Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 23.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: С. Чолакова
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 320 по описа за 2017
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 196, ал.4 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) във
връзка с чл.145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба рег.№
ДА-01-2161/27.10.2017г. по описа на ШАдмС, депозирана от Т.Т.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, чрез адв.Г.Г.от ШАК, против Заповед №
РД-391/20.10.2017г. на Кмета на община Хитрино. С обжалвания административен
акт, издаден на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.195, ал.6 от ЗУТ, на Т.Т.А., в качеството му на собственик на УПИ VIII-коо с площ от 206 кв.м. в кв.3 по плана на с.Хитрино и
на построената в имота сграда - гараж, полумасивен, със застроена площ от 99
кв.м., е наредено в срок от 14 дни от получаване на заповедта да организира и
осъществи премахването на сградата, предвид констатираното състояние и
неподлежаща на заздравяване и укрепване конструкция в интерес опазването на
живота и здравето на гражданите и с цел недопускане на увреждане на чуждо
имущество в близост до сградата. Оспорващият, като релевира доводи за
незаконосъобразност по съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания административен акт. В
основанията за незаконосъобразност на оспорената заповед жалбоподателят се е
позовал на нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалния закон. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Г.Г.от
ШАК и в приложени писмени бележки, поддържа подадената жалба и искането за
отмяна на акта. Претендира присъждане на разноските по делото, съобразно
приложен списък.
Ответната страна – Кметът на Община
Хитрино, действащ чрез пълномощник адвокат Б.Г.от ШАК, застъпва становище за
неоснователност на оспорването. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен
орган, в предвидената писмена форма и при спазване на законовата процедура по
чл.196 от ЗУТ. Излага аргументи досежно липсата на пороци, водещи до
незаконосъобразност на обжалвания акт. В тази връзка твърди, че независимо от
липсата на проведено изслушване на оспорващия, правото му на защита не е
нарушено, доколкото е присъствал по време на огледа на имота и е бил запознат с
констатациите на комисията, поради което обосновава становище за липса на
допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. По съществото на спора сочи, че в
случая са били налице предпоставките на чл.195, ал.6 от ЗУТ, доколкото от
изслушаните експертни заключения и най-вече от представеното Конструктивно обследване
със становище от 07.04.2017г. на инж.Ат.Върбанов се установява, че строежът не
може да бъде поправен или заздравен, както и, че същият е бил опасен за здравето
и живота на гражданите, тъй като е бил без покрив и не е бил обезопасен. Въз основа на доводите, наведени в съдебно
заседание и в представени писмени бележки моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли оспорването, както и да присъди в полза на община Хитрино
направените деловодни разноски, съобразно приложен списък.
Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на
производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
По силата на договор № ДО-63/11.09.2015г.(л.6),
сключен между Община Хитрино и Т.Т.А., оспорващият е придобил собствеността
върху застроен урегулиран поземлен имот УПИ
VIII-коо с площ от 206 кв.м. в кв.3 по плана на с.Хитрино и на построената в
имота сграда - гараж, полумасивен, със застроена площ от 99 кв.м.
Със Заповед
№ РД-369/03.10.2017г. (л.52) Кметът на община Хитрино определил комисия в
състав: арх.С.С.- архитект на община Хитрино, М.Й.- главен специалист
"АТО" на община Хитрино, Р.С.- главен специалист "УТ" на
община Хитрино,В.В.- юрисконсулт на община Хитрино и инж.А.В.- външен експерт - член на КИИП с пълна
проектантска правоспособност, която да посети описаната в заповедта сграда -
полумасивен гараж със застроена площ от 99 кв.м., намираща се в УПИ VIII-коо с площ от 206 кв.м. в кв.3 по плана на с.Хитрино и да събере всички
необходими данни за вида и състоянието на сградата и изслуша заинтересованите
лица. В заповедта било указано комисията да изготви протокол за извършените
действия и направените констатации, както и да бъдат уведомени заинтересованите
лица за датата и часа на предстоящата проверка, като бъдат поканени да
присъстват и/или изразят становище. Със заповедта бил определен и срок за
изпълнението ѝ - 05.10.2017г.
За разпореденото с цитираната заповед
освидетелстване на сградата, насрочено за 05.10.2017г. от 14.00 часа, нейният собственик бил уведомен с писмо изх.№
94-00-1087/04.10.2017г., което му било връчено на 04.10.2017г.(л.54)
На 05.10.2017г. назначената
комисия в присъствие на Т.Т.А. извършила оглед на УПИ VIII-коо с
площ от 206 кв.м. в кв.3 по плана на с.Хитрино и на построената в него сграда - полумасивен
гараж със застроена площ от 99 кв.м. Комисията констатирала, че сградата в имота
е полумасивна, свободно разположена в парцела и представлява гараж с един
надземен етаж, без изба. Конструктивната система на сградата е смесена, без
скелет, с носещи масивни стени от тухли единични /дялан и ломен на кал (суха
зидария). След визуално обследване комисията приела, че покривните покрития и
дървените покривни конструкции са разрушени, всички носещи стени са с
пукнатини, а таванския гредоред липсва. Общото състояние на носещата
конструкция на основната сграда е лошо, с видими дефекти в основните
конструктивни елементи поради амортизация. Посочила е, че сградата е вредна в
санитарно-хигиенно отношение, негодна за използване, като съществува реален
риск от инциденти. Същата е застрашена от самосрутване и не може да се поправи,
създават се условия за възникване на пожар. Установено е, че е оградена част от
сградата, като южната част не е обезопасена. Въз основа на направения оглед
комисията е предложила на Кмета на община Хитрино да издаде заповед, с която на
основание чл.195, ал.6 от ЗУТ да се премахне построената в УПИ VIII-коо в кв.3 по плана на с.Хитрино сграда - полумасивен гараж със застроена площ от
99 кв.м, собственост на Т.Т.А., като негоден за използване и застрашаващ
сигурността на гражданите, строеж.
Със Заповед № РД-391/20.10.2017г.(л.17),
издадена от Кмета на община Хитрино, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и
чл.195, ал.6 от ЗУТ било наредено Т.Т.А., собственик по смисъла на чл.195, ал.1
от ЗУТ, на УПИ VIII-коо с площ от 206 кв.м. в кв.3
по плана на с.Хитрино и на построената в него сграда - полумасивен гараж със
застроена площ от 99 кв.м., в 14-дневен срок от получаване на заповедта да
организира и осъществи премахването ѝ, предвид констатираното състояние -
неподлежаща на заздравяване и укрепване конструкция, в интерес опазването на
живота и здравето на гражданите и с цел недопускане увреждане на чуждо
имущество в близост до сградата. Властническото волеизявление е мотивирано с
факта, че общото състояние на носещата конструкция на сградата е лошо; сградата
е вредна в санитарно - хигиенно отношение, негодна за използване, поради видими
дефекти на конструктивните елементи, като съществува реален риск от възникване
на инциденти; част от сградата в южната част не е обезопасена и няма
предупредителни и указателни табели за потенциална опасност, нито видими
действия по разчистване и обезопасяване. Заключено е, че сградата е негодна за
обитаване, опасна е за живота и здравето на гражданите, поради което не подлежи
на поправка, възстановяване или заздравяване и следва да бъде премахната.
Цитираната заповед, заедно с
препис от протокола за осъществен оглед на сградата, са били съобщени на
оспорващия с писмо изх.№ 94-00-1153/23.10.2017г., връчено на последния с
известие за доставяне чрез куриер, като в представеното копие от разписката за
връчване не може да се установи точната дата от м.октомври 2017г., на която е
осъществено връчването.
Несъгласен със Заповед №
РД-391/20.10.2017г., Т.Т.А. я оспорил пред Административен съд- гр.Шумен с
жалба рег.№ ДА-01-2161/27.10.2017г., съдържаща искане за отмяна на атакуваната
заповед, като незаконосъобразна. С жалбата е отправено и особено искане за
спиране на произтичащото от закона предварително изпълнение на заповедта, което
искане е отхвърлено като неоснователно с определение № 619/31.10.2017г. по
адм.д.№ 320/2017г. по описа на ШАдмС, оставено в сила с определение № 15180/11.12.2017г.
по адм.д.№ 13202/2017г. по описа на ВАС.Към делото са приобщени писмените доказателства,
представляващи цялата административна преписка по издаване на акта.
По искане на оспорващия е приложена
административната преписка по издаването на Заповед № РД-523/21.11.2014г., с
която е одобрено изменението на плана за регулация на кв.3 по плана за
регулация на с.Хитрино, като от УПИ VII-за баня са образувани два УПИ - УПИ VII-ООД и УПИ
VIII-КОО.
С жалбата Т.А. е представил Становище за
освидетелстване на жилищна сграда(л.13), изготвено от инж.Ж.Ж.и инж.З.З..през
м.декември 2016г., в което е отразено, че конструкцията на сградата е
разрушена, без остатъчна носимоспособност и коравина за вертикални и
хоризонтални натоварвания. Посочено е, че неконструктивните елементи са се
разрушили и са налице големи остатъчни премествания, както и, че конструкцията
е в състояние, при което ремонт е икономически нецелесъобразен.
В хода на съдебното производство от оспорващия е
представено Инженерно-конструктивно становище(л.73), изготвено през м.ноември
2017г. по искане на Т.А. от инж.К.К.,
според което в състоянието, в което се намира, сградата е негодна за обитаване;
същата може да бъде запазена, като е необходимо да се разработи конструктивен
проект за усилване и възстановяване на конструкцията на сградата, отговарящ на
действащите изисквания, като проектът трябва да съдържа усилване на основи,
изграждане на пространствен стоманобетонов скелет от колони и греди (пояси под
зидовете), фугиране на каменната зидария с цименто-пясъчен разтвор или цялостно
торкретиране на зида, както и изграждане на нова покривна конструкция.
В хода на съдебното производство от ответната
страна е представено Становище за освидетелстване на сграда-гараж, изготвено на
07.04.2017г. от инж.А.В.по искане на община Хитрино, според което общото
състояние на носещата конструкция на основната сграда е лошо, с видими дефекти в
основните конструктивни елементи поради амортизации и вследствие на експлозията
след железопътния инцидент в с.Хитрино.
По искане на оспорващия са разпитани като
свидетели лицата Т.С.Х., Т.А.Е.(баща на жалбоподателя) и М.Р.Х.. Свидетелят Т.С.Х.
сочи, че въпросната сграда, собственост на оспорващия, е била без покрив, като
не е сигурен дали Т.А. я е закупил с покрив или без покрив. Същата е била
здрава и не е пострадала от взривната вълна по време на железопътния инцидент
през 2016г. На 25.09.2017г. свидетелят е видял, че част от сградата е съборена
от багер, а в деня преди съдебното заседание, в което е разпитван - т.е. на
13.12.20167г. - че сградата е съборена напълно. Свидетелят Т.А.Е.също твърди,
че гаражът е закупен от сина му без покриви, не е пострадал от взрива след
железопътната катастрофа. На 25.09.2017г. неизвестни лица предприели действия
по събаряне на гаража, в резултат на което била съборена едната му стена, като
лицата, предприели действията по събаряне, посочили, че имат заповед на кмета.
Тогава събарянето било преустановено, а две-три седмици по-късно идвала комисия
да оглежда гаража. По време на огледа синът му присъствал и му било обяснено,
че сградата е опасна и трябва да се срути, с което последният не бил съгласен,
тъй като искал да я възстанови. Сградата била съборена на 13.12.2017г. (в деня
преди първото съдебно заседание по делото, когато е разпитван свидетелят). Свидетелят
М.Р.Х. сочи, че вечерта преди разпита му (т.е. на 13.12.2017г.), гаражът на
оспорващия бил съборен. Преди това, около 25-26.09.2017г. в селото се събаряли
сгради, пострадали от взрива през 2016г., като багеристите отишли първо да
събарят сградата на Т.А. и съборили едно ъгълче. При закупуване на сградата от
оспорващия, тя била без покрив. Сградата нямала никакви разрушения в резултат
на взрива през 2016г. в с.Хитрино. Сградата била оградена с мрежа, която при
предприетите действия за събарянето ѝ през м.септември 2017г. била
смачкана частично, след което отново била възстановена. Имало поставени и
табели.
По искане на ответната страна като свидетел е
разпитана Веселка Веселинова Спасова - член на комисията, извършила огледа на
процесната сграда, която свидетелства, че състоянието на сградата по време на
огледа е било лошо, част от имота била оградена, а южната част на имота не била
оградена, не били поставени обезопасителни табели. Част от камъните се били
свлекли. Собственикът на сградата присъствал по време на огледа, но не изразил
никакво становище.
По искане на оспорващия по делото е изслушана единична
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от инж.М.Й., съгласно чието
заключение, постройката, изградена в УПИ VIII-коо с площ от 206 кв.м. в кв.3 по плана на с.Хитрино, е в лошо състояние и
не е годна за експлоатация. Вещото лице сочи, че около имота има изградена
ограда с мрежа с поставени предупредителни надписи, което го прави безопасен за
здравето и живота на гражданите. Твърди, че постройката не е застрашена от
самосрутване, след като ударната вълна от експлозията на цистерни през 2016г.
не я е съборила. Стените и основите на същата са от каменна зидария с ширина 55
см., основите са вкопани под нивото на терена минимум 40 см и могат да носят
товар, но за да се експлоатира обекта е необходимо да се направи укрепване
съобразно действащите към момента Наредби за конструктивно проектиране. Твърди,
че сградата не е строена върху свлачищен терен и е построена съгласно
изискванията за строеж и качеството на вложените материали към момента на
нейното построяване, като към настоящия момент стените не са застрашени от
самосрутване. Сочи също, че състоянието на сградата не създава условия за
възникване на пожар. Обяснява, че сградата е наблюдавана и почиствана, поради
което не е вредна в санитарно-хигиенно отношение. Счита също, че съществува
техническа възможност постройката да се поправи и заздрави след направа на
инвестиционен проект, одобрен от община Хитрино. В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че сградата е много стара, като същата е без покрив много
отдавна, най-вероятно е закупена в този вид, с липсваща покривна конструкция,
от която са запазени единствено дървените щурцове над прозорците. В нея има
изграден висок комин и ремонтен бетонов канал, които най-вероятно са строени
по-късно. При огледа на сградата вещото лице е установило, че същата не е
пострадала от ударната вълна при железопътния инцидент през м.декември 2016г.,
какти и, че няма необичайни хоризонтални премествания или някакви пукнатини,
като амортизирането ѝ не се дължи на въпросния инцидент. Твърди, че постройката
е сравнително ниска и стените са масивни, поради което може да се използва, но
трябва да се укрепи с хоризонтална и вертикална укрепваща нокструкция, да се
направи таван и покрив, като за целта следва да се изготви проект, одобрен от
общината. Сочи също, че има възможност сградата да се укрепи и състоянието
ѝ да се върне във вида, в който е била.
Заключението по СТЕ е приобщено към
доказателствения материал по делото след частично оспорване на същата от
ответната страна досежно заключението, че сградата може да се укрепи или
заздрави, като по искане на последната е назначена повторна тройна СТЕ,
възложена на инж.С.Н., инж.Л.Г.и инж. В.Г..
От заключението по тройната СТЕ е видно, че към
момента на огледа в УПИ VІІІ-коо, кв.3 по плана на с.Хитрино не съществува
строеж, тъй като процесната постройка е съборена механизирано, поради което
отговорите на въпросите са относими към момента преди събарянето ѝ и се
основават на описание на конструкцията по приложените конструктивни становища и
експертизата по делото. Вещите лица считат, че постройката към момента преди
събарянето ѝ е била негодна и опасна за обитаване поради изчерпан експлоатационен
ресурс. Същата би могла да се усили и укрепи въз основа на проект, което е
икономически необосновано, предвид всички конструктивни становища по делото. С
оглед състоянието, в което се е намирала, постройката би могла да се поправи и
заздрави, но след разработване на конструктивен проект. Сградата не е била
безопасна при разтърсвания и не отговаря на нормите за сеизмична осигуреност.
Тя не отговаря на действащите в страната наредби за конструктивно проектиране,
като укрепването на конструкцията ѝ може да се извърши след изготвяне на
конструктивен проект. В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението
си, като разясняват, че според тях, към момента преди събарянето ѝ,
сградата не е била годна за обитаване и не е била безопасна, т.е. е била опасна
за здравето и живота на гражданите, като същата би могла да бъде укрепена след изготвяне на конструктивен
проект. Вещите лица С.Н. и Л.Г.сочат, че биха препоръчали сградата да се събори
и да се изгради нова, тъй като е икономически неизгодно да се укрепва
съществуваща стара сграда, поради необходимостта от използване на ръчен труд,
което е по-скъпо. Вещото лице В.Г. е на мнение, че първо би препоръчал да се
обезопаси сградата, да се загради имота, за да се спре достъпа на външни лица и
след това да се пристъпи към укрепване, в зависимост от волята на собственика
на имота. В обобщение вещото лице Л.Г.заявява, че мнението на експертите по
тройната СТЕ е, че е по-добре сградата да бъде съборена, но не отричат, че би
могла да бъде укрепена, ако има такъв проект. Сочи, че по този въпрос няма
разминаване в становищата на трите вещи лица, което се потвърждава и от
останалите вещи лица.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е индивидуален административен акт от неговия адресат - надлежна страна с
право и интерес от обжалване. Заповедта е издадена на 20.10.2017г., поради
което жалбата, входирана в деловодството на административния съд на
27.10.2017г. се явява подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ и е процесуално допустима.
Разгледано по
същество, оспорването е основателно
по следните съображения:
Чл.146 от АПК сочи
основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във
всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално
правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената
от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:
При извършения
служебен контрол за валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата
е постановена от кмета на община Хитрино, в рамките на установената от закона
материална и териториална компетентност на административния орган, при
упражняване на правомощието му по чл. 195, ал.6 от ЗУТ.
Обжалваният
административен акт е издаден при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК
за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за постановяването
на заповедта (чл.195, ал.6 от ЗУТ), така и конкретните факти, въз основа на
които административният орган е приел, че са налице материалноправните
предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност, с
оглед на което съдът намира, че същата е надлежно мотивирана.
При постановяването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно
- производствени правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните
права на жалбоподателя. По аргумент от разпоредбата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ,
административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ
може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Законово
регламентираната процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от
кмета на общината комисия, като последната служебно събира всички необходими
данни за вида и състоянието на същия и изслушва заинтересованите лица. В случая
административното производство е образувано след извършена проверка от комисия,
назначена със Заповед № РД-369/20.10.2017г. на Кмета на община Хитрино. Въз
основа на проверката е съставен и подписан Констативен протокол от 05. 10.2017
г., съдържащ констатациите на длъжностните лица от комисията досежно
състоянието на строежа, така и предложение за действията, които следва да бъдат
предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и живота на
гражданите. Действително нормата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ
регламентира изслушването на заинтересованите лица от комисията, като
задължителна част от процедурата и предпоставка за издаването на заповедта.
Безспорно Т.Т.А. като собственик на разпоредения за премахване обект, е
заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал.2 от ЗУТ, като
няма данни за неговото изслушване. С оглед обстоятелството, че със съобщение
изх.№ 94-00-1087/04.10.2017г. същият е бил своевременно поканен да присъства по
време на освидетелстването на сградата и/или да изрази становище относно
предприетите от общината действия, и след като е безспорно установено, че е
присъствал по време на освидетелстването на сградата, видно от подписа му върху
присъствения лист към констативния протокол, съдът приема, че е предоставена
възможност на същия да участва в това производство и да защити интересите си,
поради което неизслушването на същия само по себе си не може да се квалифицира
като съществено нарушение на административно производствените правила.
Оспорената заповед обаче
се явява незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон и поради
несъответствие с целта на закона, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал.6 от ЗУТ,
кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради
естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и
живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят. Следователно за упражняване
на административното правомощие по чл. 195, ал.6 от ЗУТ,
законът изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) строеж,
който поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето
и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да
създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2)
този строеж да не може да бъде поправен или заздравен.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява наличието на първата предпоставка на чл.195, ал.6 от ЗУТ, а именно,
че процесният строеж е негоден за използване и поради износването си е станал
опасен за здравето и живота на
гражданите. Този извод следва на първо място от заключението по единичната СТЕ,
според което постройката е в лошо състояние - състои се само от стени, без
таванска дървена конструкция и дървена покривна конструкция, които са разрушени
преди години. Вещото лице сочи, че в това си състояние постройката категорично не е годна за използване.
Посоченото обстоятелство се установява и от
тройната СТЕ, която в допълнение сочи, че с оглед данните за състоянието на
постройката преди нейното разрушаване и огледа на място - липсващ покрив,
изложени на атмосферни въздействия носещи стени, което е довело до обрушаване
на камъка и локални дефекти - пукнатини и размествания на тухлите, липса на
обрамчване на зидовете с колони и пояси, разместване между отделните каменни
блокове, с което е нарушено нормативното изискване за привързване на отделните
зидове, не може да се приеме, че сградата е безопасна при разтърсване. Тримата
експерти сочат също, че сградата не е отговаряла на нормите за конструктивно
проектиране и е представлявала опасност за живота и здравето на гражданите във
вида, в който се е намирала към момента преди нейното събаряне, както и, че в
този си вид същата не е била годна за експлоатация. Тези обстоятелства се
установяват и от приложените конструктивни становища. Т.е., от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, а и по същество не се оспорва, че в състоянието,
в което се е намирал, строежът не е бил годен за използване. Установено е също, че е съществувала опасност от самосрутване и
опасност за здравето и живота на гражданите. Действително според единичната
СТЕ, не е съществувала опасност от самосрутване на строежа, както и, че с оглед установеното ограждане на
постройката, същата е била обезопасена, но това обстоятелство се опровергава от
заключението по тройната СТЕ, което съдът кредитира напълно и от което следва,
че постройката не е
отговаряла на съвременните изисквания за сеизмична устойчивост, тъй като е
строена преди въвеждането им, респективно и с оглед състоянието си е
съществувала опасност от самосрутване, явяващо се основание за съществуваща
опасност за живота и здравето на хората. Впрочем, за наличие на първата
предпоставка е достатъчно съществуването само на една от алтернативно
предвидените в приложимата правна норма предпоставки.
Съдът намира обаче,
в унисон с тезата на оспорващия, че събраните по делото доказателства не
установяват с категоричност наличието на втората кумулативно изискуема
предпоставка по чл.195, ал.6 от ЗУТ - строежът да не може да се поправи или
заздрави.
На първо място,
вещото лице, изготвило заключението по единичната СТЕ, както въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, така и на база на личните си възприятия
по време на проведения оглед на обекта, сочи, че се касае за постройка, изградена
преди 1950г., състояща се от три помещения, които по време на експлоатацията
ѝ са използвани за гараж, работилница и склад, с изграден в гаража ремонтен канал с бетонови стени и висок около
4 метра комин. Сградата е свободно разположена в парцела, със запазени основи и
вътрешни и външни стени, които са от каменна зидария и са масивни, с ширина
(дебелина на стените) 55 см., с вкопани основи под нивото на терена мин. 40см.
и можещи да носят товар, с липсваща покривна конструкция и настъпили в резултат
на това нарушения по каменната зидария,
дължащи се на дългия експлоатационен период и липсата на поддръжка. В обясненията
си в съдебно заседание вещото лице е категорично, че не е установило някакви
необичайни хоризонтални премествания или пукнатини в постройката, респективно
данни постройката да е пострадала при ударната вълна от експлозията през
м.декември 2016г., настъпила в резултат на железопътен инцидент в с.Хитрино.
Сочи също, че е установило разрушаване на част от стената при входа откъм улицата,
но това се дължи на въздействие с машина в по-късен период, видно от начина на
разрушаване на стената и местоположението на камъните, от които е била
изградена, като въпросната стена също може да се възстанови. На база на
констатациите си вещото лице е категорично, че въпросната сграда, макар в
състоянието, в което е била, да не е била годна за експлоатация, би могла да се
поправи и заздрави. В тази връзка разяснява, че за целта е необходимо да се
изготви инвестиционен проект за укрепването на сградата посредством
хоризонтална и вертикална укрепваща конструкция, което трябва да се одобри от
общината, необходимо е заздравяване на стените с торкрет бетон, с възможност за
изграждане на стоманобетонна конструкция и някаква лека дървена конструкция за
таван и покрив. Сочи, че укрепването се изразява в изграждане по всички стени
на стоманобетонни колони и греди на разстояние 4 или 5 метра, трябва да има
вертикални стоманобетонни елементи и хоризонтални греди. Счита, че с тези
каменни стени след укрепване сградата може да се използва като едноетажна
сграда, като състоянието ѝ позволява да се върне във вида, в който е била
построена.
Изводите на
единичната СТЕ са в унисон с тези на експертите по тройната СТЕ, които също
обясняват, че сградата е могло да бъде поправена или заздравена, като за целта
трябва да се укрепи и усили конструкцията въз основа на изготвен конструктивен
проект въз основа на техническа експертиза за състоянието на носещата
конструкция и фундаментите. В тази връзка вещите лица обясняват в съдебно
заседание, че за да се укрепи сградата, следва да се прегледат дървените
щурцове над отворите над вратите и прозорците, където има деформация и да се
сменят със стоманобетонни, стоманени или други материали. Сочат, че по време на
извършения от тях оглед, сградата е била разрушена, но реално не е била
премахната до нивото на терена и от запазените и видими части на същата се
виждало, че каменната зидария е здрава, направена чрез заклинване и поставен
между камъните калов разтвор. В конкретния случай след премахването на
покривната конструкция през 2012г. стените не са били защитени и в тях е
прониквала вода, която е намалявала спойката от калов разтвор и се е получавало
разместване на фугите, което е намалявало техническата стабилност на каменните
зидове, но това не означава, че същите не могат да се ползват. Сочат също, че
сградата е била каменна, тежка, масивна с вътрешни и външни каменни стени с
почти еднаква дебелина, която е издържала на взривовете по време на
железопътния инцидент, като с тези характеристики е има свойствала да издържи
на земетръсни вълни до някаква степен. Въз основа на изложеното и трите вещи
лица са единодушни, че сградата е могло да бъде поправена и да бъде
възстановена, въз основа на конструктивен проект за нейното укрепване.
Т.е., както от
единичната, така и от тройната СТЕ се установява с категоричност липсата на
втората кумулативно изискуема от чл.195, ал.6 от ЗУТ предпоставка - строежът да
не може да бъде поправен или заздравен. Действително две от вещите лица по тройната
СТЕ препоръчват сградата да се събори и да се изгради нова, като сочат, че е
икономически неизгодно да се извършва укрепване на съществуващата сграда,
вместо изграждане на нова такава, което би било по-евтино, тъй като би
позволило използване на механизиран труд, докато при укрепване на съществуваща
сграда се налага използването на ръчен труд, който е по-скъп. Дали поправянето или
заздравяването на сградата е икономически изгодно или не обаче е ирелевантно за
преценка наличието на предпоставките на чл.195, ал.6 от ЗУТ, тъй като
цитираната разпоредба поставя като императивно изискване за събаряне на
сградата единствено същата да не може да се поправи или заздрави. И след като
това е възможно, независимо дали е икономически изгодно или не, изключва
приложението на чл.196, ал.5 от ЗУТ. А и въпросът с икономическата изгодност е
много субективен, тъй като е възможно например собственикът на строежа да
разполага с възможност да го възстанови със свои сили, в който случай разходи
за работна ръка може да не се правят, или да бъдат по-ниски.
Впрочем, изводите
на двете СТЕ се подкрепят и от Инженерно-конструктивното становище на инж.К.К.
(л.73), изготвено през м.ноември 2017г., в което също е посочено, че сградата
може да бъде запазена, като е необходимо да се разработи индивидуален
конструктивен проект за усилване и възстановяване конструкцията на сградата,
отговарящ на всички действащи нормативни изисквмания. По същество те не се
опровергават и от Становище за освидетелстване на сграда на инж.Ж.Ж.и
инж.Зл.Златев (л.13), изготвено по възлагане от община Хитрино, доколкото последните
сочат единствено, че ремонт е икономически нецелесъобразен, а не - че е
технически невъзможен. А както беше посочено по-горе - икономическата
целесъобразност е ирелевантна за преценката досежно наличието на визираните в
чл.195, ал.6 от ЗУТ, предпоставки.
Що се отнася до Становището
за освидетелстване на сграда-гараж от 07.04.2017г. (л.83), изготвено от инж. А.В.на
07.04.2017г., съдът намира, че същото не следва да се кредитира, тъй като противоречи
и на двете СТЕ. Нещо повече, налице е още една индиция за неговата
неправилност, доколкото в същото се сочи, че общото състояние на носещата
конструкция на основната сграда е лошо, "вследствие и на
експлозията", а от експертизите и от свидетелските показания по делото се
установява, че сградата въобще не е пострадала в резултат на тази експлозия.
Аргументи в
подкрепа на извода, че сградата е могла да бъде поправена или задравена, се
съдържат и в показанията на разпитаните свидетели Т.С.Х., Т.А.Е.и М.Р.Х., които
единодушно сочат, че стените на постройката са били масивни и здрави. Още
повече, че постройката не е пострадала при двете взривни вълни от железопътната
катастрофа през м.декември 2016г., въпреки, че намиращата в съседство с нея
сграда на полицейския участък е претърпяла сериозни щети (видно от показанията
на св.Ехлиман и тройната СТЕ).
За пълнота следва
да се отбележи, че съдът не споделя доводите на ответната страна, че
възстановяването на сградата практически е невъзможно, тъй като укрепването
следва да се осъществи посредством премахване на голяма част от каменната
зидария по вертикал и хоризонтал и чрез поставяне на две големи платна от двете
страни на стената, което е практически невъзможно, тъй като сградата е на
калкан. Видно от единичната СТЕ, процесната постройка е била "свободна, не
е залепена за друга сграда", а според обясненията на вещото лице В.Г. по
тройната СТЕ, за укрепването на сградата не е необходимо да се влиза в съседния
имот, това укрепване би могло да се осъществи и само в имота на собственика на
сградата. Впрочем, в констативния протокол на комисията, въз основа на който е
издадена оспорваната заповед, изрично е посочено, че "сградата
представлява полумасивна сграда - гараж, с един надземен етаж, без изба,
свободно разположена в парцела".
В обобщение на
изложеното съдът намира, че в случая не са били налице кумулативно изискуемите
от чл.195, ал.6 от ЗУТ предпоставки за събаряне на процесната постройка, поради
което властническото волеизявление на Кмета на община Хитрино в този смисъл се
явява издадено в нарушение на материалния закон. Без значение за този извод е
обстоятелството, че до момента оспорващият не е предприемал действия за
снабдяване с разрешение за укрепване и възстановяване на постройката, доколкото
Кметът на общината разполага с правомощия по чл.195, ал.4 от ЗУТ да го задължи
да го стори.
Атакуваната заповед
е издадена и в нарушение на регламентирания в чл.6 от АПК принцип на
съразмерност, доколкото със същата се засягат правата на оспорващия в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава, предвид установеното
чрез двете СТЕ обстоятелство, че сградата би могла да се укрепи и възстанови.
Това обстоятелство обуславя извода, че оспорваната заповед е издадена и при
несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК.
С оглед изложеното,
жалбата се явява основателна. Оспорената заповед на кмета на Община Хитрино е
издадена в нарушение на материалния закон и при несъблюдаване на неговата цел,
поради което подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
При този изход на
спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия искане за присъждане
на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая
разноските на оспорващия в общ размер от 960 лева (включващ внесена държавна
такса в размер на 10 лева; договорено и заплатено по договор за правна защита и
съдействие №********** адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева; както и
внесен депозит за вещо лице в размер на 350 лева), следва да се присъдят в
тежест на Община Хитрино.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2,
пр.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Т.А., ЕГН **********,***,
Заповед № РД-391/20.10.2017г. на Кмета на община Хитрино.
ОСЪЖДА Община Хитрино да заплати в полза
на Т.Т.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 960 (деветстотин
и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок
от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: