№ 473
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503142 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4166 от 10.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 10838/2018 год. по описа на
СГС, I-6 състав е отхвърлен предявен от М. М. К. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени
вследствие смъртта на сина й М. Б. К., починал при пътно-транспортно произшествие,
станало на 22.12.2016 год., ведно със законната лихва от 03.05.2018 год. до окончателното
изплащане. С решението са разпределени разноските в производството.
Решението е обжалвано от ищеца М. М. К., чрез процесуален представител, като се излагат
доводи за неправилност. Прави оплакване досежно изводите на съда за липса на близки
отношения между починалия й син и нея. Твърди, че от събраните пред
първоинстанционният съд гласни доказателства се установявала дълбока и силна връзка
между майка и син, като двамата са се обичали, грижили са се един за друг и взаимно си
помагали. Счита, че при правилно установен механизъм на произшествието и наличие на
застрахователна полица по риска „гражданска отговорност“ и се дължи застрахователно
обезщетение за причинените й неимеществени вреди, вследствие смъртта на сина й. в тази
връзка моли съда да отмени решението и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде уважен изцяло.
Въззиваемата страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, чрез процесуален представител
1
оспорва наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на
решението.
Третото лице помагач С. Б. К., чрез процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Пред първоинстанционният съд са установени елементите от фактическия състав на чл. 432,
ал.1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното
дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие,
причиняване на смъртта на М. Б. К., причинната връзка между противоправното деяние,
вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения механизъм
на произшествието, както и това, че ищцата е майка на починалия.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
това, дали ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта
на сина й и при положителен отговор на този въпрос - до размера на обезщетението за
причинените неимуществени вреди, както и наличието или не на принос от страна на
починалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на
прекия причинител на увреждането.
Във връзка с отношенията между ищцата и починалия М. К. пред първоинстанционният съд
са изслушани показания на много свидетели:
От показанията на свидетеля Б. се установява, че в деня на инцидента, когато се връщала от
работа с автобуса видяла починалия да лежи на пътното платно. Установява съща така, че
две вечери преди произшествието, М. отново бил на пътя - пиян. М. пиел ежедневно, никой
не се грижел за него, вечно бил пиян. Свидетелката установява, че дошла в селото през 1979
г. и до лятото на 2019 г. никога не била виждала майката на починалия.
Свидетелката М. установява, че е снаха в селото от 1980 г. и заедно със семейството си
имали заведение в селото и М. постоянно бил с борчове и пиел, никога нямал пари и ако му
дадеш цигара или алкохол, той бил като пиявица и искал още, бил алкохолик. Свидетелката
установява, че никой не се грижел за него и тя не познава майка му. М. живеел по колиби.
Свидетелят Т. установява, че познава М., тъй като е кмет на село Б. от 1999 г. и до момента.
Първоначално и докато се съборила къщата, М. живеел в село Б., след което се преместил да
2
живее в една барака, която се намира на 500-600 м, непосредствено от разклона на с.Б.,
посока Ч.. Свидетелят установява, че М. е отгледан от баба си и често пиел. Познава ищцата,
но не помни до кой момент е живяла в селото, но след развода с бащата на М., последният е
отгледан от баба си. Ищцата била на погребението, но разходите за последното били поети
от Б. М., при който М. ходел да работи. Свидетелят установява също така, че М. не е
завършил средното си образование. Започнал да учи и бил около година в Ч. в СПТУ, но
така и не завършил. Не си спомня дали ищцата е плакала на погребението, но страдала за
детето си.
Свидетелят Ш. установява, че познава ищцата. Като дете М. бил спретнат и ходел на
училище. Свидетелят не знае дали ищцата го е водела на училище, но бил слаб ученик и за
това учел на село. След развода на родителите му и след осми клас, М. записал СПТУ по
селско-стопанска техника в Ч., където живеела майка му. Свидетелят не може да установи
дали през този период е живеел при майка си. Свидетелят установява, че не е в близки
отношения с ищцата, но има впечатления, доколкото дъщеря й и зет й работели при него, и
тя идвала често там. Свидетелят установява, че ищцата страдала от факта, че М. си пийвал.
Видял ищцата три дена след погребението на сина и тя била много разстроена. Ищцата се
променила след смъртта на сина си - при всяка среща ридае, оплаквала се че има проблеми
със здравето - сърдечни, захарна болест, каквито преди инцидента не е имала. Ищцата
постъпвала за лечение и от нея знае, че М. искал да я подпомага.
Свидетелят М. дава показания, че живее в село Б. от раждането си. М. не живеел в селото, а
на около километър от него. Първоначално живеел с баща си, но не се разбирали и се
разделили. Баща му се преместил, а М. заживял сам в бараката. Като дете го гледала баба
му. Свидетелят установява, че често виждал М. пиян в селото по кафенетата, но и често по
пътя. Изглеждало, че това което изкарва от работа, го пропилявал за пиене. М. водел скотски
живот.
Свидетелят Ч. установява, че познава М., който първоначално живеел в къща в селото с
родителите си и баба му, но след развода, майка му М. напуснала тази къща. По-късно тази
къща се съборила, починала бабата на М., която го отгледала и той отишъл да живее в
колиба извън селото. Отначало в тази барака живеел с баща си, но никак не се разбирали,
дори се биели, поради което се разделили и М. останал да живее сам в колибата. Свидетелят
често е ставал очевидец как пиян М. лежи на пътя. Установява, че виждал М. в окаян вид,
ходел пиян на работа, връщал се и пак пиел, не се поддържал. Не е виждал някой да се
погрижи за това момче и да се опита да му помогне. Ищцата не я е виждал сигурно от 30
години.
Свидетелят К., който е зет на ищцата, установява, че М. и М.не живеели заедно. М. е
разведена, а М. живеел и работел в Б., но когато почивал ходел в Ч. при майка си - всяка
седмица. М. не е ходела в Б. да го вижда. Отношенията помежду им били добри като майка
и син. Чували се всеки ден, тя го подпомагала. Погребението на М. било организирани от
3
М., която след случилото се променила много-постоянно плачела. Свидетелят установява, че
М. давала всеки месец на сина по 100 лева, купувала му дрехи, обувки.
Свидетелката К. установява, че след развода М. идвал повече при майка си, която го
хранела, обличала, спял повече при майка си, отколкото при баща си.
И настоящия състав не кредитира показанията на двамата свидетели К. и К., като намира, че
показанията им противоречат изцяло на събраните по делото доказателства, както и на
гласните доказателства дадени от свидетели живеещи постоянно в село Б. и имащи
непосредствени почти ежедневни впечатления от пострадалия М.. По конкретно не се
кредитират показанията на К., тъй като установяват факти, които не са непосредствено
възприети от свидетеля, включително и с оглед обстоятелството, че свидетелят няма
непосредствени наблюдения върху ищцата и сина й, предвид обстоятелството, че ищцата от
осем години живее в Асеновград, т.е. в периода 2012-2016 г. ищецът няма как да има
впечатления и лично да е видял как ищцата дава всеки месец на М. 100 лева, както и му
купува дрехи и обувки. От друга страна този свидетел е пряко заинтересован от изхода на
делото, тъй като същият е зет на ищцата.
В чл.45 и сл. от ЗЗД не е определен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение на
имуществени и неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл.52 от ЗЗД, възмездява главно страданията или
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането.
Съдебната практика приема, че на обезвреда за неимуществените вреди следва да подлежат
само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите
низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително са претърпели
такива вреди. Затова нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения -
родители, изоставили децата си, и, обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла,
и др., защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди.
В настоящият случай от показанията на разпитаните по делото множество свидетели
категорично се установи, че починалия в следствие на произшествието М. К. и майка му
М.К. изобщо не се виждали, не са контактували или общували. Ищцата не е участвала в
отглеждането на сина си, не е прекарвала достатъчно дълго време с него, не е участвала в
живота му. Установи се по делото, че след развода, починалият е отгледан от своята баба, а
впоследствие същият започнал да живее сам в барака, злоупотребявал с алкохол, вследствие
на което често изпадал в безпомощно състояние, имал окаян вид, ходел пиян на работа,
каквото изкарвал като пари го пропилявал за алкохол, вечно нямал пари, никой не се грижел
за него, често бил намиран от съселяните си да лежи пиян на пътя. Не се установи по делото,
че между ищцата и сина й е била изградена близка или най-малкото типична връзка между
4
майка и син, която връзка означава грижа, обич, търпение, приемане и подкрепа.
Свидетелите безспорно установяват, че до осми клас, починалият е живял и учил в селото,
където ищцата не се е появила нито един път за всичките тези години и е отсъствала
продължително и трайно от живота му. Установява се, че макар и да е имало случаи, при
които М. е отивал в Ч. при своята майка, то това е било за кратко време, а М.
преимуществено е живял напълно сам извън селото, в колиба, водел е скотски живот, не се
поддържал, вечно нямал пари, очевидно е имал нужда от помощ, предвид злоупотребата с
алкохол, като в нито един момент ищцата не е направила опит да помогне на сина си и да се
погрижи за него по някакъв начин. Установява се, че дори не е поела разноските по
погребението на своя син /показанията на кмета на селото Т./, което красноречиво говори,
че между родител и син не е съществувала никаква връзка.
Съдът споделя извода на първоинстанционният съд, че твърденията в исковата молба, че
ищцата и починалия се грижили един за друг, помагали си и били едно сплотено и задружно
семейство, не само не са доказани, но са и неверни. Това е така, тъй като разпитаните по
делото свидетели установяват, че не са виждали М. в селото да посещава сина си, никога
след развода й, а друга част от свидетелите изобщо не я познават. След като М. и М. са
живеели разделено, то очевидно няма как да са изградили задружно и сплотено семейство.
Не се установи никаква привързаност, уважение и най-вече взаимопомощ от страна на
ищцата, която очевидно е оставила сина си да живее по начин застрашаващ живота му и
който начин на живот в края на краищата е довел до неговата смърт. При това положение и
настоящият състав приема, че ищцата не е претърпяла описаните в исковата молба вреди и
въз основа на изложеното исковата претенция за обезвреда се явява изцяло неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззиваемия има право на разноски, но при
липса на такава претенция съдът не следва да се произнася.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4166 от 10.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 10838/2018
год. по описа на СГС, I-6 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна - С. Б.
К..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6