№ 9947
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110108865 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от Л. М. Б., искова молба
насочена против „АС – София“, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1417.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021г. –
31.12.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
С протоколно определение от 18.04.2024г., на основание чл. 232 ГПК,
производството по делото е прекратено, в частта, за сумата от 12.00лв. / по 4 лв за
месец януари, февруари и март 2023г./, поради оттегляне на иска.
След прекратяване на производството предмет на претенцията е сумата от
1405.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2021г. –
31.12.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба от ищеца, че от 2010г., по силата на трудов договор,
е заемала длъжността „чистач“ във Върховен касационен съд. Навежда доводи, че
считано от 15.07.2020г., всички служители на трудови договори от отдел
„Стопанисване сградата на съдебната палата“ – гр. София при Върховен касационен
съд били прехвърлени към АС – София, въз основа на Решение на Пленума на ВСС по
т. 1 на Протокол 10/30.04.2020г. Релевират се съображения, че нито ищцата, нито
някой друг от „прехвърлените“ служители са сключвали нови трудови договори с АС –
София. Сочи се, че всички права и задължения по сключения между нея и ВКС
договор са запазени, поради което при индексация на трудови възнаграждения следва
да намерят приложение колони 5 и 6 от класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата, относими към служителите във Върховен касационен
съд, а не тези, индивидуализирани в колони 7 и 8 от Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата в апелативните съдилища, които се сочи, че били по-
ниско заплатени. Твърди се, че доколкото за исковия период 01.01.2021г. – 31.12.2023г.
трудовото й възнаграждение било индексирано с относимите за апелативните
1
съдилища т. 7 и т. 8 от класификатора, които били в по-нисък размер от тези в колони
5 и 6, е налице неизплатена част от дължимото й се трудово възнаграждение в
индивидуализирания размер 1417.00лв. При така изложените съображения е
формулирано искане да се постанови решение, с което исковата претенция да бъде
уважена.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
претенцията на ищеца се оспорва, в каквато насока са изложени подробни
съображения. Твърди се, че въз основа на решение на ВСС между ищцата и АС -
София е възникнало трудово правоотношение, по което ответникът е поел всички
задължения на работодател, произтичащи от трудовия договор с ВКС. На следващо
място се навеждат доводи, че ако за ищцата бъде приложена колона 6 от
класификатора, това би довело до това тя да получава по-високо възнаграждение от
служители на същата длъжност в съда. По изложените съображения се прави искане
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между
страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на който е
престирала труд в полза на ответника, че за периода 01.01.2021г. – 31.12.2023г.
размерът на трудовото й възнаграждение е следвало да бъде определен съгласно т. 5 и
т. 6 от класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, относими
към служителите във Върховен касационен съд, както и размерът на неизплатената
част на дължимото й се за исковия период трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимото се трудово
възнаграждение за исковия период.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че по силата
на Трудов договор № ... между ищцата и Върховен касационен съд са възникнали
трудови правоотношения, по силата на които Л. Б. е престирала труд на длъжност
„чистач“, че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори в отдел
„Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови
правоотношения с Върховен касационен съд, били прехвърлени в АС – София, въз
основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето
стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. С..., ПИ ..., заедно с построената в
него административна сграда – съдебна палата, от председателя на Върховен
касационен съд, и стопанисването е възложено на председателя на АС – София, както и
обстоятелството, че през исковия период ищцата е получила оценки от извършените
атестации, които й дават право на увеличение на трудовото възнаграждение.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства,
намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност.
От приложеното на л. 20 по делото копие на Трудов договор № ..., се установява,
че между ищцата и ВКС е възникнало трудово правоотношение, по силата на което
същата е назначена и е престирала труд на длъжност „чистач“.
От приложеното на л. 26 по делото копие на кратък протокол № 10/30.04.2020г.,
се установява, че с Решение на Пленума на ВСС, на основание чл. 130а, ал. 2, т. 6 от
Конституцията на Република България във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 5 и чл. 387 и чл. 388
ЗСВ, стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. С..., е отнето от
председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител на АС – София,
считано от 15.07.2020г.
Видно от приложеното на л. 29 по делото копие на Протокол № ...г., с решение
2
на Съдийската колегия на ВСС, на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31
/тридесет и една / щатни бройки във ВКС, считано от 15.07.2020г., за
индивидуализираните длъжности, част от които и 15 щатни бройка за длъжността
„чистач“, като с решение, индивидуализирано в т. 16.2 от протокола са разкрити 31
щатни бройки за идентични длъжности в АС София. Решението, за увеличаване
щатната численост на САС, чрез намаляване щатната численост на ВКС е мотивирано
с изпълнение на решение на Пленума по Протокол № 10/30.04.2020г., относно
възлагане стопанисването на Съдебната палата на административния ръководител на
АС – София.
В точка 16.3 от протокола /л. 30 по делото/, е обективирано съгласие на
административните ръководители на ВКС и АС – София, да се приложи процедурата
по чл. 343, ал. 2 ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно §1 от ПЗР
на правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на
съдилищата.
От изисканото от ВСС и приложеното на л. 152 по делото копие на Протокол №
10/17.07.2020г., се установява, че с решение, индивидуализирано в т. 4.3 от протокола е
отхвърлено предложението, касаещо изменение на чл. 11 от Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, както и искането по
отношение на Раздел I „Ръководни длъжности“ и Раздел III „Обща администрация“ и
прилагането на колони 5 и 6 от Класификатора за служители на АС -София.
От приложеното на л. 125 извлечение от Протокол № 3/04.02.2020г., от
проведено заседание на Съдийска колегия на ВСС е видно, че е взето решение с което
е утвърден Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата, на
основание чл. 341 ЗСВ от 01.01.2020г., като съгласно класификатора,
възнагражденията на служителите от съдилищата в първа група, в които попада и АС -
София, се определят в диапазона, индивидуализиран в колони 7 и 8. Идентично е
положението и при взимане на решенията за утвърждаване на Класификаторите през
2021г., 2022г. и 20203г., обективирани в Протокол № 6/23.03.2021г. на СК на ВСС,
Протокол № 15/11.04.2022г., на СК на ВСС и Протокол № 27./17.08.2023г. на СК на
ВСС, при които отново възнагражденията на служителите на АС – София се определят
съгласно тези, индивидуализирани в колони 7 и 8 от класификаторите, а не тези в
колони 5 и 6, касаещи ВКС и ВАС.
От приложените по делото три броя допълнителни споразумения /л. 23 – л. 25 /,
подписани между ищеца Л. Б. и АС -София, се установява, че между страните е
постигнато съгласие за промяна размера на основното трудово възнаграждение през
2021г., 2022г и 2023г.
Съгласно материланоправната разпоредба на чл. 340 ЗСВ при осъществяване на
своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен
съвет, Националният институт на правосъдието и органите на съдебната власт се
подпомагат от администрация.
В чл. 340а ЗСВ са залегнали изискванията, на които следва да отговаря едно
лице, за да може да бъде назначено за съдебен служител.
Не е спорно по делото, че ищецът през исковия период е имала качеството
„съдебен служител“.
От приложеното по делото копие на Трудов договор № ..., се установява, че
трудовото правоотношение между ищеца Л. Б. и ВКС е възникнало през 2010г.,
респективно по аргумент от действащата към датата на подписване на трудовия
договор разпоредба на чл. 343, ал. 2 ЗСВ при назначаване на съдебен служител на
друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет
или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се
провежда, за възникване на правоотношението не е било налично изискване за
провеждане на конкурс, в каквато насока е и редакцията на актуалната разпоредба на
3
чл. 343, ал. 2 ГПК.
На следващо място съгласно цитираната разпоредба за преместване на
служителя конкурс не се провежда.
Съгласно чл. 359 ЗСВ за неуредените в „Глава осемнадесета“ „Администрацията
на органите на съдебната власт“ въпроси за съдебните служители се прилага Кодексът
на труда.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая по аргумент от чл. 359 ЗСВ
приложение намира материалноправната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, съгласно
която Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при
промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност
от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
С Решение на Пленума на ВСС, на основание чл. 130а, ал. 2, т. 6 от
Конституцията на Република България във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 5 и чл. 387 и чл. 388
ЗСВ, стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. С..., е отнето от
председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител на АС – София,
считано от 15.07.2020г., което от своя страна е довело до необходимост от кадрова
обезпеченост на АС – София.
Тази необходимост е обезпечена, като с решение на Съдийската колегия на ВСС,
обективирано в Протокол № ...г., на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31
/тридесет и една / щатни бройки във ВКС, считано от 15.07.2020г., за
индивидуализираните длъжности, част от които и 15 щатни бройка за длъжността
чистач, като с решение, индивидуализирано в т. 16.2 от протокола са разкрити 31
щатни бройки за идентични длъжности в АС София.
С така взетото решение не е прекратено трудовото правоотношение между ВКС,
Л. Б. и останалите 30 служители, а по реда на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ е променен
работодателят в резултат на прехвърляне на дейности от ВКС към АС -София,
свързани с Решение на Пленума на ВСС, на основание чл. 130а, ал. 2, т. 6 от
Конституцията на Република България във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 5 и чл. 387 и чл. 388
ЗСВ, касаещи стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. С..., което
стопанисване е отнето от председателя на ВКС и е възложено на административния
ръководител на АС – София, считано от 15.07.2020г.
В процесния случай, при промяна на работодателя на ищеца по реда на чл. 123,
ал. 1, т. 7 КТ размерът на месечното трудово възнаграждение, получавано от ищцата е
запазен, като е приложена процедурата по чл. 343, ал. 2 ЗСВ, видно от т. 16.3 от
Протокола на л. 30 по делото.
Спорен по делото е въпросът, дали през исковия период възнаграждението на
ищеца е следвало да бъде определено в диапазон 5 и 6 или в дипазон 7 и 8 от
класификаторите.
Настоящият съдебен състав намира, че през исковия период ищцата е била в
трудово правоотношение с АС -София. Този извод намира опора в приобщената по
делото доказателствена съвкупност.
На първо място, както се посочи по-горе в изложението, на основание чл. 30, ал.
5, т. 8 ЗСВ, всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на
съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен
касационен съд, били прехвърлени от ВКС в АС – София, въз основа на Решение на
Пленума на ВСС от 30.04.2020 г. / протокол л. 29/.
На следващо място от приложените по делото три броя допълнителни
споразумения /л. 23-л.25 по делото/, се установява, че същите са подписани между
ищцата и АС – София.
С оглед изложеното размерът на трудовото възнаграждение на ищеца през
исковия период 2021г. - 2023г. е следвало да бъде индексиран съгласно диапазон 7 и 8
4
от утвърдени, на основание чл. 341, ал. 1 ЗСВ, Класификатори на длъжностите в
администрацията на съдилищата за съответната година, доколкото процесните
диапазони 7 и 8 са относими за съдилищата от първа група, в която попада и
работодателят на ищеца през исковия период АС -София, а не съгласно диапазони 5 и
6, относими за служители на ВКС и ВАС, доколкото съгласно цитираната разпоредба
на чл. 341, ал. 1 ЗСВ единствено в правомощията на ВСС е да определя диапазона на
трудовите възнаграждения за съответната длъжност в съответните групи съдилища. АС
– София попада в първа група, за която относими са възнагражденията,
регламентирани в диапазон 7 и 8, по които са определен размерът и са изплатени на Л.
Б. трудовите възнаграждения през исковия период, респективно претенцията се явява
неоснователна.
За пълнота следва да се посочи, че с исковата молба е заявена претенция с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1405.00лв., а видно от заключението на
вещото лице по изготвените съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна съдебно
– счетоводна експертиза размерът, който би се дължал при прилагане на диапазон 5 и 6
от Класификатора е 1223.81лв., тоест налице е още едно основание за отхвърляне на
част от претенцията, а именно за сумата от 181.19лв. / разликата между размера на
предявения иск 1405.00лв. и дължимото се възнаграждение по заключението
1223.81лв., определено при прилагане на т. 5 и 6 от класификаторите /, доколкото
трудово възнаграждение над сумата от 1223.81лв. не би се дължало на ищеца дори
същото да се определя по реда на диапазони 5 и 6 от Класификатора, относими за
служители във ВКС и ВАС.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника разноски в размер на 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, доколкото искане за присъждане на разноски е
формулирано от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата
молба.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. М. Б., ЕГН **********, срещу АС – София, ЕИК
*********, с адрес: гр. С..., иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1405.00лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.01.2021г. – 31.12.2023г., формирана от разликата между
полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което е следвало да получи
съгласно индексацията на възнагражденията й по диапазони 5 и 6 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.02.2024г. до окончателно изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Л. М. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на АС – София, ЕИК *********, сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните,
в двуседмичен срок от датата на която съдът е обявил, че ще го постанови –
31.05.2024г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5