Решение по дело №197/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 193
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20217120700197
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 29.10.2021 г.

 

Административен съд – Кърджали, в  публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мариана Кадиева            

като разгледа докладваното от съдия   Божкова

административно дело № 197/ 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на Г.Б.Ц. с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-148/ 12.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № О-08-000-00-01473530/ 09.06.2021 г. на действащ за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като били налице всички условия, предвидени в разпоредбата на чл.48а от КСО за отпускане на парично обезщетение за бременност. Посочва се, че единственият мотив в решението бил, че в периода 09.04.2021г.-23.05.2021г. жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител. Цитира се нормата на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Твърди се, че в КСО няма легална дефиниция на понятието „упражняване на трудова дейност“, липсва указание и относно начина, по който следва да се определи моментът на „започване упражняването на трудова дейност“ при различните основания за задължителното осигуряване по чл.4 от КСО. За факта, че Г.Ц. не  упражнява трудова дейност липсват каквито и да са доказателства. Посочва се, че липсват доказателства как административният орган е установил, че не е произведена земеделска такава продукция. Твърди се, че при установяване, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за регистрация на земеделски производител, тогава би трябвало Служба земеделие да прекъсне регистрацията като земеделски производител, тъй като ако тя не си изпълнява задълженията да плаща осигуровките като земеделски производител, ще попадне под ударите на кодекса за социално осигуряване. Тоест ако е налице празнота в закона, според което единственото изискване е да е регистрирана като земеделски производител и да плаща съответните осигуровки предвидени в чл.48а от КСО през последните 12 месеца и след като тези противоречия не са изчистени от правна страна, то не следва тази празнота и непълнота на закона да бъде за сметка на жалбоподателя и да му бъде вменено във виновно поведение. На лице са обстоятелствата, че лицето е регистрирано като земеделски производител съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържан на регистър земеделски стопани/ изм.-ДВ бр.31 от 2015г влязла в сила от 26.04.2015г., следователно след като има редовна регистрация и са платени предвидените осигуровки, няма прекъсване на регистрацията, то лицето е осигурено лице съгласно КСО.  Искането е да се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата си.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата по съображения, изложени в решението на директора на РУ”СО” Кърджали. В писмена защита посочва основания за неоснователност на жалбата, идентични си изложените в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали.

АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима, като подадена от лице, в правната сфера на което въздейства по неблагоприятен начин и в срока по чл. 118, ал.1 от КСО.

След проверка на събраните доказателства съдът приема следното от фактическа страна:

Административното производство, в което е постановено решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е започнало с представен в ТП на НОИ – Кърджали БЛ № *** за периода от 23.05.2021 г. до 06.07.2021 г., представляващи 45 календарни дни преди раждане. Въз основа на този документ е поискано изплащане на обезщетение за бременност, като е представено удостоверение, вх. № Р14-08—000-00-**********/ 31.05.2021 г. от Осигурителна каса „***“, ***, в която е член Г.Ц.

С Разпореждане № О-08-000-00-01473530/ 09.06.2021 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане на поисканото обезщетение с мотив, че няма доказателства Г. Ц. да е произвела и реализирала земеделска продукция, поради което е прието, че лицето не отговаря на изискването по §1, т.5 от ДР на КСО.

С оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е потвърдено разпореждането за отказ за изплащане на парично обезщетение за бременност. Фактическите основания в обжалвания административен акт на горестоящия административен орган потвърждават констатациите на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали. Анализирани са събраните доказателства в административното производство и е направен извод, че регистрацията като земеделски производител е фиктивна. Прието е, че не е установено Г.Ц. да е произвела растителна продукция, предназначена за продажба.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Относимата разпоредба на чл.48а от КСО предвижда, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат  право на парично обезщетение за бременност и раждане, вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. 

Съгласно мотивите на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали основание за отказ да се изплати парично обезщетение за временна нерабоспособност поради бременност е приетият за доказан факт, че Г.Б.Ц. не е осигурено лице, тъй като не е осъществява дейност като земеделски производител, така както е декларирала в ТП на НОИ – Кърджали.

Следователно, спорният въпрос е: било ли е лицето осигурено по смисъла на  §1, т.3, във връзка с § 1, т.5  от ДР на КСО.

Осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая, основанието за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски производител. Ето защо, за възникване на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката е необходимо да е възникнало правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. При наличие на посочените предпоставки, при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане, за срока по чл.50 от КСО – 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

В решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че независимо от наличието на регистрация като земеделски производител, не съществува второто кумулативно изискване в §1, т.5 от ДР на КСО, а именно – лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

В настоящия случай е безспорно, че Г. Ц. се е регистрирала като земеделски производител в ОбС „ Земеделие“ – Момчилград, на 09.04.2021 г. В анкетен формуляр, таблица 1 – използвана земеделска земя/ необработваема земя, е посочила нива с площ 0,0700 ха, колона 1 – видове култури, е вписала пасища и мери. Представила е договор за ползване на земя под наем, с дата 02.04.2021 г., в землището на ***, за срок от 1 година.

При тези доказателства, правилно в оспореното решение е прието, че жалбоподателката не е произвела растителна продукция, предназначена за продажба.

В §1, т.9 от ДР КСО се съдържа определение за "Непреработена растителна и животинска продукция" – всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

От своя страна, в §1, т.22 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители е дадено определение на понятието "Постоянно пасище", като земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години, и може да се използва за пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар. Трева и други тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно на естествените пасища или обикновено са включени в смесите от семена за пасища или ливади, независимо дали се използват, или не се използват за паша на животните.

На 15.06.2021 г. жалбоподателката е заявила промяна на земеделските култури, съответно ползваната земя, както следва – други зеленчуци, нива от 0,1184 ха в землището на ***. При тези доказателства правилно административният орган е приел, че не е доказано, че е произвеждана растителна продукция, както от заявените на 09.04.2021 г. „пасища и мери“, така и от зеленчуци. Като последната регистрация – на 15.06.2021 г., е направена след като на Г.Ц. е бил издаден болничен лист за бременност и раждане за периода от 45 дни преди раждането.

Поради изложеното оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Г.Ц. срещу разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, съдържащо отказ за изплащане на обезщетение за бременност и раждане по представен БЛ № *** за периода от 23.05.2021 г. до 06.07.2021 г., е законосъобразно. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Г.Б.Ц. срещу Решение № 2153-08-148/ 12.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № О-08-000-00-01473530/ 09.06.2021 г. на действащ за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.

Решението е окончателно – чл.119 от КСО.

                      

 

                                                                                   Съдия: