МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 142/2018 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД БЕРКОВИЦА
Делото е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура гр. Берковица, с който е повдигнато обвинение против В.Б.И. - роден на *** год. в гр. Берковица, живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********
за това, че на 16.10.2017г. в гр.Вършец, област Монтана извършил действия с
цел да удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в целуване по
устата, опипване по гърдите и половия орган с лице, ненавършило 14-годишна
възраст, а именно малолетната М.О.Р., ЕГН ********** -престъпление по чл. 149, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият - И.
се явява в съдебно заседание с редовно упълномощен процесуален представител. Не
се признава за виновен. Моли за оправдателна присъда.
Представителят на РП -
Берковица заявява в с.з., че поддържа обвинението, срещу подсъдимия. Моли за
осъдителна присъда, като му се наложи наказание „лишаване от свобода”.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка по делото:
Детето М.О.Р. е ученичка в 6-ти клас в гр.Вършец,
живее заедно с родителите си. Към периода 28.09.2017г. – 16.10.2017г. е била на 12 години. Същата се познавала с подс.
В.Б.И., който бил приятел на брат й,познавал се също и със семейството на
момичето и понякога им гостувал.В края на м.09.2017г. подсъдимият В.И. дал
СИМ-карта с абонатен № +359*********, регистрирана на негово име на свидетелката
Р. с цел двамата да провеждат телефонни разговори. Това станало без знанието на
родителите и братята на Р., като същата звъняла по 4 пъти на ден на подсъдимия И.
и съответно той на нея й се обаждал по 4-5 пъти на ден. Няколко пъти двамата
излизали заедно, срещали се на една поляна, като разговаряли помежду си и
подсъдимият казвал , че я харесва и я обича. На 16.10.2017г. около 16,30 часа
свидетелката Р. тръгнала към дома на леля си, като по пътя от един храст
излязъл подсъдимият В.И. и я дръпнал за ръката, като й запушил устата с ръка.
Завел я на отдалечена поляна, където двамата се снимали прегърнати с мобилният
телефон на Р..След това подсъдимият И. легнал върху свидетелката, като й свалил
клина и бельото, пипал я по краката, по половия орган, по гърдите, целувал я по
устата и по гърдите, притискал я с тяло към земята. Подсъдимият бръкнал с пръст
в половият орган на свидетелката М.Р., при което тя получила болка, изплашила
се и скочила, вдигнала си бельото и клина и избягала. Същият ден с телефона си М.Р.
направила снимка ,на която е с подсъдимия.По погрешка изпратила снимката на
своя приятелка,която пък я изпратила на телефона на един от братята на М..Така
семейството видяло снимката и това
станало повод М. да бъде принудена да сподели за случилото се между нея и
подсъдимия.
От разпита на пострадалото дете се
установява, че тя познава подсъдимия,който е баща на нейн съученик,както и
приятел на един от братята й.момичето споделя,че в случаите,когато срещала
подсъдимия,той й се усмихвал и
намигал.Показанията на момичето са объркани по
отношение времето,когато се е случило всичко- дали е през учебно време
или по време на ваканция. Не е категорична и по отношение на това колко време е
продължил периода ,през който са се чували по телефона с подсъдимия и в кой
момент същият й е дал въпросната СИМ карта.тези обстоятелства ,обаче се
установяват безспорно от направените справки и приложените по делото разпечатки
за проведените телефонни разговори между тях.Детето е категорично ,обаче по
отношение на поведението на подсъдимия при последната им среща на поляната.Тя
обяснява,че подсъдимият я повалил на
земята, свалил клина и бельото й и вдигнал нагоре тениската й.”Опипваше ме навсякъде по цялото
тяло,целуваше ме по устните и по тялото…..Аз го отблъсквах.Той беше върху
мен…….През цялото време той бъркаше с пръст там,където не трябва……Докато ме
пипаше ,той нищо не говореше,само охкаше,не ме е карал аз него да го пипам.”Момичето
обяснява,че изпитало болка и се изплашило нещо да не й направи.Ударила го по
главата с камък ,успяла да вдигне бельото и клина си и избягала.Свидетелката
твърди,че случилото се на 16.10.2017год. е било за първи път и еднократно.
Св. Л.Р.-брат
на пострадалата,О.М. и Н.М.-родители на М.
дават показания за поведението на момичето след инцидента. Заявяват, че не са
разбрали, че върху детето е оказвано такова насилие до момента,в който видели
снимката и се наложило М. да им обясни. Съдът цени показанията на цитираните
свидетели дотолкова ,доколкото същите отразяват впечатленията им относно поведението на момичето след
случилото се и не дават показания относно деянията, за които е повдигнато
обвинение на И..
В
качеството на свидетел по делото е разпитана Цветелина Шейнова- началник Отдел
закрила на детето при Община Берковица,която е получила сигнала и работила с
детето по повод случилото се.От показанията на св. Шейнова се установява, че
при първоначалните разговори с детето,същото споделило,че подсъдимият й дал
карта за телефона,за да може да контактува с нея,както и че се срещали на една
полянка.
В
качеството на свидетели по делото по искане на защитата на подсъдимия са разпитани
Емил Делийски-колега на подсъдимия и свидетелите Калайджиев и Махлелиев-служители
на манастира.Същите поддържат защитната теза на подсъдимия,че същият е бил на
работа въпросния ден в манастира,поради което няма как да е бил на посоченото
място.С показанията си свидетелите правят характеристика на подсъдимия,като го
описват като лице,което не е способно да извърши подобно деяние.Те твърдят,че
подсъдимия работи в манастира и стриктно спазва работното си време,с което
навеждат доводи,че не е възможно да се е намирал в посочения ден и час на
посоченото място.Съдът кредитира частично показанията на тези свидетели ,тъй
като те като колеги на подсъдимия са заинтересовани от изхода на делото.На
следващо място ,те не установяват по категоричен начин,че действително в
посочения ден подсъдимият е бил непрекъснато с тях,с което да гарантират,че
следва да се изключи възможността ,след като има лек автомобил,подсъдимият не е
излязъл и отишъл ,за да се срещне с
момичето.
По
искане на подсъдимия е разпитан и неговия син- Ивелин Б..Показанията на този
свидетел са общи ,непоследователни, неконкретни, не става ясно тези показания за
кой период се отнасят. Като син на
подсъдимия,свидетелят цели оневиняване на баща му.С показанията си свидетелят
не опровергават надлежно събраните в процеса доказателства. Въпреки,че
твърди,че картата била купена за него,детето обяснява,че не е звънял от нея на
номера на МирославаКоето е в противоречие с установеното от приложените справки
за провеждани телефонни разговори.С показанията си свид.Ивелин Б. опровергава
твърденията на баща му,че снимката му с М. е направена вероятно когато се е
снимал с децата си.Момчето е категорично ,че М. не е от кръга на приятелите
му,а той се е снимал само с приятелите си.
За
изясняване на делото от значение са изготвените съдебно -психиатрична
експертиза за свидетелката М.Р. . Съдът
я възприема като изготвена с необходимите професионални знания и опит. От
заключението се установява, че детето не страда от психично заболяване, като е
могло да възприема правилно обективната действителност и да дава достоверни
обяснения за тях.
При
тази фактическа обстановка съдът от правна страна приема, че с деятелността си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му престъпление по чл. чл. 149 ал. 1 от
НК. На първо място, с оглед данните за възрастта на свидетелката М.Р., същата е
била малолетна към инкриминирания период. Впрочем, това обстоятелство без
съмнение е било възприето от подсъдимия като се има предвид, че от една страна
е видима, а от друга подсъдимият е бил наясно с възрастта й с оглед
обстоятелството, че е бил близък на семейството,а и момичето е съученичка на
сина му.Съдът прие ,че не е налице продължавано престъпление,тъй като макар и
от доказателствата по делото да се установява,че двамата са контактували по
телефона от по-ранна дата и дори са се виждали,то случилото се на
16.10.2017год. е било за първи път.Предвид на това съдът оправда подсъдимия по
обвинението да е извършил престъплението при условията на чл.26 ал.1 от НК.
От
обективна страна чрез извършване на действия, които целят да възбудят и
удовлетворят полово желание без съвкупление, изразили се в конкретния случай в
опипване по краката,гърдите,по половия орган,както и сваляне на бельото, целувал я по устата и по
гърдите, притискал я с тяло към земята и
бръкнал с пръст в половият орган , в което се изразява изпълнителното
деяние на това престъпление,подсъдимият е реализирал блудствени по смисъла на
закона действия. Извършването от страна на подсъдимия на описаните действия по
отношение на малолетната свидетелка, следва да се определи именно като
блудство, предвид това, че е насочено към възбуждане и удовлетворяване полово
желание на автора на престъплението. Тъй като субект на престъплението е
малолетно лице, неговото съгласие няма значение и не изключва престъплението Тук
е моментът да бъде изрично отбелязано, че деянието по ал. 1 на чл. 149 от НК се
явява съставомерно от обективна страна със самото осъществяване на блудствени
действия с малолетно лице.
Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат
обаче се изчерпва само с осъществения физически контакт с пострадалия. По формата и вида на
своята вина престъплението се извършва винаги и само с пряк умисъл.
Наред с това престъплението има и специална цел – деецът да възбуди или
удовлетвори свое полово желание, нагона си. Понеже става дума за субективен
признак, достатъчно е целта да бъде поставена, не е нужно тя да бъде и
постигната – деецът да е успял да възбуди или удовлетвори своето полово желание.
За
прецизност следва да се посочи, че престъплението блудство се явява довършено
със самото осъществяване на блудственото действие, поради което опит към
блудство по чл. 149, ал. 1, от НК не е възможен /В тази насока е налице
съдебната практика /Решение 505 от 1973 г. на І н. о. на ВС/. Освен това деянието
в настоящия казус се явява съставомерно и без целта на дееца да бъде постигната
– с други думи и без извършителят на престъплението действително да се възбуди
и да бъде полово удовлетворен / В тази насока например решения №№ 34/79 г., ІІ
н. о на ВС и 77/81 г. на І н. о. на ВС/. В случая от доказателствата по
делото не се установява подсъдимият да е искал след извършване на действията
спрямо свидетелката да осъществи с нея и съвкупление. Ето защо от обективна
страна правната квалификация на поведението на подсъдимия съответства на
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от
НК.
Деянието е извършено умишлено от подсъдимия със съзнавани, целени и
настъпили общественоопасни последици. За този си извод съдът взема предвид
самия характер на действията на подсъдимия и тяхната последователност. Като
причини за извършване на деянието съдът определя липсата на морални задръжки у
подсъдимия и незачитане от негова страна на половата неприкосновеност на
личността
При
определяне на наказанието за извършеното престъпление, за което подсъдимият В.И.
бе признат за виновен, съдът взе предвид предвидения минимален и максимален
размер на наказанието лишаване от свобода за посоченото престъпление, съдебният
състав счете, че най-справедливо е да се наложи наказание от една година
лишаване от свобода. За този си извод съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и
възрастта му, добрите му характеристични данни.
Според
съда наказание в този размер ще е достатъчно, за да изпълни визираните в чл. 36
от НК цели на наказанието и по-специално ще въздейства превъзпитателно спрямо
подсъдимия и ще има превантивен ефект по отношение на другите членове на
обществото, както ще се съответно и на обществената нетърпимост спрямо подобен
род престъпни посегателства, към които обществото е особено чувствително.
От
друга страна съдът намира,че са налице формалните изисквания на разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като действително подсъдимият не е осъждан, а срокът на
наложеното му наказание лишаване от свобода е под три години, че за постигане
целите на наказанието и по-специално за поправянето на подсъдимия не е
наложително същият да го изтърпи реално.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК с оглед изхода на делото,
съдът възложи на подсъдимия да заплати по сметка на ОД на
МВР-Монтана сумата от 545,80лв. за
направените разноски по ДП, по сметка на Рс-Берковица сумата от 140лв., както
и по сметка на РС Берковица по 5лв. ДТ за всяка сума в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист .
Като
причини за извършване на деянието съдът определя липсата на морални задръжки у
подсъдимия и незачитане от негова страна на половата неприкосновеност на
личността.
Водим
от горното Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: