Мотиви
по НАХД № 416/2019 г. по описа на Районен съд – И., Трети състав.
С постановление от ….. г. и на основание
чл. 375 от НПК, ИРП е внесла материалите по делото в ИРС с предложение на
основание чл. 78а от НК обвиняемият И. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия И.А.И., роден на ***г***,
с ЕГН **********,***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, работник в
частния сектор, е повдигнато обвинение за това, че от неустановена дата през
месец декември 2017г. в гр.И., обл.С., в частен дом в кв.“И.“, като пълнолетно
лице, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол, което не
е навършило 16 – годишна възраст, а именно с Р.Ж.Ч. на 14 години –
престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.
ИРП, редовно призовани, не изпращат
представител, не вземат становище по предложението.
Обвиняемият, редовно призован, се явява,
признава вината си и моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и на доказателствата, намиращи се по досъдебно
производство № 101/2019 г. по описа на РУ на МВР- И., по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият И.А. И. роден на ***г***.
И.
А.И. ( род. на ***г.) и свидетелката Р.Ж.Ч. (род. на ***г***. Двамата известно време се
срещали тайно от родителите си, обикнали се и решили да заживеят заедно, като
семейство. Един ден през месец декември 2017г. двамата младежи избягали при
роднини в гр.П., където за първи път осъществили полов акт по взаимно съгласие.
След няколко дни се върнали и съобщили на родителите си, че са решили да
създадат семейство и да заживеят заедно. Бащата на непълнолетната Р.Ч.–
свидетелят Ж.Ч.бил против решението им да заживеят на съпружески начала, но
след като разбрал , че дъщеря му е имала полов контакт с обв.И.И. , спазвайки
ромските обичаи , се съгласил.
Двамата младежи заживели заедно в дома
на обвиняемия И.И., който се намирал в кв.И. / извън регулация/ на гр.И.,
където родителите му им предоставили самостоятелна стая и ги подпомагали .
През 2018г. непълнолетната Р.Ч.забременяла
и на 25.01.2019г. се родило детето им – момиче, което било припознато от бащата
– обв.И.А.И. и го кръстили Ж.И. А..
Към настоящия момент обвиняемият И.И. и
непълнолетната Р.Ч.продължават да живеят заедно. Семейството се издържа
финансово от обв.И.И..
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – писмени доказателства (социален
доклад и писма от Дирекция „Социално подпомагане”, удостоверения за раждане,
служебна бележка от от АИППМП, Справка АИС „Български документи за самоличност”,
Справка съдимост) и гласни такива (показанията на свидетелите Ч.Ч.А.А.А.),
които съдът кредитира изцяло. Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният
доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от
обвиняемия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното
обсъждане на доказателствата по делото, доколкото липсва спор както по фактите,
изложени в обстоятелствената част на постановлението на РП за освобождаване от
наказателна отговорност, които включват всички съставомерни признаци на
инкриминираното деяние, така и по правната страна на деянието.
С оглед възприетата фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно доказано както
авторството, така и осъществяването от обективна страна от И.И. на състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1 НК, тъй като е заживял на съпружески начала с
ненавършилата 16-годишна възраст Р.Ж.Ч..
Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 НК пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до
две години или с пробация, както и с обществено порицание. Това престъпление се
свързва с установяване на фактическо съжителство между субекта, който може да е
само пълнолетно лице, и пострадалата. Това съжителство предполага трайни
отношения между извършителя и пострадалата и обичайно се свързва с установяването
на съвместен живот в едно домакинство, т.е. изпълнителното деяние би могло да
бъде осъществено само чрез действие.
Родовият обект за защита от това
престъпление са обществените отношения, които възникват по повод правилното
физическо, психическо и нравствено развитие на младежите, чиято обща
характеристика се свежда до това, че предвид ниската им възраст и липсата на
социален и житейски опит не могат да формират правно валидна воля за участие в
определени обществени отношения.
В семейната среда преди всичко се
формира бъдещата личност. Там следва младият човек да бъде обезпечен материално
и да бъде възпитаван в духа на господстващия морал. Държавата, чрез
криминализиране на тези прояви, цели именно осигуряването на правилното
нравствено възпитание и нормално полово развитие на подрастващите. Предвид
обстоятелството, че съвместно съжителство обичайно включва и полово общуване,
законът в съответствие с цитираните по-горе разпоредби приема, че съвместното
семейно съжителство на ненавършилите 16-годишна възраст лица от женски пол е
обществено неприемливо и в противоречие на установените морални норми и
ценности. Това е така защото тези лица, не са достатъчно физически, психически
и емоционално зрели, така че да създадат свое семейство.
От събраните по делото доказателства се
установи, че обвиняемият след като е навършил пълнолетие е заживял на
съпружески начала с ненавършилата 16 години Р.Ж.Ч. в дома на обвиняемия. Той
установил с пострадалата отношение като тези между съпрузите, като във връзка с
тези отношения се е родило и дете, и по този начин е осъществил състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1 НК.
От субективна страна обвиняемият е
действал при пряк умисъл – той е знаел, че лицето, с което живее на съпружески
начала не е навършило 16-годишна възраст, но въпреки това е заживял с него.
Неотносимо за наказателната му отговорност е обстоятелството, че това
заживяване е било в съответствие с установените ромски традиции, тъй като
основно положение в правния мир се състои в това, че Ignoratio legis neminem excusat - “Незнанието на закона не извинява никого“.
За така извършеното от обвиняемия
престъпление законът е предвидил наказание „лишаване от свобода” за срок до две
годили или пробация, Обвиняемият не е бил осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, с осъществяване на
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и обвиняемият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно
наказание.
При определяне на размера на санкцията
съдът отчете добрите характеристични данни на обвиняемия, чистото му съдебно
минало, както и липсата на други вредни последици от престъпното му поведение.
В хода на досъдебното производство не са установени отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът намери, че справедливият размер на административната
санкция, която следва да понесе обвиняемият възлиза на 1000 лв. Същата би
изиграла както превантивна роля спрямо поведението на обвиняемия, така и върху
останалите членове на обществото.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: