Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова т.д. № 1808
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен от „Т.Г.Х.“
АД, ЕИК: ******* иск за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ,
съществуване на неприети вземания на ищеца в общ размер от 240 691,48 лева по
договори за цесия от 28.08.2017 година и от 21.07.2016 година. Твърди, че по
силата на договора за цесия от 28.08.2017 година е придобил вземания от А.И.ЕООД
срещу несъстоятелния длъжник, представляващи възнаграждения за изпълнени от
цедента СМР по договор за строителство от 14.02.2014 година и допълнителни
споразумения и фактури, възстановяване на гаранция за изпълнение по чл. 40 от
същия и на гаранция по чл. 40 от Договор за възлагане на услуга от 28.09.2011
година. А по договора за цесия от 21.07.2016 година – е придобил вземания от Е.
ЕООД срещу несъстоятелния длъжник, представляващо възнаграждение за изпълнена
работа по договор за проектантски услуги от 25.07.2011 година.
Твърди да е заплатил цената на
прехвърлените вземания, както и че цесиите са съобщени по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ответникът – СК – 13 Т. АД/н/,
ЕИК: ********възразява, че не е доказано изпълнението на дейностите, възложени
с договор за строителство от 14.2.2014 година; че поради неплащане на цената по
цесията, вземанията не са преминали в патримониума на ищеца. Прави и възражение
за давност за част от вземанията. По договора за цесия от 21.7.2016 година
възразява, че не се установява приемане на работата /съответно, възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение/, както и че поради несъобщаване на
цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същата е непротивопоставима на трети лица.
В допълнителната ИМ ищецът
поддържа, че СМР са установени с двустранно подписани протоколи образец 10 и
сметки към тях и Протокол за годност на строежа, съответно с Констативен
протокол от 30.05.2014 година, че не са погасени по давност вземанията по оспорените
от ответника фактури, с оглед падежа на задължението по чл. 40 от договора, че
цената по цесията е заплатена, а другият договор за цесия е съобщен надлежно на
длъжника.
Предявени
са положителни установителни искове по чл. 694, ал. 2, т.1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 79, вр. с чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът носи тежест да докаже:
- сключени
валидни договори за цесия, касаещи процесните вземания, надлежно уведомяване на
длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, заплащане на дължимата цена;
- наличието
на облигационни отношения между цедентите и несъстоятелния длъжник по договори
за изработка, изпълнение на възложената работа /съответно – СМР/проектантски
услуги/, размер на уговореното и дължимо възнаграждение.
Видно от договор за цесия от
29.08.2017 година, ищецът е придобил вземания на несъстоятелния длъжник от А.И.ЕООД,
представляващи цена на изпълнени строително -монтажни работа /СМР/ и връщане на
гаранция по договор за строителство от 14.02.2014 година и допълнителни споразумения
и конкретизирани в описаните фактури на обща стойност сътветно от
143 881,41 лева с ДДС и от 12 848,62 лева, както и възстановяване на
гаранция по договор от 28.09.2011 година за възлагане на услуга – рехабилитация
на жп мрежа и фактури на обща стойност от 68 678,25 лева. В чл. 2 от
договора е посочено, че вземанията преминават в патримониума на цесионера от
плащане на цената по договора и подписване на договора. В чл. 6 е посочено, че
прехвърлителното действие на договора настъпва между страните от момента на
неговото подписване. Тоест, дори и да е
налице неяснота в нормата на чл. 2, то при изследване на действителната воля на
страните при отчитане цялостното съдържание на договора, съдът намира, че страните
са изразили съгласие договорът да породи своето прехвърлително действие от
датата на подписването му. В този смисъл възраженията на ответника са
неоснователни, а и по делото са представени доказателства – платежно нареждане
на л. 25 от делото, което установява факта на плащане на посочената в договора
за цесия цена.
Безспорно и трайната съдебна
практика е ориентирана към позицията, че вземането се придобива от цесионера
със самото сключване на договора за цесия /така решение № 40 по т.д. № 566/2009
г. на І т.о. на ВКС, реш.№ 1279 по гр.д.№ 29/1996 г. на V г.о. на ВКС/, в
състоянието му към момента на сключване на договора и съобщаването на цесията
на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. В случая, обаче, от
Уведомлението на л. 27 и сл. се установява и че цесията е съобщена на 28.09.2017
година по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което е станала противопоставима на
третите лица и длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът приема за доказано и съществуване
на част от прехвърлените вземания в посочените в договора за цесия и исковата
молба размери. Видно от договор за строителство от 14.02.2014 година, цедентът
и несъстоятелният длъжник са установили облигационни отношения, като последният
се е задължил да заплати на подизпълнителя уговорените в чл. 1
строително-ремонтни и други дейности срещу определена цена – посочена в
максимален размер по чл. 3 от договора без ДДС, като дължимата цена за реално
извършените СМР се определя на база отделни калкулации /чл. 3, ал. 1/ и е
платима в срок от издаване на данъчна фактура. От Протокол образец 19 на л. 84
и сл. от делото се установява и вида и стойността на извършената, възложена и
приета по договора за СМР работа, а от Рекапитулация на л. 88 се установява и
подлежащата на плащане сума за тази работа и по фактура 486/26.03.2014 година, съответно
размерът на удържаната от дължимото възнаграждение сума за гаранция. Документите
са подписани и от двете страни и не са оспорени от ответника като документ,
поради което установяват твърдените за извършени от подизпълнителя СМР и
тяхната стойност, както и приемането им по смисъла на чл. 264 ЗЗД, както и
стойността на удържания аванс от 5% по чл. 40 от договора /документи
противопоставими на ответника за удостоверените в тях и неизгодни за него факти/.
Същите изводи следва и от доказателствата – Протоколи образец 19 и
Рекапитулации към тях и допълнителни споразумения към договора /чл. 4 от
договора/ и относно извършените СМР, за които са издадени фактури и удържан
гаранционен аванс № 487, 488, 489, 565. Удържаната гаранция, съобразно
установеното в чл. 40 от договора подлежи на връщане в 30-дневен срок от
издаване на разрешение за ползване на целия строеж /или, в 30дневен срок от 02.02.2017 година/. Посочените доказателства
са и тези, въз основа на които договарящите страни са основали междинните плащания
по чл. 5 от договора. Така се установява съществуване на вземане по описаните
четири фактури /по фактура 486 ищецът претендира само връщане на сумата,
задържана за гаранция/ в размер на 108 868,44 лева с ДДС.
Не така е, обаче, във връзка с
претендираните суми по фактури с № 562 и 563, доколкото във връзка с тях не са
представени описаните в същите Протоколи образец 19 от 07.04.2014 година и
02.04.2014 година, нито придружаващите ги Рекапитулации, не е налице и
осчетоводяване на тези фактури от ответника. Следователно, макар и да е
съставен Протокол от 02.02.2017 г. за установяване на годността за ползване на целия
строеж, вкл. на процесните етапите на рехабилитацията на жп инфраструктурата в
участъци на жп линия Пловдив – Бургас от км. 105+500 до км 292+460, същият не
установява извършени именно от подизпълнителя по процесния договор СМР и
тяхната стойност, каквато е отразена в цитираните фактури. В този смисъл
вземанията по тези фактури не се доказа да са възникнали, както и съответно да
е удържана и да е дължимо връщане на гаранция в претендирания по тях размер. Сама
по себе си уговорката за дължимост на окончателно плащане по договора не
обосновава заплащането на сумата по чл. 3, ал. 1 без доказателства за
действително извършена от изпълнителя и приета от възложителя по договора
работа. Отделно, не са налице и доказателства по чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора
– Сертификат за окончателно завършване на работите.
При това положение, искът е
основателен в размер от 108 868,44 лева – дължимата сума с ДДС за
извършени и приети строително-ремонтни дейности по фактури с № № 486, 487, 488,
489, 565 и за сумата от 11 326,32 лева без ДДС – подлежаща на връщане
гаранция, удържана от дължимото възнаграждение по същите фактури, а за
разликите до предявените размери – неоснователни.
Нито едно от горните вземания не
е погасено по давност, тъй като са предявени на 20.12.2018 година, а най-рано
изискуемостта е настъпила на 26.04.2014 година, когато е станало изискуемо
плащането по фактура 486, съобразно установеното в чл. 4, ал. 2 от договора.
Изводите и съображенията във
връзка с договора за цесия от 28.08.2017 година важат и по отношение на
договора за цесия от 21.07.2016 година, с който ищецът е придобил вземанията на
ответника от Е. ЕООД. Видно от платежно нареждане на л. 255 е заплатена цената
по договора, а длъжникът е уведомен от предишния кредитор на 22.07.2016 година.
Установява се и съществуване на прехвърленото вземане по представения договор
за проектантски услуги от 25.07.2011 година, констативен протокол и фактура №
132/21.03.2015 година, която видно от заключението на вещото лице е
осчетоводена при ответника и по нея е ползван данъчен кредит. Последното
обстоятелство представлява признание, както за съществуването на
правоотношението по договора, така и за извършване на работата и нейното
приемане от възложителя без забележки и съответно – установява възникване на
основание за заплащане на уговореното възнаграждение и неговия размер.
Искът, съответно, за сумата от
15 283, 20 лева с ДДС е основателен.
По отношение на сумата от
68 678,25 лева с ДДС – подлежаща на възстановяване гаранция по описаните
19 броя фактури, в които същата е приспадната от дължимото възнаграждение.
Видно от договор на л. 117 и сл.
от делото, длъжникът и А.И.ЕООД са били обвързани в облигационни отношения,
като последното дружество е следвало да извърши СМР – дейност, описани в чл. 1,
касаещ предметния обхват на договора срещу заплащане, което ще се определя в
рамките на ККС, но за действително извършената работа и по договорените
единичини цени, след двустранно подписан Сертификат за дължими междинни
плащания и издадена фактура. В чл. 21.1 от договора са договорени и 5% удръжки
от дължимото възнаграждение по всеки протокол за извършена работа като гаранция
за качествено изпълнение, подлежаща на връщане в 30-дневен срок от окончателно
приемане на работата и получаване на разрешение за ползване на обекта. По
горните съображения съдът приема за доказана дължимостта на сумите по
представените с исковата молба и включени в дневниците за покупко-продажби
на ответника фактури. Видно от заключението, сумата по фактурите е намалена
общо с 68 678, 25 лева – гаранция за изпълнение. Или, и по отношение на
тази сума искът е основателен.
Неоснователно е възражението за давност на
ответника. Видно от Протокол за установяване годността за ползване на строеж, ДПК
е приела строежа на 11.04.2014 година, като дори от тази дата не е изтекъл
петгодишен срок до 20.12.2018 година, когато са предявени вземанията за връщане
на гаранцията, удържана по фактурите, издадени в периода 2012 година – 2013
година, а обективно е невъзможно снабдяването с Разрешение за експлоатация в
предходен момент.
При този изход на производството,
разноски са дължими на страните, съобразно изхода на спора, но доколкото само
ищецът има искане и е представил доказателства, следва да му се присъдят 6707,
62 лева, съответни на уважената част и дължими за вещо лице и адвокат.
Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за уважената част от
исковете от 2041,56 лева, а ищеца – 365,35 лева,
съобразно отхвърлената част, която такса не се събира предварително.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК: ******* искове по чл. 694, ал. 2, т.1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, вр. с чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД по отношение на
длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелността на СК – 13 Т. АД/н/, ЕИК: ********съществуването на
вземанията на „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК: ******* по договор за цесия от 28.08.2017
година, с който е придобил вземания от А.И.ЕООД срещу несъстоятелния длъжник,
както следва:
-
За сумата
от 108 868,44 лева с ДДС, представляващи възнаграждения за изпълнени от
цедента СМР по договор за строителство от 14.02.2014 година и допълнителни
споразумения и обективирани във фактури с № 487, 488, 489 от 26.03.2014 година
и № 565/07.04.2014 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 143 881,41 лева с ДДС за вземанията по фактури № 562 и 563 от
07.04.2014 година, като неоснователен;
-
За сумата
от 11 326,32 лева без ДДС, представляваща общо дължима за възстановяване
гаранция за качествено изпълнение по чл. 40 от договор за строителство от 14.02.2014
година и допълнителни споразумения, която гаранция е удържана от дължимите
възнаграждения по фактури с № 487, 488, 489 от 26.03.2014 година и №
565/07.04.2014 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния общо предявен
размер от 12 848,62 лева без ДДС за гаранцията, удържана по фактури № 562
и 563 от 07.04.2014 година, като неоснователен;
-
За сумата
от 68 678, 25 лева без ДДС, представляваща общо дължима за възстановяване
гаранция за качествено изпълнение по чл. 40 от Договор за възлагане на услуга
от 28.09.2011 година, както и
-
За сумата
от 15 283, 20 лева с ДДС, дължима по договор за цесия от 21.07.2016 година,
с който са придобити вземания на ответника от Е. ЕООД и представляваща
възнаграждение за изпълнена работа по договор за проектантски услуги от
25.07.2011 година и фактура № 132/21.03.2015 година.
ОСЪЖДА СК – 13 Т.
АД/н/, ЕИК: ********да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 2041,56 лева – държавна такса, която следва да се събере
от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА СК – 13 Т.
АД/н/, ЕИК: ********да заплати на „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК: ******* на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 6707, 62 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Т.Г.Х.“
АД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 365,35
лева – държавна такса по делото.
В съдебното производство е участвал на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ Л.И.И. - синдик на СК – 13 Т. АД/н/, ЕИК:********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: