РЕШЕНИЕ
№68
гр. Велико Търново, 08.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №55 по описа за 2022 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и
сл. от АПК, вр. с Наредба №4/24.02.2015г. на МЗХ за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020г./по нататък в текста
„Наредба №4“/.
Образувано е
по жалба на Г.С.К. от
гр. В. Търново срещу Уведомително писмо изх. №02-040-6500/4011#4/15.10.2020г. на зам. изп. директор
на ДФ “Земеделие“, с което е отказано изплащане на субсидия/финансово подпомагане/ в размер на
17 044,80лв. по Заявление за
плащане за кампания 2016г. по Мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020г. – направление „Биологично пчеларство“. Жалбоподателят счита
оспорваното уведомително писмо за нищожно, тъй като е издадено в противоречи ес
влязъл в сила съдебен акт. Отделено твърди незаконосъобразност на оспорения
акт, тъй като неправилно са интерпретирани събраните в хода на
административното производство доказателства и не са съобразени дадените от
жалбоподателя обяснения.
Допълнителни съображения излага в писмена защита.
Претендира за присъждане на разноски за производството.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителен директор
на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба
като неоснователна по съображения, които излага в писмена защита. Претендира присъждане на разноски по
производството, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомително писмо №02-040-6500/4011#4/15.10.2020г. на зам. изп. директор
на ДФ “Земеделие“ е на жалбоподателя лично на 23.10.2020г., а жалбата срещу
него е подадена на 06.11.2020г. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от
лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Делото се разглежда за
втори път от Административен съд В. Търново след като с Решение
№691/26.01.2022г. по АД №5824/2021г. състав на ВАС е отменил решението по АД
№682/2020г. на АСВТ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
При повторното
разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.
Между страните не е
спорно, че административното производство е инициирано въз основа на подадено
от жалбоподателя заявление за
подпомагане за кампания 2016г. с УИН 04/030616/69388 и Приложение за Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за направление
„Биологично пчеларство“. Издадено е било Уведомително писмо
изх. №02040-6500/4011/12.11.2018г. от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, с което постановен отказ за
подпомагане, като оторизираната сума за процесния период е нула лева, като в
колона 7 на Таблицата към уведомителното писмо е посочена санкция в размер на
17 044,80лв. Това уведомително писмо е обжалвано пред Административен съд
В. Търново, като с Решение № 191/30.04.2019г. по АД № 909/2018г. АСВТ е отхвърлил
подадената жалба.
Решението на административния съд е
обжалвано по касационен ред, като с Решение №11243/25.08.2020г., постановено по
АД № 8209/2019г., състав на ВАС е отменил уведомителното писмо и е върнал
преписката на администрацията на ответника за издаване на нов акт.
Впоследствие е издадено оспорваното в
настоящото производство Уведомително
писмо изх. №02-040-6500/4011#4/15.10.2020г., от заместник-изпълнителен директор
на ДФЗ-РА, с което във връзка със Заявление за подпомагане с УИН
04/030616/69388 жалбоподателят е уведомен, че оторизираната субсидия по
посочената по-горе мярка за кампания 2016 г. е 0 лева. Това ново уведомително
писмо е било оспорено по съдебен ред, като с Решение №76/25.03.2021г. по АД
№682/2020г. състав на АСВТ е обявил за нищожно уведомителното писмо, като е
постановил връщане на административната преписка за издаване на нов,
законосъобразен акт. При обжалването на това съдебно решение, с решението си по
АД №5824/2021г.
ВАС е отменил решението по АД №682/2020г. на АСВТ и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението на
касационната инстанция е посочено, че не е налице противоречие на оспорвания
административен акт с решение №11243/25.08.2020г. по АД №8209/2019г. по описа
на Върховния административен съд, като оспореният акт не е нищожен, а при новото разглеждане на делото
съдът следва да се произнесе по неговата материална законосъобразност.
Като правни основания за издаването на оспорения акт
са посочени разпоредбите на чл. 11, ал. 5 от Наредба №4, във вр. с
чл. 38, § 3 от Регламент №889/2008г.
на Комисията и т. IV от Методиката за намаляване и отказване на плащания по
мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 - 2020г., утвърдена със Заповед №РД
09-144/23.02.2017г. на министъра на земеделието и храните. Като фактическо
основание за отказа е посочено, че 2016г. е втора година от поетия от заявителя
5-годишен ангажимент по направление „Биологично пчеларство“, като не е спазено
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход към биологично
производство /дванадесет месеца за пчелните семейства/, съгласно чл. 36, § 1,
чл. 37, § 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008. С тези мотиви е
намалено финансовото подпомагане по направление „Биологично пчеларство“ и за
пчелини с №5033-0164 и №5033-0026 от
общо 249 пчелни семейства, е оторизираната посочената по-горе субсидия в размер
на 0 лв. т.е. отново е постановен отказ по заявлението за подпомагане.
Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба №4 плащания
по ал.1 (за преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се
предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните
периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37,
ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008 за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола.
Правилата за осъществяване на
биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент
(ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход" представлява
периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на
определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно
биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008г. са определени подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) №834/2007г., като в Глава V
са включени разпоредби за прехода. Чл. 38
посочва продължителността на периодите на преход за животни и животински
продукти, като съгласно чл. 38, § 3 от
Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008, пчелните продукти могат да
бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато
разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко
на една година, т. е. срокът е посочен като минимален, но не е фиксиран като
абсолютна величина. Подходът на регламента за определяне само на минимални периоди
е заявен и в преамбюла – вж. съображения 23, 24 и 27, като минималното време на
преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото
време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е
възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството.
Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в
резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат –
произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към
биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава
5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, § 3
от същия, поради което не представлява и основание за отказ за
оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично
земеделие".
Ето защо не са налице посочените основания за отказ от
подпомагане, поради което мотивираният въз основа на тях административен акт се
явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
Тъй като в случая произнасянето на съда е в
хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК когато естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на
изп. директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление. При разглеждане на заявлението следва да се извърши преценка на посочените обстоятелства
и на доказателствата, представени от жалбоподателя, като се преценят
основанията за изплащане на помощта, съобразно даденото тълкуване на
приложимите правни норми.
При този изход на спора
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените за
производството разноски е основателно и следва да бъде уважено за доказания им размер от 1050 лв.,
представляващи внесена държавна такса за производството пред АСВТ съгласно
доказателствата по АД №680/2020г., като няма данни за сторени разноските пред
ВАС, които да се присъдят по чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо №02-040-6500/4011#4/15.10.2020г.
на зам. изп. директор на ДФ “Земеделие“.
ВРЪЩА делото като преписка на
Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, за произнасяне по
подаденото от Г.С.К. от
гр. В. Търново Заявление за подпомагане с УИН
04/030616/69388, при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на Г.С.К. от гр. В. Търново разноски по делото в размер на
1050/хиляда и петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :