РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Монтана, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20231600100272 по описа за 2023 година
Предявен е иск от С. Н. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Я. Д.
против „ГФ, Булстат *, с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. чл. 557, ал. 1, т. 2 , б. „а“
КЗ за сумата от 50 000,00 лв., предявен като частичен иск от 80 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 13.04.2023 г. около 20.40 ч. в гр. *е настъпил пътен
инцидент с участието на мотоциклет марка „*“, модел „*“ с pег. №*, управляван от А.Г. с
ЕГН **********. Твърди, че същият се движел по ул. „*“ с посока на движение към центъра
на гр. *, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия станал причина и
реализирал ПТП с внезапно изскочил на пътното платно кон. При така реализираното ПТП
ищецът, возейки се на задната седалка на мотоциклета, твърди, че е получил следните
наранявания: мозъчно сътресение, контузно копитис, фрактура крании, състояща се от
полифрагментна фрактура на лицевия череп, фрактура на ляв зигоматнкус, фрактура на
фронталната кост вляво, както и в. л. к. фациеи.
Ищецът посочва, че му е проведено консервативно лечение и медикаментозна
терапия, като същият е бил хоспитализиран от 13.04.2023 г. до 19.04.2023 г. След отпадане
необходимостта от денонощно лечение пострадалият е бил изписан с указания за
продължаване на медикаментозната терапия и режим на ненатоварване. Твърди, че с оглед
тежестта на получените травми му е било предписано да спазва щадящ режим без
натоварване, което го е изправило пред затруднение при посрещане на обикновените му
1
битови потребности, за задоволяване на които е получавал помощ от своите близки. Сочи се,
че получените наранявания на главата са дали своето изключително неблагоприятно
отражение върху пострадалия, състоящо се в главоболие, замаяност и световъртеж.
Сочи, че по случая е извършена проверка от органите на РУ-Лом, като за събитието е
издаден Констативен протокол с пострадали лица и е образувано досъдебно производство. С
оглед обстоятелството, че виновният водач няма застраховка гражданска отговорност,
ищецът твърди, че е предявил претенциите си към ГФ с писмена претенция с вх. № 24-01 -
193/03.05.2023 г. Твърди, че с писмо с изх. № 24-01- 193/28.07.2023 г. Застрахователят е
отказал изплащане на обезщетение по предявената претенция.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 50 000,00 лв., като частично предявен иск от общ размер
на претенцията от 80 000 лв. - за претърпени неимуществени вреди под формата на
понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 13.04.2023 г., причинено при управление
на мотоциклет марка „*“, модел „*“ с рег. №*, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ГФ“, чрез юрк.
Й. Ш., с който се оспорва претенцията по основание и размер. Излага доводи за
неоснователност на исковата претенция, като твърди, че липсват доказателства,
установяващи механизма на настъпване на ПТП. Счита, че не са налице елементите на
фактическия състав на непозволено увреждане. В условията на евентуалност твърди, че
процесното ПТП се явява случайно събитие по отношение на водача, предвид навлезлия на
пътното платно кон. Също така прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който се е съгласил да пътува без поставена предпазна
каска и при неправоспособен водач. Оспорва твърденията за търпени от ищеца болки и
страдания. Поддържа, че размерът на претендираната сума е прекомерно завишен с оглед
претърпените от ищеца вреди. Предвид неоснователността на главния иск, оспорва и
искането за присъждане на законна лихва. Съобразно изложеното моли съда да отхвърли
предявените искове като неснователни и да присъди направените в хода на производството
разноски, включитлено юрисконсултско възнаграждение.
В хода на делото е конституиран А.Г. като трето лице – помагач на страната на
ответника.Същият чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност
на иска, като излага подробни доводи в тази насока.Като алтернативно искане твърди,че
исковата претенция е прекомерно завишена предвид наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия- возил се е при неправоспособен шофьор, като това обстоятелство му е било
известно, без каска и в пияно състояние.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа
исковата молба, като твърди, че искът следва да се уважи като основателен и доказан.
Третото лице, чрез своя пълномощник, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
иска като неоснователен, а евентуално при уважаването му да приеме, че налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
2
По делото са събрани писмени, гласни и веществени доказателства и са приети
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.
От фактическа страна безспорно е установено, че 13.04.2023 г., около 20.40 часа в
гр. *, обл. *, по ул. „*“ с посока на движение към центъра на гр. *, А. Г. при управление на
МПС – мотоциклет марка „*“, модел „*“ с рег. № *, собственост на Е.В. от гр. *, без да има
необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по Закона за движение по
пътищата, като допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като в зоната на
произшествието в момента на удара се движел със скорост 88.00 км/ч и по непредпазливост
причинил на С. Н. от с. *, обл. *, две средни телесни повреди - счупване на челюст, довело
до затруднение на дъвченето или говоренето и открито счупване на лява челна кост, довело
до нараняване което прониква в черепната кухина с общ оздравителен период от 2-3 месеца,
като е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а“ вр. чл. 343,
ал. 1, б. “б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което с влязло в сила на 19.10.2023 г. споразумение по
НОХД № 437/2023 г. по описа на РС-Лом е признат за виновен и осъден.
От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие
настъпилото ПТП С. Н. е получил травма на главата с разкъсно-контузна рана в областта на
външният край на лява вежда, контузия на носа с кръвоизлив от носните проходи,
кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на костите на лицевия череп – на челна
кост в ляво, на двете пазухи на горна челюст, на етмоидалния комплекс, на предната стена
на фронталния синус, на челната кост в ляво и на лява скулова кост, малък травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лява челна област и сътресение на мозъка.
Според заключението счупването на костите на лицевия череп и на лявата скулова кост
водят до счупване на челюстта, а разкъсно-контузната рана и счупванвето на подлежащата
челна кост водят до нараняване, проникващо в черепната кухина. Останалите увреждания са
от естество да водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Експертизата установява, че травматичните увреждания добре отговарят да са получени в
условията на станлото ПТП, като оздравителния период при такива травми е около 2-3
месеца, при условие, че не са настъпили усложнения, за каквито няма данни по делото. От
заключението е видно още, че пострадалият не е бил с поставена предпазна каска, но дори да
е поставена такава, тя намалява вероятността за получаване на травми, както и тяхната
тежест, но не изключва изобщо получаването на травми.
От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния механизъм на
ПТП: на 13.04.2023 г., около 20.40 ч. в гр. *, обл. *, на ул. „* *“ е настъпило ПТП с участието
на мотоциклет марка „*“, модел „*“ с рег. №*, управляван от А. Г. и домашно животно (кон),
водено с юзда от собственика му А. К.. Произшествието е настъпило с посока на движение
на мотоциклета по ул. „*“ към центъра на гр. *, като се е движил в дясна пътна лента за
движение. Домашното животно и собственикът му също се движили по улицата в дясна
пътна лента на ул. „*“ с посока центъра на града. Според заключението произшествието е
настъпило на участък с двупосочен режим на движение, в тъмната част на денонощието, в
условията на добра видимост и при отсъствие на движещи се ППС. В условията на
3
произшествието водачът е управлявал със скорост от 86 км/ч при допустима скорост в
населеното място от 50 км/ч. При достигане до тялото на домашното животно с тази скорост
на движение, от мотоциклета не са оставени спирачни следи. В резултат на настъпилия удар
в тялото на коня, мотоциклетът се е отклонил вляво, като е навлязъл в лентата за насрещно
движение. Видно от заключението водачът не е упражнявал непрекъснат контрол при
управление и не е възприел предварително като опасност намиращия се кон на платното за
движение, движещ се в същата посока, и не е осигурил необходимото безопасно странично
разстояние при изпреварване на коня и водача му. Експертизата установява, че причините за
настъпване на произшествието са в резултат на субективните действия от страна на водача
на мотоциклета, както и от страна на пътника, пътуващ зад него. Водачът на мотоциклета е
бил длъжен да се съобрази с редица фактори, част от които са: намалената видимост от
тъмнината, с превозвания пътник, който е без поставена предпазна каска, със скоростта в
населеното място и при възникнала опасност за движение да има възможност да предприеме
действия по аварийно спиране или при необходимост да спре, когато възниква опасност за
движението.
В дадени по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК обяснения ищецът С. Н. заявява, че е знаел, че
А. Г. е неправоспособен водач, като при пътуването с него не е бил с предпазна каска.
От показанията на разпитаната св. М.М., преценени при условията на чл. 172 ГПК, се
установява, че същата живее на съпружески начала с ищеца. Посочва, че на 13.04.2023 г. към
8.30 ч. А. Г. дошъл пред тях с мотора, качил С. и двамата тръгнали. Към 10.30 ч. комшия
казал на М., че мъжът й се е пребил. Двамата се качили в колата и тръгнали към мястото на
инцидента. Там намерила С. на земята, като в този момент му оказвали помощ, след което го
откарали в болница. Свидетелката сочи, че при прегледа хирурга установил, че С. има
счупено горно и долно чене, счупен нос и сцепена вежда. Престоят му в болницата
продължил седем дни. След като се прибрал вкъщи лечението му продължило около два
месеца. През този период С. не излизал от вкъщи, а грижата за семейството била поета от св.
М. Последната заявява, че и към днешна дата С. се оплаква от болки в горното чене и му е
трудно да се храни, а при по-рязко ставане от леглото му се върти свят. Свидетелката сочи,
че преди инцидента мъжът й работел на частно, а след случката спрял работа за коло 1
година, като през 2024 г. започнал отново работа.
От показанията на св. Г. Ц., се установява, че една седмица след претърпелия
инцидент С. се появил в кръчмата, където консумирал водка и споделил, че „няма да се
занимава с онова момче, с което бил на мотора“. Свидетелят твърди, че със С. са заедно в
кръчмата всеки ден. Коментирайки приложената по делото снимка № 2 свидетелят заявява,
че ищецът е започнал да работи един месец след инцидента. Твърди, че на С. видимо му е
нямало нищо, като също така не е чул последният да се оплаква от болки.
От приложените писмени доказателства се установява, че на 03.05.2023 г. С. Н. е
предявил претенция за изплащане на обезщетение пред ГФ, като е поискал сумата от 50 000
лева за претърпени неимуществени вреди и 34,80 лева за имуществени вреди. С писмо изх.
№ 24-01-193/28.07.2023 г. ГФ е отказал изплащане на поисканото обезщетение, като мотиви
за това са непредставените допълнително поискани документи: данни за образувано
досъдебно производство, копия от автотехническа и медицинска експертизи, изготовени в
4
досъдебното производство, протокол за оглед на местопроизшествие, влязъл в сила акт на
компетентен орган срещу сочения за виновен водач – присъда, споразумение или АУАН с
НП.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.
558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Съгласно чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ ГФ извършва плащания в полза на увредените лица
за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което
виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка
„Злополука“ на пътниците. Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ от КЗ аналогично
предвижда, че ГФ изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
За да бъде уважен искът по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ следва да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено
противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че вредите са
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В случая е налице одобрено от съда споразумение по посоченото НОХД № 437/2023
г. по описа на РС-Лом, което има значението на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300
ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Така по несъмнен начин се установява противоправността и виновността на водача А. Г.,
който е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност за това. В същата
насока е и приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира
като обективна. В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че
процесното ПТП е случайно събитие по отношение на водача, тъй като САТЕ категорично
доказва, че водачът не се е съобразил с намалената видимост от тъмнината, управлявал е с
превишена скорост и не е упражнявал непрекъснат контрол при управление на превозното
средство. По този начин доводът на ответника е категорично опроверган, като отделно от
това липсват каквито и да е доказателства за наличието на случайно събитие.
5
Съдебно-медицинската експертиза безспорно установява, че ищецът е получил
счупване на челюстта, нараняване, проникващо в черепната кухина, както и увреждания,
които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. СМЕ установява
също, че така описаните увреждания са в причинна връзка с настъпилото ПТП. В тази
връзка съдът кредитира експертното заключение по СМЕ като обективно, обосновано и
компетентно дадено от лице с необходимите специални знания.
По делото не е спорен фактът, че за управляваното от А. Г. МПС не е сключена
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, както и че вредите са причинени на
територията на Република България от МПС, което обичайно се намира на тази територия.
От гореизложеното следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, съответно в случая е възникнало задължение
за ответника да обезщети ищеца за претърпените от него вреди.
С оглед комплексния характер на причинените на ищеца увреждания, съдът намира,
че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в общ размер, който да
обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. То
следва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и
на обществените представи за справедливост.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, психическите и физически
последици за пострадалия, степента на възстановяване и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането.
В случая ищецът е получил две телесни повреди и една лека. Престоят му в
болницата е продължил 7 дни, след което е продължил лечение вкъщи. От показанията на св.
М. М.се установява, че докато ищецът се лекувал, грижата за семейството била поета от нея.
Нейните показания следва да бъдат кредитирани като преки и логични, с изключение в
частта, в която свидетелката заявява, че ищецът не е излизал два месеца от вкъщи. В тази
част показанията се опровергават от приложената по делото снимка /л.129/, видно от която
ищецът на 18.05.2023 г. е бил на заведение с приятели. В същата насока са и показанията св.
Г. Ц., който посочва, че седмица след инцидента ищецът е посещавал питейното заведение.
Съгласно СМЕ оздравителният период на получените увреждания е от два до три
месеца. С оглед дадените от св. Ц. показания, съдът приема, че при ищецът
възстановителният период е протекъл около 2 месеца. Освен това, следва да се отчете, че по
делото няма данни за настъпили усложнения.
Съдът, вземайки предвид получените увреждания - две телесни повреди и една лека,
сравнително бързият период на възстановяване от около два месеца, пълното възстановяване
на ищеца от претърпените увреждания, продължителността на преживените от него болки и
6
страдания, неудобствата, изразяващи се в ангажиране на друго лице да поеме грижите за
семейството, както и съществуващата в страната икономическа конюнктура към момента на
увреждането, приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е сумата от 30 000,00 лева.
На следващо място, съдът намира за основателно релевираното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Последният призна в хода на делото, че е
пътувал без предпазна каска, както и че е знаел, че се качва при неправоспособен водач. Тези
признания напълно се подкрепят от сключеното пред РС-Лом споразумение по НОХД,
съдебно-медицинската и съдебно-автотехническата експертизи. С оглед гореизложеното,
съдът приема, че е налице основание за намаляване на определеното обезщетение по реда
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като следва да се определи степен на съпричиняване от 30 %, от
които 20 % за знанието на ищеца, че се вози при неправоспособен шофьор и 10 % за
непоставената каска. Определенянето на такъв процент за непоставената каска е обусловено
от СМЕ, съгласно която поставянето на каска не би изключило изобщо получаването на
травми, а единствено би намалило вероятността от получаването им, респ. тяхната тежест.
Не следва да се коментира допълнителното въведено от процесуалния представител
съпричиняване относно пияното състояние на ищеца, тъй като същото не е направено
своевременно .
След като поведението на ищеца се квалифицира като съпричиняващо във
вредоносния резултат, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
определено от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде редуцирано, респ. на ищеца
следва да се присъди неговия непълен размер – 21 000,00 лева, като за разликата до
претендирания размер от 50 000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск, основателна се
явява и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава.
Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. последно от КЗ Гаранционен фонд дължи лихви за забава
по реда на чл. 497 от КЗ. По силата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: т. 1) изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или т. 2)
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
В случая чл. 497, ал. 1, т. 2, пр. 2 от е неприложим, тъй като ищецът е заявил писмена
претенция пред застрахователя на 03.05.2023 г., като към нея е приложил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, Епикриза и фактура, ведно с касов бон. От
представения отказ за изплащане е видно, че мотивите за него са непредставяне на
поисканите допълнителни документи. По отношение на тях съдът намира, че ищецът
обективно не е разполагал с тази възможност да ги представи, тъй като към онзи момент
нито са назначени експертизи в досъдебното произвоство, нито виновният за ПТП деец е
бил привелечен като обвиняем. Непредставяне на Наказателно постановление също не би
могло да се вмени във вина на ищеца, доколкото последното се връчва на нарушителя.
Следователно, ответникът дължи лихва за забава от изтичането на 15 работни дни от
предявяване на претенцията пред него, а именно – от 26.05.2023 г.
7
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер 1490 лева, като предвид изхода на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 625,80 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Направените от ответника разноски са в общ размер 450 лева. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 261 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГФ“, Булстат *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № *,
ет. *, да заплати на С. Н., ЕГН **********, с адрес с. *, обл. *, ул. „* №*, сумата от 21 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП
осъществило се на 13.04.2023 г., настъпило по вина на А. Г., при управление на мотоциклет
марка „*“, модел „*“ с рег. № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.05.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните
50 000,00 лева, предявени като частичен иск от сумата 80 000,00 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „ГФ“, Булстат *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. *“ № *
ет.*, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на С. Н., ЕГН **********, с адрес с. *,
обл. *, ул. „*.“ № *, сумата от 625,80 лева, представляваща направени разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Н., ЕГН **********, с адрес с. *, обл. *, ул. „*.“ № *, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на „ГФ“, Булстат *, със седалище и адрес на управление гр.
*, ул. „*“ № *, ет. *, сумата от 261,00 лева, представляваща направени в производството
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на А. Г. като трето лице – помагач.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
9