Р
Е Ш Е Н И Е №
708
03.06.2019 г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански
състав
На 07.05.2019г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 688 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение №78 от 08.01.2019 г. по гр. дело
№ 8406 по описа за 2018 година на Районен съд Пловдив, VI гр.с., е отхвърлен предявения от Д.Г.Ч., ЕГН ********** ***,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, със законен
представител И. Т. – Кмет, иск за съдебна делба по отношение на следния
недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 56784.525.52 по КККР на
гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр.Пловдив, п.к. 4000, Владая, площ 962 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
съседи: 56784.525.150, 56784.525.9504, 56784.525.51, 56784.525.9501,
56784.525.1150, ведно със сграда 56784.525.52.1, със застроена площ 242 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, както и Д.Г.Ч. е осъден да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд държавна такса в размер на 100 лв. и да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ
*********, сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в
първоинстанционото производство Д.Г.Ч., ЕГН ********** ***, който
изцяло обжалва решението с въззивна жалба.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
първоинстанционното решение. Възразява се, че първостепенният съд не е
изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка и неправилно е приел, че
ищецът в качеството си на ЕТ „Челси - Д.Ч.“ не се е настанил в процесния
недвижим имот в началото на 90 -те години на миналия век и че не е поставил
сглобяемо хале, в което е осъществявал дейност през периода 1992 г. до 2011 г. Твърди
се, че ищецът през 1992 г. до 2019 г. е владял процесния недвижим имот,
поставил е сглобяемо хале и е осъществявал дейност в качеството си на ЕТ „Челси
- Д.Ч.“, което счита, че се доказва по безспорен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Поддържа се, че жалбоподателят е построил
/поставил/ конструкцията и е манифестирал спрямо всички, че той владее.
Първоначално е плащал наем на отбелязаната в скицата като собственик Н. М., но
после е спрял да заплаща наема, защото се е чувствал собственик. По отношение
на удостоверението от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в
което е посочено, че не е декларирал
земя и сгради, няма заведена партида и не е плащал местни данъци и такси за
имота, ищецът посочва, че това е така, тъй като всички декларации са подавани и
данъците са плащани от едноличния търговец. Възразява, че на госпожа М. не е
било заплащано отчуждаването на имота или на него като неин правоприемник. Позовава
се на събраните по делото гласни доказателства, както и на удостоверение за
правно състояние, съгласно което седалището и адреса на управление на ЕТ „Челси
- Д.Ч.“, при неговото основаване на 03.01.1990 г. и до неговото заличаване на
01.01.2012 г., е на административния адрес на процесния имот. Твърди, че след последната
дата и до настоящия момент използва процесния имот, като го е обградил където е
разположено сглобяемото хале, сглобено през 1992 г., за което се позовава на
заповед № ЗРИ - 51/05.02.2018 г. на кмета на район „Източен“. Оспорва
отчуждаването на имота с довода, че заповедта за отчуждаване е издадена на
15.01.1964 г, докато нотариалния акт доказващ собствеността на имота на Н.М. е
от 01.01.1974 г., като отделно от това оспорва актуването на имота като
държавна и общинска собственост. Също така посочва, че металното сглобяемо хале
е заведено в счетоводните книги на ЕТ „Челси - Д.Ч.“, както и че за него са
плащани данъци и са правени амортизационни отчисления. Твърди, че с решение №
1663 от 18.09.2018 г. на Административен съд Пловдив се потвърждава законността
на монтираното метално хале и се доказва, че същото не е общинска собственост,
а е собственост на Д.Ч.. Искането към въззивния съд е за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което да се допусне
до делба процесния недвижим имот между ищеца и Община Пловдив при квоти, така
както са заявени с исковата молба. Представя писмени доказателства: писмо от Община Пловдив до Д.Ч. от 31.05.2017 г.,
счетоводна справка от 07.09.2018 г., декларация по § 16, ал.2 от ПЗ на ЗУТ,
удостоверение от Община Пловдив от 25.11.2015 г., приходна квитанция от
08.05.2012 г. Не прави доказателствени искания. Не претендира разноски в
производството.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от Община Пловдив, Булстат *********, чрез
пълномощниците М.Д. и М.Т. с представено по делото пълномощно, с който се
оспорва въззивната жалба. Излагат се доводи, че въззивната жалба е изцяло
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и обосновано. Настоява се, че
Община Пловдив е единствен собственик на процесния недвижим имот по силата на
закона - чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с §7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА и
§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Споделят се изводите на първостепенния съд, че не е
проведено пълно и главно доказване за придобиването от ищеца на част от
общинския имот по силата на придобивна давност, както и се позовава на
нормативните ограничения за придобиване на имоти общинска и държавна
собственост по давност. Оспорват се твърденията на ищеца, че не е проведено
отчуждително производство за имот с пл.№ 157, от който е образуван процесния ПИ
с идентификатор 56784.525.52 по КККР на гр.Пловдив, за което се позовава на
представените с отговора на исковата молба доказателства, посочвайки, че
отчуждаването е извършено през 1975 г., а не както ищецът твърди през 1964 г.
Оспорват се представените към жалбата писмени доказателства и се възразява за
приемането им във въззивната инстанция, за което се позовава на разпоредбата на
чл.266 от ГПК. Моли за потвърждаването на
първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Не прави
доказателствени искания. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят
Д.Г.Ч. се явява лично и с адвокат М., поддържа жалбата и уточнява причините за
представянето писмените доказателства към жалбата във въззивната
инстанция.Пледира за уважаване на жалбата, отмяната на първоинстанционното
решение и допускането на делбата на процесния имот. Не прави искане за
присъждане на разноски в производството.
В съдебно заседание Община
Пловдив се представлява от юрисконсулт Т. с пълномощно по делото, оспорва жалба
и възразява за приемането на приложените към нея доказателства. Пледира за
оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Моли за присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
С определение в открито съдебно
заседание въззивният съд остави без уважение искането на жалбоподателя за
приемане на представените с жалбата писмени доказателства при зачитане разпоредбата
на чл.266, ал.1 от ГПК.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната
жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
На основание чл.269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт,
както и по допустимостта му – в обжалваната му част, като по правилността на
решението е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
При извършената служебна проверка
на постановеният първоинстанционен акт, настоящият състав на въззивният съд
намира, че решението е постановено от законен състав на първостепенния съд и в изискуемата от закона форма, поради
което е валидно.
При проверка допустимостта
на постановеното решение, съдът намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС от Д.Г.Ч.
*** за допускането до съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор 56784.525.52
по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.Пловдив, п.к. 4000, Владая, площ
962 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, съседи: 56784.525.150, 56784.525.9504, 56784.525.51,
56784.525.9501, 56784.525.1150, при квоти: за Д.Ч. *** - 476/962 ид.ч.
В исковата молба се твърди,
че страните са съсобственици на гореописания поземлен имот с идентификатор
56784.525.52 по КККР на гр.Пловдив. Твърди се, че ищецът, в качеството си на ЕТ
„Челси-Д.Ч.”, се е настанил в описания имот в началото на 90-те години на
миналия век. В имота, със средства и материали на ЕТ е поставил сглобяемо хале,
цялото с площ от 242 кв.м., разположено на три метра от източната граница на
имота и на пет метра от границата с ул. „Владая” и осъществявал търговска
дейност в него. Твърди се, че наред с намиращата се под халето площ от
поземления имот – 242 кв.м., ищецът осъществявал фактическа власт и върху ивица
земя около халето с обща площ от 244 кв.м., от които: площ от 40 кв.м. от южната
стена на халето до границата с ул. „***”, която площ е с ширина 5 м. и дължина
8 м. /колкото е ширината на южната стена на халето/, и площ от 204 кв.м., представляваща ивица с ширина 3 м. непосредствено до
западната, северната и източната страна на халето и с дължина на ивицата: 30 м.
по западната страна на халето, 8 м. по северната страна на халето и 30 м. по
източната страна на халето /3 м. x 30 м. + 3 м. x 8 м. + 3 м. x 30 м./,
като това пространството от общо 244 кв.м. е използвал за достъп и обслужване
на халето и за складиране на стоки и материали. Ищецът твърди, че само той като
ЕТ е осъществявал фактическа власт и своил описаната реална част от 486 кв.м.
през периода от 1992 г. до 2004г. По тези съображения ищецът твърди, че е
придобил на основание осъществявано от него давностно владение, продължило
повече от 10 години, съответните идеални части от поземления имот. Посочва, че ЕТ
„Челси- Д.Ч.” е заличено като търговец, считано от 01.01.2012г., поради което
намира, че като физическо лице е
легитимирано да предяви иска. С оглед на изложеното твърди, че е собственик
на 486/962 ид.ч. от поземления имот, а Общината – на 476/962 ид.ч. от същия недвижим
имот. Поради това и тъй като намира, че страните не могат доброволно да поделят
съсобствеността си, моли за постановяването на решение, с което да се допусне
делба на имота, при посочените в исковата молба квоти.
С отговора си по реда на
чл.131 от ГПК Община Пловдив оспорва предявения иск за делба с твърдението, че
е собственик на целия недвижим имот. Твърди, че ПИ с идентификатор 56784.525.52
е образуван от имоти с пл.№ 157, част от имот с пл.№ 160 и част от имот с пл.№
156 по плана на Източна индустриална зона, одобрен със заповед № 675 от
14.07.1982г., като се излагат обстоятелства за тяхното отчуждаване. Възразява относно
твърдението за придобиване на имота по давност и се позовава на разпоредбата на
параграф 1 от ЗИДЗС, с която е спряна придобивната давност за държавни и
общински имоти до 31.12.2022г. Посочва, че ищецът неколкократно се е опитвал да
се снабди с нотариален акт за обстоятелствена проверка върху имота и сградата в
него и на тези искания Община Пловдив е отговаряла, че имотът е общинска
собственост. Възразява, че имотът никога не бил деклариран от ищеца, за него не
били заплащани местни данъци и такси, нямало данни да е включен в предприятието
на ЕТ. По отношение на сградата се
възразява, че за нея не са били установени строителни книжа, като по отношение
на същата били предприети действия по реда на чл.225а, ал.2 и ал.3 ЗУТ, в която
връзка бил съставен констативен акт № 98 от 19.09.2017г. на Район „Източен” и
Заповед № ЗРИ-51/05.02.2018г. на Кмета на район „Източен”. Посочва се, че законосъобразността
на същия бил предмет на съдебна проверка по адм.дело № 774/2018г. на
Административен съд – Пловдив. Прави искане за отхвърляне на предявения иск.
От фактическа страна по
делото се установява, че ищецът е бил регистриран като Едноличен търговец с
фирма ЕТ „Челси-Д.Ч.” с решение от 03.01.1990 г. и заличен, считано от
01.01.2012 г. на осн.§5, ал.1 от ПЗР на ЗТР - съгласно представеното по делото
удостоверение по ф.д.№ 26/1990 г. Видно от Постановление от 15.11.2004 г. на
Териториална данъчна дирекция Пловдив е вдигнат наложен запор върху движима вещ
– хале ламарина в гр.Пловдив, ул.“Владая“ № 5 за обезпечаване задължения на ЕТ
„Челси-Д.Ч.“.
По делото е представена
скица на поземлен имот с идентификатор 56784.525.52 по КККР на гр.Пловдив, с
площ от 962 кв.м., с адрес на поземления имот гр.Пловдив, п.к. 4000, ***, със
сграда, която попада в имота с идентификатор 56784.525.52.1, със застроена площ
от 242 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда, с отбелязване
относно собствениците: Община Пловдив, няма данни за идеални части /л.19, 20
дело ПРС/.
Със заповед от 05.02.2018г.
на Кмета на Район „Източен” при Община Пловдив е наредено да се премахне
незаконен строеж, представляващ масивно хале с приблизителна площ 240 кв.м., на
ул. „***” № 5 в ПИ с идентификатор 56784.525.52 по КККР на гр.Пловдив. С
решение № 1663 от 18.08.2018 г. на Административен съд Пловдив е отхвърлена
жалба против Заповед № ЗРИ-51/05.02.2018г. на Кмета на Район „Източен” при
Община Пловдив.
Съгласно служебна справка от
17.07.2018г. в отдел „Общински имоти и жилищна политика“ при Община Пловдив:
Поземлен имот с идентификатор 56784.525.52 по КККР на ИИЗ, одобрен със заповед
№ 675/14.07.1982г., съставлява имот с пл.№ 157, отчужден със заповед № 2029 от
28.11.1975г. на ГНС Пловдив; част от имот с пл.№ 160, отчужден със заповед №
1878 от 25.12.1985г.; част от имот пл.№ 156, съставляващ по предходен план част
от имот пл.№ 1149, оценен с протокол № 5 от 15.05.1964г. за отчуждаване на
„Кожухарски завод”. Удостоверява се, че поземлен имот с идентификатор
56784.525.52 попада по плана на Източна индустриална зона, одобрен със Заповед
№ 675/14.07.1982 г. в новопроектирана улица „Шумен“ и на основание чл.2, ал.1,
т.2 от ЗОС, във връзка с §7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА и §42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС е общинска собственост. Същият имот попада в новопроектирана улица и по
действащия регулационен план на кв.Многофункционална зона „Изток“, утвърден с
Решение № 43 от ОС Пловдив, взето с Протокол №7/27.03.2008 г. Това решение е
представено по делото и с него се одобрява ново наименование на „Източна
индустриална зона“, а именно: „Многофункционална зона „Изток“, гр.Пловдив.
Представени са писма от
Община Пловдив, съгласно които относно извършена проверка на строителството в
процесния недвижим имот, няма установен нарушител срещу когото да се започне
процедура по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за сградата с идентификатор 56784.525.52.1,
не е установено наличието на строителни книжа за изграждането й и при
констатиране на незаконно строителство следва да се издаде акт по чл.225а, ал.2
от ЗУТ.
Съгласно удостоверение от
Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив Д.Г.Ч. няма деклариран
недвижим имот, представляващ имот с идентификатор 56784.525.52 с площ 962
кв.м., ведно с построената в имота сграда, находящ се в гр.Пловдив, ул. „***” №
5. Посочено е, че Д.Г.Ч. никога не е декларирал сграда и земя, няма заведена
партида и не е плащал местни данъци и такси за имота.
Представени са документи за
отчуждаването на имот с пл.№ 157, на част от имот с пл.№ 160 и част от имот пл.№ 156 - Акт за държавна
собственост от 16.03.1987г. за имоти пл.№ 160, 159, Заповед за отчуждаване на
имот пл.№ 160 по плана на Източна индустриална зона, писмо от Община Пловдив за
отказ за отчуждаване на имот пл.№ 160 по
плана на ИИЗ, ситуационен план, ведно с делото на фабрика Пулпудева за имот №
157.
За установяване на
релевантни за спора факти са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.К.,
който удостоверява, че с ищеца са били колеги от системата на „АПК Тракия”,
през 1990 г. по искане на ищеца е изчистил процесния недвижим имот от отпадъци,
през 1992 г. направил в имота метална конструкция, която била монтирана с
аркерно-болтова връзка, това било временно преместваемо съоръжение. Свидетелят
съдействал на Ч. за свързване на обекта с ток. Складът станал 240 кв.м. или 248
кв.м. Била поставена ограда откъм река Марица. В металното хале били събирани
отпадъци. Според свидетеля имотът бил на една жена, която бил виждал при
първото си посещение през 1990 г.
С обжалваното решение първостепенният
съд е отхвърлил предявения иск за делба както на поземления имот с
идентификатор 56784.525.52, така и на намиращата се в имота сграда с
идентификатор 56784.525.52.1.
Районният съд се е
произнесъл с отхвърлителен диспозитив по отношение на сградата в поземления
имот, посочвайки „ведно със сграда
56784.525.52.1, със застроена площ 242 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
промишлена сграда“. В тази си част обжалваното
решение е процесуално недопустимо, тъй като с исковата молба е поискано да се допусне делбата само на поземлен имот с идентификатор
56784.525.52. Не е поискана делбата на сграда с идентификатор 56784.525.52.1,
нито същата е включена в делбената маса по реда на чл.341, ал.2 от ГПК, оглед на което районният съд се е произнесъл по непредявен иск за делба на сградата.
Ето защо, обжалваното
решение в частта, с която е отхвърлен иска за съдебна делба на сграда
56784.525.52.1, със застроена площ 242 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
промишлена сграда, следва да бъде
обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК и
производството в тази част да бъде прекратено.
В останалата си част
обжалваното решение на ПРС е допустимо, поради което настоящият съдебен състав
на ПОС, като съобрази доводите на
страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид
релевираните в жалбата въззивни основания намира следното:
Първостепенният съд е отхвърлил
предявения иск за съдебна делба на поземления имот, приемайки, че недвижимият
имот и построената в него сграда са общинска собственост, както и че ищецът не
е доказал фактическото упражняване на правото на собственост през период от
време по – дълъг от 10 години, а така и че не е съсобственик на соченото в
исковата молба придобивно основание – давностно владение.
С
оплакванията във въззивната жалба се оспорва законосъобразността и правилността
на тези изводи. Настоява се, че ищецът е
владял недвижимия имот като е поставил сглобяемо хале и е осъществил дейност в
качеството си на едноличен търговец, както и че е манифестирал спрямо всички
своето владение.
Настоящият
съдебен състав на ПОС счита за неоснователна исковата претенция за допускане
делбата на поземления имот, тъй като намира, че твърдяното владение на реална
част от имота не е годен способ за придобиване на съответните идеални части от него
по силата на давностно владение през исковия период 1992 г. до 2004 г.
В
исковата молба ищецът основава твърдението си за придобиване на 486/962 ид.ч.
от поземления имот въз основа на осъществявано от него давностно владение през
периода 1992 г. до 2004 г. на реална част от поземления имот от 486 кв.м. в
качеството си на едноличен търговец. Тази реална част от 486 кв.м. е
индивидуализирана в исковата молба като: 242 кв.м. - площта на имота, върху
която е ищецът е разположил метално хале, и 244 кв.м. - площ, която е използвал
около халето за достъп и обслужване, от която: 40 кв.м. от южната стена на халето до границата с ул. „***”, която
площ е с ширина 5 м. и дължина 8 м. /колкото е ширината на южната стена на
халето/, и площ от 204 кв.м.,
представляваща ивица с ширина 3 м.
непосредствено до западната, северната и източната страна на халето и с дължина
на ивицата: 30 м. по западната страна на халето, 8 м. по северната страна на
халето и 30 м. по източната страна на халето /3 м. x 30 м. + 3 м. x 8 м. +
3 м. x
30 м./.
Възможността
за придобиване на идеална част от парцел въз основа на давностно владение,
осъществявано върху съответна реална част от парцела, касае само случаите на
придобивна давност, изтекла до влизане в сила на Закона за териториално и
селищно устройство/отм./, тоест до 1973 г., по аргумент от чл.181, ал.3 от ПЗР
на ЗТСУ /отм./
Владението на реална част от парцел,
упражнявано при действието на ЗТСУ през
периода 1973 г. - 2001 г. не обуславя
придобиване на съответна идеална част от правото на собственост. Както
в ЗТСУ, така и в последващия благоустройствен закон ЗУТ /обн. ДВ, бр. 1
от 02.01.2001 г./ няма правни норми,
предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при
осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела. //Решение № 186
от 19.02.1987 г., гр. д. № 154/86 г.,
ОСГК; Решение № 185 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 280/2009 г. на I г.о.,ГК/.
С
оглед на изложеното, след 1973 г. и към момента владението на реална част от
поземлен имот не е годен способ за придобиване на съответна идеална част от него. Ето защо твърдяното владение върху
реалната част от процесния поземлен имот не е годен способ за придобиване на съответната
идеална част от него през периода посочен
в исковата молба 1992 г. – 2004 г., поради което изложените във въззивната
жалба съображения за осъществено владение са без правно значение.
По аргумент от изложеното, владението на реалната част от поземления
имот не е годно основание за придобиване на съответната идеална част от него по
силата на давностно владение и през посочения във въззивната жалба период 1992
г. -2019 г. Следва да се отбележи, че ищецът не е основавал претенцията си за
придобивна давност въз основа на владение за период след 2004 г. до 2019 г., този
период е извън предмета на делото и поради това твърдението за владение по
време на същия дори не подлежи на обсъждане.
За
пълно следва да се
отбележи, че с изменението на разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ /отм./ обнародвано
в ДВ, бр. 34 от 2000 г. и в чл.200 от ЗУТ се предвиди възможността за
придобиване на реална част от имота по силата на
давностно владение върху същата реална
част, но само при определени условия - ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за
минимални площ и размери на парцелите. В
случая обаче ищецът не твърди да е собственик на реалната част от поземлен имот
въз основа на давностно владение, нито твърди да са спазени особените
изисквания на благоустройствения закон. Искът за делба се основава на
твърдението за придобиване на идеална
част от поземления имот въз основа на давностно владение върху реална част от него,
каквато възможност в нормативната уредба след 1973 г. не е регламентирана.
Ето защо, ищецът не се легитимира като съсобственик
на поземления имот при квота 486/962 ид.ч., поради което правилни са крайните
изводи на първостепенния съд за отхвърляне на исковата претенция за допускане
делбата на имота.
По
изложените съображения и предвид съвпадане на крайните изводи на окръжния съд с
тези на районния съд, обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения
иск за съдебна делба на поземлен имот с
идентификатор 56784.525.52 ще бъде потвърдено.
С
оглед на изхода на делото, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.3, във връзка с ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Община Пловдив сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
По тези съображения, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №78 от 08.01.2019 г. постановено по гр. дело № 8406 по
описа за 2018 година на Районен съд Пловдив, VI гр.с., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.Г.Ч., ЕГН ********** ***,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, със законен
представител И. Т. – Кмет, иск за
съдебна делба на сграда 56784.525.52.1, със застроена площ 242 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, намираща се в Поземлен имот с
идентификатор 56784.525.52 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.Пловдив,
п.к. 4000, ***, площ 962 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, съседи: 56784.525.150, 56784.525.9504, 56784.525.51,
56784.525.9501, 56784.525.1150, като в
тази част прекратява производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №78 от
08.01.2019 г. постановено по гр. дело № 8406 по описа за 2018 година на Районен
съд Пловдив, VI гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.Г.Ч., ЕГН **********
***, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, със
законен представител И.Т. – Кмет, иск за
съдебна делба по отношение на следния
недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 56784.525.52 по КККР на
гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр.Пловдив, п.к. 4000, В***, площ 962 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
съседи: 56784.525.150, 56784.525.9504, 56784.525.51, 56784.525.9501,
56784.525.1150, както и в частта, с
която Д.Г.Ч. е осъден да заплати по
сметка на Пловдивски районен съд държавна такса в размер на 100 лв. и Д.Г.Ч.
***, БУЛСТАТ *********, сумата
от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Г.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес
гр.Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, със законен представител И. Т. – Кмет
сумата от 100 лв. /сто/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.