Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 23.07.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 151 по описа на Добричкия районен съд за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ж.В.В. ЕГН ********** срещу НП № 20 – 0851 - 002113 от 18.12.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 28.11.2020г. в гр. Д. по бул. „***“, в посока ПБЗН в близост до ***, управлява лек автомобил „***, който е с прекратена регистрация от 08.10.2020г. във вр. с чл. 143 ал. 15 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено на основание Постановление за отказ да се образува наказателно производство на Районна прокуратура – гр. Добрич от 09.12.2020г. по преписка вх. № 2872/09.12.2020г. по описа на Районна прокуратура – гр. Добрич за престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

С Постановление от 09.12.2020г., Районна прокуратура – гр. Добрич е отказала да образува наказателно производство против Ж.В.В. за престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с чл. 1 от НК, поради липса на престъпление от общ характер, като е прието, че тя е осъществила административно нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на Постановлението на 18.12.2020г. било издадено атакуваното Наказателно постановление. В последното са възпроизведени фактическите констатации. Прието е, че с деянието е нарушен чл. 140 ал. 1 ЗДП. Наложени са визираните наказания на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП.

Така издадено, Наказателното постановление е незаконосъобразно, по следните съображения:

Видно от Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 09.12.2020г. на Районна прокуратура – гр. Добрич, преписката е била образувана по получени на 09.12.2020г. в Районна прокуратура – гр. Добрич, съгласно писмо, рег. № 851000 – 13326/30.11.2020г. на Началника на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – гр. Добрич материали във връзка със съставен АУАН серия GA, № 329361/28.11.2020г. срещу лицето Ж.В.В., с приложена справка по история на регистрация на МПС, с рег. № ТХ 30 15 ХА и справка за нарушител, като се излагало наличие на данни за престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

В своето Постановление, представителят на държавното обвинение, в съответствие с представения АУАН серия GA, № 329361/28.11.2020г. е приел, че на 28.11.2020г., в 16.48 часа, в гр. Д. по бул. „***“ до ***, Ж.В.В. е управлявала лек автомобил „***. Последният бил собственост на друго лице – Г.С.Г. от село О., община Б., област Д..

В издаденото впоследствие обаче, Наказателно постановление се твърди, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***, който бил с прекратена регистрация от 08.10.2020г. във връзка с чл. 143 ал. 15 от ЗДвП.

Изложените твърдения са в противовес на приетата и приложена по делото справка от Сектор „Пътна Полиция“, видно от която, лекият автомобил „***, за който в АУАН се твърди, че жалбоподателят го е управлявал с прекратена регистрация от 08.10.2020г., се установява, че този автомобил е с прекратена регистрация от дата 30.11.2020г., т.е. на много по – късна дата от посочената такава в АУАН.

В обобщение, налице и несъответствие между издаденото Наказателното Постановление от една страна и от друга Постановлението за отказ да се образува наказателно производство на Районна прокуратура – гр. Добрич от 09.12.2020г. и АУАН, относно вида на управляваното от жалбоподателя МПС.

В случая допуснатото несъответствие е съществено с оглед на вида и характера на нарушението – по ЗДвП, извършено при управление на МПС, тъй като на практика означава, че НП е било издадено за нарушение, извършено при управление на МПС, за което няма съставен АУАН, в случая /Постановление за отказ да се образува наказателно производство/ – съставеният такъв е за нарушение, извършено при управление на друго МПС /различно от посоченото в НП/, респективно – възпрепятства адекватното упражняване на правото на защита. Ако жалбоподателят би бил наясно при управление на, кое МПС му се вменява извършването на нарушението, а той би бил наясно за това обстоятелство, ако по отношение на него административнонаказателното обвинение, повдигнато и предявено му с АУАН /Постановление за отказ да се образува наказателно производство/, беше идентично с фактическото му формулиране в НП, същият би могъл да се защити, като твърди например и съответно ангажира доказателства, че не е управлявал конкретното МПС на посочените в АУАН и НП време и място. В ЗАНН и НПК не е предвиден ред за отстраняването на техническа грешка.

Наказателното постановление е издадено в нарушение на законово регламентираните формални изисквания по чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Налице е противоречие във фактическото описание на нарушението, което не може да бъде възприето като допусната в наказателното постановление „техническа грешка“. Ако и да се касае за погрешно посочване на автомобила, при управлението на който е извършено твърдяното съставомерно деяние, съответно погрешно посочване в наказателното постановление, в случая тези грешки представляват фактически такива, имащи за последица фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от жалбоподателя нарушение. Както вече бе посочено, с оглед вида и характера на санкционираното нарушение, допуснатото противоречие във фактическото описание на нарушението, обуславящо фактическа необоснованост на обвинението, следва да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Спазването на изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, следва да се преценява само въз основа на обективираните данни в наказателното постановление, а не с оглед на цялостното съдържание на административнонаказателната преписка. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице, като именно с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление.

Поради това, съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с представен Договор за правна защита и съдействие /л. 8/.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя, на същия се следват и сторените по делото разноски, представляващи изплатено от него адвокатско възнаграждение.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Налице е полагане на обичайните за осъществяване на защитата усилия от адвоката на наказаното лице, като не се установяват извършени от него прекомерни процесуални действия, нито е налице правна или фактическа сложност на спора. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18 ал. 2 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание по чл. 63 ал. 4 от ЗАНН, следва да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

        

 

ОТМЕНЯ НП № 20 – 0851 - 002113 от 18.12.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Ж.В.В. ЕГН ********** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки.

ОСЪЖДА сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция ДА ЗАПЛАТИ на Ж.В.В. ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/Мариана Момчева/