ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 356, 30.08.2019г., Пловдив
Апелативен
съд, Пловдив ІІ
граждански състав,
На
тридесети август две хиляди и деветнадесета
година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ : Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
частно
гражданско дело № 434 по описа за 2019
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А.и.“
ООД, чрез адв. М.П. против Разпореждане №4485/03.06.2019, пост. по в.гр.д.№ 270/2019,
ПдОС, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба като
недопустима.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането за връщане е
неправилно, т.к. в свои актове ВКС е застъпвал тезата, че решенията,
постановени по искове с пр. осн. чл.74, алр.4 от КТ, каквото е и обжалваното
решение, подлежат на касационно обжалване. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да върне делото на въззивния съд за администриране на подадената
касационна жалба. Претендира разноски.
Ответникът К.И.Х. не е взел становище.
След преценка на доказателствата по
делото съдът намира, че подадената жалба е допустима, като такава против
подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срок и изхожда от легитимирано
лице.
По същество намира следното :
Предмет на производството по делото е иск, предявен от
К.Х. против „А.и.“ ООД за прогласяване на недействителност на конкретно
посочени клаузи от трудов договор между страните. Предявеният иск е с пр.осн.
чл.74, ал.4 от КТ. Постановено е въззивно решение №512/19.04.2019г., по
в.гр.д.№270/2019, ПдОС, в което е посочено, че същото е окончателно и не
подлежи на обжалване. По делото е постъпила касационна жалба
вх.№15666/20.05.2019, по вх.регистър на ПдОС, подадена от „А.и.“ ООД. Същата е
върната с обжалваното разпореждане №4485/03.06.2019г., като съдът е приел, че
спрямо постановеното решение намира приложение нормата на чл.280, ал.3,
т.3 от ГПК, а именно , че не подлежат на
касационно обжалване въззивни решения по трудови спорове, с изключение на
решенията по искове по чл.344, ал.1, т.1,2,3 от КТ и по искове за трудово
възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над
5 000лв.
Настоящата инстанция намира, че постановеното
разпореждане е правилно и законосъобразно.
В КТ е дадено легално определение на понятието „трудов
спор“, като в чл. 357 от КТ е казано, че „трудови са споровете между работника
или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението
и прекратяването на трудовите правоотношения ….“ . Така спорът по чл.74, ал.4
от КТ е трудов по смисъла на КТ, доколкото касае установяване на действителността на конкретни клаузи в трудовия договор. С чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК от касационно
обжалване са изключени въззивните решения по трудови спорове / без тези за
незаконно уволнение/, както и по исковете за трудово възнаграждение и
обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска до 5000 лв. Следователно
въззивните решения, постановени по искове с пр. осн. чл.74, ал.4 от ГПК също са
изключени от касационен контрол. /в този смисъл и Определение № 906 /
13.12.2017г., гр. д. № 2308/2017 г., III г. о., ВКС/. В настоящия случай постановеното решение от
въззивния съд е по иск с пр. осн. чл.74, ал.4 от КТ, поради което и на осн.
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК е изключено от касационен контрол, т.е. е окончателно.
Като е върнал подадената касационна жалба, въззивният съд е действал
законосъобразно и в изпълнение на задълженията вменени му в чл.285 от ГПК.
Постановеното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4485/03.06.2019, пост. по
в.гр.д.№ 270/2019, ПдОС.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :