РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. ХАСКОВО, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500503 по описа за
2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ,,Теленор България‘‘ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. София, ж. к. ,,Младост 4‘‘, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез процесуален представител адв. В.Г., против Решение № 260105/16.07.2021г.,
по гр. д. № 1221/2020 г., по описа на РС – Харманли, с което е отхвърлен предявения от
,,Теленор България‘‘ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
ж. к. ,,Младост 4‘‘, Бизнес Парк София, сграда 6, иск срещу С. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено по отношение на С. Д. Б., ЕГН: **********, : гр. ***, че
дължи на ,,Теленор България‘‘ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, ж.к. ,,Младост 4‘‘, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 173,65 лв.,
представляваща договорна неустойка за прекратяване на договори за мобилни услуги от
19.04.2018 г. за телефонен номер ***, за която сума е издадена Заповед № 271/30.06.2020 г.
за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 547/2020 г. по описа на РС-
Харманли.
Според жалбоподателя решението на РС – Харманли е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
1
процесуалния закон. Изразява се несъгласие с приетото в мотивите на обжалваното
решение, че не е доказано сключеният между страните договор да е бил прекратен
предсрочно (развален по смисъла на чл. 87 ЗЗД) преди изтичане на уговорения срок, което
обусловило извода на съда за недължимост на претендираната неустойка. Неправилно било
съждението, че едностранно прекратяване не настъпва автоматично, поради забава на
потребителя, а само дава право на оператора да прекрати договора. Твърди се, че от
събрания по делото доказателствен материал е установено наличието на договорно
отношение между ,,Теленор България‘‘ ЕАД и С. Д. Б., както и неизпълнението на
договорните задължения от страна на последния. При сключването на процесните договори
ответникът бил информиран за датата на фактуриране на ползваните услуги, за
задължението му да заплаща стойността на ползваните услуги в указания във фактурата
срок, както и че неполучаването на фактурата не го освобождава от задължението да
заплаща дължимата сума.
Твърди се, че сключеният абонамент бил прекратен едностранно от оператора
съгласно договорната отговорност на ответника по т. 11 от Договора, при условията на чл.
75, вр. с чл.19б от Общите условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими
месечни задължения. В чл. 19б ОУ изрично било предвидено правото на доставчика да
прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на падеж сума. Тази уговорка
във връзка с чл.19д ОУ, предвиждащ освобождаването на мобилния номер по прекратения
договор, било равносилно на разваляне без предизвестие. Клаузата за едностранно
прекратяване без предизвестие валидно дерогирала общото правило на чл.87, ал.1 ЗЗД. От
друга страна в Общите условия не била предвидена особена форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което следвало да се приеме, че
волеизявлението може да бъде и конклудентно – с предприети от доставчика действия по
ограничаване на ползваните услуги. Жалбоподателят изтъква, че решаващият съд не
обсъдил и факта, че операторът изпратил покана за изпълнение до ответника, в която са
описани задълженията по абонатния номер, като му е даден подходящ срок за изпълнение
на задължението. Предвид изложеното във въззивната жалба, въззивникът счита, че
първоинстанционният съд не е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, като
така е стигнал до извод, довел до постановяване на неправилен съдебен акт. Така
аргументирано се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново,
с което да бъде уважен предявеният иск за дължимата договорна неустойка.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна,чрез назначения му
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
поддържа становище за неоснователност на същата, като са развити съображения в тази
насока. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
обосновано. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, не изпраща представител. С
постъпила писмена молба от пълномощника на страната, се изразява становище в подкрепа
на жалбата и по същество на спора. Претендират се разноски и се прави възражение за
2
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Въззиваемата страна е редовно призована за насроченото заседание, не се явява и
не изпраща представител.
За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 415 вр. с чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 92 вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване в отношенията между ,,Теленор
България‘‘ ЕАД и С. Д. Б., дължимостта от втория на сумата от 173,65лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата
19.04.2018г.
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни
услуги от 19.04.2018г. и Договор за лизинг от 19.04.2018г., по силата на които ответникът
придобил качеството на абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги и станал
титуляр на мобилен № *** с избран абонаментен план ,,Тотал 14,99‘‘, а също така и получил
мобилно устройство ,,Леново‘‘ модел ,,Мото С 4G Gold’’ с обща цена на лизинговата вещ от
96,00лв. Сочи се, че стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е
329,90лв., като отстъпката, която ответникът получил възлизал на 233,90лв. Сочи се още, че
за отчетния период на потребление 05.08.2018г. – 04.11.2018г. ответникът не заплатил
стойността на потребените мобилни услуги, поради което на основание чл. 75 вр. с чл. 19б
от ОУ ищецът прекратил едностранно договорите за мобилни услуги и издал крайна
фактура с начислена неустойка в размер на 173,65лв. Заплащането на ползваните услуги се
извършвало въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като при сключването на
договора абонатът бил уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура
/чл. 26 от ОУ/. В посочената клауза от Общите условия било предвидено и че
неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението за плащане. За
наличието на незаплатени месечни абонаменти ответникът бил уведомен по реда на чл. 31а
от ОУ чрез изпращане на кратко текстово съобщения - SMS. След изтичане на срока за
плащане на ответника последователно били ограничени изходящите обаждания, входящите
обаждания, след което на 01.01.2019г. бил спрян и достъпът му до мобилни услуги. Датата
на деактивация на процесния абонамент била 01.01.2019г., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Абонатът бил в неизпълнение на договорите от 19.04.2018г., като не спазил
крайния срок за плащане на абонаментите си, както следва ,,Тотал 14,99‘‘ за мобилен №
***г., съгласно договор за мобилни услуги от 19.04.2018г. Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Начислената неустойка била формирана при спазване новите правила
за изчисление, уредени в т. 11 от Договора. Тези правила били включени в съдържанието на
3
индивидуалните договори на основание постигната Спогодба между ,,Теленор България‘‘
ЕАД и Комисия за защита на потребителите. Според клаузата на т. 11 от Договора ,,В случай
на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока на срока в т. 11 по вина или
по инициатива на Потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия
договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : (а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката в предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия
срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответната обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия
срок на договора.‘‘ Неустойката в размер на 173,65лв. била формирана по следния начин : за
абонаментен план ,,Тотал 14,99‘‘ се дължи неустойка в размер на 37,47лв., представляваща
стойността на 3 абонаментни такси без включено ДДС т.е. 12,49лв. умножено по 3 вноски.
Към абонаментен план ,,Тотал 14,99‘‘ е начислена и неустойка за ползване на устройство в
размер на 136,18лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройство /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от абоната при предоставянето му /в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
Жалбоподателят посочва клаузи от Общите условия, които уреждат правото на оператора да
получава в срок всички дължими плащания и кореспондиращото задължение на абоната да
заплаща в указания във фактурата срок /но не по късно от 18 дни след датата на издаването
й/ стойността на ползваните услуги. Подписвайки Общи условия на ,,Теленор България‘‘
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, абонатът се
съгласил и приел предвидените в тях права и задължения.
С писмения отговор на исковата молба, подаден от особения представител на
ответника се дава становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.
Оспорват се претендираните суми по основание и размер. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност на главницата и лихвите.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
4
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
В разглеждания случай оплакванията на въззивника за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, по своя характер
съставляват оспорване на изводите на районния съд, че са налице предпоставките за
уважаване на иска.Така направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или
фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.
Видно от материалите по ч. гр. д. № 547/2020 г. на РС- Харманли в полза на
ищеца е издадена Заповед № 271/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, за вземания за неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги в
размер на 173,65лв. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението следва да се предяви иск относно вземането, предмет на
заявлението. С оглед на това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за
установяване съществуването на вземането си.
Видно е от приетия по делото препис от Договор за мобилни услуги от 19.04.2018
г. и Договор за лизинг от 19.04.2018 г., между страните е бил сключен договор за мобилни
услуги за мобилен за № ***, според който дължимата месечна абонаментна такса за срок от
24 месеца е в размер на 14. 99 лв. с ДДС, както и че ответникът е получил от ищеца мобилно
устройство ,,Леново‘‘ модел ,,Мото С 4G Gold’’, чиято цена от 96,00 лв. е следвало да
изплати на 23 бр. месечни вноски.
По делото са приети преписи от Договор за мобилни услуги от 19.04.2018 г.,
Договор за лизинг от 19.04.2018 г., Общи условия на ,,Теленор България‘‘ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Приети са и
представени от ищеца счетоводни документи, удостоверяващи стойността на ползваните
услуги и дължимите лизингови вноски през процесният период.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за извършени плащания
по процесните договори.
Въз основа на установените фактически положения, съдът приема следното по
отношение на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът претендира да бъде осъден ответника С. Д. Б., ЕГН:
**********, гр. ***, да заплати на ,,Теленор България‘‘ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
5
173,65 лв., представляваща договорна неустойка за прекратяване на договори за мобилни
услуги от 19.04.2018 г. за телефонен номер ***, за която сума е издадена Заповед №
271/30.06.2020 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 547/2020 г.
по описа на РС- Харманли.
Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства между
страните съществува облигационна обвързаност по силата на сключени два договора за
предоставяне на телекомуникационни услуги и пренос на данни, и за лизинг на мобилно
устройство.Съгласно договорите за ответника съществува задължение да заплаща
стойността на уговорените абонаментни такси, цената на потребените услуги и лизинговите
вноски. По делото са представени и общи условия на „ Теленор България“ ЕАД за
отношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, от които на основание чл.19б е
видно,че „Теленор България“ ЕАД има право едностранно да прекрати сключен
индивидуален договор в случай,че потребителят не е платил дължими суми след изтичане
на сроковете за плащане съгласно индивидуалния договор.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
По делото не са представени доказателства от които да е видно,че ищецът е
прекратил едностранно сключените договори със С. Д. Б. по негова вина.Не са представени
и доказателства,че до датата на изтичане на договора – 19.04.2020 г. договорът между
страните е прекратен по инициатива или по вина потребителя.Не може да се приеме и
обстоятелството,че с исковата молба се прекратява сключения договор,тъй като към датата
на нейното предявяване в съда - 12.11.2020 г. договорът вече е бил прекратен, поради
изтичане на срока му, от което следва и извода,че за ответната страна не е възникнало
задължението да заплати неустойка,която е дължима при предсрочно прекратяване на
договора.
По изложените съображения,съдът намира,че по делото не се установява да е
възникнало задължение на С. Д. Б. да заплати претендираните неустойки от страна на
ищцовото дружество-сума в общ размер на 173,65 лв., поради което претенцията на ищеца
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ищецът не е упражнил правото си да
прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът му и тъй като не е осъществен
фактическият състав за заплащане на начислената неустойка липсва основание за
възникване на вземането за неустойка. В конкретният случай неустойката е дължима при
едностранно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на
длъжника, а прекратяване на договорите по делото на това основание не е установено и
доказано.
Направените от страна на настоящата въззивна инстанция правни изводи
напълно съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното
решение следва да се потвърди.
6
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 и ал.5 от ГПК, и чл.9,ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
въззивното дружество следва да заплати на адв. Н.К. от АК-Хасково,назначена за особен
представител на ответника С. Д. Б. и въззиваемата страна в настоящото производство
адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Особеният представител е изготвил
отговор на жалбата и е представил писмено становище по настоящото дело.Размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260105/16.07.2021г., постановено по гр. д. №
1221/2020 г., по описа на РС – Харманли.
ОСЪЖДА ,,Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ж. к. ,,Младост 4‘‘, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на адв.
Н.К. от АК-Хасково, назначена за особен представител на ответника С. Д. Б. и
въззиваемата страна в настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7