допълнение на
неустойката в предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия
срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
3
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответната обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия
срок на договора.‘‘ Неустойката в размер на 186,53лв. била формирана по следния начин :
За абонаментен план ,,Тотал 12,99‘‘се дължи неустойка в размер на 39,20лв.,
представляваща стойността на 3 абонаментни такси без включено ДДС т.е. 10,82лв.
умножено по 3 вноски. Към абонаментен план ,,Тотал 30,99‘‘ е начислена и неустойка в
размер на 77,46лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройство /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от абоната при предоставянето му /в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
Ищецът посочва клаузи от Общите условия, които уреждат правото на оператора
да получава в срок всички дължими плащания и кореспондиращото задължение на абоната
да заплаща в указания във фактурата срок /но не по късно от 18 дни след датата на
издаването й/ стойността на ползваните услуги. Подписвайки Общи условия на ,,Теленор
България‘‘ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги,
абонатът се съгласил и приел предвидените в тях права и задължения.
С писмения отговор на исковата молба, подаден от особения представител на
ответника се дава становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.
Оспорват се претендираните суми по основание и размер.
Хасковският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и във връзка с наведените във въззивната и насрещната жалби оплаквания, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната и насрещната жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани
страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва
да се разгледат по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
и допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
В разглеждания случай оплакванията на въззивниците за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, по своя характер
съставляват оспорване на изводите на районния съд, че са налице предпоставките за
4
уважаване на исковете респ. отхвърляне на исковете.
Видно от материалите по ч. гр. д. № 48/2021 г. на РС- Хасково в полза на ищеца е
издадена Заповед № 260038/14.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, за вземания за главница и неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги в
общ размер на 261,90лв.. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок
от получаване на съобщението следва да се предяви иск относно вземането, предмет на
заявлението. С оглед на това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за
установяване съществуването на вземането си.
Видно е от приетите по делото писмени доказателства е,че между страните е бил
сключен договор за мобилни услуги 07.10.2015г. по избран абонамент „Стандарт 39,99“,а в
последствие било сключено Допълнително споразумение,като абонанът избрал
абонаментна програма „Тотал 30,99“ със срок на действие 24 месеца до 18.09.2020г. По
силата на сключения договор и допълнителното споразумение безспорно е, че ответникът е
станал абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги и титуляр на два мобилни
номера ,за който е бил избран и съответния абонаментен план .Ответникът получил и
описаното в исковата молба мобилно устройство срещу заплащане на цена в размер на
9,99лв.,като стандартната цена на устройството без амбонамент е 68,90лв.,като
отстъпката,която абонатът е получил възлиза на сумата от 59,91лв.По делото са представени
Договор за мобилни услуги от 07.10.2015г.,договор за мобилни услуги от 29.12.2018г.. и
Допълнително споразумение от 18.09.2018г.; Общи условия на ,,Теленор България‘‘ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги; счетоводни
документи, удостоверяващи стойността на ползваните услуги и дължимите лизингови
вноски през процесният период.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за извършени плащания
по процесните договори.
Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства между
страните съществува облигационна обвързаност по силата на сключени договори за
мобилни услуги.Съгласно договорите за ответника съществува задължение да заплаща
стойността на уговорената абонаментна такса, цената на потребените услуги и лизинговите
вноски. По делото са представени и общи условия на „ Теленор България“ ЕАД за
отношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, от които на основание чл.19б е
видно,че „Теленор България“ ЕАД има право едностранно да прекрати сключен
индивидуален договор в случай,че потребителят не е платил дължими суми след изтичане
на сроковете за плащане съгласно индивидуалния договор.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
С ангажираните по делото доказателства ищецът е установил съществуването на
5
вземането си за неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,за
исковия период от време, тъй като задължението на потребителя за плащане произтича не
само от реалното ползване на мобилната услуга и се дължи без значение дали мобилния
оператор действително е доставил и съответно дали абонатът ги е потребил. Съгласно т.23
б.“б“ от Общите условия месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен договора и включва разходите за поддръжката на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно,в размери съобразно избрания от него абонаментен план.В този
смисъл претенцията в размер на 75,37лв. е дължима и при липса на доказателства са
плащане правилно ответника е бил осъден да я заплати.
По делото обаче не са представени доказателства от които да е видно,че ищецът
е прекратил едностранно сключените договори с ответника по негова вина.Не са
представени и доказателства,че до датата на изтичане на договорите същия е бил
прекратен по инициатива или по вина потребителя.Не може да се приеме и
обстоятелството,че с исковата молба се прекратяват сключените договори,тъй като към
датата на нейното предявяване в съда - 01.06.2021г.. договорите вече са били прекратени,
поради изтичане на срока, от което следва и извода, че за ответната страна не е възникнало
задължението да заплати неустойка, която е дължима при предсрочно прекратяване на
договора.
По изложените съображения,съдът намира,че по делото не се установява да е
възникнало задължение на ответника Д. С. Х. да заплати претендираните неустойки от
страна на ищцовото дружество-сума в общ размер на 186,53 лв., поради което претенцията
на ищеца е неоснователна и правилно е била отхвърлена. Ищецът не е упражнил правото
си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срока му и тъй като не е
осъществен фактическия състав за заплащане на начислената неустойка липсва
основание за възникване на вземането за неустойка. В конкретният случай неустойката е
дължима при едностранно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от
страна на длъжника, а прекратяване на договор по делото не е установено.
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с
предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
уговорка за заплащане на неустойка в договора за мобилни услуги, както и че договорът е
бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано
осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало в полза
на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този извод,
съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били прекратени
договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила
правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се отбележи, че
надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
6
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на въззивника, че за прекратяването на
договора не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне
се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл.
19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора
от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на
автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От
това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие
настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на
срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението
до длъжника (така Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I т. о.). В
подкрепа на изложеното е и фактът, че въпреки поддържаната от ищеца теза за автоматично
прекратяване на договора, той не е представил доказателства, че е изпратил предизвестие до
ответника за предсрочно прекратяване. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и
спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме,
че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че връчването
на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК не може да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на
договора, тъй като тя представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по
договора. С оглед всичко изложено, съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил
ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на
настоящата исковата молба, поради което липсва основание за възникване на неустоечното
вземане.
Направените от страна на настоящата въззивна инстанция правни изводи
напълно съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното
решение следва да се потвърди.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 575/14.10.2022г. ,постановено по гр.д.
№1198/2021г. на Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8