Решение по КНАХД №275/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „Юробанк България“ АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] 1766, [улица], представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт С. Т., против Решение № 110 от 30.06.2025 г. постановено по АНД № 444 по описа за 2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 007385 от 14.04.2025 г. на Началник на Териториален отдел (ТО) за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Юробанк България“, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. лева, за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал.1 (използва нелоялна търговска практика) от ЗЗП изцяло, като законосъобразно.

Касаторът оспорва решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място сочи нарушение на процесуалните срокове, като излага, че наказателното постановление е издадено след изтичане на законоустановения срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН – между АУАН (27.02.2025 г.) и НП (14.04.2025 г.) е превишен едномесечният срок, което представлява съществено процесуално нарушение, игнорирано от първоинстанционния съд. Твърди непълноти в АУАН, а именно липсват данни по чл. 41, ал. 1, т. 9 ЗАНН – не са посочени имена, адреси и ЕГН на лица, претърпели имуществени вреди, като счита, че порочно издаден АУАН води и до опорочаване на наказателното постановление. Излага съображения за неправилно приложение на материалния закон, като оспорва извода на съда за нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, квалифицирано като „нелоялна търговска практика“. Според касатора, включването на такса за действия при просрочие в СЕФ и Тарифата е израз на добросъвестност и прозрачност, а не увреждане на интересите на потребителя. Сочи, че тази такса е дължима само при неизпълнение и не влияе върху решението на потребителя да сключи договор. Твърди, че не е нарушен чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като освен лихва за забава е допустимо да се предвиждат и административни разходи при просрочие, поради което твърди, че банката не е извършила нарушение на чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Касаторът сочи и нарушение на чл. 53 ЗАНН, като твърди, че наказващият орган не е извършил преценка по чл. 28 ЗАНН за маловажен случай, каквато е задължителна съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС. В наказателното постановление липсват мотиви защо не се прилага чл. 28 ЗАНН, което според него само по себе си е основание за отмяна. Посочва също, че деянието е с ниска степен на обществена опасност, няма настъпили имуществени вреди и банката не е извършвала предходни нарушения, следователно е налице „маловажен случай“ и вместо глоба е следвало да бъде приложено предупреждение. Касаторът моли въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени изцяло като неправилни и незаконосъобразни. Алтернативно – при преценка, че НП е законосъобразно, се моли за изменение чрез приложение на чл. 28 ЗАНН и замяна на имуществената санкция с предупреждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба пълномощника юрисконсулт С. Т. поддържа касационната жалба, претендира разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касационната жалба Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца при ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. П., която оспорва жалбата. Представя писмено становище, в което твърди, че въззивният съд е формирал законосъобразни изводи за съставомерността на деянието, като е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и обосновано ги е приел за неоснователни. Счита нарушението за правилно квалифицирано, описано коректно и доказано с приложените по преписката документи. Кредиторът е изисквал от потребителя заплащане на такси, които не са договорени и не се съдържат в сключения договор за кредит, поради което същите са недължими. Подчертава, че тези действия представляват неправомерно облагодетелстване, извършено от позиция на по-силната страна в договорните отношения. Счита за неоснователни възраженията за маловажност на нарушението, като изтъква, че засягането на правата на потребителите е съществен елемент, както от вътрешния правов ред, така и в контекста на правото на ЕС. Поради това правилно наказващият орган е приел неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Ответникът сочи още, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят установеното нарушение, нито пред районния съд, нито в касационната инстанция. Поради изложеното счита решението на Районен съд – Монтана за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Прави възражения срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер от минимално предвидения, като излага доводи за липса на фактическа и правна сложност по делото. Моли да бъдат присъдени в полза на ТО – Монтана при КЗП разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от ОП – Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

О. Н. постановление е издадено въз основа на съставен АУАН № 007385/27.02.2025 г. срещу „Юробанк България“ АД, [ЕИК] въз основа на извършена проверка на 04.12.2024 г. в обект на „Юробанк България“ АД в [населено място], [улица] изготвен Констативен протокол № К-2772229 от същата дата.

От фактическа страна се установява, че на 04.12.2024 г. служители на КЗП извършват проверка в офис на „Юробанк България“ АД – Монтана. Изискана е информация за потребителски кредит, при което са предоставени два стандартни европейски формуляра (СЕФ). В тях е посочена освен законната лихва за забава, и „такса за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“. Според КЗП тази такса противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, който допуска при забава да се начислява само законна лихва, без допълнителни такси. В двата представени договора за кредит (от 18.09.2024 г. и 30.09.2024 г.) също не е предвидено заплащане на такива такси – те фигурират единствено в Тарифата и в СЕФ, което е счетено за неправомерно и в противоречие с принципите на добросъвестност и професионална компетентност. КЗП приема, че с това поведение банката прилага нелоялна търговска практика, която уврежда икономическите интереси на потребителите.

За да постанови решението си Районен съд – Монтана е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Съставянето на АУАН е извършено от оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган по силата на приложените по делото заповеди на председателя на КЗП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, както и формалните изисквания за съдържание на АУАН и НП съгласно чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Описанието на нарушението е изчерпателно и позволява на санкционираното лице да упражни ефективно правото си на защита. По същество районният съд е приел, че е безспорно установено нарушението, изразяващо се в предоставяне на СЕФ, съдържащи такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, както и включването им в Тарифата на банката, без такива да са предвидени в договорите за потребителски кредит. Съдът е счел, че това поведение противоречи на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, тъй като при забава кредиторът има право само на законна лихва за забава, а не и на допълнителни такси. Счел е, че с включването на подобни такси кредиторът нарушава принципите на добросъвестност и професионална компетентност, като уврежда правата и икономическите интереси на потребителите. Действията представляват нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като са в състояние да повлияят върху икономическото поведение на средния потребител. Несъмнено е установено и качеството на страните като „кредитор“ и „потребител“ по смисъла на ЗПК. Въззивната инстанция приела за неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не е маловажно – засяга значими обществени отношения, свързани със защитата на потребителите, и не е налице липса или незначителност на вредните последици. По отношение на наказанието районният съд е приел, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 210а ЗЗП, като е наложена имуществена санкция в минимален размер – 2000 лв., като при определяне на размера органът е съобразил тежестта на нарушението, липсата на предходни нарушения и правилата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, поради което санкцията е законосъобразна и съразмерна. В обобщение, въззивната инстанция е приела, че наказателното постановление е издадено при спазване на закона, материално и процесуално е правилно и законосъобразно, поради което жалбата е оставена без уважение, а НП е потвърдено.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който е обсъдил възраженията на административнонаказаното дружество, които възражения се навеждат и в касационната жалба. Поради подробното и цялостно обсъждане на изложените възражения от въззивната инстанция, съдът счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на тази инстанция

Касационният състав намира, че процесуалните права на касатора не са били нарушения в хода административното производството, както и на това пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Показанията на актосъставителя и свидетелите при съставяне на АУАН не са кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от административнонаказателната преписка. От друга страна, както правилно въззивният съд е констатирал, АУАН и НП са съставени от компетентно лице и връчени надлежно. При съставянето на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН, като същите съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения.

Относно твърдяното нарушение на сроковете по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, като касаторът поддържа, че наказателното постановление е издадено след изтичане на едномесечния срок между съставяне на АУАН и издаването на НП, касационната инстанция счита тези доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗАНН има инструктивен характер и неспазването ѝ не води до незаконосъобразност на НП, след като са спазени преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, както и ако не е накърнено правото на защита на нарушителя. В конкретния случай такова накърняване не се установява, поради което и правилно районният съд е приел, че не е налице процесуално нарушение. В случая актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта, както правилно е приел районният съд, поради което процесуални нарушения не са допуснати.

Относно твърдените непълноти на АУАН, а именно, че липсват данни за лица, претърпели вреди, настоящият състав приема за неоснователно, тъй като нарушението е формално и не изисква настъпване на имуществени вреди. В случая не се санкционира причиняване на вреда, а прилагането на нелоялна търговска практика – включването на недължими такси в СЕФ и Тарифата. Съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН актът и НП съдържат всички задължителни реквизити, необходими за упражняване правото на защита на нарушителя.

Неоснователни са и доводите на касатора, с които оспорва извода за нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че таксата за действия при просрочие е допустима. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава кредиторът има право единствено на законната лихва, като е изключена възможността да се въвеждат допълнителни такси и разноски. Включването на такива в СЕФ и Тарифата, без да са уговорени в договора, е в противоречие с принципите на добросъвестност и прозрачност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. В тази насока е и практиката на Съда на ЕС по дело C-565/21, според която на потребителя трябва да се предоставя пълна и вярна информация относно всички дължими разходи, а не чрез скрити или непредвидени такси да се променя икономическото му поведение.

Относно приложението на чл. 28 ЗАНН, касаторът твърди, че наказващият орган не е обсъдил приложението на чл. 28 ЗАНН. Действително съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС органът е длъжен да извърши преценка за маловажност, но липсата на изрични мотиви в НП не представлява съществено нарушение, доколкото съдът служебно дължи проверка на този въпрос. Районният съд правилно е приел, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно, тъй като засяга съществени обществени отношения, свързани със защитата на потребителите, и не е налице ниска степен на обществена опасност. Обстоятелството, че не са настъпили преки имуществени вреди, не заличава вредните последици от въвеждането на нелоялна практика.

Наказанието е наложено на основание чл. 210а ЗЗП в минимален размер – 2000 лв. Наказващият орган е съобразил липсата на предходни нарушения и е приложил критериите на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. С оглед характера на нарушението и неговата обществена опасност санкцията е законосъобразна и съразмерна.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон или въззивното решение е валидно и допустимо.

С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че доводите на касатора са неоснователни. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба следва да се отхвърли.

При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна ст. юрк С. П. за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде изплатено на КЗП – София, в качеството му на юридическо лице, по смисъла на чл. 165 ЗЗП.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110 от 30.06.2025 г. постановено по АНД № 444 по описа за 2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] 1766, [улица], представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист, да заплати на Комисия за защита на потребителите – София, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.