Р Е Ш Е Н И Е
№….........../28.05.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18044 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Й.А.А., ЕГН **********,***,
срещу „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 7 574 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) – частичен
иск от сума в общ размер на 13544 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”,
обективиран в застрахователна полица № 0312170340012218 от 21.07.2017 г., за
имуществени вреди, нанесени на застрахования лек автомобил, марка „***”, модел
„***”, с ДК № ***, вследствие констатирано на 19.07.2018 г. застрахователно
събитие - неправомерни действия на трето (неизвестно) лице, изразяващи се в
увреждане на двата фара, двата стопа, корпуса на двете странични огледала и
двете предни врати на автомобила, за което е образувана застрахователна
претенция под № *********/19.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.11.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, между
страните е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор
за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна
полица № 0312170340012218 от 21.07.2017 г., с предмет собствения на ищеца лек
автомобил марка „***”, модел „***”, с ДК № *** и период на застрахователно
покритие от 23.07.2017 г. до 22.07.2018 г., застрахователната премия по който е
заплатена изцяло към 14.02.2018 г. Ищецът твърди, че на 18.07.2018 г. вечерта
автомобилът е паркиран в близост до магазин „Айко“,
на паркинг до сградата на „Армеец“ в гр. Варна, като сутринта на 19.07.2018 г.
е установено, че неизвестен извършител е счупил двата фара, двата стопа и двете
огледала на превозното средство, за което са уведомени органите на МВР, Трето
РУ-Варна. Поддържа, че е уведомил и ответника за настъпилото застрахователно
събитие, по повод на което е образувана щета под № № *********/19.07.2018 г. На
19.07.2018 г. служители на ответното дружество са извършили оглед на автомобила
и съставили опис-заключение за констатираните вреди и начина на възстановяване,
както следва: фар десен – подмяна; фар ляв – подмяна; огледало дясно – подмяна;
огледало ляво – подмяна; стоп десен – подмяна; стоп ляв – подмяна; врата предна
дясна – полиране; врата предна лява – полиране. Излага, че изисканите от
застрахователя документи (банкова сметка ***) са представени на ответника на
25.07.2018 г. съгласно приемо-предавателен протокол.
Твърди, че по искане на ответното дружество на 25.09.2018 г. е извършен
контролен (повторен) оглед на автомобила, за което е съставено опис-заключение
от същата дата. С електронно писмо от 23.10.2018 г. ответникът е уведомил
ищеца, че настоява ремонтът на автомобила следва да бъде извършен в доверен
сервиз. С отговор от 24.10.2018 г. ищецът е изразил несъгласие с посочения
начин на възстановяване на вредите, като е уведомил застрахователя, че желае
определяне на обезщетение по експертна оценка, каквато воля е обективирана и в
искането за оценка на вредите. Поддържа, че плащане не е постъпило от страна на
ответника, нито е постановен мотивиран отказ, като срокът за това е изтекъл.
Счита, че дължимото застрахователно обезщетение възлиза в общ размер на сумата
от 13 544 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
частичен иск и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба и направеното в нея искане и представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието и
валидността на сключения между страните застрахователен договор, настъпването в
периода на покрит риск на застрахователното събитие при описания в исковата
молба механизъм, както и нанесените в резултат от същото щети по автомобила,
описани по вид и степен в съставените опис-заключения. Оспорва размера на
претендираното застрахователно обезщетение като завишен. Счита, че съгласно т.
53 и 56 от ОУ обезщетението по експертна оценка следва да бъде определено по
правилата на Методиката за определяне размера на застрахователното обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя, за
която ищецът е информиран при сключване на застрахователния договор. Поддържа,
че, предвид периода на експлоатация на автомобила (над 11 години), няма пречка
ремонтът да бъде извършен с влагане на части – втора употреба, като влагането
на нови такива би довело до неоснователно обогатяване на застрахования.
По същество моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че застрахователят не е платил в срока по чл.
496 ГПК. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателствени средства, както следва: искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“ от 19.07.2018 г. (л. 14),
уведомление от 19.07.2018 г. (л. 16), приемателен протокол от 25.07.2018 г. (л.
18), писмо с изх. № *********/23.10.2018 г. (л. 21).
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет увредения автомобил; настъпване на
застрахователно събитие в периода на покрития риск; причиняването на вредите по
застрахования автомобил, както и причинно-следствената им връзка със
застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В
негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно
обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той
носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения срещу
размера на претенцията.
С изготвения доклад по
делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството,
че е налице на валидно възникнало между страните застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица № 0312170340012218 от 21.07.2017 г., с
предмет собствения на ищеца лек автомобил марка „***”, модел „***” с ДК № ***
при застрахователна сума от 26 000 лв. и период на застрахователно покритие
от 23.07.2017 г. до 22.07.2018 г. Това обстоятелство се
потвърждава и от представената застрахователна полица № 0312170340012218 от
21.07.2017 г. (л. 7), ведно с предложение (въпросник) към полицата (л. 8).
Застрахователната премия е уговорена като платима на четири вноски, които са
заплатени изцяло, видно от приобщените към доказателствения материал по делото разписки
(л. 9 -10).
Като безспорно е отделено също, че в периода на покрит риск – на 19.07.2018 г.,
е констатирано застрахователно събитие,
изразяващо се в неправомерни действия на трето (неизвестно) лице. От
представеното искане за оценка на вреди по застраховака
„Каско на МПС“ от 19.07.2018 г. (л. 14) се
установява, че на посочената дата застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие по реда на чл. 403 КЗ, като в тази връзка при същия е
заведена застрахователна преписка (щета) под № *********/19.07.2018 г. В
искането е отразено, че застрахованият желае обезщетението да се определи по
експертна оценка, като тази негова воля е потвърдена и в последващата
кореспонденция между страните, видно от приложеното електронно писмо от дата
24.10.2018 г. (л. 22).
По отношение вида на настъпилите вреди по застрахования
автомобил отново не е налице спор. Същите са установени от експерти на
застрахователя след извършен първоначален и повторен (контролен) оглед на
превозното средство и описани в съставените опис – заключения по щета *********/19.07.2018 г. от 19.07.2018 г. (л. 15) и от 25.09.2018 г.
(л. 20), в които са посочени 8 на брой увредени детайли, индивидуализирани чрез
отразяване на вида и начина на възстановяване на всеки от тях, както следва: фар
десен -подмяна, фар ляв - подмяна, корпус огледало дясно - подмяна, корпус огледало
ляво - подмяна, стоп десен - подмяна, стоп ляв - подмяна, врата предна дясна
-полиране, врата предна лява - полиране.
Като безспорно по делото е отделено още и
обстоятелството, че посочените имуществени вреди са настъпили в резултат от неправомерните
действия на трето (неизвестно) лице, поради което е съдът намира за доказан и
последният елемент от правопораждащия съдебно
предявеното вземане фактически състав, а именно причинно-следствената връзка
между застрахователното събитие и констатираните щети по застрахования
автомобил.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото застрахователно
обезщетение. За неговото определяне съдът
съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск за застрахователя
възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от
застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг.
от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на
претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към
датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената
съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. №
1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. №
1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на
КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика
в уредбата в тази й част).
За определяне стойността на щетите по застрахования лек автомобил по делото
е допуснато провеждането на съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ). От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от
страните експертно заключение, и изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК се установява, че стойността на щетите по автомобила възлиза на 8239,09 лв., включваща стойността на
нови резервни части от алтернативен доставчик -7999,64 лв. и стойността на
необходимия труд и материали - 239,45 лв., определена при средна пазарна цена
на труда от 28,50 лв. за един нормочас.
По делото не са
представени разходо-оправдателни документи за
извършен преди завеждане на иска ремонт в официален сервиз на марката, като в
искането за оценка на вредите застрахованото лице е посочило определяне на
обезщетението по експертна оценка, поради което съдът намира, че следва да
определи размера на дължимото застрахователно обезщетение именно като сбор от
стойността на нужните резервни части по средни пазарни цени с влагане на нови
части и компоненти от алтернативен доставчик (съгласно т. 1 от заключението на
САТЕ, но без отчитане цената на оригиналните резервни части) и стойността на
необходимия труд и материали за възстановяване на автомобила по средни пазарни
цени, в които са включени както сервизи, които не притежават европейски
сертификат за качество, така и такива, притежаващи такъв сертификат, доколкото
на пазара съществуват и двата вида сервиза, респ. действителната пазарната цена
следва да бъде определена като средно аритметична стойност между предлагана
цена във всички сервизи (съгласно т. 1 от експертното заключение).
Посочената сума от
8239,09 лв. съответства на средните пазарни цени към момента на
настъпване на застрахователното събитие и е съобразена с изискването за
покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който
е имала към момента на увреждането, като не надвишава застрахователната сума от
26 000 лв. Предвид датата на първата регистрация на автомобила – 17.02.2007
г. (л. 13), подмяната с нови части от алтернативен доставчик представлява
възстановяване от същия вид и качество, поради което и съдът счита, че съобразяването
с посочения вариант от експертното заключение и определянето на дължимата сума според
него гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди в рамките на
застрахователното покритие.
Съдът не кредитира варианта по т. 3 от заключението на САТЕ, който определя
вредите в размер на 7577,04 лв., тъй като в посочената сума са включени и цени
на авточасти – втора употреба, които не са релевантни за определяне на
дължимото обезщетение, доколкото цитираната по-горе разпоредба на чл. чл. 400,
ал. 2 КЗ изрично предвижда възстановяване на увреденото имущество с ново от
същия вид и качество. Освен това в разглеждания случай влагането на
употребявани резервни части не само би довело до неоправдано затрудняване на
ремонта (съгласно т. 4 от заключението необходимите резервни части на пазара са
преимуществено внос от Великобритания и същите са несъвместими с увреденото
МПС), но и не гарантира възстановяването на автомобила във вида, който е имал
преди застрахователното събитие (автомобилът е произведен с предназначение за
пазара на САЩ и има разлика във фаровете и стоповете в сравнение с тези на
същите автомобили, предназначени за европейския пазар – съгласно изслушването
на вещото лице, л. 85-86).
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
ответника, според които застрахователното обезщетение следва да бъде определено
по Методиката за определяне размера на обезщетенията по експертна оценка на
щети по застраховка „Каско на МПС“, утвърдена от
застрахователя, и не кредитира варианта по т. 2 от заключението на САТЕ,
определящ размера на застрахователното обезщетение по тази Методика.
Действително, т. 56 от ОУ (л. 40) предвижда, че за частични щети
експертната оценка се изготвя по цени и каталози на застрахователя, но тази
клауза ограничава пазарните аналози, което води до пряко противоречие на
императивните законови правила, обективирани в разпоредбите на чл. 386 и чл.
400 КЗ. Смисълът на законодателната уредба е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия по такъв начин, че да бъдат напълно
репарирани претърпените от реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор. Затова всички клаузи,
уговорки и изявления, които дерогират императивната уредба,
респ. препятстват настъпването на целения със същата резултат, не могат да
бъдат противопоставени на застрахования. Методиката на застрахователя следва да
бъде съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните
не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови
правила. В разглеждания казус приложимите съгласно т. 6.1. от Методиката
параметри за определяне на размера на обезщетението (л. 43) не отразяват
адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат средната
пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на
имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда.
По изложените съображения и при определения размер на дължимото
застрахователно обезщетение от 8239,09 лв., предявеният частичен иск в размер на
7574 лв. се явява доказан, освен по основание, и по размер, поради което следва
да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираната
сума от 7574 лв. – частична претенция от сума в общ размер на 13544 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.11.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1583
лв., от които 303 лв. за заплатена държавна такса, 80 лв. за заплатен депозит
за вещо лице и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие № 98/23.11.2018 г. (л. 6), ведно с отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Й.А.А.,
ЕГН **********,***, сумата от 7 574 лв. (седем
хиляди петстотин седемдесет и четири лева)
– частичен иск от от сума в общ размер на 13
544 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор
за застраховка “Каско”, обективиран в застрахователна
полица № 0312170340012218 от 21.07.2017 г., за имуществени вреди, нанесени на
застрахования лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с ДК № ***, вследствие
констатирано на 19.07.2018 г. застрахователно събитие - неправомерни действия
на трето (неизвестно) лице, изразяващи се в увреждане на двата фара, двата
стопа, корпуса на двете странични огледала и двете предни врати на автомобила,
за което е образувана застрахователна претенция под № *********/19.07.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 28.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Й.А.А.,
ЕГН **********,***, сумата от 1 583 лв. (хиляда
петстотин осемдесет и три лева),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в
полза на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка, ***: ***;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: