Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Плевен, 15.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 3/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда – гр. Плевен, чрез юрисконсулт Р. И. срещу Решение № 919 от 19.11.2018 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2374/2018 г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 15-0000499/19.07.2018г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на „Рекс“ ЕООД – гр. Долни Дъбник, представлявано
от К.Б.П. на осн. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 128
т.2 КТ, затова че при извършена проверка на 04.06.2018г. в 10:50ч. в ДИТ –
Плевен е установено, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от
И. С. П. на длъжност „механик“, работодателят „Рекс“ ЕООД –
гр. Долни Дъбник не му е изплатил в установените срокове трудовото
възнаграждение за м. март 2018г.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност,
поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1
от НПК. Счита, че районният съд е постановил своето решение без да прави
задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Посочва, че по
делото липсват доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение на Иван
Симеонов П. по някой от предвидените в чл. 270, ал.3 от КТ способи. Намира за
неправилен извода на съда, че работодателя е искал да изплати трудовото
възнаграждение на лицето, но то не е искало да го получи, като в тази връзка
посочва, че получаването на трудовото възнаграждение във всички случаи
предвидени в КТ се удостоверява с документ, а в конкретния случай липсват
доказателства за изплащането на работната заплата по банков път, по ведомост
срещу подпис или чрез разходен касов ордер, или по пощата с пощенски запис.
Твърди, че липсват доказателства работодателят да е поканил работника да си
получи дължимата работна заплата и той да му е отказал. От събраните по делото
доказателства е видно, че са събрани доказателства само за дължими трудови
възнаграждения, но не и за изплатени. Посочва,
че административното производство е образувано по сигнал на работника, че не му
е изплатено трудовото възнаграждение. Моли за отмяна на решението, а по същество
– да бъде потвърдено НП.
Ответникът по касация – „Рекс“ ЕООД – гр. Долни Дъбник
чрез управителя К.Б.П. изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Навежда доводи, че той, в качеството си на управител на фирмата е
положил усилия да изплати на работника дължимите възнаграждения, но същия не се
е явил на работа. Твърди, че се използва неправомерна сила срещу „Рекс“ ЕООД –
гр. Долни Дъбник. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд –
Плевен.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и предлага да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно и
допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени НП Районен съд – Плевен е стигнал до
извод, че в случая дружеството не е извършило нарушение и не следва да носи
административно-наказателна отговорност, тъй като работникът е отказал да
получи дължимото трудово възнаграждение.
Този извод е необоснован на събраните по делото
доказателства.
Дружеството – работодател е наказано, затова че при
проверка от ДИТ – Плевен на 04.06.2018г. не е изплатил на Иван Симеонов П. на
длъжност „механик“ дължимото трудово възнаграждение за м. март 2018г. в
установените срокове в нарушение на чл. 128 т.2 КТ. Според приложения по делото
трудов договор трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно до тридесето
число на месеца, следващ месеца на възникване на задължението. Или плащането за
м. март 2018г. е следвало да се изплати до края на месец април. Видно от
приложената ведомост за заплати начисленото трудово възнаграждение за м. март в
размер на 678,98 лв. не е изплатено. Приложения разходен касов ордер №
242/02.05.2018г. се отнася за работна заплата за м. февруари 2018г. за сумата
440,72 лв. Видно от подадено от работника заявление Вх. № 19/02.05.2018г. –
същият е прекратил едностранно трудовия си договор на осн. чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, поради неизплащане/забавяне изплащането на трудовото му
възнаграждение.
Твърдението на управителя на дружеството, че е
предложил изплащане на трудовото възнаграждение на работника за м. февруари и
за м. март, но той отказал да го получи е недоказано. Видно от показанията на
св. Николов – става въпрос за заблуда и в негово присъствие управителят не е
предлагал заплащане в брой от каса на работника.
По делото не се доказва начисленото и дължимо
възнаграждение на работника за м. март да е било изплатено в уговорения
съгласно трудовия договор срок – до 30.04.2018г. Именно неизплащането на
трудовите възнаграждения е провокирало сигнализиране на Инспекция по труда и е
станало причина работникът да инициира прекратяване на трудовия договор. Не е
било заплатено и впоследствие по някой от възможните способи, регламентирани в
чл. 270 ал.3 КТ – по ведомост, срещу разписка, по банков път по негова сметка
чрез платежно нареждане или на негови близки. Съществува възможност да бъде
наредено плащане и чрез пощенски запис.
Визираното нарушение е доказано по безспорен начин, а
наложеното наказание е минималното, предвидено в закона.
Решението на Районен съд – Плевен е неправилно и
следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП като законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222
ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 919 от 19.11.2018 г. на Районен съд –
Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2374/2018 г. по описа на съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0000499/19.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Плевен, с което на „Рекс“
ЕООД – гр. Долни Дъбник, представлявано от К.Б.П. на осн. чл. 414, ал.1 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 128 т.2 КТ.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ 2./П/