Решение по дело №59/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 91 /29.10.2009 г., постановено по гр.д. № 476/2009 г., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак между С. Ф. Ш. и С. Ю. Ш., сключен с Акт за граждански брак № 0036/18.11.2006 г. на гр. Г. Т., Община Г. Т., Област Д., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. С решението съдът е постановил сред прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име О.. Съдът е осъдил ответника С. Ш. за заплати по сметка на съда сумата от 25 лв., съставляваща окончателна държавна такса.

Недоволен от решението е останал ответникът С. Ш., който го намира за неправилно. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция конкретизира депозираната въззивна жалба, като изтъква, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилното анализиране на събраните по делото доказателства. Изтъква също и съображения, че решаващият съд не е анализирал обективно и правилно, събраните по делото доказателства. Счита, че така събраните доказателства не съдържат факти и обстоятелства, от които да може да се извлече извода, че в брачните отношения между страните е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Счита, че бракът е следвало да бъде запазен, защото счита, че и съпругата му желае това. Моли да бъде уважена депозираната от него въззивна жалба.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответницата по въззивната жалба, С. Ш., чрез депозирано писмено становище, я оспорва изцяло.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен от ищцата С. Ф. Ш. против ответника С. Ю. Ш., брачен иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК / отм./, с който е съединен обективно и иск за фамилното име на ищцата.

В този аспект безспорно установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на 18.11.2006 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 0036/18.11.2006 г. на гр. Г. Т., Община Г. Т., Област Д.. Не е спорно по делото, и че от брака си съпрузите нямат родени деца, и че не притежават семейно жилище. Не е спорно в производството и обстоятелството, че съпрузите живеят във фактическа раздяла от 16.01.2009 г.

От събраните по делото доказателства се установява, че настоящото гражданско дело с правно основание чл.99, ал.1 от СК / отм./ е трето по ред в непродължителния семеен живот на съпрузите Ш.. Първоначално с искова молба от 14.07.2008 г., ищцата и в настоящото производство, съпругата С. Ш., е предявила пред Районен съд, гр. Г. Т., иск със същото правно основание –чл.99, ал.1 от СК / отм./. Образуваното по този повод гр. д. № 18/08 г. е било прекратено с определение № 130/30.09.2008 г., поради оттегляне на иска. В последствие по искова молба отново с правно основание чл.99, ал.1 от СК / отм./, депозирана на 05.02.2009 г., този път от ответника в това производство, съпругът Ш., е образувано и гр. д. № 123/09 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Цитираното дело също е било прекратено поради оттегляне на иска. Тези констатации определено подкрепят направения и от решаващия съд, извод, че между страните не е създадена стабилна брачна връзка, градяща се на взаимност, разбирателство и взаимни компромиси. Нещо повече този факт, а и обстоятелството, че във всяка искова молба за прекратяване на техния брак, всеки от съпрузите посочва, че е налице настъпило разстройство на брака им, и че вина за това има другия съпруг, говорят за едно продължаващо несъответствие в характерите на съпрузите, което постепенно и прогресивно е водило до констатираното в настоящото производство, вече непоправимо настъпило разстройство в брачните им отношения. Снетите по делото и обсъдени подробно от първоинстанционния съд, свидетелски показания, в частност показанията на св. Д. и св. О., само подкрепят направения вече извод за това. Те установяват невъзможността и нежеланието на съпругата С. Ш., поради осъществяван по отношение на нея от страна на съпруга психически тормоз, ревност и неразбирателство, да продължи брачното си съжителство със съпруга С. Ш.. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че не е спорно по делото, че считано от 16.01.2009 г., или повече от 1 година, съпрузите са във фактическа раздяла, както и че това не е единствената фактическа раздяла в краткия им брачен живот, че такава е имало и в периода м. юли-септември 2008 г. / л.31-33 от първоинст.д. – твърдения на съпругата и л.28 от първоинст.д. – твърдения на съпруга/. Или казано с други думи и настоящата инстанция намира, че анализът на събраните в производство доказателства, обосновава извода за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака на страните, в резултат на виновно брачно поведение и на двамата съпрузи.

С оглед множеството изложени от жалбодателя във въззивната му жалба, оплаквания, съдът счита, че следва изрично да бъде посочено, че желанието на съпруга С. Ш. да запази брака, следва да бъде изразено чрез полагане на обективни усилия за това по отношение именно на съпругата С. Ш., чрез срещи, разговори и взаимни компромиси, а не просто чрез заявяването му в бракоразводното производство.

Прочие с оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото във въззивното производство, доколкото разноски не се търсят от ответника по жалбата, такива не се и следват.

Предвид изложеното,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 91/ 29.10.2009 г., постановено по гр.д. № 476/ 2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.