Р
Е Ш Е
Н И Е № 31
гр. Видин 14.04. 2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд
наказателно отделение, в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди и двадесет
и
първа година, в
състав:
Председател:
И.И.
Членове: Р.Д.
Д.В.
при
секретаря А.А. и в присъствието на прокурора …………….., като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Д. ВНЧХД № 37 по описа за 2021 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №20,
постановена на 20.01.2021 година по н.о.х.д.№723 по описа на Видински
районен съд за 2021 година, съдът е признал
подсъдимия А.Г.Л. роден на *** г. в гр. Видин, живущ ***, българин,
български гражданин, безработен, със средно образование, неженен неосъждан, с
ЕГН ********** за виновен в това, че на
21.05.2020 г. в гр. Видин, кв. „******“ на ул. „*******“ на тротоара пред блок
№ **, вх. *** нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на Т.А.Т. с ЕГН ********** ***, с което й причинил
контузия на главата с подкожен хематом в окосмената й част, което представлява
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, за което и на основание чл.
78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът е осъдил подсъдимия А.Г.Л. да заплати на Т.А.Т. с ЕГН ********** ***
сумата в размер на 614.50 /шестстотин и четиринадесет лева и петдесет стотинки/
лева, представляващи разноски по делото от които 14.50 лв. за ДТ и 600 лв.
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок са
постъпили две жалби, както следва:
-
От подсъдимия А.Г.Л., чрез защитника му адвокат И.И. ***, в която се поддържат оплаквания за
незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на присъдата, като твърденията са, че първостепенният съд е интерпретирал
неправилно събрания доказателствен материал и в резултат е изложил мотиви
изцяло противоречащи на установената по делото фактическа обстановка; твърди се
също, че неправилно съдът изобщо не е кредитирал показанията на
свидетеля-очевидец Н.Г., който не е
видял и не възприел подсъдимият да нанася удари на тъжителката и тя да
пада; твърди се, че неправилно съдът е възприел показанията на свидетелката
Тушева, която не установява подсъдимият да я е ударил по главата, където
медицинските документи описват хематом от една страна, а от друга, въпреки, че
тази свидетелка е установила, че подсъдимият е удрял тъжителката и по тялото,
то не са установени описани травми по тялото в медицинската документация.
Иска се отмяна на атакуваната присъда на
Районен съд –Видин, и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението
по чл.130, ал.2 от НК и се присъдят разноските на подсъдимия, направени по
делото.
-
От тъжителката А.Г.Л., чрез защитника й адвокат С.М. *** е постъпило възражение, с която е
възразила срещу постъпилата от подсъдимия жалба, като смята, че същата е
неоснователна, немотивирана и недоказана и моли да бъде оставена без уважение,
тъй като намира присъдата за правилна, справедлива, законосъобразна и
постановена при спазване на материалния и
процесуалния закон.
Иска се да бъде постановено решение, с
което въззивната жалба на подсъдимия да бъде отхвърлена като немотивирана,
неоснователна и недоказана, а атакуваната осъдителна присъда да бъде
потвърдена, както и да й се присъдят направените разноски пред въззивната
инстанция.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени в жалбите и пред
настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло
правилността на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Делото пред първостепенният
съд е образувано по тъжба на Т.А.Т. ***
Търново, срещу А. Г.Л. ***, с обвинение
по чл.130, ал.1 /ал.2/ от НК, за това, че
на 21.05.2020 година в град Видин, в квартал „Калето“при среща между Т.Т.
и сестра й С. Т. с подсъдимия Л., при която среща Л. е трябвало да предаде
малкото дете, родено от съжителството
им със С. Т.. При разразилия се скандал
относно това, че след раздялата си с
него Т. живее в жилището на сестра си, той тръгнал към подсъдимата и й
нанесъл удари с юмруци в лицето, вследствие
на което тя паднала и си ударил главата и дясната ръка в областта на лакътя.
Не се спори по делото и двете
страни установяват категорично, че действително на посочената дата 21.05.2020
година около обяд след телефонен разговор, при който подсъдимият е поискал да
доведе при С.Т. малкото им дете, тъй като то искало да я види, и поради това се
уговорили да се срещнат на адреса, където тя живеела при сестра си – тъжителката Т.Т. ***. По делото
са разпитани свидетели – С. Т. и Н. Ц.Г., като показанията им категорично
установяват, че действително такъв скандал е възникнал на посоченото място и в
посоченото време, като свидетелката Т. сочи
конкретно как подсъдимият е ударил сестра й и същата е паднала, докато
свидетелят Г., който при идването на
мястото на срещата е бил заедно с
подсъдимия, тъй като непосредствено преди това поправяли водопроводен
кран заедно, след възникналия скандал е излязъл от колата с която дошли до
мястото и се отдалечил на 10-15метра, на другия тротоар на улицата. Свидетелят
удостоверява, че „Вървейки с гръб към блока на С. чух врява и обиди и се
обърнах, стоях на място силно се говореше и чуваше“/л.25 от делото/. В този
смисъл правилно първоинстанционният съд е направил извода, че този свидетел не
е видял точно побоя, тъй като той се е
състоял когато той се е движел с гръб към тях и както той установява е чул
обиди и врява.
От писмо на „Дирекция „Национална
система 112“, районен център 112-Монтана/л.41 от делото/ е видно, че има запис
на повикване към ЕЕНСП112, регистрирано на 21.05.2020 година за възникнал
инцидент на ул.“********“, №***** В ж.к..“**********“ на град Видин,
регистрирано в 13,12,57часа от мобилен телефон **********, като подаващата
сигнала се представила като С. Н. Т., към което писмо е приложен аудиозапис и 3
броя електронни картони.
Настоящият състав след
преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че правилно
първостепенният съд е преценил и приел, че безспорно е установено, че
подсъдимият Л. е нанесъл удари на тъжителката Н. вследствие на които е паднала
на земята, които се преценяват като лека телесна повреда „контузия на главата с
подкожен хематом в окосмената й област и болка в десен лакът и китка“, с която
е причинена болка и страдание на същата. Вещото лице в заключението си е
конкретизирало /л.57 от делото/, че е установен „подкожен хематом в окосмената
част на глава“, който се дължи на удар от или върху тъп, твърд предмет и е
възможно да е причинен при падане и удар на главата в твърда повърхност, както
и при директен удар с твърд, тъй предмет/юмрук, ритник и т.н./.
Видинският окръжен съд,
вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на
вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Жалбите са подадени
в законоустановения срок от подсъдимия
А.Г.Л. и от тъжителката Т.А.Т., които са страни, които
имат правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Окръжният съд, след като
прецени доводите на страните и събрания
доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с
оглед чл.314 от НПК, намира, че присъдата е правилна и законосъобразна поради
следните съображения:
І. По служебната проверка:
Видинският окръжен съд намира за
правилна установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, която
въззивния състав възприема изцяло и приема, че от обективна и субективна страна
деянието на подсъдимия А.Г.Л. е съставомерно по така
определената от първоинстанционния съд правна
квалификация. Първостепенният съд
е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и фактическите
положения, които са приети за установени и намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които
са от съществено значение за правилното
му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правото на защита на подсъдимия. С оглед на установената фактическа обстановка
ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за
съставомерното поведение на подсъдимия А.Г.Л. по съставите
на НК, по които му е повдигнато обвинение и е наложил справедливо
наказание.
II.Неоснователни са и оплакванията в
жалбата на подсъдимия Л.:
Както бе
посочено по-горе, оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност, необоснованост
и несправедливост на присъдата, като
твърденията в тази насока са, че
първостепенният съд е интерпретирал неправилно събрания доказателствен
материал и в резултат е изложил мотиви изцяло противоречащи на установената по
делото фактическа обстановка; твърди се, че неправилно съдът изобщо не е
кредитирал показанията на свидетеля-очевидец Н. Г., който не е видял и не възприел подсъдимият да нанася
удари на тъжителката и тя да пада; твърди се, че неправилно съдът е възприел
показанията на свидетелката Т., която не установява подсъдимият да я е ударил
по главата, където медицинските документи описват хематом от една страна, а от
друга, въпреки, че тази свидетелка е установила,че подсъдимият е удрял
тъжителката и по тялото, то не са установени описани травми по тялото в
медицинската документация.
Съдът намира
така посочените оплаквания и твърденията към тях за неоснователни, поради
следните свои съображения:
На първо място,
твърдението, че първостепенният съд е интерпретирал неправилно събрания доказателствен
материал и в резултат е изложил мотиви изцяло противоречащи на установената по
делото фактическа обстановка е напълно неоснователно, тъй като от мотивите на
съда е видно, че доказателствата са
правилно интерпретирани, правилно е възприета и установена фактическата
обстановка, която се установява от всички гласни доказателства, които напълно
си кореспондират с наличните писмени доказателстава – приложените медицински
документи от ЦСМП/л.5 до л.8 от първоинстанционнто дело/, протокол за полицейско предупреждение - л.39 от
първоинстанционното дело/, медицинската експертиза и писмото от ЕЕНСП112/л.41 от първоинстанционното дело/, и
въз основа на същата съдът е направил правилни аналитични правни изводи, които
не противоречат на установената фактическа обстановка.
На второ място
неоснователно е и твърдението, че неправилно съдът изобщо не е кредитирал
показанията на свидетеля-очевидец Н. Г., който не е видял и не възприел подсъдимият да нанася
удари на тъжителката и тя да пада, тъй като от мотивите на първостепенният съд
е видно, че тези свидетелски показания са обсъдени подробно /л.64 от
първоинстанционното дело/ и правилно съдът е отбелязал, че този свидетеля
относно ударите с юмрук - „За тях той свидетелства обаче не в смисъл, че не ги
е имало, а че не е видял.“, което
въззивният съд възприема, тъй като в показанията си този свидетел установява,
че е бил с груб по време на скандала, но е чул врява и обиди.
На трето място неоснователно
е и твърдението, че неправилно съдът е възприел показанията на свидетелката Т.
която не установява подсъдимият да я е ударил по главата, където медицинските
документи описват хематом от една страна, а от друга, въпреки, че тази
свидетелка е установила, че подсъдимият е удрял тъжителката и по тялото, то не
са установени описани травми по тялото в медицинската документация, поради това, че преди всичко
лицето се намира на главата от една страна, а от друга, вещото лице е
конкретизирало при разпита си в съдебното следствие пред първостепенния съд, че
„Това, че има налично установено кръвонасядане на главата, дава основание да се
приеме, че е причинена травма с твърд
предмет, може да е с ръка, може с ритници, както е описано в делото…При ритник
може да има следи, може и да няма, зависи от облеклото на пострадалата. Може да
има болки, без да има видими външни белези. В бърза помощ се е оплакала само от
болки в главата и ръката.“
По възражението на Т.А.Т. срещу
въззивната жалба на подсъдимия, по което
няма оплаквания и изложени доводи,съдът няма какво да обсъжда, но следва да й
се присъдят направените за въззивната инстанция разходи, изразяващи се в
адвокатско възнаграждение в размер на
560лева.
Поради всички изложени по-горе
съображения, Видинският окръжен съд, наказателно отделение, намира, че жалбата на
подсъдимия Л. е неоснователна, а
обжалваната присъда е
законосъобразна и правилна, поради което
и на основание чл.335, ал.6, от НПК, съдебният акт следва да бъде потвърдена.
Водим
от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно процесуалния кодекс ,
Видинският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№20, постановена на 20.01.2021 година по
н.о.х.д.№723 по описа на Видински районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА А.Г.Л., егн **********,***, да заплати на Т.А.Т., ЕГН **********, сумата от
560/петстотин и шестдесет/лева, представляващи разноски по делото пред ВОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.