Р
Е Ш Е Н И Е
№………...
Неприсъствено по реда на чл.239,
ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
06.07.2020 г., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет и девети състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №16136 по описа
за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.
Производството е
образувано по предявени от „М." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ****чрез адвокат ****от АК Варна, съдебен
адрес гр.Варна, ****против „М.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ****, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240
от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД
за осъждане на„М.“ ООД, ЕИК ****, да заплати на „М." АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****сумите в размер на:
- 19250
лева-главница, предоставена по договор за паричен заем от 01.02.2018г.,
- 1925 лева,
представляващи договорена в чл.6 т.2 от договора лихва в размер на 6% годишна
лихва, платима на месечна база, считано от 01.02.2018г. до 01.10.2019г.
- 1925 лева
-неустойка за забава, съгласно чл.7 от договора.
- законна лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата, както и
сторените по делото разноски.
Моли за присъждане
на направените в настоящото производство разноски.
Обстоятелства, от
които се твърди, че произтича претендираното право:
Твърди се, че с договор за паричен заем от 01.02.2018г., ищцовото
дружество е отпуснало паричен заем на ответника „М."ООД в размер на 19250
(деветнадесет хиляди двеста и петдесет) лева за закупуване на недвижим имот с
идентификатор 54145.29.463, находящ се в с.Осеново,
в.з.Кранево, м-ст „Канайол“.
Твърди се, че заемателят се е задължил да върне на
заемодателя заемната сума в срок до 01.03.2018г. и да плати лихва в размер на
6%, съгласно чл.6 т.2 от договора. Освен това в чл.7 на договора била
договорена неустойка в размер на 0,2% от дължимата заемна сума за всеки
просрочен ден, но не повече от 10 % от размера на дължимото плащане по
договора. Твърди се, че заемната сума е преведена по сметка на „М." ООД с
преводно нареждане от 02.02.2018г. и гореописания
имот е бил закупен на 06.03.2018г. Твърди се, че ищцовото
дружество е изпратило писмена покана, чрез Български пощи ЕАД до ответното
дружество, да плати дължимото по договора за заем - главница, договорна лихва и
неустойка за забава, но пратката била върната с отбелязване „Непотърсена“.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба ответното дружество не
е изплатило дължимите суми по договора.
ОТВЕТНИКЪТ не е
подал отговор, не е изразил становище по исковата молба, не е направил доказателствени искания и не е представил доказателства, в
определения му от закона едномесечен срок.
В проведено
открито съдебно заседание ищецът не се представлява, като негов процесуален
представител и депозирал в съда изрична молба, с която приема, че не са налице
пречки за даване ход на делото. Заявява, че поддържа исковите претенции.. Прави
изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника,
като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован не се явява и
представлява в о.с.з.
Съдът като взе
предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от
исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна
за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.
Връчването бе осъществено на надлежно, като ответника бе уведомена по телефон
за подадената искова молба, както и за внъзможността
да получи екземпляр от същата в деловодството на ВРС, както и за последиците от
неходаване на отговор и неявяване в с.з.
Предвид изхода от спора и направеното искане
за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива
следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените доказателства по
настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 3924 лева, от които
924 лева заплатена държавна такса и 3000 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.“ ООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „М." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ****следните суми: - 19250
лева /деветнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща главница,
предоставена по договор за паричен заем от 01.02.2018г., в едно със законна
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата, сумата от 1925
лева/хиляда деветстотин двадесет и пет лева/, представляващи договорена в
чл.6 т.2 от договора лихва в размер на 6% годишна лихва, платима на месечна
база, считано от 01.02.2018г. до 01.10.2019г., сумата от 1925 лева/хиляда деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща
неустойка за забава, съгласно чл.7 от договора, на основание чл. 240 от ЗЗД,
във вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.“ ООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „М." АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ****, СУМАТА от 3924 лева, от които 924 лева заплатена
държавна такса и 3000 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис
от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването
да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: