Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4540 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск от Р.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1855,46 евро, представляваща
платена сума без основание в полза на ответника, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
заплащане на задължението.
В исковата
молба се излага, че Р.И.Х. на 22.05.2014г. и 01.07.2014г. в полза на ответника и негова клиентска
сметка № ***и клиентски номер *** е внесъл в „У. Б.“ АД общо сумата от 1 855,46
евро, на две вноски:
- с вносна бележка от 22.05.2014г.-1 345 евро
- с вносна бележка от
01.07.2014г.-сумата от 510,16 евро, като тази сума е превалутирана
от банката в 1000 лева по курса на банката за деня-1.959 лв. за едно евро.
Ищецът
твърди, че е налице неоснователно обогатяване на ответника с исковата сума,
представляваща извършени от ищеца плащания, предвид липсата на основание за
това т.е. на договорно правоотношение, по силата на което ищецът да се е
задължил да превежда посочените по-горе суми по сметка на ответника в „У. Б." АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от назначен от съда особен представител на ответника, с който
изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че страните са се
познавали отдавна и са свързани лица, като ответникът е прехвърлил дела си от „Р.
П.“ ООД, в което дружество синовете на ищеца са собственици. Твърди, че
страните са в договорни отношения и са имали общ бизнес.
Ответникът,чрез
процесуален представител адв. Л.П. от ВАК развива
доводите си, в отговор подаден след срока по чл.131 от ГПК, че ищецът
съвсем съзнателно и по своя недвусмислена воля е направил плащанията не към
ответника, а към трето лице - банката, като ответникът по никакъв
начин не се е разпореждала с постъпилите от ищеца суми. Договорката между ищеца и ответника по
делото и неговата съпруга Г. Х..и братът на съпругата –
И. Х., последните двама племенници
на ищеца е била с оглед обстоятелството, че чрез този кредит реално се
осигурява финансиране на „К. Р. Г.." АД, което към този момент е било във
влошено финансово състояние, нямало е средства за дострояване на сградата в гр.
Бяла и трети лица не са искали да купуват имоти в
сграда на етап „груб строеж", на какъвто етап е купил ответника, в сграда която не е въведена в
експлоатация, като със средствата от този и други идентични по характер кредити
отново изтеглени от роднини, като в това число са посочените по-горе лица,
както и сина на ищеца – Д. Х. Излага се, че ролята на
ответника е била единствено да бъде формален кредитополучател и по този начин
да помогне на чичото на съпругата си. Във вътрешните им договорки ищецът е поел
изцяло задължението да изплаща кредита за своя сметка, респ. „К. Р. Г.."
АД, без регресни претенции към ответника.
Съдът следва да изведе правната квалификация въз
основа на невъведени от ищеца обстоятелства. Определянето на правната
квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на предявения иск, и от заявения петитум.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес спорът следва да се разреши съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, като се обсъдят релевантните за спора факти,
доказателствата, доводите на страните и се приложи съответния материален закон.
От твърденията на ищеца в исковата
молба се прави извод, че същият е внесъл парични средства по кредитната сметка
на ответника, която обслужва теглен от последния кредит. В исковата молба
същият е посочил правна квалификация чл.59 от ЗЗД. Тъй като ищецът няма качеството на страна по договора за
банков кредит нито пък твърди да е налице друг интерес от заплащането на
посочените суми, в случая неговият път за защита е именно чрез иска по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. Предявеният
иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По сключен договор за банков ипотечен кредит на 31.03.2009г.
на физическо лице № ***. „У. Б.“ АД предоставя на С.К.Ц. ипотечен кредит в
размер на 50 000 евро, с начална дата на падеж 20.04.2009г. и крайна дата на
падеж 20.03.2044г. при посочени в договора годишен лихвен процент, такси и
комисионни. В договора е посочена банкова сметка, *** ***. Като
обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за ипотечен кредит
са посочени вписване на договорна ипотека върху Апартамент № 18, със застроена
площ от 82,10 кв.м., находящ се на втори етаж в
жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор № 07598.305.408 по КК на гр.Бяла,
както и последващи анекс към договор за банков кредит №
304-0308/31.08.2009 г. от 05.03.2010 г. и анекс към договор №
304-0308/31.08.2009 г. от 21.05.2013 г.
Видно
от нотариален акт от 02.04.2009г. за покупко-продажба на недвижим имот № 106,
том I, рег.№ 1123, нот. дело №69/2009г.
на нотариус П. М., вписана в РНК под № 478 и с район на действие – Варненски районен съд „К. Р.
Г..“ АД, с ЕИК ***, представлявано от управителя си Р.И.Х. продава на С.К.Ц.
следният недвижим имот: Апартамент №18 със застроена площ 82,10 кв.м., находящ се сутеренния етаж на жилищна сграда №4 (апартхотел), с три жилищни, подпокривен
и сутеренен етаж, построена в имот с идентификатор № 07598.305.408 по
кадастралната карта на ***, ведно с прилежащите му идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж за сумата в размер на 37100 лева,
която ще бъде осигурена с банков кредит от „У. Б.“АД гр.София, по силата на
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 304-0308 сключен
на 31.03.2009г. и ще бъде заплатена на продавача по банков път след вписване на
нотариалния акт и представяне на доказателства , установяващи първа по ред
договорна ипотека върху недвижимия имот в полза на банката .
По делото са
представени вносни бележки от У. Б. от 22.05.2014 г. за сумата от 1345 евро и вносна бележка от У. Б. от
01.07.2014 г. за сумата от 510,46 евро.
По
делото са разпитани, като свидетели, главната счетоводителка на „К. Р. Г.." АД -В. Л., юрисконсулта на „К. Р. Г.."
АД през процесния период -адв.
К. Г.и племенник на ответника – И. Х. Също така ищецът Р.Х. лично е дал
отговори на въпроси на основание чл. 176 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между
тях /доколко обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт/, а в
тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди,
че е налице такова. Следва също така да е налице липса на правно основание за
обогатяване и липса на друга правна защита на обеднелия.
От събраните по делото доказателства, представени
вносни бележки се установява безспорно, че сумата от 1855,46 евро е излязла от патримориума на ищеца и е постъпила по сметка на С.Ц..
Между страните не се спори, както и видно от представен Договор за банков ипотечен кредит на
31.03.2009г. на физическо лице № ***., сумата е постъпвала по банковата сметка в „У. Б.“ АД за погасяване на задълженията по този договор. Ищецът е обеднял с тази сума. Сумите са
постъпили по сметка на ответника и с усвояването им от банката се е погасило негово
задължение, чрез което се е намалил неговия пасив или ответника се е обогатил с тези
суми. Безспорно налице е и връзка между обедняването и обогатяването.
В тежест на ответника е да докаже основанието на
своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. /Решение № 107 от
08.10.2015 г. по т.д. № 2226/2014 г., I т.о. на ВКС/. Ответникът, твърди, че ищеца е
правил вноските по негова сметка от името и за сметката на трето за спора лице
– „К. Р. Г..“ АД, истински кредитополучател по договора за кредит да е „К. Р.
Г..“ АД, представлявано от Р.Х.. Твърди се неформално, устно споразумение между
С.Ц. и ищеца, по силата на което ответникът се е задължил да изтегли банков
кредит, с който да закупи апартамент от дружеството „К. Р. Г.." АД, на което ищецът е изпълнителен директор, а след това
последният ще изплаща дължимите вноски по кредита.
Предмет на
спора не е нищожност на договора за кредит, договора за покупко-продажба на
апартамента или съглашението между страните, поради което и при липса на
твърдения за симулация (привидност) и изрично оспорване на горепосочените
сделки, забраната по чл. 165, ал. 2 ГПК не следва да се прилага. Свидетелските
показания са винаги допустими, когато страните ги сочат за установяване на
обстоятелствата около сключване на договора, респ. за мотивите им да се
обвържат с определена сделка. /така Решение № 12 от 31.01.2019 г. по гр.д. №
2000/2018 г., IV г.о. на ВКС
и др./. Претенцията по делото е за сумата от 1855,46 евро, което е
под установения праг по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. II ГПК.
Следва да се
посочи, че показанията на всеки един от разпитаните по делото свидетели В. Л., юрисконсулта на „К. Р. Г.." АД през процесния период адв. К. Г.и
племенник на ответника Ивайло Х. се ценят с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
От
показанията на свидетелката В. Л. се установява, че същата е изготвяла вносни
бележки за плащане на суми от името на Р.Х. и синовете му към други лица
работещи в консорциума, включително ответника С.Ц.. Същата излага, че това е
ставало в работно време, „..те са управители на фирмата, не мога да им
откажа..“, което навежда извода, че ищецът целенасочено е внасял пари по
кредитната сметка и не се касае за
инцидентни плащания. Това т.нар. техническо попълване на платежни нареждания се
характеризира със системност и периодичност.
От показанията на свидетеля адв. К. Г.се установяват параметрите на постигнатата между
страните уговорка и обстоятелствата около сключването и́, които са
логични, последователни, непротиворечиви и се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност. За дадените от него показания,
същият носи наказателна отговорност по чл.290 от ГПК. От показанията му се
установи, че поради финансови затруднения на дружеството „К. Р. Г..“ АД през
втората половина на 2008 г. изпълнителният директор Р.Х. се е обърнал с молба
към определени служителите на компанията да закупят апартаменти в сградата в
гр. Бяла. Свидетелят знае за тези уговорки, защото на него също му е била
предложена такава оферта, като ищецът лично е поел ангажимента да погасява
вноските по отпуснатите кредити. Във вътрешните отношения между тях
апартаментът остава собственост на дружеството, а ако се намери купувач, следва
да се прехвърли на това лице. Близки роднини на ищеца са изтеглили такива
кредити, включително и ответникът, които живее на семейни начела с племенницата
на ищеца Г. Х.. На свидетеля е било
възложено да изготви предварителните договори. Необходимостта от тези уговорки
е била, за да се финансира дружеството, защото не е имало възможност да тегли
други кредити. Независимо, че към 2014 година, когато са извършени процесните плащания, свидетелят не е работил за К. Р. Г..,
то същият има преки и непосредствени впечатления от случилото се именно към
момента на теглене на кредита по договор за банков ипотечен кредит на 31.03.2009г. на физическо лице № ***.
от ответника и направените уговорки за погасяването му.
Свидетелят И.
Х. също така потвърждава под страх от
наказателна отговорност същите уговорки между страните,
така както са изложени от свидетеля Г.. Сочи, че е било обещано при продажба на
апартамент за повече, от Р.Х. нещо като награда, че са помогнали.
Ако свидетелят е заинтересован, това
може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата
оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред
съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради
което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква
степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може
да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните
факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски
показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези
факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат
фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Не съществува
забрана въз основа на показанията на заинтересовани свидетели да бъдат приети
за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява
заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката на съда
за достоверността на такива показания следва да бъде обоснована с оглед
останалите събрани по делото доказателства и на изключване на възможността
заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на обективността на показанията
му. /Така Решение № 22 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 2644/2018 г., IV г.о.
на ВКС/
Не
на последно място съдът следва да съобрази общата процесуална позиция на ищеца
по отношение на заявените от ответника факти. Същият е отговорил уклончиво на
зададените му въпроси по чл. 176 ГПК, свързани с това какви са мотивите му да
преведе процесните суми по кредитната сметка на
ответника, като отговорите са общи и противоречиви. Отговаря, че не е бил
натоварен от ответника да прави вноски, правил е същите, като е знаел, че ще
възстанови внесените средства.
В тежест на ответника е да докаже,
че е налице основание за обогатяването му, но след посочване на основанието
ищецът разполага с процесуалната възможност да опровергава тези твърдения.
Такова насрещно доказване не е проведено. Нещо повече, в случая липсва каквото
и да е логично обяснение наложило предоставянето на тези суми, както и въобще
липсва твърдение или изказано становище от страна на ищеца за неговите мотиви
да извърши плащането. При конкретния казус не се касае и за наличие на
роднински отношения. При липсата на мотив и основание, обикновено страните се
опитват да предприемат някакви други мерки за уреждане на отношенията си, преди
да стигнат до предявяване на иск пред съда. Ищецът не е представил никакви
доказателства, че е налице договор за заем или друго правоотношение между тях,
че се е опитал да уреди отношенията си с ответника, че го е поканил да му
заплати сумите и т.н. Липсата на такива факти и твърдения водят съда до извода,
че се касае за наличието на друга уговорка между страните, каквато се установи
по пътя на пълно и главно доказване от ответника, а именно С.Ц. да изтегли ипотечен кредит срещу задължението
от страна на ищеца да погасява вноските по него.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че е налице основание за обогатяването на ответника, а именно постигнатото между
него и ищеца споразумение за плащане на вноските по кредита, поради което
предявения иск следва да се отхвърли изцяло.
По разноските: Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение
за процесуално представителство на ответника, в размер на 800 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат
правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение,
което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за
прекомерност, както и предвид проведените две съдебни заседания по делото. Поради
което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. не е следва да
бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответника следва да се присъдят разноски, в размер на 800 лв. за
заплатено адв.възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***
осъдителен иск за сумата от 1 855,46 евро, представляваща сбор от недължимо
заплатени от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка клиентска сметка № ***и клиентски номер ***, разкрита на ответника в „У. Б.“ АД във връзка с Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № ***., сключен между С.К.Ц. и „У. Б."
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 800 лв. ( осемстотин лева ), представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: