Р Е Ш Е Н И Е
№
3740/07.08.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 21107 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена
от ищцата Д.А.П. искова молба, с която е предявен против * отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено
между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор *, с адрес: с*, с площ от 1120 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна
сграда, номер по предходен план: *, кв. *, парцел: *, съседи: *.
Ищцата основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Заявява, че баща ѝ *, бивш жител ***, роден на *** г. и починал на 15.9.1999 г., владеел
имот, представляващ дворно място, с планоснимачен № *, с площ от 1120 кв.м., за което е отреден парцел *, кв. * по
кадастралния и регулационен план от 1990 г. на с. *. Сочи, че по актуална кадастрална карта имотът представлява ПИ с
идентификатор * с адрес: с. *, п.к. * с площ от 1120 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за вилна сграда, номер по предходен план: *, кв.* парцел: *, съседи: *. Бащата на ищцата обработвал
имота към 1980 година и го считал за свой. В разписните листи към кадастралния
и регулационен цлан на с. * имотът бил записан на *. В исковата молба се твърди, че след смъртта на баща си на 15.9.1999 г.,
единствено ищцата продължила да се грижи за имота, считайки го за свой, като
към владението на баща си от 1980 г., присъединила и своето, считано от
15.09.1999 г. Тъй като не разполагала с документ за собственост на владения от
нея имот, нито с такива за собствеността върху имота на нейния баща, на
11.06.2019 г. ищцата подала в Община Варна Молба-декларация за признаване на
право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка. Получила
Удостоверение № МД-Т19003417ВН от 17.06.2019 г., с което Дирекция „МД“
удостоверявала, че на 01.04.2019 г. ищцата е подала декларация за собственост
на имота и същият е заведен в данъчната служба на Община Варна с партиден № *, като за периода до 17.6.2019 г. са платени задълженията за имота. На
23.07.2019 г. сезирала Община Варна с искане за заверка на молбата-декларация,
но три месеца по-късно, на 24.10.2019 г. молбата-декларация била заверена с
отбелязване, че имотът е общинска собственост. Ищцата получила и удостоверение
№ АУ 071856ВН_010ВН, издадено на 23.10.2019 г., в което било отразено, че е
издаден АЧОС №*/* г. и че писмо с рег.
№АУ071856ВН_008Н от 01.12019 г. е неразделна част от него. Установила, че след
подаването на посочената молба-декларация Община Варна е издала АЧОС № * от * г. с посочено в същия основание: „чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС“. Ищцата
твърди, че посоченият АЧОС не е подписан от кмета Иван Портних,
както и че няма правно основание за претендираната от Общината собственост
върху имота. Оспорва истинността на документа-автентичността на АЧОС, като
твърди, че подписът, положен в същия, не е на лицето, посочено като „утвърдил
акта“, а именно- кмета на Община Варна. Сочи, че описаните действия на
ответника са довели до невъзможност да се снабди с нотариален акт за
собственост въз основа на давностно владение чрез обстоятелствена проверка, във
връзка с което счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск. По
изложените съображения ищцата моли за уважаване на исковата претенция, както и
за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа
иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът * е депозирала отговор на исковата молба, в който предявеният иск се
оспорва като неоснователен и недоказан. Изтъква се, че по силата на чл. 2, ал.
1, т. 7 от ЗОС, която правна норма е вписана като правно основание за съставяне
на АЧОС № */* г., общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината
чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Ответникът
се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно който
земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или
юридическите лица, са общинска собственост, като придобиването им става по
силата на закона. Намира, че в приложното поле на тази норма се включват само
онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т.е. земи,
попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените
в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и
условията на § 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ, какъвто счита, че е и конкретният
случай. Твърди, че процесният имот е станал общинска собственост след влизане в
сила на ПНИ и по отношение на него е приложим въведения с § 1 от ЗД на ЗС,
последна редакция ДВ, бр. 7/2018 г. мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г.
давността спира да тече. Поради това намира, че ищцата не е придобила имота на
основание давностно владение с начало на владението от 2000 г. до предявяване
на иска. Счита, че давност в нейна полза не тече до 31.12.2022 г., поради което
не е изтекъл предвидения в чл. 79 от ЗС десетгодишен давностен
срок. Изразява становище, че е установена собствеността на Обшина
Варна върху процесния имот, тъй като не са налице визираните в чл. 79 от ЗС
предпоставки за придобиване на собствеността върху имота по давност, както
същевременно е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Поддържа, че след
изменението на ЗСПЗЗ през 1999 г. индивидуализацията на земеделските земи в
територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, както
и че едва след неговото влизане в сила и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7
ПЗР ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни обекти, годни за придобиване и притежание
на вещни права, и е възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на
възстановяване или по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25
ЗСПЗЗ. Ето защо ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения от ищцата иск като неоснователен и недоказан. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски. Не изпраща представител в съдебно
заседание. С писмена молба моли за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
Удостоверение за наследници от 03.12.2019 г., издадено от Община Варна /л. 5/
се установява, че * е починал на
15.09.1999 г. е оставил като наследници дъщеря си Д.А.П. и сина си * (починал на
21.12.2015 г.).
От
Разписен лист към кадастралния и регулационен план на с. * от 1990 г. /л. 6-7/ се установява, че имот с № * /двор/, попадащ
в кв. *с партиден № *, е записан на *.
От
Скица на поземлен имот № * г. на СГКК – гр.
Варна /л. 9/ се установява, че в кадастралната карта ПИ с идентификатор * се намира в
урбанизирана територия на адрес: с. *, п.к. *“ и е с площ 1120 кв.м. с начин на трайно ползване: за вилна сграда. Номер по
предходен план: *, квартал *, парцел *.
От
Удостоверение от 17.06.2019 г., издадено от Община Варна Дирекция „Местни
данъци“ /л. 10/ се установява, че имот с идентификатор * е деклариран от Д.А.П. с декларация от 01.04.2019 г. и
към датата на удостоверението за него няма неплатени изискуеми задължения.
От
Акт № * за частна
общинска собственост от * г., издаден от
Община Варна /л. 11/ се установява, че ПИ с идентификатор * на основание чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОС е актуван като частна общинска собственост и се управлява от
Кмета на Община Варна на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС.
От
Удостоверение от 23.10.2019 г., издадено от Община Варна /л. 12/ се установява,
че за ПИ с идентификатор * няма извършвано
отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. За имота е съставен
АОС № * г. По КРП от
1990 г. на в.з. „*“ имотът е
отбелязан като двор, в графа собственик е вписан *. Частта от имота, която попада в уличната регулация е 24
кв.м.
От
писмо от 26.09.2019 г., изпратено от Общинска служба по земеделие – Варна /л.
13/ се установява, че в регистъра на имота и собственици в ОСЗ-Варна няма данни
за постановени решения на * за имот с
идентификатор *
От
Удостоверение от 04.11.2019 г., издадено от Областния управител на гр. Варна /л.
14/ се установява, че за имот с идентификатор * за периода 01.06.1996 г. до настоящия момент няма
съставен акт за държавна собственост.
От
писмо от 30.08.2019 г. на Община Варна /л. 42/ се установява, че по КП от 1990
г., ПИ № * е записан на * без документ за
собственост. За имота няма данни да е влязъл в сила ПУП-ПУР. Към настоящия
момент няма одобрен ПНИ за местността.
От
съобщение за задължения към 20.02.2020 г., издадено от Община Варна /л. 88/ се
установява, че Д.А.П. дължи данък върху недвижим имот и такса за битови
отпадъци за имот в с. *“ (земя) – **********/01.04.2019 г.
От
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Р.П.
/л. 82-85/, която съдът приема за обективно и компетентно изготвена, се
установява, че първият приет план за територията, в която попада процесният
имот, е Кадастрален план на м. *“ от 1969 г. Съгласно този план процесният имот попада и е част от имот № 344,
записан на *, без запис за
документ за собственост, при граници: имот № * лозе на *, имот № * – лозе на *, имот № * – лозе на *, имот № * – лозе на * и път. По този
план предназначението на имота е за земеделско ползване. Следващият план за
зоната, в която попада процесният имот, е Регулационен план одобрен със Заповед
№ 452/10.08.1990 г. на Председателя на ОНС гр. Белослав, върху кадастрална
основа 1990 г. Съгласно този план процесният имот представлява имот в
строителни граници. Същият е идентичен на имот № * записан в разписния лист на *, за който се отрежда УПИ *, кв. *. Граници и съседи на имота са: имот № * на *, имот № * на *, имот № * на *, имот № * на *, имот № * на * и път.
Територията, в която попада имотът, е урбанизирана, с начин на трайно ползване:
за вилна сграда. Преди колективизацията и приемане на регулационен план от 1990
г. имотът е бил земеделска земя. В Областна администрация гр. Варна не се
откриват данни за имота да е съставян акт за държавна собственост. За зоната, в
която попада имотът, няма изработен и приет план на новообразуваните имоти.
Имотът попада в регулационните граници на вилна зона „*“, която зона не е предмет на картата на възстановената
собственост на землище с. *, т.е. имотът не съставлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Към
настоящия момент имотът представлява лозе с трайни насаждения: лози, една
вишна, две круши и една череша. Имотът е в занемарено състояние. Същият не е
обработван поне в последните две години. На места има изхвърлени сухи клони от
изрязани дървета от съседните имоти. Имотът не е ограден и в същия няма
изградена постройка.
От
показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че същата познава Д. /ищцата/ от както са
били деца. Знае, че има имот с къща в с. *, както и лозе в
местност „*“. Този имот го има
от родителите си. Ходили са там като деца. Когато се е оженила около 1984-1985
г. нейният баща * й го е дал.
Докато е бил жив е ходил да работи в имота, заедно с майката на ищцата *. След като са
починали не е виждала други хора да работят лозето, освен Д. и близките
и́. Същото като площ е около декар и е с правоъгълна форма. Към момента е
изоставено, защото мъжът на Д. заминал за * преди две години и не е имало кой да го стопанисва. В
мястото има череша, круши и лози. Свидетелката живее в * и всяка сутрин и вечер минава покрай мястото, защото то
е почти на пътя Варна-Белослав. Не знае имотът да е бил предоставян на ТКЗС, но
от тази страна на пътя местата са на стари собственици. Бащата на Д. има имотът
от неговия баща. Не знае някой друг да спори за това място.
От
показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че същият познава Д. /ищцата/ от дете.
Знае, че същата има място на около километър от неговата вила. Спомня си
навремето, че бащата на Д. е молил неговия баща да му помогне да си изоре
мястото и е ходил с него. Бащата на Д. (*) е работил това място докато почине, заедно с жена си.
Дядото на Д. е бил железароколар и след като починал
баща й започнал да се занимава с тази дейност. Местността се е водила вилна
зона. След смъртта на родителите и́ ищцата е работила мястото. Обяснява
къде се намира мястото. В момента е изоставено, защото съпругът на Д. се е
наложило да ходи в *. Самото място
представлява лозе, в което има овощни дървета и лози. Не знае друг да работи
мястото, освен Д., нито да има спорове за него. Всички знаят, че това е нейното
място.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, за приемане за
установено между страните, че ответникът не е собственик на процесния поземлен
имот с идентификатор *.
Не се
спори по делото за идентичността на имота с този по кадастралния план на м. „*“ от 1969 г., регулационен
план от 1990 г. и актуалната кадастрална карта от 2018 г., а и идентичността е
установена от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.
При
отрицателния установителен иск за собственост е в тежест на ответната страна да
установи правото си на собственост, като същата следва да процеса да изчерпа
всички основания, на които твърди, че е придобила собствеността.
В
настоящия случай Община Варна е актувала имота като частна общинска собственост
с АКТ № * от * г. с посочено в
акта правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, според който общинска собственост
са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон.
Актовете за държавна и за общинска собственост
имат констативно, а не конститутивно действие и при
оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта
правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Тъй като
оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването става
чрез доказване на изключващите го положителни такива. Актовете за държавна,
съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от
длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването,
изменението и погасяването на държавната, респ. на общинската собственост.
Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочват
фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна
/общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/
собственост нямат правопораждащо действие, а само
констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на
собственост. /Така Решение № 391 от 18.10.2012 г. по гр.д. № 1139/2011 г., I
г.о. на ВКС/
В хода
на процеса с отговора на исковата молба Община Варна твърди, че е собственик по
закон на процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ,
според която земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически
лица или държавата, е общинска собственост.
В Решение № 88 от 17.07.2015 г. по гр.д. №
6225/2014 г., I г.о. на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1
ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно
основание (основанието е в чл. 19 ЗСПЗЗ).
Съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ Общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост.
По делото не се събраха никакви доказателства, че
процесният имот е бил включен в ТКЗС Ответникът носи пълна доказателствена
тежест за установяване на този факт и той не може да почива на предположения.
След като няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС, то същият не е подлежал на
възстановяване на по реда на ЗСПЗЗ, поради което и няма как да се счита за
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, по смисъла на
чл. 19 ЗСПЗЗ. Становището на вещото лице също е в този смисъл, като се установява,
че за
зоната, в която попада имотът, няма изработен и приет план на новообразуваните
имоти. Имотът попада в регулационните граници на вилна зона „Лазур“, която зона
не е предмет на картата на възстановената собственост на землище с.
Константиново.
Във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ влизат само земите,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в
законните срокове. Ако лицата, които владеят такива земи, не притежават
документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по
обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна
давност хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната
на чл. 86 ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди
изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на
кооперативно земеползване и не са одържавени. За тези
имоти не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. /Многобройната практика на ВКС в този
смисъл е обобщена в Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1403/2010
г., I г.о на ВКС/.
В хода на процеса ищцата се е позовала на придобивна давност за периода от 1980 г. до настоящия
момент, като е присъединила владението на своя баща за периода 1980 – 1999 г.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са пълни, логични,
последователни и безпротиворечиви в това отношение.
След като ответникът оспорва придобиването по
давност от ищцата, следваше в хода на процеса да установи правоизключващото
си възражение, като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и
следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства
липсват, не може само от факта, че имотът се е намирал извън регулационния план
на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда
на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове,
попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. /Така Решение № 21 от 04.02.2011 г. по
гр.д. № 1327/2009 г., II г.о. на ВКС/
Горното разрешение на Върховния касационен съд е
приложимо към настоящия спор доколкото имотът е бил със земеделски характер и
след това е бил включен в урбанизирана територия. Самият факт, че към момента
на колективизацията имотът е имал земеделски характер, не означава, че същият е
бил включен в ТКЗС, поради което разпоредбите на ЗСПЗЗ не са винаги приложими.
Дори в действителност имотът да е бил включен в ТКЗС, този факт не се установи
по делото, поради което и ответникът не е станал собственик на соченото от него
придобивно основание, а именно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. чл. 25 и чл. 19 ЗСПЗЗ. Съобразно тези изводи
и издаденият от него акт за частна общинска собственост не може да породи
права. /арг. чл. 5, ал. 3 ЗОС/.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният
отрицателен установителен иск за собственост е основателен и следва да се
уважи.
С
оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъдят направените от
нея разходи във връзка с производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същата
представя списък с разноски в общ размер от 1 073,50 лв., като претендира 50
лв. за заплатена държавна такса, 13,50 лв. за преписи на исковата молба, 10 лв.
за вписване на исковата молба и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, че претендираните разноски са направени във връзка с делото, поради
което следва да се възложат в тежест на ответника с изключение на сумата от
13,50 лв. за преписи от исковата молба, за който разход не са представени
доказателства за извършването му.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните Д.А.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, ЕИК *, с адрес: гр. *, представлявана
от *, че ответникът
не е собственик на Поземлен имот с идентификатор *, с адрес: с. *, п.к. *, *", с площ от
1120 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, номер по предходен
план: *, кв. *, парцел: *, при съседи: *, на основание
чл. 124, ал. 1, предл. I ГПК.
ОСЪЖДА *, с адрес: гр. *, представлявана от *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 1 060 лв. /хиляда и
шестдесет лева/, представляваща дължими разноски в производството, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: