№ 795
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330200632 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0441-000565 от
13.12.2021г., издадено от Е. И. К., на длъжност *** Четвърто РУ при ОД МВР
– гр.Пловдив, с което на И. М. П., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/ за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се взема становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, като се излага становище по съществото на
спора и се предлага наказателното постановление да бъда отменено, както и
да бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на
изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени разноските.
Ответната страна – началник сектор в Четвърто РУ ОД МВР –
гр.Пловдив не изпраща представител, в молба-становище оспорва жалбата,
като излага становище по същество и предлага жалбата да бъде оставено без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено, алтернативно –
1
прави възражение за намаляване на другата страна до минималния размер на
възнаграждението, съгласно Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 20.01.2022г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 16.01.2022г., съгласно отразеното пощенско
клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.12.2021г., около 11:30 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Цар Борис III Обединител“ и ул.„Патриарх Евтимий“, свидетелят С. И. Б.
– в качеството му на *** Четвърто РУ при ОД МВР – Пловдив, спрял за
проверка движещо се на същото място, по една от двете посочени улици,
МПС – лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ „***“ и установил, че последното
било управлявано от жалбоподателят И. М. П.. След като счел, че същият е
извършил нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата, а
именно - не спрял на пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, на място свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № 800985 от
07.12.2021г. срещу жалбоподателя И. М. П. за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, който АУАН *** подписал. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. И. Б., който не помни случая и не
може да изнесе данни относно фактическата обстановка, но посочва, че той е
2
съставил АУАН и поддържа посоченото в същия. Съдът намира показанията
на свидетеля Б. за логични, непротиворечиви, последователни като
кредитира същите.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
като за актосъставителя следва да се има предвид и Заповед № 317з-7914-
20.12.2019г. на директора на ОД МВР - Пловдив, то съставените АУАН и
съответно – издаденото въз основа последния НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН – относно съставения АУАН,
както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите два акта липсва описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено.
В случая, както в АУАН, така и в наказателното постановление не е
посочено по коя улица се е движило управляваното от жалбоподателя МПС, а
е описана единствено посоката на движение – „В ПОСОКА ТУНЕЛА“, което
по никакъв начин не отговаря на въпроса дали П. е навлязъл в упоменатото
кръстовище от бул.„Цар Борис III Обединител“ или ул.„Патриарх Евтимий“.
Последното, допълнено и от обстоятелството, че в АУАН и наказателното
постановление не е посочено за движещите се по коя улица е важал
наличният знак Б-2, не позволява на съда направи непротиворечиво
заключение за това, че жалбоподателят П. е извършил нарушение на чл.6, т.1
от Закона за движението по пътищата, доколкото липсват данни, че
последният се е движел по улица, на която е бил поставен такъв пътен знак.
Следва още да се отбележи, че в случая данни за твърдяното нарушение
не се установяват и предвид презумпцията на чл.189, ал.2 от Закона за
движението по пътищата, защото и след като съдът приема за установени
всички изложени в АУАН факти, то в последните отново липсват
съставомерните за нарушението на чл.6, т.1 от Закона за движението по
3
пътищата елементи, доколкото в акта не е посочено по коя улица се е движел
жалбоподателя.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се
преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното деяние
факти, както и нарушената закова разпоредба в АУАН, лишава лицето,
сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от
възможността да организира защитата си.
С оглед на горното, за съда също е невъзможно да изследва по същество
въпроса дали жалбоподателят П. е извършил от обектива и субективна
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Така посоченото мотивира отмяната на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие /лист 6/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, то минималния размер е имено 300 лева,
поради което и последния не може да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
4
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0441-000565 от
13.12.2021г., издадено от Е. И. К., на длъжност *** Четвърто РУ при ОД МВР
– гр.Пловдив, с което на И. М. П., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/ за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да заплати на И. М. П., ЕГН:
********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща извършени
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5