Решение по дело №27/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 111
Дата: 24 юни 2013 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20131200800027
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 23 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 339

Номер

339

Година

19.7.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.20

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Станислав Стефански

дело

номер

20134100500579

по описа за

2013

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК.

Жалбоподателят „Е. П.” гр. В., с ЕИК .., с жалбата си до съда оспорва Решение № 211/04.03.2013 г., постановено от Великотърновския районен съд по гр.д. № 4264 по описа на съда за 2012 г., с което съдът го е осъдил да върне на Н. А. А., с ЕГН – *, от гр. В. Т., ул. „Й.”, № .. сумата 1 870,77лв. /хиляда осемстотин и седемдесет лв. и 77 ст./, представляваща недължимо платена от него на 02.12.2011 г. в качеството му на потребител на ел. енергия с кл. № * сума за корекция на сметките му за периода 06.05.2011 г. – 01.11.2011 г., както и сумата 374.90 лв. /триста седемдесет и четири лв. и 90 ст./, представляваща направени разноски по делото за заплатени държавна такса за производството и адвокатско възнаграждение. Излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. С оглед на това се иска отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответник жалба чрез процесуален представител с писмено становище оспорва изцяло жалбата.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд произнасяйки се по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, го е уважил изцяло.

Н. А. А., с ЕГН – *, от гр. В. Т. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ и СТИ, отчитащо потребената в имота му ел. енергия е присъединено към ел. мрежа, поради което между страните е налице облигационно правоотношение, пораждащо правото на ищеца да закупува ел. енергия и насрещното право на ответника да получи цената за доставената стока. Правата и задълженията на страните по възникналото облигационно правоотношение съгласно чл. 98а и 98б ЗЕ се уреждат с Общи условия, утвърдени от държавен регулаторен орган – ДКЕВР и такива са влезли в сила за двете дружества след публикуването им на 30.11.2007 г. в централен всекидневник в-к Репортер и местен всекидневник в-к Янтра днес. Те са одобрени от ДКЕВР съответно с Решение ОУ – 060 / 07.11.2007 г. и Решение ОУ – 061 / 07.11.2007 г. Последващото изменение е публикувано само в централен ежедневник на 19.04.2009 г., но пълните текстове на същите, включително и с измененията, са поместени и на интернет страницата на двете дружества, при което следва да се счита, че те са общоизвестни на всички потребители. Общите условия обвързват страните на основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД, а за неуредените случаи се прилагат общите правила на ЗЗД. ЗЕ дава задължителните рамки на ОУ, но няма пречка ОУ да имат и факултативно съдържание, почиващо на принципа за свобода на договарянето – чл.9 ЗЗД и непротиворечащо на императивни правни норми.

Въз основа на извършени констатации, на ответник жалба е извършена корекция на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на Е.ОН България Мрежи. Корекцията е за период от 180 дни – за периода 06.05.2011 г. – 01.11.2011 г. и начислената сума е в размер на 1870.77 лв., за която е издадена фактура № */ 07.11.2011 г. Ищецът е заплатил начислената му сума на 02.12.2011 г., видно от представения касов бон.

Налице е спор относно съществуването на право на ответника при така констатираното неправилно отчитане от СТИ да извършва едностранно коригиране на сметки на абоната за минал период. Когато се търси реализация на договорна отговорност в следствие неизпълнение на задължение от страна на потребителя/ ползвателя по чл.28 вр. с чл.24 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, вр с чл.16 ал.5 вр. с чл.38 от ОУ на договорите за пренос на ел. енергия вр. с чл.79 ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД, отговорността е винаги виновна и фактическият й състав включва действието/ бездействието, с което е обективирано неизпълнението на задължението, размера на неизпълнението, както и субективното отношение на съконтрахента. Безспорно единственно потребителят да има интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него ел. енергия с оглед спестяване на разходите за стойността на същата, но това не означава, че може да се презюмира виновно неизпълнение от негова страна на договорните му задължения. Предвиждането на обективна отговорност на страните при едно договорно правоотношение противоречи на закона и клауза в тази насока се явява недействителна. Не може да се приеме, че се касае до извъндоговорна отговорност – за приложение на хипотезата на чл.59 от ЗЗД, когато се поражда едностранно облигационно правоотношение, насочено към преодоляване на последиците от лишено от правно основание разместване на имуществени блага от патримониума на едно лице в патримониума на друго и се дължи връщане на това, с което субектът се е обогатил до размера на обедняването на кредитора. Потребяването на ел. енергия от страна на абоната е извършено не без основание, а напротив – в рамките на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия. По това правоотношение се дължи доставянето, респективно заплащането на реално полученото количество електроенергия, като предметът на продажбата е ясно определен, но количеството е величина, която не е изначално определена, а за всеки конкретен период от време се установява чрез показанията на СТИ. Независимо, дали се касае до договорна или извъндоговорна отговорност на потребителя, ако абонатът е потребил електроенергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането й, но размерът на задължението следва да бъде точно установен и зависи от момента, от който датира неточното отчитане от СТИ и от реално доставеното и ползвано през този период количество ел. енергия. Първата величина е неизвестна – липсва информация за началния момент на манипулацията върху схемата на СТИ. Втората величина също е неизвестна ) не може да бъде установено реалното количество ел. енергия, ползвано от абоната при това за конкретната фаза, доколкото към всяка фаза са свързани различни консуматори. Методиката на ОУ на енергодружествата, използваща като база за изчисленията максимален срок за корекция - чл.38, ал.4 от ОУ, както и пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, не е установена в закон и следва да се счита, че клаузите в тази насока са недействителни на осн. чл.26 от ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми – за равнопоставеност на страните по договорното правоотношение. Трайната съдебна практика /решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ІІ Т.О. на ВКС, решение № 104/05.07.2010 г. по гр.д. № 885/2009 г. на ІІ Т.О. на ВКС, решение № 26/04.04.2011 по т.д. № 427/2010 г. на ІІ Т.О. на ВКС, решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010 г., ІІ Т.О. и решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. № 582/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС/ дава отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Тези решения, постановени на основание чл.290 ГПК, се сочи да имат задължителен характер за долустоящите на ВКС съдебни инстанции съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допълнени и разширени в ТР 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е задължен да съобрази практиката си с практиката на върховната инстанция, приемаща за неравноправни и нищожни поради противоречие със закона тези клаузи от Общите условия на енергопреносното предприятие, които предвиждат възможността за едностранна корекция на сметката на потребител при констатирано неточно отчитане от СТИ без значение основанието за това. Последните изменения на ЗЕ от м.07.2012 г. не променят изводите.

Първоинстанционният съд е изяснил обективно и пълно фактическата обстановка.

Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на обжалваното решение и препраща към същите съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 350,00лв.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 211/04.03.2013г., постановено от Великотърновския районен съд по гр.д. № 4264 по описа на съда за 2012г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Е. П.” /старо наименование “Е.ОН Б. П.”/, със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., Бизнес парк В., сграда .. ЕИК .. да заплати на Н. А. А., с ЕГН – *, от гр. В. Т., ул. „Й.”, № ..сумата 350,00лв. – направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

DAB53BB8844C59D9C2257BAD003B0D42