Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 37 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Д.9.“ ООД, ***, депозирана чрез
адвокат С.О. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260095/29.12.2021г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 147/2020г. по описа на
съда, с което съдът е потвърдил Наказателно постановление № КГ-2293/26.02.2020г.
на председателя на ДАМТН, гр. София, в частта му, с която на „Д.9.“ ООД, ***, на
основание чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е
наложена имуществена санкция в размер на 10000 /десет хиляди/ лева за нарушение
на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 1
Приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/.
Касаторът счита, че съдебното
решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на
процесуалния и материалния закон. Счита, че събраните доказателства не сочат на
наличие на вмененото му нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ. Поради това отправя
искане за отмяна на съдебния акт в оспорената му част. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, ДАМТН,
гр. София, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 12.08.2019г.
служители на ДАМТН, свидетелите Г.П.и Ж.П.извършили проверка на обект-бензиностанция,
находяща се в с. Хан Крум, общ. В. Преслав, обл. Шумен, стопанисвана от „Д.9.“
ООД.
При проверката
контролните органи извършили проверка на документацията, при която не
констатирали нередовности, след което пристъпили към вземане на проби -
контролна и арбитражна проба от течни горива. Взети били такива от гориво
автомобилен бензин А-95Н от бензиноколонка № 2 посредством дозиращия му
накрайник. Пробите били запечатани, етикирани, пломбирани, поставени в
специални чанти и изпратени за изпитване. Съставен бил Протокол
№В-076/12.08.2020г., с който бил запознат законния представител на дружеството Ц.Д.
Предвид установеното
несъответствие на горивото с изискванията за качество при изпитването в
подвижна акредитирана лаборатория, било извършено изпитване на горивото по
конкретния показател в стационарна акредитирана лаборатория, за което били
издадени съответни протоколи от изпитване и експертни заключения. След
изпитване на контролната проба в стационарната лаборатория бил изготвен и
констативен Протокол №С-0318-1/16.08.2020г. за съответствие на течно гориво с
изискванията за качества, съгласно който течно гориво – автомобилен бензин
А-95Н, от който е била иззета пробата от бензиностанцията, стопанисвана от
дружеството жалбоподател, по показател: „Дестилационни характеристики, край на
кипене“ не съответства на изискванията за качество – полученият резултат от
изпитването е 226, 6° С при норма максимум 210. 0° - отклонение с 16. 6 С над
максимално допустимата стойност. Съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК при получен
резултат от изпитването над 214. 2 ° С продуктът не съответства на изискванията
за качество по този показател.
Резултатите от
изследванията били съобщени на санкционираното дружество, което оспорило
резултатите от изпитването на контролните проби и поискало изпитване на
арбитражна проба на основание чл. 30в ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 22,
ал. 9 от НИКТГУРНТК. Съобразно изготвената експертиза за съответствието с
изискванията за качество след арбитражно изпитване, полученият резултат от
изпитването се отклонява от допустимите гранични стойности, както следва: „Дестилационни
характеристики, край на кипене“ не съответства на изискванията за качество –
полученият резултат от изпитването е 226, 6° С при норма максимум 210. 0° -
отклонение с 16. 6 С над максимално допустимата стойност. Съгласно чл. 7 от
НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването над 214. 2 ° С продуктът не
съответства на изискванията за температура на край на кипене. Копие от
експертизата било изпратена на дружеството- жалбоподател и получено от същото.
Срещу дружеството бил
съставен АУАН № А-486/07.10.2019г. за извършено нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, като въз основа на АУАН
административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като актът е изготвен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН и в отсъствие на представител на санкционираното дружество, доколкото след
надлежна покана не се е явил негов представител. Съдът заключил, че актът и НП
съдържат и необходимите законови атрибути и са издадени в рамките на
установените давностни срокове. Съдебният състав достигнал и до извод относно
безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение,
посочвайки, че на визираните дата и място търговецът е разпространявал
автомобилен бензин, несъответстващ на изискванията за качество. Поведението на
субекта съдът възприел за непокриващо белезите на „маловажно административно
нарушение“, поради което потвърдил определената му в минимален размер
имуществена санкция.
След като се запозна с
доводите на касатора и подложи на задълбочен прочит относимата правна уредба,
настоящият съдебен състав достигна до извод за неоснователност на касационната
жалба, тъй като въззивната инстанция е достигнала до правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. С решението си
районният съд е дал изчерпателен отговор на въпроса защо
административнонаказателното производство не страда от наличие на допуснато
съществено процесуално опущение, закономерно отчитайки спецификите по изготвяне
на АУАН. Напълно изчерпателно предходната инстанция е прокоментирала този
въпрос и настоящата инстанция се солидаризира напълно с мотивите на районния
съд.
Споделят се напълно и
доводите на решаващия състав на РС – Велики Преслав, въз основа на които
процесното наказателно постановление е възприета за съответстващо на закона. В
хода на проверката контролните органи стриктно са съблюдавали задължителните
правила за вземане на проби от горивото, регулирани с нарочни разпоредби от НИКТГУРНТК.
Въз основа на проведените лабораторни изследвания е установено отклонение от
допустимите гранични стойности на автомобилния бензин, както следва:
„Дестилационни характеристики, край на кипене“, посочени в Приложение № 1 към
чл. 6, т. 1 от наредбата, което предполага единствено възможния извод, че
санкционираното лице е извършвало „разпространение на течни горива“ в
стопанисваната от него бензиностанция в отклонение от императивните правила,
при което правилно районният съд е възприел за неотносими към спора показанията
на свидетеля Г. за причините, с които търговецът обяснява констатираното
отклонение.
Касационният състав се
присъединява и към решаващия извод на предходния съдебен състав за
неприложимост на института на „маловажния случай“ на административното
нарушение, доколкото се доказва, че процесното неизпълнение не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от останалите простъпки от този вид,
поради което законосъобразно АНО е ангажирал отговорността на лицето с
минимален размер на определената в чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ имуществена санкция.
Предходният съдебен състав е формирал
аналогични изводи, което резултира в постановяване на правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Отменителната
претенция на касатора се явява неоснователна и не може да бъде удовлетворена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260095/29.12.2021г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 147/2020г. по описа на
съда в оспорената му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 23.03.2022 г.