О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/07.11.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание,
проведено на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
1589
по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от К.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу И.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, съдът да признае за установено, че
ищецът е собственик на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор
10135.2564.1592.1.1 и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2564.1592.
Исковата молба е подадена на
19.07.2017г., а в рамките на производството се установява /от служебна справка
в НБД Население по реда на чл. 47 от ГПК/, че ответницата е починала на
22.02.2009г., т.е. повече от осем години преди подаване на исковата молба в
съда.
По въпроса
допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в
исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска е образувано
тълкувателно дело No 1 / 2017г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска
колегия. Въпросът е противоречиво разрешаван и до постановяване на
тълкувателното решение всеки състав на съда може да споделя както едната
позиция, така и другата, а евентуално и да заема различна позиция според
вътрешното си убеждение. Настоящият състав споделя виждането, че производството
е недопустимо, като същото следва да бъде прекратено. Следва да
се има предвид, че и дори и да не споделя виждането за недопустимост на
производството, ако в хода на същото бъде постановено тълкувателното решение,
страните рискуват да развият едно недопустимо производство, което ще бъде
евентуално констатирано на много по-напреднал етап от развитие на гражданския
процес.
В тази
връзка следва да се имат предвид и следните мотиви за недопустимост на исковото
производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал
преди предявяването на иска. Правоприемството в процеса по реда на член
227 ГПК настъпва само при висящо производство,т.е. когато и двете страни са
притежавали процесуална правоспособност./в този смисъл - Решение
№58/22.04.2010г. по гр.д.№124/2009г. по описа на ВКС,ІVго/.
В Решение №221/22.02.2012г.
по т.д.№1161/2010г. по описа на ВКС,ІІ то се приема, че ако е предявен иск
срещу юридическо лице загубило своята правосубектност преди подаване на
исковата молба, поради вливането му в друго юридическо лице, този
ответник не би могъл да бъде субект на процесуално правоотношение и не би имал
качеството на надлежна страна по смисъла на член
15 ГПК/отм/ и провеждането на исковото производство при първоначална
липса на правен субект е недопустимо, като е
прието че при липса на възникнало процесуално
правоотношение между ищеца,ответника и съда,не се
касае до нередовност или поправка на исковата молба,която може да
бъде отстранена по реда на ГПК,а до липса на първоначална процесуална легитимация,поради
неправилното посочване на ответника от страна на ищеца. В
същия смисъл са и разрешенията в Решение №275/07.03.2014г. по гр.д.№1996/2013г.
по описа на ВКС,Іго,Решение №44/19.05.2014г. по гр.д.№4428/2013г.
по описа на ВКС,Іго,постановени по реда на член 290 ГПК, както
и постановеното по реда на член 274,ал.3 ГПК Определение №576/12.10.2010г.
по ч.гр.д.№458/2010г. по описа на ВКС,ІV го.
Предвид
горното, съдът приема, че така предявените искове са недопустими и съгласно чл.130 исковата молба следва да бъде
върната и производството, образувано по нея да бъде прекратено.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1589
по описа на Варненски Окръжен съд за 2017г.,
единадесети състав, на основание чл.130 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Варненски апелативен съд,
която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: