Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262261 20.09.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 12217 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищцата Е.А.Д. твърди, че с ответника са бивши съпрузи.
Бракът им бил сключен на ********. и прекратен на ******** чрез развод. Твърди
също, че по време на съвместния живот с цел подобряване на битовите нужди и
задоволяване на нужди на семейството, са били закупени подробно изброени в
исковата молба движими вещи, чиято обща стойност е 7535,15 лева. Твърди, че
тези вещи са били закупени изцяло със средства, които имат личен характер и са
били получени от ищцата, както следва – 6000 лева дарение от ****** и 1349
лева, които са били вложени като изтеглени от ******* на ищцата. Семейството
живяло в гр. ******** и след раздялата между съпрузите въпросните вещи били
оставени в семейното жилище, което понастоящем се обитавало от ответника.
Въпреки направените от ищцата искания, ответникът не бил върнал вещите. Поради
това се иска да бъде осъден ответника на върне владението върху вещите,
собственост на ищцата.
Евентуално се прави искане в случай, че бъде установено, че въпросните вещи са погинали или повредени, да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата тяхната равностойност.
Ответникът А.С.П. не
оспорва твърденията относно наличието на брак, както и прекратяването му. Не
оспорва, че с ищцата са живели в гр. *******. Твърди, че вещите са придобивани
за семейни нужди по време на брака със средства, които самият ответник е бил
получил заедно със съпругата си като дарение за сватбата си. Счита, че вещите
са придобити в режим на семейна имуществена общност, не са изключителна
собственост на съпругата, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
По делото не се спори, че страните са били в брак,
който е бил сключен на *******. и прекратен с решение №*****по гр.д. № *******.
на ПРС, което е влязло в законна сила на **************
Установява се от събраните гласни доказателства, че
след сключването на брака семейството заживяло в етаж от къщата на ********* на
ответника.
От представените писмени доказателства- фактури и
касови документи е вдидно, че след датата на сключване на брака са били
закупени следните движими вещи: 1. телевизор "Sony" 3D KDL-43W807C,
закупен на ****** на стойност 1349 лв.; 2. микровълнова печка
"SAMSUNG" GW731K-B, закупена на ******** на стойност 155 лв.; 3.
хладилник LG мод. 4BB5395WCW, закупен на ********* за 849 лв.; 4. конвекторна
печка TEFAL FV5545E0, закупен на ********** на стойност 149 лв.; 5. абсорбатор
TEKA TL 2000IX, въздухопровод и метална скоба на стойност 220,48 лв., закупен
на **********; 6. пералня SIMENS WM14T440BY@2 на стойност 899 лв., закупена на **************
7. душ окачване, комплект за баня, хавлийник и полица от стъкло - на обща
стойност 217,67 лв. закупени на *********; 8. гардероб плъзгащ за детска стая и
секция ПДЧ от ******** на обща стойност 2186 лв., закупени на **********; 9.
детско легло с матрак от ************** на стойност 1510 лв., закупено на *****************
Ищцата има регистрирана индивидуална практика за
стоматологична помощ, във връзка с която е сключила договор със НЗОК от ***********,
тоест преди сключването на брака с ответника. Видно от представените по делото
фактури тя е получавала плащания във връзка с изпълнението на договора в
периода от ******** до **********.
От събраните по делото гласни доказателства съдът
намира за установено, че *********** както на ищцата така и на ответника са
помогнали на младото семейство с парични средства, за да може да бъде
ремонтиран и обзаведен етажът от къщата, предназначен за семейно жилище. *******
на ищцата поддържат, че са дали на дъщеря си 6000 лв., а тези на ответника, че
са дарили на ******** на два пъти по 5000 лв., които на свой ред били взели в
заем от свой познат - свидетеля Т.Б.*****. Отделно от това и двете групи свидетели
поддържат, че по време на сватбеното тържество семейството било събрало сумата
12 000 лв. която послужила за покриване на разходите по провеждането му. В
показанията си обаче, както ******** и ********** на ищцата, така и **********
на ответника не могат да свидетелстват категорично относно това, какви суми са
били заплатени за сватбата, какъв е бил остатъкът, както и как са били
разпределени сумите, които са били дадени с оглед обзавеждането на дома на
двамата съпрузи.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно
чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това.
Първата
предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС е да се установи, че ищецът е
собственик на вещта. В случая ищцата претендира, че е изключителен собственик
на вещи придобити по време на брака ѝ с ответника.
За имуществените отношения между страните
следва да се прилага режима на общност, доколкото не бе установено, че те са
регистрирали режим на разделност или пък са сключили брачен договор - арг. от
чл. 18, ал.2 СК.
Съгласно чл.21 ал.1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Предвид изложените в исковата молба твърдения, за да
се легитимира като изключителен
собственик на процесните вещи ищцата се позовава на твърдението, че те са били
придобити при условията на пълна трансформация по смисъла на чл.23 ал.1 СК,
тоест изцяло с лично имущество. Съдът намира, че това твърдение на ищцата не е
безспорно установено в настоящото производство. Това е така, защото вещите по
предназначението си са свързани с нуждите на семейството. Свидетелите -***********на
страните сочат, че целта на предоставените както на ищцата така и на ответника
суми е била да се обзаведе семейното жилище. Не се установи безспорно, че
именно дарената от ********* на ищцата сума от 6000 лв. е била употребена за
закупуване на спорните вещи. Видно е от датите на отделните сделки, че
придобиването не е осъществено непосредствено след сключване на брака, а в
продължителен във времето период. Следва да се има предвид и обстоятелството,
че не съществува законова презумпция, че дадените от ********* на единия от
съпрузите средства са предназначени да надарят само този съпруг, а не
семейството като цяло. Всъщност не може да се приеме, че съществува и такава
житейска презумпция, защото средствата се дават с цел да се подобри живота на младото семейство, тоест
даренията са с оглед на брака и целят благоденствието на семейството като цяло,
а не само на онзи негов член, който е в **************** с дарителя.
С оглед на
това съдът счита, че по делото не е доказана трансформация на лично имущество
по чл.23, ал.1 СК и относно процесните вещи, като придобити по време на брака, при
необорена презумпция за съвместен принос, се прилага законовия режим на
общност. Тези вещи безспорно са били предназначени за задоволяване на нуждите
на семейството и са били СИО до прекратяването на брака. След развода, върху
тях е възникнала съсобственост при равни дялове, по силата на разпоредбата на
чл. 28 СК.
От горното
следва, че ищцата е легитимирана като собственик само на 1/2 ед.ч. от описаните
движими вещи.
Съгласно
чл.31 ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. До прекратяване на съсобствеността, било
доброволно или пък по силата на иск за делба, всеки от съсобствениците има
право да ползва съсобствените движими вещи. Поради това за ответника е налице
основание да упражнява фактическа власт върху таях, доколкото жилището, където
те се намират е било семейно, а след развода се обитава само от него.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен в своята установителна част, доколкото ищцата е собственик на ½ ид.ч. вещите. Поради това претенцията следва да бъде частично уважена в тази част и отхвърлена за останалата ½ ид.ч. правото върху вещите. В останалата си част - относно предаване на владението искът по чл.108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като за ответника съществува основание да ползва съсобствените вещи.
Тъй като по делото не се установи, че вещите са
погинали, съдът намира, че не следва да се произнася по евентуално направеното
искане за присъждане на тяхната равностойност.
Ищцата е направила общо
разноски в размер на 1152,40лв., като съобразно уважената част от иска
ответникът следва да заплати 576,20 лв.
Ответникът е направил общо разноски
от 650лв. за адвокатски хонорар. Съобразно отхвърлената част от иска ищцата му
дължи 325 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на А.С.П. ЕГН ********** с адрес ***, че ищцата
Е.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** е собственик, на осн. чл.21, ал.1 вр. чл.28 СК,
на ½ /една втора/ ид.ч. от правото на собственост върху следните
придобити по време на брака между ищцата и ответника движими вещи: 1. телевизор
"Sony" 3D KDL-43W807C, закупен на ********; 2. микровълнова печка
"SAMSUNG" GW731K-B, закупена на ************; 3. хладилник LG мод.
4BB5395WCW, закупен на **********; 4. конвекторна печка TEFAL FV5545E0, закупен
на **********; 5. абсорбатор TEKA TL 2000IX, въздухопровод и метална скоба,
закупен на **********; 6. пералня SIMENS WM14T440BY@2, закупена на ***********;
7. душ окачване, комплект за баня, хавлийник и полица от стъкло закупени на
04.04.2016г.; 8. гардероб плъзгаш за детска стая и секция ПДЧ от ******,
закупени на *******; 9. детско легло с матрак от **********, закупено на ***********.,
като ОТХВЪРЯ иска за размера до
останалата една втора ид.ч. от правото на собственост върху гореописаните вещи,
КАТО И В ЧАСТТА му относно предаване
на владението на същите вещи.
ОСЪЖДА А.С.П. да заплати на Е.А.Д., на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 576,20лв. /петстотин седемдесет и шест два лева и 20 ст./,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Е.А.Д. да заплати на А.С.П., на осн. чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 325лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.