Решение по дело №365/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2019 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20197060700365
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

468

 

гр. Велико Търново, 12.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от председателя адм. дело № 365 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят С.С.Г. ***, чрез ***Д. от ВТАК е обжалвал принудителна административна мярка по чл.171, т.5, буква „г“ от ЗДвП за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство, разпоредена от инспектор „ПНП ППС“ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – град Велико Търново, за която е съставен констативен протокол №615 от 20.02.2018 г.

В жалбата се твърди, че принудителната административна мярка е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, като алтернативно се поддържа пред настоящата инстанция и незаконосъобразността и. Що са касае до нищожността на приложената ПАМ, то пред настоящия съд се поддържа, че ответникът по делото не е бил оправомощен да прилага мярка като процесната. В това отношение се прави уточнение, че мотивите на ВАС, съдържащи се в неговото отменително решение, постановено по АД № 2636/2019 г. касаят единствено обстоятелството, че ОДПГ „ЕООД“ – Велико Търново е имала право да  извършва дейност по принудително паркиране и преместване, но в тях липсва произнасяне по компетентността на конкретно разпоредилия мярката орган/служител. Претендират се разноските по делото. 

Ответникът – инспектор „Принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства“ при „ОДПГ“ ЕООД – Велико Търново, чрез процесуалния си представител отрича основателността на жалбата. Аргументите на ответника са изложени в представената подробна писмена защита. Тази страна в процеса твърди, че конкретният служител на търговското дружество „ОДПГ“ – Велико Търново е надлежно оправомощена да прилага заповед като процесната предвид представената заповед № РД22-1688/04.10.2017 г. на кмета на община Велико Търново, който  е представител на администрацията, собственик на пътя. Налице е и позоваване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП. Претендира се спазване на формата на заповедта предвид констатираните конклудентни действия, чрез които е изразено властническото правомощие.  Според ответника няма допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила при прилагане на мярката. Сочи се и правилно прилагане на закона, доколкото автомобилът, управляван от жалбоподателя бил паркиран зоната на действие на пътен знак В 28 и в зоната на действие на табела Т17, указваща възможността нарушителите да се отстраняват принудително, като е извършено нарушение по чл.6, ал.1, т.6 от ЗДвП. Сочи се, че към момента, в който е била приложена мярката, жалбоподателят не е манифестирал надлежно картата си за паркиране на инвалиди, но дори и да се приеме, че той е разполагал с нея, то тя не притежава обвързваща сила, а и за жалбоподателя е задължението да използва притежавана карта при възникнала необходимост. И тази страна претендира разноски по делото.  

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въпросът за допустимост на жалбата не следва да се обсъжда понастоящем. Настоящият спор се разглежда за втори път от административния съд, тъй като с решение № 9118/17.06.2019 г., постановено по АД №2636/2019 . на ВАС е отменено решение № 413/15.10.2018 г. по АД №169/2018 г. на АСВТ и делото е върнато за ново разглеждане от настоящата инстанция. Видно от това решение на ВАС, тази юрисдикция приема, че решението на съда е допустимо, като за този порок тя следи служебно – арг. от чл.218, ал.2 от АПК. Понастоящем нито има отказ от оспорване, нито актът е оттеглен.

По същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

На 20.02.2018 г. лице, посочено като инспектор Н.Г.Г., работещ в търговското дружество „ОДПГ“ ЕООД – Велико Търново, на основание на заповед №РД22-1688 от 4.10.2017 г. и на заповед №РД-22.1490 от 17.09.2014 г., и двете на кмета на община Велико Търново, обосновавайки се с разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.171, т.5, букви, „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП, както и с Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на Велико Търново, констатира неправилно паркиране и съставя протокол №615  от същата дата,в който отразява, че на тази дата в 17.08 часа била създадена организация за натоварване на специализиран автомобил на ППС „Фолксваген“ с № ***, паркиран на улица „Любен Каравелов“ в нарушение на пътен знак В-28 и допълнителна табела Т17, зона за платено паркиране №14. В протокола е посочено изрично, че това лице е разпоредило принудителното преместване.

За така приложената мярка е издадено съобщение /л.9 от АД №169 /2018 г./ от което се установява, че управляващият МПС е уведомен, че е паркирал, без да заплати дължима такса за платено паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП.

Процесният автомобил /МПС/ е предаден на собственика му /жалбоподателя/ на 21.02.2018 г., видно от представената разписка.

Със заповед №РД 22-1490/17.09.2014 г. кметът на община Велико Търново, определя „ОДПГ“ ЕООД – Велико Търново за служба за контрол по смисъла на чл.167, ал.2, т.1 и 2 от ЗДвП.

Със заповед №РД 22-1688/04.10.2017 г. на същия орган на местно самоуправление, служителите на търговското дружество „ОДПГ“ – Велико Търново, сред които е и ответника са определени за длъжностни лица, които да прилагат или нареждат прилагането на ПАМ. Впрочем, представена е и длъжностна характеристика за длъжността на инспектора, като заслужава да се отбележи, че  - въпреки, че става въпрос за лице, наето по трудово правоотношение от търговско дружество – длъжността касае код по НКПД „приложни специалисти в държавната администрация“, каквато държавна администрация определено не е това търговско дружество. Именно в тази длъжностна характеристика – обратно на приетото в решението на ВАС /очевидно това доказателство не е изследвано внимателно от касационната инстанция/, е посочено, че този служител има качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93, т.1, буква „б“ от НК  - т.1.3.2 от тази характеристика.

Докладната записка на ответника /която е адресирана кой знае защо до управителя на дружеството, който няма отношение към определянето му за длъжностно лице/ съдържа изявлението, че на процесната дата ръководеният от него екип репатрира автомобила на жалбоподателя, като това е извършено в 17.08 часа, след края на работното време на платената зона съгласно чл.171, т.5, б.“г“ от ЗДвП, която се отнасяла за автомобилите, на които се поставя средство за принудително задържане.

От приобщения снимков материал се установява, че на процесната дата в 14,12 часа автомобила на жалбоподателя е паркиран на улица, косо по отношение на оста на улицата, като му е поставено техническо обездвижващо средство с номер 28. На снимка в близък план се установява, че върху таблото на автомобила няма поставени предмети /л.32 от АД № 169/2018 г./. Непосредствено след това му е поставено съобщението, което вече бе коментирано. Следващата снимка е размазана и установява огледален образ очевидно поради неопитността на оператора, който я е заснел. Подобно е положението и със следващата снимка /л.36/. На следващата снимка се вижда автомобила на жалбоподателя в заден план в едно с поставеното техническо средство за обездвижването му. На следваща снимка се установява, че тя е заснета вече в 17.04 часа, като е виден знак В28 и неясна указателна табела под него /л.38/. Следващата снимка е на автомобила в заден план, след което следва снимка на предната лява част на автомобила в едно с поставено техническо средство. Следващата снимка е в преден едър план на автомобила, обхващащ предното му стъкло, като се вижда рецептурна книжка на НЗОК и карта за паркиране на хора с трайни увреждания, модел на ЕО, която /предвид представянето и във ВАС/ е валидна до 01.11.2018 г. Следващата снимка е от предния план на автомобила, следващата снимка е от предния план, като включва предния капак и залепено на тротоара нечетлива лепенка. Последната снимка показва вдигането на автомобила за репатриране чрез специализирано техническо средство.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

Настоящата инстанция не споделя изводите на касационната инстанция досежно валидността на принудителната мярка. ВАС приема, че нормата на чл.168, ал.1 от закона дава правомощие на кмета на общината – като представител на администрацията, управляваща пътя или като представител на собственика на пътя – да определя длъжностните лица, които да прилагат мярка като процесната, като търговското дружество пък има качеството на служба за контрол по аргумент от разпоредбата на чл.167, ал.2, т.2 от закона. Освен това ВАС приема, че законодателят не бил въвел ограничение или изисквания досежно собственика на пътя по §6, т.1 от ДР на закона и всеки от тях може с някакъв акт да упражнява организационно - управленско правомощие, делегирайки изрично предоставената му компетентност за прилагане на ПАМ, като добави и персонална компетентност. При това – въпреки представените доказателства – ВАС приема, че прилагането на разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП не изисквала титуляра на правомощието, упражнено чрез прилагането на мярката, да има качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК, понеже липсва препратка към тази разпоредба. Според ВАС качеството длъжностно лице е нещо различно и то е лице, на което били възложени материална и персонална компетентност от собственика на пътя да премества ППС.

Това разбиране не може да се сподели, ако се приложат правилата на логиката, правилата на сравнително правния анализ и се съобрази принципа на правна сигурност. 

Понятието длъжностно лице е употребено многократно в този закон – вж. например чл.6, т.1, чл. 147, ал.13, чл.148, ал.6, чл.152, ал.3, чл.153г, ал.4, чл.167, ал.3 и ал.3б, чл.167а, ал.2 и ал.6, чл.168, ал.1. Сравнителният анализ на тези разпоредби води до логичният извод, че това понятие обхваща физически лица, които имат определена длъжност /като система от функции/, която се изпълнява в административната система на орган на държавно управление – министерство, агенция, община, т.е. понятието е свързано с дадени по силата на закон правомощие по осъществяване на секторна държавна политика или обособена управленска дейност. Търговските дружества са apriori частноправни субекти, регистрирани по ТЗ, които аксиоматично не могат да реализират функции, свързани с държавното управление или да осъществяват секторна държавна политика извън изрично посочените случаи, които следва винаги да се тълкуват стриктно и ограничително с оглед принципа на правна сигурност. Няма как да се поддържа, че орган на власт може да оправомощи служител на търговско дружество с функции, свързани със секторна политика или с държавното управление, тъй като той не упражнява спрямо него нито работодателска, нито дисциплинарна власт и не може да търси от него имуществена или друга отговорност, нито може да влияе на трудовото му правоотношение. Възлагането на организационни правомощия, свързани с дейности по държавно управление или общи и секторни политики обективно може да доведе до колизия между реализирането им и задълженията на такъв работник, произтичащи от неговите конкретни трудови задължения, възложени му от работодателя, на чиято работодателска власт той е единствено подчинен. В този смисъл търговското дружество не може да бъде служба за контрол, определена от кмета на общината по смисъла на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като – поне според правилата на правната логика – органът на власт именно в това си качество няма как да влияе на съответния устройствен акт на това дружество, като му възлага секторно или управленско държавно правомощие, да влияе на правоотношенията на дружеството, които то има с трети лица, да нарежда валидно на управителните му органи или на служителите му да изпълняват публични функции, да променя съдържанието на трудовите правоотношения, по които дружеството е страна като работодател и прочие. Необосновано би било да се поддържа и, че служба за контрол може да бъде търговско дружество по аргумент от §1, т.2 от ДР на АПК в вр. с чл.21, ал.1 от АПК, тъй като никой конкретен нормативен акт не предвижда изрично възможността търговско дружество, а и въобще юридическо лице – субект на частното право /което може да има седалище с оглед принципа на автономия на волята на място различно от съответната община, респ. може да променя това седалище пак според този принцип/ да изпълнява функциите на служба за контрол, поради обстоятелството, че никой закон не възлага изрично на юридически лица, регистрирани по правилата на търговския закон публични функции като тук обсъжданите. Допълнителен аргумент за това е например разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗДвП, която изрично и недвусмислено сочи правомощия /публични функции/ и определя недвусмислено на какви точно юридически лица могат да се делегират и при какви именно конкретни условия.

Въпреки това, с аргумент от чл.226, ал.1 от АПК и предвид процесуалната дисциплина, както и обстоятелството, че в посочения случай е неприложимо решението по дело С-173/09 на СЕС поради липса на хармонизация на Общностно ниво на настоящата материя, следва да се приеме, че ПАМ е валидно разпоредена от компетентен орган, който е едновременно и в трудово правоотношение с търговско дружество.

Обратно на поддържаното от ответника едва в писмената защита на представителя му, което е в смисъл, че  ПАМ е наложена по чл.171, точка 5, буква „б“ от ЗДвП то предвид вписването в констативния протокол досежно нарушаването на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗДвП, както и предвид приложеното съобщение за паркиране на автомобила без заплащане на дължимата такса и докладната записка на ответника с оглед прилагането на мярката след изтичането на работното време съобразно разпоредбата на чл.171, т.5, буква „г“ от ЗДвП, съдът намира, че мярката, приложена от ответника е именно тази по чл.171, точка 5, буква „г“ от ЗДвП. При това – както се отбеляза - налице е заповед №РД 22-1688/04.10.2017 г., според която ответникът има качество на длъжностно лице, което може да прилага ПАМ като процесната.

Липсата на писмена форма на конкретната ПАМ не е сред основанията за нейната незаконосъобразност. Видно от нормата на чл.172 ,ал.1 от ЗДвП, изброените в тази норма принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5, буква „а“, 6 и 7 се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол. След като в разпоредбата не е спомената хипотезата на чл.171, т.5, буква „г“ от закона и с аргумент от противното следва да се приеме, че ПАМ в този случай не се прилага с мотивирана писмена заповед, а с устно нареждане, респ. с конклудентно действие на съответното оправомощено лице. След като прилагането на процесната ПАМ е неформален акт, то липсата на писмен акт не е основание за формалната незаконосъобразност на мярката.

Ответникът обаче не е спазил материалният закон при разпореждането на конкретната мярка.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.5, буква „г“ от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак.

Съгласно приложимата към случая редакция на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗДвП „Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.“.

 В процесният случай – предвид мотивите на решението на ВАС и изложеното досежно компетентността на органа, наложил ПАМ – е ясно, че липсва специализирано звено при общината по смисъла на тази разпоредба, а от друга страна няма доказателства, че на „ОДПГ“ ЕООД е възложено надлежно управлението на обособения паркинг, фиксиран на снимковия материал, съответно липсват доказателства, че именно на това юридическо лице е предоставена и възможността да администрира таксата за платено паркиране, като я получава от името и за сметка на общината.

Извън това и независимо от него, структурата на нормата предвижда три едновременно проявени предпоставки, а именно: паркиране /очевидно на паркинг, за който по нормативния ред е определена цена за паркиране/, незаплащането на услугата на съответното звено или на юридическото лице, посочено в нормата на чл.99, ал.3 от закона и незаплащане на тази услуга след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак, когато след изтичането на заплатената част за услугата или след изтичането на разрешеното време за паркиране, автомобилът продължава да бъде паркиран /това са именно случаите по чл.167, ал.2, т.2 от закона/.

В процесният случай е общоизвестно на пребиваващите в град Велико Търново /а на ответника това е и служебно известно обстоятелство/, че знакът, указващ времетраенето, през което за паркирането действа до 17.00 часа в работни дни, докато в останалата част от денонощието услугата е безплатна. Това, с оглед коментирания по-горе снимков материал, означава, че мярката е приложена в разрез със изискването на закона да е налице изтекло разрешено време за паркиране на процесното място.

Следва да се отбележи все в този контекст, че случаите, в които е налице само паркиране без заплащане на дължимата такса /ако се приеме, че такава е предвидена по съответния ред/, приложима е хипотезата на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, а не хипотезата на чл.171, т.5, буква „г“ от ЗДвП, като впрочем видно е от материалите по делото, че такава мярка е била приложена и съответно не е била оспорена от жалбоподателя.

В аналогичен смисъл е решение № 5760 от 03.05.2018 г. на ВАС, седмо отделение.

Следва приложената ПАМ да се отмени.

При този изход на спора следва на жалбоподателя да се присъдят сторените от него разноски предвид изричното искане и представения списък на разноските.  

 

Водим от дотук изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка от 20.02.2018 г. на инспектор в звено „ПНП ППС“ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – Велико Търново, разпореждаща принудително преместване на паркирано пътно превозно средство „Фолксваген“ с ДК №***.

ОСЪЖДА „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – гр.Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на С.С.Г. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 1120 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :