РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Перник, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600092 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1/12.01.2021 г., постановено по НАХД №87/2020 г., по описа на
Районен съд – Брезник, обвиняемият П. К. Д., роден на ***г., в ***, жив. ***, ЕГН:
**********, българин, български гражданин, разведен, ***, неосъждан, с *** образование, е
признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на *** г., около 22.37 часа, в ***, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“, с рег. № ***, което не е регистрирано по
надлежния ред /прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано
МПС на ***г. от отдел „ПП“ при СДВР/, а именно по реда на Наредба № І-45 от 24 март
2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1, от НК, като на основание чл.
78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 лева.
Посоченото решение е било обжалвано от адвокат Г.М. - защитник на подсъдимия
1
П. К. Д., с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение.
Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия, като не е спрял делото поради
направено преюдициално запитване от РС – Л. до Съда на Европейския съюз, а е продължил
неговото разглеждане. Посочва и че извършеното деяние представлявало административно
нарушение, а не престъпление, поради което и изводите на съда в тази насока били
необосновани. На следващо място твърди, че от субективна страна деянието не било
осъществено при пряк умисъл, а също така и, че налице била хипотезата на чл. 9, ал.2 НК.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да
оправдае подсъдимия.
Възражения срещу жалбата от Районна прокуратура – П. не са постъпили по делото.
Представителят на ОП-Перник е изразил становище, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият П. К. Д. не се е явил,
вместо него адвокат М. е изразил становище, че поддържа въззивната жалба, като доразвива
посоченото в нея.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид направените оплаквания във
въззивната жалба и заявеното от представителя на ОП-Перник, като провери изцяло
атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена по предвидения в
НПК ред и в указания срок.
При преценката на събраните по делото доказателства, въззивният съд намери, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Като е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районен съд
Брезник е направил прецизен анализ на развилата се на инкриминираната дата фактическа
обстановка, а тя се свежда до следното: Свидетелите Д. К. и Б. Б., двамата служители на
Районно управление – Б., били на работа за времето от 20:00 ч. на ***г. до 08:00 ч. на ***г.
като АП 153 на територията на РУ - Б.. Около 22:37 ч. на ***г. спрели за проверка лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Съни“ с рег. № ***, движещ се в *** по *** в посока на
движение към ***, управляван от подсъдимия. След извършена справка в АИСПП,
установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.
15 ЗДвП, като водачът не е спазил задължението си в двуседмичен срок да прехвърли
автомобила на негово име и свидетелят К. съставил на водача Акт за установяване на
административно нарушение серия ** №***г. за извършеното от него нарушение, което
водачът подписал без възражения.
На *** година П. К. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
2
престъпление по чл.345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при извършения разпит на обвиняемия,
същият е заявил, че се признава за виновен и съжалява за стореното, не е предполагал, че
управляваният от него автомобил марка „Нисан“ с рег. № *** е дерегистриран.
Гореизложената фактическа обстановка РС-Брезник е установил по безспорен и
категоричен начин въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени средства, а
именно: обяснения на П. К. Д., свидетелски показания на Д. К. и Б. Б., АУАН №***г.,
докладна записка, справка за нарушител/водач/ и справка за съдимост на обвиняемия.
Законосъобразно съдът е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Д. К. и
Б. Б. като логични, взаимно непротиворечиви и последователни.
При така установената фактическа обстановка, законосъобразно съдът е намерил, че с
деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал. 1 НК, а именно: управлявал е моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Нисан“, с рег. № ***Т, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Първоинстанционният съд е развил убедителни съображения за обективната и
субективната страна на извършеното деяние, като в тази връзка настоящият състав споделя
изложеното от първоинстанционния съд за доказаност на прекия умисъл на подсъдимия при
извършеното от него престъпление.
С оглед на установеното от фактическа и правна страна, законосъобразно съдът е
намерил, че в случая са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно: за това
умишлено престъпление законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода'' до
една година или „глоба" от петстотин до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел IV на Глава 8 от НК, както и не е налице някоя от предпоставките по чл.78а, ал.7 НК,
поради което и съдът, като е признал обвиняемият за виновен за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал. 1 от НК, законосъобразно го е освободил от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева.
В тази връзка, неоснователно се явява направеното във въззивната жалба възражение
за несъставомерност на извършеното деяние, тъй като същото представлявало
административно нарушение, а не престъпление. Макар и престъпните деяния, и
административните нарушения да се характеризират като отрицателни обществени прояви,
същите се различават по степента на обществена опасност на конкретно извършеното. Така
в настоящия случай е налице пълно покриване на обективните и субективните елементи на
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК с тези на административното нарушение
по чл. 175, ал. 3 от ЗДП, като с оглед събраните по делото доказателства (справка за
нарушител/водач/), както и с оглед продължителния период (около 3 месеца), през който
подсъдимият е управлявал лекия автомобил без да го е регистрирал по надлежния ред,
3
настоящият състав намира, че степента на обществена опасност на процесното деяние
надвишава тази на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДП и е оправдано
третирането му като престъпление от общ характер с всички предвидени в закона последици
от наказателна репресия.
По отношение наведеното възражение, че първоинстанционният съд е следвало да
спре производството пред него поради отправено преюдициално запитване от РС – Л. до
Съда на Европейския съюз на основание чл. 485 НПК, настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 485 НПК когато тълкуването на разпоредба от правото на
Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по
наказателноправни въпроси или произнасянето по валидността и тълкуването на актовете на
институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз по такива въпроси е
от значение за правилното решаване на делото, съдът, пред който делото е висящо, отправя
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. В този случай действително е
налице основание за спиране на производството по делото, като в чл. 488, ал. 1 НПК е
посочено, че с отправяне на запитването съдът спира производството по делото. От
съвместното тълкуване на двете разпоредби се налага изводът, че единствено съдът, който е
отправил преюдициалното запитване по конкретно дело, е компетентен да спре
производството по това делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз със съдебен
акт по преюдициалното производство. Поради което и първоинстанционният съд правилно е
оставил без уважение искането за спиране на производството по делото.
По отношение становището на защитата на обвиняемия, че в настоящия случай
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, настоящият състав намира
същото за неоснователно и правно неаргументирано. Управлението на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, не би могло да бъде квалифицирано като деяние, което
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Без правно
значение в това отношение са чистото съдебно минало на обвиняемия и направеното от него
признание за извършеното пред разследващите органи, тъй като наличието на
обстоятелства, разкриващи ниска обществена опасност на дееца, не може да аргументира
наличието на малозначителност в конкретния случай и приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Без значение в случая е и липсата на вредни последици от извършеното, тъй като
престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК е формално, „на просто извършване", като за
него в закона не е очертан съставомерен престъпен резултат, поради което липсата на
обществена опасност не може да се извежда от обстоятелствата, които защитата на
обвиняемия навежда. За съставомерността на конкретното престъпление е нужно само
деецът да осъществи изпълнителното му деяние, тъй като законодателят е предвидил, че
това е достатъчно, за да има засягане на защитаваните от закона обществени отношения.
При извършената проверка на обжалваното решение, настоящата въззивна съдебна
инстанция не намери основания за изменяне или за отмяна на постановения съдебен акт.
4
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК,
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1/12.01.2021 г., постановено по НАХД
№87/2020 г., по описа на Районен съд – Брезник.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5