Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. П., 29.12.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 252 по описа за 2008г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за делба от А.М.И., ЕГН **********,*** срещу М.М.И., ЕГН **********,***,
Н.М.И., ЕГН **********,*** и Е.М.А., ЕГН **********,***. на ДВОРНО МЯСТО от
230 кв. м., включени в УПИ-І-381, в квартал 11а, заедно с построената в него
жилищна сграда, при граници на цялото дворно място: ул. “С.” № 13, ул. “Ж. Й.”,
ПИ-ІІ-382 и ХІХ-383, по плана на гр. П..
С Решение № 99/12.06.2009г. е допуснато до
делба ДВОРНО МЯСТО
от 230 кв. м., включени в УПИ-І-381, в квартал 11а, заедно с построената в него
жилищна сграда, при граници на цялото дворно място: ул. “С.” № 13, ул. “Ж. Й.”,
ПИ-ІІ-382 и ХІХ-383, по плана на гр. П., област Варна, между съделителите А.М.И.,
М.М.И., Н.М.И. и Е.М.А. при СЛЕДНИТЕ
КВОТИ: 1/8 ид. части за А.М.И.; 5/8 ид. части за М.М.И.; 1/8 ид. части за Н.М.И.
и 1/8 ид. части за Е.М.И., на основание чл. 34 ЗС.
Решението е
влязло в сила производството се намира във втора фаза - по извършване на делбата. В първото съдебно
заседание, проведено по делото след влизане в сила на решението, с което е
допусната делбата, ищецът
И. предявява на основание чл. 346 от ГПК, искане по сметките за осъждане на останалите съделители да му заплатят извършените подобрения в жилищната сграда
находяща се в делбения имот, изразяващи се в полагане на груба мазилка на две
от стаите на втория етаж за периода 2004-2005 г., с вложени материали: 10 торби
цимент на стойност 100 лв. и 2 тона пясък на стойност 60 лв., вложен труд на
стойност 140 лв., общо извършените подобрения по стаите на стойност 300 лв.;
полагане на груба мазилка в Г-образен коридор с вложени 3 тона пясък на
стойност 100 лв. и 15 торби цимет на стойност 150 лв., като и труд на стойност
150 лв., общо 400 лв.; изграждането на преградна стена, обособяваща
самостоятелна баня и тоалетна, влагане на материалите за груба мазилка: за
изграждане на ВиК инсталация за банята и тоалетната на стойност 300 лв. и труд
на стойност 200 лв., общо 500 лв.; за изграждане на ел. инсталация на баня и
тоалетна - кабели и съответните за изграждането на ел. инсталация елементи на
стойност 70 лв., труд на стойност 80 лв., общо 150 лв. Общата стойност на
претендираните подобрения е 1350 лева. Твърди се, че подобренията са извършени
със знанието и без противопоставяне от страна на останалите съделители.
По делото е конституирано с протоколно определение от
14.09.2016г. трето лице помагач О.Т.А. на страната на ответника М.М.И..
В
проведените съдебни заседания по делото съделителите А.И., Н.И. и Е.М. молят да
им бъде поставен общ дял. М.И. не изразява становище, третото лице помагач А.
моли делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан.
След
като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените
искания и събраните доказателства, съдът установи
следното:
С Решение № 99/12.06.2009г. е допуснато до
делба ДВОРНО МЯСТО
от 230 кв. м., включени в УПИ-І-381, в квартал 11а, заедно с построената в него
жилищна сграда, при граници на цялото дворно място: ул. “С.” № 13, ул. “Ж. Й.”,
ПИ-ІІ-382 и ХІХ-383, по плана на гр. П., област Варна, между съделителите А.М.И.,
М.М.И., Н.М.И. и Е.М.А. при СЛЕДНИТЕ
КВОТИ: 1/8 ид. части за А.М.И.; 5/8 ид. части за М.М.И.; 1/8 ид. части за Н.М.И.
и 1/8 ид. части за Е.М.И., на основание чл. 34 ЗС.
С нотариален акт № 30, том XIV, дело
№2683/2013, вх.рег.№ 5847/04.12.2013г. на СВ при РС П. М.И. е продал на О.А.
собствеността върху ДВОРНО МЯСТО от 230 кв. м., включени
в УПИ-І-381, в квартал 11а, заедно с построената в него жилищна сграда с площ
от 60 кв.м., с прилежащото й избено помещение със застроена площ от 60 кв.м.,
при граници на цялото дворно място: ул. “С.” № 13, ул. “Ж. Й.”, ПИ-ІІ-382 и
ХІХ-383, по плана на гр. П.
Видно
от изготвените по делото СТЕ от 31.05.2015г. от вещо лице Д.М. се установява,
че имота е неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на строителните
правила и норми, съгласно чл.40 от ЗУТ. Пазарната стойност на дворното място е
в размер на 1130 лева, а на къщата 3260 лева. Съобразно допълнителната СТЕ от
15.09.2015г. изготвена от вещо лице Д.М. жилищната сграда е двуетажна.
Застроената площ на ет.2 е 78,40 кв.м., а предполагаемата застроена площ на
ет.1 е 93,10 кв.м. Вторият етаж отговаря на изискванията на ЗУТ за
самостоятелно жилище, същото се предполага и за първият етаж, в който към този момент
вещото лице не е било посетило. Възможно
е обособяване на всеки един от етажите на самостоятелни жилища. Вещото лице
схематично е разделило имота на два дяла и е посочило средна пазарна цена на
жилищната сграда 8300 лева, а на сградата и дворното място 9440 лева към
15.09.2015г. Вещото лице е констатирало, че ет.2 е в степен на завършеност груб
строеж като в две от стаите, в банята и тоалетната и в коридора стените са на
мазилка, под на бетон, третата стая била на зидария и бетонна плоча, терасите
на циментова замазка без парапет, ел.инсталацията е частично изпълнена, а ВиК
инсталацията на тапа. Вещото лице определя стойността на вложените материали и
труд за извършване на описаните подобрения на обща стойност 1200 лева, като с
тази стойност е увеличена и стойността на имота.
Видно
от писмо от Община П. на вторият етаж на жилищната сграда е изградено санитарно
помещение над жилищно помещение на първият етаж, което при евентуална делба би
нарушило разпоредбите на чл.110, ал.3 от Наредба № 7.
Видно
от заключението на вещото лице Д.М. от 12.10.2016г. по изготвената СТЕ след
оглед на първи етаж е констатирала, че за обособяване на два реални дяла от
къщата е необходимо тоалетната и баня на вторият етаж да се премести извън
външните зидове на етажа над тоалетна и баня на етаж 1. Преместването изисква
изграждане на топла връзка тоалетна-баня – стълбище за втори етаж и изграждане
на стълбище за трети етаж, приблизителната стойност на СМР е 3000 лева. В
съдебно заседание от 19.10.2016г. вещото лице определя преустройствата като
значителни.
Видно
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св.Николов и
св.Руменов се установява, че А.И. правил ремонт на вторият етаж на процесната
жилищна сграда като положил мазилка по стените и таваните на стаите, коридора,
баня- тоалетна, изградил ВиК и ел.инсталация на тоалетната, вложил цимент и
пясък, направил замазка на плочата на къщата, обособил баня и тоалетна, преди
тези подобрения никой не извършвал каквото и да е било по етажа от както бил
построен, М.И. знаел за извършването на ремонта, но свидетелят Николов не знае
дали той е бил съгласен.
От правна страна съда намира следното:
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на
процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по
допускане на делбата т.е. за имотите
допуснати до делба и между
лицата, титуляри на правото на
собственост или техни законни правоприемници. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява:
посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или
чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на
способ е поделяемостта на имота, дали броя на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на
съделителите. Съделителите А.И., Н.И. и Е.А. са изразили съгласието си за
възлагане в общ дял на част от имота, но видно от събраните по делото
доказателства - изготвените СТЕ, становище от Община П. имота следва да се
счете за неподеляем, тъй като за обособяване на два отделни дяла е необходимо
извършване на значителни преустройства. Към настоящ момент имота не отговаря на
изискванията на чл.110, ал.3 от Наредба № 7 – санитарно помещение да не бъде
изградено над жилищно, а за отстраняване на това несъответствие със закона са
необходими значителни преустройства - изграждане на топла връзка тоалетна-баня
– стълбище за втори етаж и изграждане на стълбище за трети етаж, на значителна
стойност приблизително 3000 лева при оценка на жилищната сграда от 8300 лева в
последната СТЕ. Съгласно чл.39,ал.2 ЗС по съдебен ред може да се раздели обща
сграда, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използват
самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства,по-големи от
обикновените. Настоящият случай не е такъв, поради което не следва жилищната
сграда да бъде разделена на два отделни дяла. Площта на допуснатия до делба
парцел е 230 кв.м., той има обслужващо предназначение спрямо сградата и
съобразно нормите на ЗУТ също е неподеляем. Съгласно разпоредбата на чл.348 ГПК
когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от
дяловете,съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. В настоящият
случай се установи, че не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством
някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат
поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на
неподеляеми имоти (възлагане). Поради това делбеният имот следва да бъде
изнесен на публична продан.
Относно искането на ищеца по чл.346 от ГПК,
съда намира същото за частично основателно. Подобрение е налице, ако фактически
е била увеличена стойността на имота,
т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/ - ППВС № 6/74 г., т.6. Критерият въз основа на
който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието
на трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да бъде
подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или
намаляване цената на имота./, ППВС № 6/74 г., т.8./ От събраните по
делото доказателства СТЕ, свидетелски показания се установи, че ищецът е
извършил следните подобрения: в две от стаите на ет.2 от сградата, в банята и
тоалетната и в коридора е положена мазилка по стените, изградил е
баня-тоалетна, частично ел.инсталацията и ВиК инсталацията на тапа в банята и
тоалетната на обща стойност 1200 лева. Извършените подобрения са трайно
прикрепени към имота и подлежат на възстановяване. Ищецът не успя да докаже, че
е извършил подобренията със съгласието на останалите съделители, обстоятелството,
че един от тях М.И. е знаел за извършването им не води до извода, че е бил
съгласен с извършването им. Поради това съда квалифицира подобренията по чл.61 ЗЗД. Отговорността на останалите съделители е до размера
на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и
увеличената стойност на имота в случая според заключението на вещото лице
стойността на полезните разноски е 1200 лева, с каквато стойност се е увеличила
и стойността на жилищната сграда. Ищецът е предявил искане за подобрения срещу
останалите съделители като е посочил, че стойността на извършените подобрения е
1350 лева и се иска осъждането на съделителите за тази сума. Ищецът не е отчел,
че той също е съсобственик на имота, в който е извършил подобренията и следователно
също следва да участва в тях, в противен случай би се получило неговото
неоснователно обогатяване. Следователно сумата, с която се е увеличила
стойността на имота след извършените от ищеца подобрения е 1200 лева, като тази
сума следва да се възложи на всеки един от съделителите съобразно квотите им в
съсобствеността. Съобразно с това Н.И. и Е.А. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца всяка една от тях по 150 лева, а М.М. 750 лева, до тези
размери предявеният иск е основателен.
Решението
по настоящото дело e постановено при участие на трето
лице помагач О.Т.А. на
страната на ответника М.М.И., който е придобил от него с нотариален акт № 30,
том XIV, дело №2683/2013, вх.рег.№ 5847/04.12.2013г. на СВ
собствеността на И. от делбения имот и на основание чл.226, ал.3 от ГПК постановеното по
делото решение съставлява пресъдено нещо и спрямо А., с изключение на
действието на вписването – чл.114 ЗС. На основание чл.223, ал.1 от ГПК
постановеното по делото решение има установително действие по отношение на А. и
съделителите А.И.,
Н.И. и Е.А., а на основание чл.223, ал.2 от ГПК установеното в мотивите на
решението е задължително за А. в отношенията му с М.И. и той не може да го
оспорва под предлог, че И. зле е водил делото, освен ако И. умишлено и поради
груба небрежност е пропуснал да предяви неизвестни на А. обстоятелства и
доказателства.
Страните
не са направили искане за присъждане на разноски поради което съда не дължи
произнасяне в тази насока.
Съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по иска за делба съобразно
дяловете си по сметка на ПРС. Държавната такса по конститутивният иск за делба съобразно
чл.8 от ТДТССГПК е 4% върху стойността на дяловете на съделителите. Съобразно
допълнителната СТЕ от 15.09.2015г. изготвена от вещо лице Д.М. средна пазарна
цена на на сградата и дворното място 9440 лева към 15.09.2015г.. Според
Решението по допускане на делбата дела на съделителите А.И., Н.И. и Е.А. е 1/8
ид.ч. от делбения имот или се равнява на 1180 лева за всеки един от
съделителите, дела на М.И. е 5/8 ид.ч. от делбения имот, който се равнява на
5900 лева. Съобразно с това съделителите А.И., Н.И. и Е.А. следа да заплатят
държавна такса по иска за делба в размер на 50 лева, а М.И. по иска за делба
следва да заплати 236 лева държавна такса. По останалите искове предявени в
първата фаза – установителен иск за нищожност и иск по чл.346 ГПК вр. с чл.61 ЗЗД във втората фаза на делбата
държавната такса на основание чл.355 се определя по правилата на чл.78 ГПК.
По установителния иск за нищожност, който е уважен ответника по него М.И.
следва да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 4% върху цената
на иска. Цената на този иск съгласно правилата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е в
размер на 1668,53 лева, а държавната такса е в размер на 50 лева. По иска по чл.346 ГПК вр. с чл.61 ЗЗД предявен от А.М.
срещу останалите съделители цената на иска е в размер на 1350 лева, уваженият
размер е 1200 лева. Държавната такса по този иска е в размер на 54 лева, от
които ищецът следва да заплати 6 лева, а ответниците следва да заплатят по
сметка на ПРС 48 лева.
С
оглед на гореизложеното , Съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА
БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО
от 230 кв.
м., включени в УПИ-І-381, в квартал 11а, заедно с построената в него жилищна сграда, при граници на цялото
дворно място: ул. “С.” № 13, ул. “Ж. Й.”, ПИ-ІІ-382 и ХІХ-383, по плана на гр. П.,
област Варна, на обща
стойност 9440
лева, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при
продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а
именно: 1/8 ид. части за А.М.И. с ЕГН **********
с адрес ***; 5/8 ид. части за М.М.И. с ЕГН ********** с адрес ***; 1/8 ид.
части за Н.М.И. с ЕГН ********** с адрес *** и 1/8 ид. части за Е.М.И. с ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.
348 от ГПК.
ОСЪЖДА М.М.И.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.М.И.
с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.346 ГПК вр. с чл.61 ЗЗД сума в
размер на 750 лева, като отхвърля иска за сумата над 750 лева до предявения
размер.
ОСЪЖДА Н.М.И. с ЕГН ********** *** заплати на А.М.И. с ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл.346 ГПК вр. с чл.61 ЗЗД сума в размер на 150 лева, като отхвърля
иска за сумата над 150 лева до предявения размер.
ОСЪЖДА Е.М.И. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на А.М.И. с ЕГН ********** с
адрес *** на основание чл.346 ГПК вр. с чл.61 ЗЗД сума в размер на 150 лева
като отхвърля иска за сумата над 150 лева до предявения размер.
ОСЪЖДА А.М.И. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати по сметка на Провадийски районен съд сумата 56 лв. – държавни такси по
делото.
ОСЪЖДА М.М.И. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати по сметка на Провадийски районен съд сумата 302 лв. – държавни такси по
делото.
ОСЪЖДА Н.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Провадийски районен съд сумата 66 лв. – държавни такси по делото.
ОСЪЖДА Е.М.И. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати по сметка на Провадийски районен съд сумата 66 лв. – държавни такси по
делото.
Решението
по настоящото дело e постановено при участие на трето
лице помагач приобретателя О.Т.А. с ЕГН **********, адрес *** на страната на ответника М.М.И. с ЕГН **********,
на основание чл.226, ал.3 от ГПК постановеното по делото решение съставлява
пресъдено нещо и спрямо О.Т.А., с изключение на действието на вписването –
чл.114 ЗС.
На основание чл.223, ал.1 от ГПК постановеното по
делото решение има установително действие по отношение на А. и съделителите А.И., Н.И. и Е.А., а
на основание чл.223, ал.2 от ГПК установеното в мотивите на решението е
задължително за А. в отношенията му с М.И..
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………