Решение по дело №155/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 72
Дата: 23 юни 2023 г.
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20223200900155
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. гр. Добрич, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20223200900155 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Н. А. А. ЕГН **********,с
адрес:с.Ловчанци,ул.“Първа“№62,обл.Добричка,със съгласието на своята
майка и законна представителка М. Н. *** ЕГН ********** ,чрез адв.Н. Н. Д.
с адрес за призоваване :гр.София,ул.“***“№2,четвърти полуетаж, офис №4
срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“АД ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“***“№67А с цена на иска 250 000 лв.-съставляващи
обезщетение за неимуществени вреди,причинени болки и страдания
,вследствие настъпило на 03.07.2022г.ПТП в с.Ловчанци и за сумата от 554
лв.,съставляващи обезщетение за имуществени вреди,с правно основание
чл.432 от КЗ във вр.с чл.409 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба е редовна.Предявеният иск е допустим,родово и местно
подсъден на Добрички окръжен съд.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
На 03.07.2022 г.около 18,30 ч.,в с.Ловчанци,обл.Добричка,ул.“Първа „ до
спирка на градския транспорт настъпва ПТП между микробус с марка „Форд
Транзит“,рег.№***,управляван от неправоспособния водач И. А. А. ЕГН
**********,паркирал автомобил л.а. „БМВ“,модел 520,с рег.№*** ,паркирал
автомобил –л.а.“Рено“,модел „Клио“,с рег.№*** и пешеходката Н. А. А..
В резултат на неправомерното движение на микробус с марка „Форд
1
Транзит“,рег.№***,управляван от неправоспособния водач И.
А.,несъобразено с разпоредбите на ЗДвП ,водачът губи управление върху
автомобила,блъска последователно паркиралите автомобили,а именно л.а.
„БМВ“,модел 520,с рег.№*** и л.а.“Рено“,модел „Клио“,с рег.№*** и накрая
блъска пешеходката –ищцата по делото.
В пряка причинно следствена връзка с реализираното ПТП биват причинени
телесни увреждания на Н. А. А.,изразяващи се в смазване на дясно
бедро,налагащо ампутация на крака,множество рани по тялото,натъртвания и
охлузвания и други.В резултат на това пешеходката е приета по спешност в
МБАЛ Добрич АД,където поради тежките наранявания е била извършена
оперативна интервенция-ампутация над коляното,на ниво средна дистална
трета на бедрото.
Лечението на пострадалата продължава от 03.07.2022 г.до 13.07.2022 г.,след
което продължава в домашни условия и към настоящия момент.
Ищцата остава инвалид за цял живот на прага на своето пълнолетие и от тук
нататък няма да бъде пълноценен член на обществото.В резултат на така
причинените телесни увреждания се е наложило ищцата да бъде обгрижвана
от близките си.Преди произшествието е била изключително добро младо
момиче,което е имало своите мечти.Животът е бил пред нея.Процесното
събитие тотално е променило живота й,отнемайки й шансовете той да бъде
пълноценен и щастлив.Към настоящия момент лечението й не е приключило
,а тепърва предстои.Занапред Н. ще има постоянна нужда от чужда помощ от
придружител.Психическото й състояние също е претърпяло негативните
последици от произшествието.Получила е тежка психотравма,чувства се
много зле,подтисната и затворена в себе си.Изпитва постоянно чувство на
страх,тревожност,безпокойство,загубила е апетита си,страда от безсъние и
кошмари,трудно се концентрира,разсеяна и самовглъбена е.Тя напълно
осъзнава необратимостта на своето увреждане,като си дава сметка,че никога
няма да може да тича,да танцува,да се наслаждава на младостта си.
Претендират се и имуществени вреди-разходи за закупуване на
имплант,потребителска такса и проведена рехабилитация в общ размер на
сумата 554 лв.
Във връзка с произшествието е образувано ДП №152/2022г.на Второ РУ на
МВР Добрич.
2
Към момента на произшествието е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ ,по
силата на застрахователен договор,сключен с ответника по делото.
На основание чл.432 от КЗ пострадалата има право да претендира пряко от
ответника ,в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач,изплащане на обезщетение за
всички претърпени болки и страдания ,в причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП.
На 21.07.2022 г. е предявена претенция пред ответника по чл.380 ал.1 от
КЗ,ведно с пълномощни,констативен протокол за ПТП с пострадали
лица,история на заболяването и фактура за направените разходи.Въпреки
това е получен отговор от ответника от 26.07.2022 г.,с който ищците са
уведомени,че следва да представят допълнителни доказателства,като част от
поисканите документи обективно не съществуват към момента на заявяване
на претенцията.Това становище е счетено от ищеца за отказ да се определи и
изплати застрахователно обезщетение.
Претендира се лихва за забава ,дължима от делинквента и включена в
застрахователното обезщетение и лихва за забава,дължима за собствена
забава на застрахователя.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
предявения иск.
Оспорват се основанията за ангажиране на отговорността на ответното
дружество.Не са доказани елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане-противоправно и виновно поведение на водача на
увреждащия автомобил,причинно следствената връзка между настъпването на
ПТП и претърпените от ищцата увреждания.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,изразяващ
се в пресичане на платното за движение,което е в разрез с разпоредбите на
чл.113 ал.1 т.1 и чл.114 т.1 от ЗДвП.Твърди се,че ищцата е можела да се
съобрази с приближаващия автомобил,без да предприема внезапно навлизане
в платното за движение,както и без да е нужно да остава на платното за
движение,с което е застрашила собственото си здраве и живот.Приносът й за
настъпване на собственото й увреждане е 50 %.Оспорва се вида,тежестта и
медико-биологичния характер на уврежданията,както и продължителността
3
на възстановителния период .Оспорва се размера на претендираното
обезщетение като прекомерно завишен и неотговарящ на критериите на
справедливостта.Оспорва се и претенцията за имуществени вреди.
В допълнителната искова молба се поддържат посочените основания за
ангажирането на отговорността на ответника в исковата молба.
В допълнителния отговор се поддържат доводите,изложени в отговора.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си,изразени в
исковата молба,допълнителната искова молба,отговора и допълнителния
отговор,депозирани по делото.
Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения КП за ПТП с пострадали лица №24002239,съставен на
03.07.2022г. се установява,че в с.Ловчанци е настъпило пътно транспортно
произшествие с участници „Форд Транзит“,рег.№***,управляван от И. А. А.,
л.а. „БМВ“,модел 520,с рег.№*** ,паркирал автомобил –л.а.“Рено“,модел
„Клио“,с рег.№***,в което е пострадала пешеходката Н. А. А..Водачът на л.а.
„Форд Транзит“,рег.№***-И. А. е шофирал с несъобразена скорост и е
неправоспособен водач,изгубил е контрол над автомобила и се е ударил в
спрелите два автомобила,при което е пострадала ищцата.
Представена е медицинска документация,установяваща ,че на 03.07.2022г.
ищцата е приета в МБАЛ Добрич АД,със смазване на дясното
бедро.Подготвена е и е претърпяла спешна оперативна интервенция,при което
под обща анестезия са отстранени девитализираните тъкани.Извършена е
ампутация на десния крак на ниво средна дистална трета на бедрото-
оперативен протокол №62/03.07.2022г.Изписана е от лечебното заведение на
13.07.2022г.
По делото е изслушана съдебно –медицинска експертиза –основна и
допълнителна,която дава заключение в смисъл,че приетата по спешност ищца
е с диагноза смазване на десния крак при ПТП,оперирана е по
спешност,извършена е ампутация на дистален край на дясната бедрена
кост.Констатирана е масивна загуба на кръв,контузия на корема,като първото
смачкването на десния крак представлява разстройство на здравето временно
опасно за живота,а контузията на корема представлява разстройство на
здравето неопасно за живота.Изписана е в добро общо
4
състояние,афебрилна.Полученото увреждане е довело до невъзможност да се
справя без чужда помощ до приучването да ходи с две патерици.С
поставянето на временна протеза състоянието й се е
подобрило.Травматичното увреждане е застрашило живота на пострадалата и
е довело до трайна нетрудоспособност.Счупените кости причинуват много
силни болки,но след операцията пациентката е била адекватно
обезболявана.След зарастване на оперативната рана се появяват фантомни
болки в ампутирания крайник,които ще се проявяват с различна интензивност
до края на живота й.Липсват документи за придружаващи
заболявания.Оказаната й медицинска помощ е съответна на добрата
медицинска практика.
При проведения от вещото лице преглед на 24.02.2023г.се установява,че
пациентката е в добро общо състояние,ходи с две патерици,оплаква се от
фантомни болки в ампутирания крайник.
Към момента на изготвяне на допълнителната съдебно-медицинска
експертиза Н. А. има временна протеза,с тестова гилза.Започва се обучение за
ходене,физиотерапия ,гимнастика,за да се установят всички места на
протърквания на ампутационния чукан и всички чувствителни на натиск
места.Когато това стане се очаква поставяне на окончателна протеза.
Протезите,инвалидната количка ,тоалетния стол и патериците се заплащат
от Дирекция „Социално подпомагане“.
По делото е изслушана и допусната съдебно психиатрична
експертиза,заключението на която е,че моментът на катастрофата е изиграл
ролята на силно стресогенно,непоносимо за психичното оцеляване
събитие.Липсата на спомен за събитието се свързва с изтласкването като вид
психична защита,която включва запазване на определени мисли,чувства и
подтици извън осъзнаване.След оперативната намеса и при престоя в
болницата са се наблюдавали характеристики на остра стресова реакция,като
тревожност,отчаяние,депресия,нарушения на съня,за които са предписани
медикаменти.
Нарушенията на апетита ,съня и страхът да остава сама персистират и след
изписването от болницата.Сънят и апетита се възстановяват след около 5
месеца.
Към момента продължава адаптацията към новата реалност.Налице е силно
5
нарушено социално и личностно функциониране -освителестваната изпитва
срам от тялото си,избягвана е от приятели,с които са били близки преди
инцидента.
Характерни са несигурност,непоследователно приемане на образа за себе
си,тревожност и притеснение в социалните контакти,мнителност и
подозрителност по отношение на останалите,зависимо поведение,изразяващо
се в нужда от подкрепа в ежедневното функциониране.Препоръчителна е
психотерапевтична подкрепа за адаптиране към настъпилите промени-
образът на тялото и социалното функциониране.
Има данни за преживявания от депресивния регистър и актуална
психотравма със съответните характеристики,не се отчита повишена
тревожност.
От заключението на автотехническата експертиза се установява следният
механизъм на ПТП,при което е пострадала ищцата:
Л.а. „Форд Транзит“,рег.№***,движещ се със скорост 91,94 км./ч.
непосредствено преди удара,в централната част на с.Ловчанци е бил
управляван от И. А. А..Автомобилът пътувал по ул.“Първа“ в посока към
с.Полк.И.ово по асфалтова ,суха запазена пътна настилка,без неравности по
нея,хоризонтална в района на произшествието,след наклон спускане.ПТП е
станало в светлата част на денонощието,при ясно време и много добра
метеорологична видимост.В същото време в лявата част на платното за
движение по ул.“Първа“ срещу сградата на кметството,пред намиращата се
там спирка е бил спрян л.а. BMW 520 d,с рег.№***,а зад него л.а. Рено Клио
1,2,рег.№***,като предните части на двата автомобила са били насочени в
посока с.Смолница/в противоположна посока на движението на л.а.Форд
Транзит/.В металната конструкция на автобусната спирка са се намирали Н.
А. и водачите на двата паркирани автомобила.Пострадалата е решила да
отиде до л.а. BMW 520 d,с рег.№*** и е излязла от автобусната спирка,като
се е отправила към лекия автомобил,минавайки зад него.В този момент към
мястото на произшествието се е движел л.а. Форд Транзит,със скорост от
91,94 км.ч.Наближавайки мястото на произшествието водачът му И. А. е
загубил контрол над управлението на автомобила,при което автомобилът се е
насочил към лявата част на платното за движение,където били паркирани
леките автомобили BMW 520 d,с рег.№*** и Рено Клио ,рег.№ ***.При
6
създалата се ситуация е настъпил удар между предната лява част на лекия
автомобил Форд Транзит и предната лява част на паркирания лек автомобил
BMW 520 d.В този момент зад лекия автомобил BMW 520 d е преминавала
пешеходката Н. А.,като вследствие на възникналите сили от удара между
лекия автомобил Форд транзит и л.а. БМВ,последният се е придвижил назад и
е последвал удар между задната му част и пешеходката А. и веднага след това
с предната част на паркирания зад него лек автомобил Рено,при което
пешеходката се е оказала притисната между двата паркирани
автомобила.Причината за настъпване на удара между движещия си лек
автомобил Форд транзит и паркирания л.а. БМВ е навлизането на първия
автомобил в лентата за насрещно движение,вследствие на което последват
двата удара с движещия се и първият спрян автомобил ,след което ударът
между първия и втория паркирани автомобили.Това е станало вследствие на
загубата на контрол на водача И. А. върху управлението на л.а.Форд Транзит.
Пешеходката се е намирала в автобусната спирка,след което е преминала по
левия тротоар и е слязла на пътното платно,движейки се зад лекия автомобил
БМВ и пред лекия автомобил Рено,по време на което са настъпили трите
последователни удара.
Според заключението пешеходката Н. А. е могла да възприеме лекия
автомобил Форд Транзит в момента,в който е излязла от спирката и е имала
възможност при обръщане на погледа си вдясно да забележи приближаващия
се лек автомобил.В съдебно заседание вещото лице обяснява,че това е било
възможно ,тъй като автомобилът е висок 1,40 м.,а тя е по-висока,още повече
,че конфигурацията на пътя го е позволявала-има наклон спускане.Както
водачът е забелязал спрените автомобили от около 88 м.,така и това е било
възможно за пострадалата,още докато е била на тротоара.
Макар и оспорено от ищеца в тази част,а именно по въпроса,могла ли е
пешеходката да забележи приближаващия се лек автомобил,съдът възприема
заключението на вещото лице,като обосновано ,логично и съобразено с
конкретните пътни условия.
По делото са депозирани свидетелските показания на майката на
пострадалата -св. М. О..Когато научила за произшествието и разбрала,че това
са нейните деца,свидетелката отишла на място и заварила дъщеря си в
безсъзнание.Ищцата била транспортирана в болницата в гр.Добрич,където се
7
наложило да се вземе решение да бъде ампутиран крака на момичето,за да го
спасят.След операцията свидетелката придружавала болната,която имала
силни болки,страдала от кръвозаугба,наложило се кръвопрелИ.е.След
изписването майката на ищцата продължила да се грижи за нея,тъй като
дъщеря й не била добре-имала болки.След първата седмица се наложило да
водят ищцата в болница ,за да й правят болкоуспокояващи инжекции.В този
период за най-елементарните й битови нужди се грижела свидетелката.Едва
след един месец пострадалата се опитала да стане от леглото.И до настоящия
момент ищцата се притеснява от отрязания си крак,не желае да излиза от
къщи и плаче.Преди инцидента е била друг човек,имала приятел,но я
оставил,защото била без крак.На гости й идвали само две-три приятелки,с
които да си приказва.Наложило се да прекъсне средното си образование,тъй
като се срамувала децата да не й се подиграват.Дори до настоящия момент
ищцата има нужда от помощ в банята,иска да има придружител.Същото се
отнася и до ходенето в тоалетната.Майка й винаги е до нея в дома им,а когато
се наложи да излиза –вика човек,защото се притеснява да остане
сама.Събужда се и плаче,защото мисли какво ще става занапред.
Свидетелката ***,без родство ,е съседка на пострадалата.Свидетелства,че
ищцата е в много тежко състояние,защото не може да общува ,както
преди.Имала гадже,но той я зарязал,останали и само две-три
приятелки.Мъчно й е.Преди инцидента била много весело момиче-
излизала,хора играела,танцувала.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от правна
страна следното:
Не се спори по делото,че за увреждащия ищцата автомобил е налице
,валидно сключен договор с ответника за застраховка“Гражданска
отговорност на автомобилиста:
Чрез автотехническата експертиза се установи,че водачът на л.а. Форд
транзит рег.№*** И. А. се е движил в населеното място-с.Ловчанци с
превишена скорост 91,94 км./ч.,а също е бил и неправоспособен водач.С
поведението си причинителят на деянието е нарушил разпоредбите на чл.5
ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП,чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП,а като е управлявал
без правоспособност ,той е нарушил и разпоредбата на чл.150 от
ЗДвП.Следователно налице е противоправно поведение на
8
делинквента.Вината при деликт се предполага до доказване на
противното,като в случая в тежест на ответника беше да обори тази законова
презумпция ,т.е. не е доказано възражението на ответното дружество,че липса
виновно поведение на водача на автомобила,причинил катастрофата.Налице е
причинно следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия
резултат-увреждането на десния крак на ищцата,довело до неговата
ампутация.Това се доказа от установения по делото механизъм на ПТП,а
именно че вследствие на загубване на управление над управлявания от него
лек автомобил,водачът е блъснал първия от двата паркирани
автомобила,навлизайки в насрещната лента за движение.При сблъсъка
първият паркиран автомобил е ударил стоящата зад него ищца ,след което се
е блъснал във втория паркиран автомобил,вследствие на което ищцата се
оказала премазана между двата спрени автомобила.
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,което
предвид субсидиарния характер на отговорността на застрахователя води до
извода,че са налице основания за ангажиране на неговата отговорност по
чл.432 ал.1 от КЗ.
Що се отнася до вида,медико-биологичния характер и интензитета на
претърпените физически и душевни болки и страдания от ищцата,съдът
намира следното:
Физическите страдания ,предизвикани от катастрофата са смазване на крака
на ищцата,довело до ампутацията му над коляното,която е била наложителна
за спасяване на живота на пострадалата ,масивна кръвозагуба и контузия на
корема.Болките преди и непосредствено след операцията са били много
силни,макар лекарите да са провели обезболяване-така свидетелства майката
на ищцата,която е била неин придружител в болницата в продължение на
десет дни.В потвърждение на това е и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза.Болките не са отшумели и след
изписването й от лечебното заведение.Всеки ден са давани
болкоуспокояващи,в продължение на една седмица,а след това се е налагало
да се ходи до болницата за поставяне на болкоуспокояващи лекарства.Към
настоящия момент ищцата се движи с подмишнични патерици и е с временна
протеза,която след привикването с нея ще бъде сменена с постоянна.Ищцата
има фантомни болки в ампутирания крайник,които ще изпитва до края на
9
живота си,според заключението на вещото лице ортопед –травматолог по
медицинската експертиза.
Психическите страдания,предизвикани от ампутацията на крака на ищцата
са тежки и не са преминали и към настоящия момент-съдебно психологичната
експертиза определя състоянието на пострадалата непосредствено след
катастрофата като силно стресогенно,непоносимо за психичното
оцеляване.След операцията се наблюдават признаци на остра стресова
реакция,като тревожност,отчаяние,депресия,нарушения на съня,за които са
предписани медикаменти.Нарушенията на апетита,съня и страхът да остава
сама персистират и след изписването от болницата,като апетита и съня се
възстановяват след около 5 месеца.Към настоящия момент има данни за
преживявания от депресивния регистър и актуална психотравма-или макар
психичното състояние на пострадалата да се е подобрило,това подобрение не
е съществено.
В същия смисъл са и показанията на двете разпитани по делото свидетелки-
пострадалата плаче през деня и нощем,не иска да излиза и да общува с
приятели,затворена и притеснена е.Страхува се да остава сама в къщи,да
ползва баня и тоалетна,да излиза от дома си.Приятелят ,който е имала я е
изоставил,което допълнително е утежнило състоянието й.Останали са и две-
три приятелки ,които я посещават в дома й.
Размерът на обезщетението за причинените от деликта болки и страдания се
определя във всеки конкретен случай,като се вземат предвид обстоятелствата
,при които е настъпило произшествието,възрастта,пола на
постраД.,индивидуалните му психологически особености,както и обективни
фактори,като икономическата конюнктура и наличната инфлация в периода
след настъпване на ПТП,както и нивото на застрахователните покрития –
чл.492 във вр. с пар.4 от ДР на КЗ .
В настоящия случай се касае за младо момиче,ненавършило пълнолетие
към момента на произшествието,което загубва крака си ,а това представлява
необратимо и сериозна увреждане за цял живот,което рефлектира освен върху
трудоспособността на пострадалата и върху психиката й.Променен е коренно
начина на живот на ищцата-от весело и общително момиче,което е обичало да
излиза с приятели и да танцува,тя се е превърнала в депресирано и затворено
човешко същество,което не вижда перспективи за бъдещето си,не очаква да
10
създаде близки контакти с приятел или съпруг,не желае дори да завърши
средното си образование,опасява се да не бъде обект на подигравки в
училище и изобщо в обществото.Не само експертното заключение и
свидетелските показания по делото,а и разбирането на съда относно
евентуалните последици от такова състояние мотивират съда да приеме,че са
налице тежки физически и особено тежки психически увреждания,които
следва да бъдат обезщетени по справедливост,съгласно нормата на чл.52 от
ЗЗД.
За справедливо обезщетение в случая съдът намира сумата от 250 000
лв.,които макар и да не могат да компенсират напълно причинените щети
,представляват справедливо обезщетение за понесените до настоящия момент
и в бъдеще психически и физически болки и страдания на ищцата.
По наведените съображения от ответника по делото за съпричиняване на
вредоносния резултат,съдът намира,че този факт се доказа.Видно от
заключението на автотехническата експертиза пострадалата е можела да
забележи приближаващия се с висока скорост автомобил,тъй като
произшествието е настъпило през деня,при ясно време,пътят е бил от такова
естество,че приближаващия се автомобил е бил лесно забележим.Височината
на автомобила,който евентуално би могъл да ограничи видимостта на
пострадалата е 1,40м.,а самата тя е по-висока. Още на тротоара ищцата би
следвало да се огледа преди да слезе на пътното платно и в този случай
произшествието не би настъпило.Обективно с това свое бездействие
пострадалата сама се е поставила в опасност и е допринесла за настъпването
на щетите.Съпричиняването се определя в размер на 30 % или сумата от
75 000лв.След приспадане на сумата остават дължими от ответното
дружество 175 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Що се отнася до имуществените вреди,по делото липсва цитираната в
исковата молба ф-ра №*********/14.07.2022г.,поради което съдът намира за
недоказана претенцията за имуществени вреди за сумата от 554 лв. и я
отхвърля,тъй като не може да се установи за какво са направени
разходите,нито техния размер и връзката им с лечението на ищцата.
По отношение на дължимите лихви за забава.Съгласно мотивите на
Решение №167/30.01.2020г.по т.д.№2273/2018г.на ВКС , когато
застрахователят не е поискал доказателства по чл.106 ал.3 или когато
11
поисканите такива не отговорят на чл.106 ал.3 от КЗ,не се прилага
разпоредбата на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ ,а разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 във
вр.с чл.496 ал.1 от КЗ,а именно тримесечния срок,течащ от уведомяването на
застрахователя.В настоящия случай застрахователят е уведомен на 21.07.2022
г.,при което тримесечния срок за произнасяне изтича на 21.10.2022г.,като от
22.10.2022г. ответникът е в забава.Искането за представяне на допълнителни
доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ от 26.07.2022г. не слага началото на
забавата на застрахователя,тъй като е направено в срока за произнасяне по
чл.496 ал.1 от КЗ.Макар и искане за неотносими към определяне на
обезщетението по застрахователната претенция,а част от тях и обективно
несъществуващи документи ,искането за представянето им не може да се
приравни на отказ и да бъде начален момент на забавата на застрахователя
или т.нар.собствена забава.Лихви за забавата на застрахования по чл.429 ал.3
от КЗ се дължат от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице .Съгласно Решение №128/04.02.2020г.на ВКС по т.д.
№2466/2018г. на І т.о. ТК-На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава,считано от предявяване на застрахователната
претенция,а след изтичането на тримесечния срок за произнасяне по чл.496
ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя,дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за собствената си забава.
Претенцията на ищеца е за лихва за забава по чл.429 ал.3 от КЗ,считано от
датата на уведомяването до окончателното изплащане на обезщетението е
основателна.На следващо място се претендира лихва по чл.497 ал.1 т.1 от
КЗ,считано от датата на уведомителното писмо до ищцата,считано от
26.07.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.В тази част
претенцията е частично неоснователна,тъй като предвид гореизложеното
лихва за собствена забава на застрахователя следва да се дължи от изтичането
на тримесечния срок по чл.496 ал.1 във вр.с чл.497 ал.2 т.2 от КЗ.
Дължат се сторените съдебно деловодни разноски от
страните,пропорционално на уважената част /отхвърлената част от иска.
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие,сключен
безплатно на основание чл.38 от ЗА,поради което му се присъжда
12
възнаграждение по минимума на Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 17 606,60 лв./с ДДС/,а съобразно на
уважената част от иска 12 148,54 лв.,които следва да се заплатят на адвоката
,оказал безплатната правна помощ от ответника по делото.
Ответникът е направил общо разноски в размер на 2 205 лв.,съгласно
представения списък на разноските,а пропорционално на отхвърлената част
от иска се дължи присъждане на сумата от 683,55 лв.
В полза на Добрички окръжен съд ответникът дължи заплащане на
държавна такса върху уважената част от иска,а именно сумата от 7 000
лв.,както и сумата от 796,36 лв.-пропорционално определени съдебно
деловодни разноски,изплатени за СМЕ и СПЕ от бюджета на съда.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“***“№67А да заплати на Н. А. А. ЕГН **********,с
адрес:с.Ловчанци,ул.“Първа“№62,обл.Добричка сумата от 175 000 лв./сто
седемдесет и пет хиляди лева/-обезщетение за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания вследствие на ПТП от 03.07.2022г.,ведно със
законна лихва за забава по чл. 429 ал.3 от КЗ,считано от 21.07.2020г.-датата
на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на главницата
,ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение по чл.497 ал.2 т.2 от
КЗ,считано от 22.10.2022г.до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над присъдения размер до
предявения размер от 250 000 лв. и за сумата от 554лв.-имуществени вреди/-
като недоказан.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“***“№67А да заплати по сметка на Окръжен съд
гр.Добрич държавна такса в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/ и
разноски,заплатени от бюджета на съда в размер на 796,36лв./седемстотин
деветдесет и шест лева и тридесет и шест ст./.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“***“№67А да заплати на адвокат Н. Н. Д.
13
,Шуменска адвокатска колегия,със служебен
адрес:гр.София,1000,ул.“***“№2,полуетаж 4,офис 4 сторени
разноски,изразяващи се в дължим адвокатски хонорар,на основание чл.38 от
ЗА в размер на 12 148,54 лв./дванадесет хиляди сто четиридесет и осем лева и
петдесет и четири ст./
ОСЪЖДА Н. А. А. ЕГН **********,с
адрес:с.Ловчанци,ул.“Първа“№62,обл.Добричка да заплати на ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“***“№67А сумата от 683,55 лв./шестстотин
осемдесет и три лева и петдесет и пет ст./-сторени съдебно деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
14