Решение по дело №1109/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 26
Дата: 28 февруари 2019 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Симеон Стефанов Стойчев
Дело: 20181870101109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

26

 

град Самоков 28.02.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Самоковски районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Симеон Стойчев

 

При участие на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1109 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на „4.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу М.Х.М., с ЕГН: **********. С исковата молба се твърди, че на 20.08.2015 г. между „4.“ ЕООД, с ЕИК ******** като Кредитодател и М.Х.М. като Кредитополучател е сключен Договор за кредит № 9948859*** / 20.08.201 5г. чрез попълване на формуляр за кандидатстване за кредит на www.vivus.bg и идентификационен телефонен разговор, с който договор Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 350,00 лв. със срок за погасяване от един месец. Сумата е преведена на кредитополучателя на касите на „И.“ АД. На 19.09.2015 г. е настъпила падежната дата по кредит № 9948859***. След настъпването на падежната дата по кредита кредитополучателят изпадал в просрочие. На длъжника били изпратени три броя напомнителни писма, поради просрочието са начислени надбавка за наказателна лихва. За вземането си ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по заявлението е образувано ч. гр. дело № ***/2018 г. и издадена заповед. Длъжникът в срок подал възражение. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване вземане на ищеца срещу ответника по Договор за кредит № ********** от 20.08.2015 г., в размер 900,87 лева, от които: 350,00 лв. главница по Договор за кредит № 9948859***; 520,87 лв. - мораторна (наказателна) лихва за просрочие, начислена съгласно т.13.3. от Договор за кредит № 9948859***; 30,00 лв. Такса по уведомяване на длъжника. От ответника не е постъпил отговор.

Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба, не е заявил становище по определението на съда, с което е съобщен проектът за доклад по делото, не се представлява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Като взе в предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК. Ето защо съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да уважи предявените искове.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ГПК по иска на „4.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу М.Х.М., с ЕГН: ********** задължението по ЗАПОВЕД № ***/21.08.2018 г. по ч. гр. дело № ***/2018 г.по описа на С. р. с. за 2018 година на М.Х.М., с ЕГН: ********** за заплащане на „4.“ ЕООД, ЕИК ******** на следните суми:

сумата 350 лева главница – вземане по договор за кредит № **********/20.08.2015 г., сумата 520,87 лева наказателна лихва за забава за периода от 19.09.2015 г. до 16.08.2018 г. и сумата 30 лева такса по уведомяване на длъжника.

ОСЪЖДА М.Х.М., с ЕГН: ********** да заплати на „4.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 25 лева разноски за ДТ и сумата 50 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение – представляващи разноски по заповедното производство.

 ОСЪЖДА М.Х.М., с ЕГН: ********** да заплати на „4.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 75 лв. за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение - представляващи разноски по исковото производство.

РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: