Р Е Ш Е Н И Е
№ 3156
гр. Варна, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11131 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „А.и К.“ АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния член на съвета на
директорите Ж.А.Н., чрез пълномощника му адв. П.Р. – АК *** срещу „П.е. – В.“
АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** , с която е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следната
сума, за която е издадена Заповед № 573/30.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 1281/2019г. по описа на ВРС:
Сумата
от 13 740 /тринадесет хиляди седемстотин и четиридесет/ лева, като връщане на
получено възнаграждение по договор за изработка на паропрегревател ***, заедно
със законната лихва от датата на сезиране на съда-29.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
на 29.01.2019г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 1281/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение срещу ответника.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответника възразил срещу дължимостта на сумата по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, което породило правен интерес за ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането.
Ищецът твърди, че една от търговските му дейности е производство на греси и смазочни материали, като с оглед разширяване на производството си поискал на ***г. от ответното дружество оферта за паронагревател на електрическа енергия.
На ***г. с оферта изх.№*** ищецът бил уведомен за готовността на ответника да изработи исканото изделие. Впоследствие с Оферта изх.№***г. предложението било допълнено и в него били включени доставка, монтаж и други съпътстващи дейности, като общата стойност на паронагревателя била 13740 лева.
На ***г. била представена Проформа фактура № ***г. за авансово плащане в размер на 5550 лева. На ***г. ищцовото дружество заплатило сумата по банкова сметка ***, като в същия ден ответното дружество издало фактура № ***г. за заплатената авансово сума.
На ***г. ответното дружество издало фактура № ***г. за останалата стойност на паронагревателя (5550 лева), както и проформа фактура № ***г. за пълната стойност по втората оферта (2640 лева). С платежно нареждане от ***г. ищецът заплатил по банков път сумата от 8190 лева, като на тази дата му била издадена фактура № ***г. за сумата от 2640 лева.
В последствие представители на ответника доставили и монтирали съоръжението в производствената база на ищеца в гр.Шумен и след монтажа предоставили следните придружаващи документи:
Паспорт на паронагревател електрически ***, заводски № ***;
Инструкция за монтаж и експлоатация на паронагревател тип ***;
Декларация за съответствие №***г.
Ищецът твърди, че след извършения монтаж и пускане на паронагревателя в експлоатация установил, че същият не може да достигне заложените в офертата характеристики и по-конкретно параметрите на парата значително се различавали не само от тези посочени в офертата, но и от тези в техническата документация. Констатирайки недостатъците ищецът с писмо от ***г. уведомил производителя за невъзможността на паронагревателя да достигне исканите параметри. След получаване на писмото представители на ответника пристигнали в производствената база на ищеца и в тяхно присъствие била демонстрирана работата на съоръжението. Представителите на ответника се убедили, че температурата, която се достига е не повече от *** градуса, а подобна температура се достигала в производството и без наличие на паронагревател. Представителите на ответника не предложили решение и си заминали обратно.
Представителите на ищеца продължили да търсят възможности за привеждане на съоръжението във вид, който да позволява нормалната му употреба, но от ответника преустановили всякакви контакти и дори отказвали комуникация по телефона.
Предвид липсата на желание от ответника за решаване на проблема, с едностранно волеизявление от ***г. ищецът уведомил производителя, че разваля едностранно договора, поради съществено отклонение от изработването му. Със същото писмо ответното дружество било поканено да върне заплатените от ищеца парични суми. Волеизявлението достигнало до ответника на ***г. бе да последва реакция от тяхна страна.
Ищецът твърди, че след едностранното прекратяване на договора от тяхна страна са възникнали последиците предвидени чл.88, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на получената на отпаднало основание сума в размер на 13740 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.
Поддържа, че между страните липсва изрично сключен договор за изработка в писмена форма с конкретни клаузи по него. Единствено по направено от ищеца запитване били отправени оферта изх.№ ***г. за направата на паронагревател с конкретни параметри, както и оферта за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на съоръжението.
Не се оспорва, че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми.
Ответникът твърди, че изработеното и монтирано съоръжение *** напълно отговаря на техническото задание от страна на ищеца, поради което и не било налице неизпълнение от страна на ответника..
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По
заявление с вх.№ 6803/29.01.2019г. от ищеца е образувано ч.гр.д.№ 1281/2019г.
по описа на ВРС.
На
***г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 573 срещу
ответното дружество за вземане в размер на 13740 лева, връщане на получено
възнаграждение по договор за изработка на паропрегревател ***, заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда-29.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника и ответник в настоящето производство на ***г.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение с вх.№ ***г. срещу дължимостта
на вземането по издадената заповед за изпълнение. Възражението е подписано от
изп. директор на ответното дружество Г.Е.К. След получени указания по чл.101 ГПК и в определения срок за това на ***г. възражението отново е подписано от Г.Е.К.,
в качеството му на пълномощник на изп. директор Х.И.
С
разпореждане от 28.02.2019г. на заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване дължимостта на вземането в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Съобщението е връчено на заявителя на 11.03.2019г., който в
указания му срок е депозирал искова молба пред Шуменски районен съд на
08.04.2019г.
От
представена с исковата молба кореспонденция между страните се установява, че на
***г. ищцовото дружество е заявило на ответното, че се интересува от
парогенератор за подгряване на пара до ***°C, като са посочени параметри:
паропроизводство t/h – ***, работно
налягане *** Mpa и температура на парата ***°C /л.15-16 от гр.д.№
1049/2019г. на ШРС/.
Ответното
дружество е отправило оферти за изработка на паропрегревател на ел. енергия на ***г.
на стойност 11100 лева и монтаж на изработения паропрегревател на ***г. на
стойност 2640 лева /л.17-19 от гр.д.№
1049/2019г. на ШРС/.
В
офертата за изработка на паропрегревател са посочени параметри на същия, както
следва: производителност *** кг/ч прегрята пара с температура ***°C, параметри
на парата на вход – налягане *** атм, температура ***°C, монтирана ел. мощност ***
кВт, комплектован с ел.табло, арматура на вход и изход, двуканален
терморегулатор за температура, манометър и термометри.
Между
страните е постигнато съгласие и ищцовото дружество е превело по банкова сметка
******г. и сума в размер на 8190 лева на ***г. /л.20-26/.
С
исковата молба са представени паспорт на паропрегревател електрически ***,
инструкция за монтаж и експлоатация на паропрегревател тип „***“ и декларация
за съответствие предоставени от ответното дружество на ищеца при монтажа на
процесния паропрегревател /л.27-36 от гр.д.№ 1049/2019г. на ШРС/.
С
писмо от ***г. ищцовото дружество е
уведомило ответното, че доставения електрически паропрегревател не съответства
на предложената оферта. Ответното дружество е поканено в срок до ***г. да
приведе в необходимите параметри доставеното оборудване или да върне парите по
договора и да си вземе оборудването в същия срок. Писмото е получено от
ответника на ***г. /л.37-38 от гр.д.№ 1049/2019г. на ШРС/.
На
***г. са изготвени докладни записки до изпълнителния директор на ищцовото
дружество от Г.Х. - началник цех и С.И. – ръководител обособено производство, в
които се описва посещение от представители на ответното дружество, които са
констатирали, че необходимата на ищеца технологична температура не е постигната
/л.40-41 от гр.д.№ 1049/2019г. на ШРС/.
Ищцовото
дружество е отправило едностранно волеизявление за прекратяване на договор за
изработка на паропрегревател, което е получено от ответника на ***г. /л.41-43 от
гр.д.№ 1049/2019г. на ШРС/.
В
същото се посочва, че са налице недостатъци на изделието, които правят
невъзможна неговата нормална употреба по предназначение, поради което ищецът
разваля едностранно договора за изработка на паропрегревател и кани ответното
дружество в срок от 7 дни да върне заплатената сума в размер на 1100 лева и да
се яви в производствената база на ищеца за получаване на процесния
паропрегревател.
С
протоколно определение от 11.11.2019г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване отправянето на оферта изх.№ ***г.
и оферта №***г. за от страна на ответника за изработка, доставка, монтаж и
пускане в експлоатация на паронагревател ***, както и заплащането на сума в общ
размер на 13740 лева от страна на ищеца по банкова сметка *** начин за
изработка, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на паронагревател ***.
Основен
спорен момент между страните по делото е дали изработения от ответното
дружество паропрегревател отговаря точно на параметрите посочени в оферта с
изх. № ***г.
За
изясняването на този спор от фактическа страна по делото са ангажирани
специални знания като са допуснати съдебно-техническа и повторна тройна
съдебно-техническа експертизи.
В
заключението си вещото лице В.А.Б. поддържа, че монтирания паропрегревател ***
не отговаря на заложените параметри в оферта с изх. № ***г. и паспорт на
паропрегревател, разработен от ответника. На изхода на паронагревателя била
разположена метална гилза, в която се намира температурния датчик, който подава
сигнал за включване и изключване на нагревателите при достигане на ***°C.
Поради близостта на металната гилза на температурния датчик до тръбите на трите
нагревателя гилзата се нагрявала по кондукция от тръбите на трите нагревателя и
реално отчитала температурата на тръбите на трите нагревателя, а не на парата,
която трябва да се загрее. При извършени измервания вещото лице е констатирало
температура на парата на входа на паропрегревателя от ***°C и загряване на
парата до температура от ***°C на изхода на паропрегревателя. Измерванията са
направени с един и същ инфрачервен термометър и на трите места – входа, изхода
и на 5 метра след изхода на паропрегревателя. Налице било отклонение в
достигнатата температура на изхода на паропрегревателя в размер на ***°C
по-ниска температура /***°C-***°C/. Според вещото лице разминаването между
достигнатата температура и заложената такава се дължи на малката нагревателна
повърхност в паропрегревателя. Представители на ответното дружество са отказали
да извърши тестване на процесния паропрегревател с мотив, че температурния
датчик при температура от ***°C подава сигнал към електрониката на
паронагревателя за изключване на нагревателите и това означава, че парата е
нагрята до същата температура.
При
извършване на повторната тройна съдебно-техническа експертиза е представено
заключение от вещите лица Д.П.Ч. и А.М.А., както и отделно становище от вещото
лице С.П.С..
С
процесния паропрегревател са направени експерименти на ***г. и на ***г. в
присъствието на представители на двете страни, както и два огледа на
съоръжението – на ***г. и ***г. отново в присъствието на представители на
страните и при извършване на нови измервания на параметрите на процеса. При
измерване температурата на прегрятата пара на изхода от паропрегревателя са
използвани два броя течностен стъклен термометър с обхват 0-800°C и комбиниран
мултиметър FLUKE116 с
термодвойка тип „К“ с размер на върха ⌀ 0,4мм. При
настройка на сензора на управление на ел. нагревателите на паропрегревателя да
изключват при температура на прегрятата пара ***°C показанията на използваните
термометри са били от ***°C до ***°C. Направени са
измервания при различни настройки на командното табло от ***°C до ***°C, при
които е измерена температура на прегрятата пара на изхода на паропрегревателя
от ***°C до ***°C – с разлики между настройката на командното табло и
измерената температура на изхода на паронагревателя от ***°C до ***°C.
Извършена е проверка на паропроизводството на парния котел, при което е
установено, че паропроизводство му е *** кг/ч, което съществено се различавало
от посоченото от производителя на котела – *** кг/ч.
От
направените експерименти и измервания вещите лица А.М. и Д.Ч. достигат до
извод, че при съществуващо реално паропроизводство на котела – максималната
температура, до която паропрегревателя може да прегрее парата зависи от
настройката на командното табло за включване на ел. нагревателите. При
настройки над ***°C температурата на прегрятата пара била над ***°C.
Паропрегревателя отговарял на посочените параметри в оферта с изх. № ***г. –
температура на прегрята пара ***°C при манометрично налягане *** атм. и
паропроизводство *** кг/ч – ако настройката на командното табло за ел.
нагревателите е за над ***°C.
Вещото
лице С. поддържа, че след като при проведените тествания на паропрегревателя
при задаване на температури от командното табло на стойност от ***°C до ***°C,
на изхода на паронагревателя и трите уреда са отчели температура до ***°C, то паронагревателя
не отговаря на заложените параметри в оферта с изх. № ***г. Посочва също, че
при повишаване на зададената температура от управляващото ел. табло на ***°C,
самото табло изключвало ел. нагревателите. Според него максималната температура
на паронагревателя е ***°C при нормална работа на командното табло.
При
изслушването вещото лице М. заявява, че измерванията при тестовете са направени
по „контактен способ“, чрез термометър и трябвало да се отчитат четири поправки
– 1) гилзата била метална и имала по-ниско температурно ниво от това на парата,
2) топлоотвеждане имало и по самия корпус на термометъра, 3) разликите в
налягането между средата, чиято температура се измерва и атмосферното налягане
и 4) коефициент от цялото число градуси, обхванати от живачния стълб в
термометъра над нивото на потапяне на термометъра в гилзата. Голямо било
отклонението в измерването, което се дължало на първата посочена поправка.
Посочва се пример с измерване на пара с температура ***°C, която отчетена по
способ подобен на използвания при тестовете чрез термометър е ***°C. Понеже в
случая се касаело за пара, която се движи, а не за въздух и за температури от ***°C,
то разликата в измерването била от порядъка на ***°C. Така действителната
температура на парата била от порядъка на *** градуса. Освен това стойностите
на зададената температура на командното табло и действителната температура на
прегряване на парата нямало как да бъдат еднакви, защото сензорът за измерване
на температурата на парата след паропрегревателя подавал електрически сигнал
към командното табло, който се преобразувал в температура, при което не можело
да няма грешка никъде по веригата. Имало много голямо съответствие и при
задаване на ***°C или ***°C, отчитани по живачния термометър, можело да се
пресметне поправката, да се види съотношението и да се знае какво трябва да се
зададе на контролното табло за да се получи желаната температура на прегрятата
пара. Вещото лице дава и подробни обяснения за причините, поради които
съоръжението за подгряване на масла в предприятието на ищеца не е ефективно, по
начина, по който е изградено. Това е ирелевантно за настоящето производство,
тъй като е извън спорния предмет на делото, който може да се сведе единствено
дали процесния паропрегревател може да прегрява пара до посочените в офертата
на ответника температурни нива при нормален режим на работа. Според вещото лице
М. нямало дори незначително несъответствие между заданието и изпълненото.
Вещото
лице Ч. заявява, че са правени измервания при настройка за температура ***°C,
но това не бил температурен режим на работа, поради което системата не можела
да работи, защото можела да се повреди, да изпуши, да се запали.
Вещото
лице М. заявява, че след като производителят е предвидил на командното табло
настройка над ***°C, значи е вярвал, че паропрегревателя ще работи.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Процесуалната допустимост на предявения иск се установява от ч.гр.д.№ 1281/2019г. по описа на ВРС, 31-ви състав. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, длъжникът е възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК срещу дължимостта на вземанията по нея и исковата претенция е предявена от ищеца е законоустановения едномесечен срок.
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните съобразно наведените от тях твърдения. В тежест на ищеца бе възложено да докаже твърдените недостатъци на процесния паронагревател – температурата да достига не повече от *** градуса по Целзий, при техническо задание отправено до ответника за температура на парата от *** градуса по Целзий. В тежест на ответника бе да докаже твърденията си, че пълно и точно е изпълнил задължението си по договора за изработка, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на паронагревател ***, включително доставения на ответника паронагревател да отговоря напълно техническото задание на ищцовото дружество.
Спорът между страните е изцяло фактически и може да се сведе до съответствието на изработения и монтиран от ответното дружество паропрегревател и параметрите му зададени от същото дружество в оферта с изх. № ***г., паспорта на паропрегревателя и инструкцията за монтаж и експлоатация на същият. Съгласно записаното в т.3 от паспорта на паропрегревателя, той е с електрическо табло с вграден програмируем процес с две нива на работа – минимална температура ***°C и максимална температура ***°C, като в т.4 е посочено номинална температура на парата на изхода ***°C. При извършените тествания от вещите лица при зададена температура от командното табло ***°C е измерена температура на парата на изхода на паропрегревателя ***°C от вещото лице В.Б.. При тестовете извършени при повторната експертиза настройка на командното табло ***°C е измерена температура на прегрятата пара на изхода от паропрегревателя ***°C.
При наличието на различни изводи, до които достигат вещите лица по допуснатите по делото експертизи, съдът кредитира становищата изложени от вещите лица Б. и С., че процесният паропрегревател не отговаря на заложените параметри в оферта с изх. № ***г. и в паспорта на паропрегревателя. Съгласно паспорта на паропрегревателя, същият може да бъде настроен на две нива на работа - ***°C и ***°C. При задаване от командното табло на температура ***°C вещото лице Б. е измерило температура на парата ***°C на изхода на паропрегревателя или разликата е ***°C. При тестовете извършени от вещите лице по повторната експертиза при зададена температура от командното табло ***°C е измерена температура на прегрятата пара ***°C, при което разликата е -***°C. Тезата поддържана от вещото лице М., че при измерванията температурата на парата на изхода на паропрегревателя се допуска грешка в размер на -***°C спрямо действителната температура на парата не се споделя от настоящия състав на съда. Тази теза на вещото лице включва редица допускания и за четирите поправки, които могат да повлияят върху измерването, които допускания са предположения на вещото лице и не могат да бъдат приети за доказани по делото. От друга страна, дори и тази теза да е вярна, то отново е налице несъответствие между достиганата температура на парата на изхода на паропрегревателя и тази, която следва да бъде достигната според техническите параметри, което несъответствие е съществено и препятства ползването на устройството по неговото предназначение. На следващо място, температура на парата на изхода от ***°C може да бъде достигната при зададена температура от контролното табло ***°C според измерванията или ***°C според измерванията коригирани с допусканията на вещото лице М.. Извода на вещите лица М. и Ч. в представеното заключение, че температурата на прегрятата пара може да достигне ***°C при манометрично налягане *** атм., ако настройката на командното табло за ел. нагревателите е за над ***°C на практика съответства изцяло на изводите на вещите лица С. и Б., че паропрегревателя не отговаря на заложените параметри в офертата на ответното дружество – температурата на парата на изхода на паропрегревателя да достига ***°C при настройка на командното табло между ***°C и ***°C – двата режима на работа според паспорта на изделието. Задаването на настройка на командното табло за ***°C или повече не е нормален температурен режим на работа, при който да работи паропрегревателя, което се потвърждава и от вещото лице Ч. при изслушването ѝ. Недостатъците на използваните технологии, материали и системи в производството на ищцовото дружество са неотносими към настоящия спор, който има за предмет установяване наличие или липса на сериозни недостатъци в произведения и монтиран от ответното дружество паропрегревател и възможността или невъзможността за използването му по предназначение.
В настоящето производство се установи, че изработения и монтиран от ответното дружество паропрегревател има толкова съществени недостатъци, че не може да се ползва за договореното между страните предназначение, поради което и ищцовото дружество правомерно едностранно е развалило договора, след като е предоставило възможност на ответника да отстрани недостатъците в подходящ срок и това не е сторено. Изпълнението на задълженията на ответника за изработване на паропрегревател, който да отговаря на техническото задание на ищцовото дружество е непълно и неточно до степен произведения и монтиран паропрегревател да не може да бъде използван според обичайното си или договорено между страните предназначения за прегряване на пара до температура от ***°C на изхода на устройството.
След едностранното разваляне на договора от страна на ищеца ответното дружество дължи пълно връщане на заплатените суми в общ размер на 13740 лева.
Предвид изложеното исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 1674.80 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски в размер на 1174.80 лева в заповедното производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „П.е. – В.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** , ДЪЛЖИ на „„А.и К.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следната сума, за която е издадена Заповед № 573/30.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1281/2019г. по описа на ВРС:
Сумата от 13 740 /тринадесет хиляди седемстотин и четиридесет/ лева, като връщане на получено възнаграждение по договор за изработка на паропрегревател ***, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 29.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „П.е. – В.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.и К.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 1674.80 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.е. – В.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** , ДА ЗАПЛАТИ на „А.и К.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 1174.80 лв. /хиляда сто седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1281/2019г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: