№ 4993
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Частно гражданско дело №
20231110146225 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК.
Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
С разпореждане от 30.11.2023г., постановено по настоящето дело, съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като е указал и
неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В конкретния
случай определението, с което на заявителя се указва да предяви иск за установяване
на вземането си, е връчено на последния на 13.12.2023г. С оглед това, при спазване на
разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на
15.01.2024г. Във визираният срок заявителят не е предявил иск за установяване на
вземането си.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на
молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното
обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда,
издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на
исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415,
ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова
молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би
могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата
молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда,
пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на
исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията
1
(един и същ конкретен съд) по заповедното и по исковото производство, не е
достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е
задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със
заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на
депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши
справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви
данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 123 от
27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от
11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да
се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в
определения месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да
предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред
съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя
указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за
установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за
изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115
от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от
27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от
11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед № 28598 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 26.09.2023г., издадена по ч.гр.д. № 46225 по описа за 2023г. на Софийския
районен съд, с която е разпоредено Е. В. К., с ЕГН **********, да плати на "А.С.В."
ЕАД, с ЕИК *********, сумата 1 173,10 лева, представляваща главница, съгласно
договор за потребителски кредит № 2468842, скл. на 08.11.2021г. между "К." АД и Е.
В. К., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 26.07.2023г., до окончателното плащане на сумата,
сумата 269,59 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
20.02.2022г. до 28.02.2023г., сумата 165,03 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 21.02.2022г. до 26.07.2023г., платени от
“А.Т.” ЕООД, вместо Е. В. К., по силата на договор за поръчителство от 08.11.2021г.,
скл. между “А.Т.” ЕООД и Е. В. К., което вземане е прехвърлено от “А.Т.” ЕООД с
договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от 01.02.2022г., Приложение 1 от
09.12.2022г., както и държавна такса в размер на 32,15 лева и юрисконсултско
2
възнаграждение в размер на 50,00 лева. , на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му
пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3