РЕШЕНИЕ
№ 527
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502259 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. И. К.,ЕГН-
********** от гр.П. против решение № 261744/15.06.21г.,постановено по гр.
№ 16494/20г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.,с което е задължен А. И. К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В. З. Н.,ЕГН-
********** и Й. . К.,ЕГН-**********; забранява се на същият да приближава
В. З. Н. и Й. А. К.,жилището им,находящо се на адрес гр.**********
местоработата на В. З. Н.,както и местата за социални контакти и отдих за
срок от шест месеца,считано от постановяването на решението; задължен е
същият да посещава специализирана програма по чл.5,ал.1,т.5 от ЗЗДН и е
осъден да заплати глоба в размер на 400лв.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно
по изложени в жалбата съображения.Поддържа,че не е осъществил домашно
насилие спрямо малолетното дете Й.Иска отмяна на решението,като се остави
без уважение молбата за защита.Претендира разноски.
Въззиваемата В. З. Н., ЕГН-**********,лично и като законен
представител на малолетната Й. А. К.,ЕГН-**********,чрез пълномощника
1
си адв.Д.Е. изразява становище за неоснователност на същата по изложени в
съдебно заседание съображения.Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на другата страна.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от страна,която има право да
обжалва решението,поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред ПдРС се е развило производство на осн.чл.4 и 5 от ЗЗДН по
подадена молба от В. З. Н. в лично качество и като майка и законен
представител на малолетната Й. А. К. против А. И. К..
По делото е безспорно,че молителката и ответникът са
съпрузи,сключили граждански брак на *******г.,че от брака си имат дъщеря
Й. А. К.,в момента на 6 години,както и че към момента двамата са
разделени,като ответникът е напуснал семейното жилище през есента на
2020г.
В молбата се твърди извършено домашно насилие от страна на
ответника на 04.12.20г.,осъществено в дома на майката на ответника в
гр.**********,където молителката и Й. били поканени на вечеря,по
отношение и на двете молителки.По време на вечерята А.К. се афектирал от
това,че Й. отказвала да яде предложената й пържола и я замерил с парче
месо.В.Н. му направила забележка за това унизително отношение към
детето,при което ответникът освирепял и заплашил да я залее с
вино.Молителката станала с намерение да си тръгне,за да не последват
физически ексцесии,но ответникът станал след нея,крещейки и обиждайки
я.На входната врата ответникът я бутнал и й нанесъл удар с юмрук в
областта на лявото око.Единствено бързата намеса на съпругът на сестрата на
А.К. предотвратила нанасянето и на други удари от страна на
ответника.Детето останало да пренощува в дома на баба си по бащина
линия.На другия ден Н. се обадила на съпруга си с молба да върне дъщеря
им,като по съвет на брат си поискала да се видят извън дома й,на близкото
кръстовище и в присъствието на неин стар приятел К. Б.,който да я защити
при евентуална агресия от страна на ответника.Ответникът пуснал детето да
се качи само по стълбите до апартамента.На връщане,като видял молителката
2
и придружаващия я Б.,побързал да си тръгне,а после й изпратил
SMS,съдържащ завоалирана заплаха.На детето дал да носи в къщи църковна
свещ и поменник за мъртвите.
Ответникът поддържа,че е жертва на насилие той самият.Признава,че е
използвал обидни думи за съпругата си,както и я бил хващал за врата и
разтърсвал,но само за да не я удари.Обвинява я в избухливост.За случилото
се на 04.12.20г.твърди,че подавал храна на дъщеря си и майка му неволно
бутнала вилицата.Н. с обиден тон му казала да не хвърля храна по
детето,което го ядосало.Признава,че е скочил от масата и й крещял обидни
неща-че е луда,боклук и др.,както и я заплашил с юмрук.Ударил я два-три
пъти с длан и с опакото на ръката си,но отрича да я е удрял с
юмрук.Твърди,че детето не е било свидетел на домашно насилие.
По делото са представени декларация по чл.9 от ЗЗДН,удостоверения за
сключен гр.брак и за раждане на детето Й.,както и съдебномедицинско
удостоверение от 07.12.20г.,от което е видно,че е констатирано
кръвонасядане по горния и долния клепач на лявото око на В.Н. със синьо-
червен цвят с размери 8/5 см,медицинско направление на молителката с
диагноза депресивен епизод от 07.12.20г.
Разпитани са и двама свидетели.Свидетелката на молителката-В.
Р.,съседка на Н.,не е била пряк очевидец на случилото се на 04.12.20г.Посочва
и за други случки,при които е чувала викове и шум от апартамента на
молителката и ответника,(съседен на нейния).Възпроизвежда казаното й от
молителката както за минали инциденти,така и за случилото се на
04.12.20г.Свидетелката на ответника,негова майка-В. К., е присъствала на
инцидента на 04.12.20г.Описва какви са отношенията между страните,както и
че във въпросната вечер в дома й били също дъщеря й,нейният съпруг и
детето им,братовчедка на Й.,като двете деца си играели и през цялото време
тичали из апартамента.Заявява,че тя е бутнала парчето месо,което К. в този
момент подавал на дъщеря си,а В. се разкрещяла защо той замеря детето с
месо.К. е станала пряк свидетел на случилото се на масата,но не и на
последвалите събития в коридора,след като молителката е тръгнала да си
отива.Според свидетелката децата не отразили случката,не им направило
впечатление,като мислели,че възрастните разговарят и не осъзнали
ситуацията.Видяла подутината на веждата на В.,както и че зет й я
3
успокоявал.Децата обаче си играели и нищо не разбрали.Й. останала да спи с
баща си и на другия ден въобще не било разстроена.
При така събраните доказателства районният съд е приел,че ответникът
е извършил на 04.12.20г.акт на домашно насилие спрямо молителката,който е
осъществен в присъствие на детето и действията на К. съставляват
емоционално насилие спрямо двете молителки,а по отношение на Н.
насилието е и физическо.За да стигне до този извод първостепенният съд е
кредитирал показанията на двете свидетелки,с изключение на показанията на
св.К. в частта им,с която същата посочва,че именно тя е бутнала ръката на
сина си,докато подавал месо на детето и в частта,в която се заявява,че Й. не
разбрала какво се случва.Приел е,че родителите на детето са се карали на
висок тон,К. е бил афектиран,обиждал е съпругата си,ударил я е.
Действително и настоящата инстанция намира за житейски нелогично
детето,което към онзи момент е било на пет години,да не осъзнае случващото
се пред него,промяната в поведението на възрастните,обидните
думи,изречени от ответника,повишеният тон и въобще промяната в цялата
атмосфера в стаята.Дори и да не е станало пряк свидетел на това как баща й
удря майка й,Й. е могла да види подутината и зачервяването на лицето на
В.Н..Поради горното настоящата инстанция споделя изводите на районния
съд,че актът на домашно насилие-и емоционално,и физическо,е извършен от
ответника спрямо молителката в присъствието на детето,което е възприело
случващото се.Самият факт,че момичето е станало свидетел на този акт сам
по себе си представлява упражнено и над него емоционално насилие,а от
представеното пред настоящата инстанция психологическо
становище,изготвено от специалист-детски психолог се установява,че
инцидента,на който е станала свидетел Й. е имал травмиращ ефект върху
нейната детска психика и устойчивост.Вербалната и физическа агресия на
бащата по отношение на майката,не само от конкретния случай,но и от
предходни такива,са формирали страх и тревожност в детето.
В тази връзка въззивният съд не възприема доводите,изложени в
жалбата,че свидетелката К. била единственият разпитан очевидец и нейните
показания изцяло оборвали декларацията на молителката,както и че
декларацията по чл.9 от ЗЗДН се ползва с доказателствена сила само ако няма
очевидци на инцидента.Няма пречка да се ползва с доказателствена сила
4
декларацията по чл.9 от ЗЗДН дори и при наличието на очевидци,ако съдът не
е кредитирал показанията им.Такъв е и настоящият случай.Не следва да се
пренебрегва фактът,че свидетелката К. е заинтересована от изхода на делото
като майка на ответника,поради което показанията й следва да се разглеждат
при условията на чл.172 от ГПК,т.е.следва да се преценяват от съда с оглед
всички други данни по делото.А данните по делото опровергават показанията
на тази свидетелка в некредитираната им част.Самият ответник признава,че е
повишил тон на молителката,обиждал я е,посегнал й е.В подкрепа на
твърденията на молителката,че е била ударена с юмрук в лицето,а не както
твърди К. два-три пъти с ръка,е представеното съдебномедицинско
удостоверение,от което е видно,че Н. е имала кръвонасядане в областта на
лявото око,което може да се получи именно по описания начин-с удар с
юмрук.В същата насока са показанията и на свидетелите.
Въззивната инстанция намира,че декларацията по чл.9 от ЗЗДН е
подкрепена от посочените по-горе доказателства,поради което изцяло
неоснователни са възраженията на въззивника относно оборването на
декларацията.
Без значение за извършеният акт на домашно насилие е дали бащата се
е грижил за детето,че то стои с месеци при него и неговата баба по бащина
линия.Този факт е релевантен само по отношение определянето на вида и
продължителността на наложените от съда мерки,като в случая
първоинстанционният съд е съобразил това обстоятелство при
постановяването им.
Приложените от първостепенния съд мерки са мотивирани и
съответстват на констатираните от съда изострени отношения между страните
и извършеното от ответника дом.насилие по см.на чл.2 от ЗЗДН.Предвид на
което жалбата се явява неоснователна и атакуваното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските-с оглед изхода на делото жалбоподателят
А. И. К. дължи на въззиваемата направените от нея разноски в настоящото
производство,но тъй като такива не са претендирани от Н.,не следва да й
бъдат присъждани.
Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261744/15.06.21г.,постановено по гр.№
16494/20г.по описа на ПдРС,1-ви бр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6