№ 1621
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно гражданско дело
№ 20211100506777 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 1, т. 3 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от взискателя С.И.С. с ЕГН
**********, постоянен адрес град Варна, ул. „****, съдебен адрес град Варна, ул. ****
(жалбоподател) чрез процесуалния представител адвокат С.Й., срещу постановление,
издадено на 21. 01. 2021 г. от частния съдебен изпълнител О.М., вписан с рег. номер
846 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, район на действие
Софийския градски съд (съдебният изпълнител), с което е било прекратено
производството по изпълнително дело № 20218460400012 на основание чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК поради заплащане на сумите по изпълнителния лист преди образуването на
делото.
Жалбоподателят твърди, че длъжникът не е платил сумата преди образуването
на изпълнителното дело. Излага доводи във връзка с конкретния момент, в който
молбата за образуването на изпълнителното дело е била предадена на куриер,
съответно за конкретния момент, в който длъжникът е превел сумата по банков път.
Поддържа, че моментът на депозирането на платежното нареждане не съвпада с
момента, в който получателят на сумата може да разполага с нея, като се позовава на
съдебна практика на Софийския градски съд. Допълва, че към датата на извършването
на плащането общият размер на задължението възлиза на 84 380 лева, а направеното
плащане е частично в размер на 84 063 лева и 35 стотинки. Иска от Софийския градски
съд да отмени обжалваното постановление и да върне делото на съдебния изпълнител с
указания за продължаване на изпълнителните действия. Претендира сторените в
настоящото производство разноски.
В законоустановения срок са постъпили писмени възражения, наименовани
1
„отговор-възражение“, от длъжника в изпълнителното производство „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, съдебен адрес град София, бул.
****, чрез процесуалния представител адвокат Д.С.. Приема жалбата за допустима, но
неоснователна. Излага твърдения във връзка с конкретния момент, в който е заплатил
сумата. Прави извод, че и плащането, и заверяването на сметката на взискателя са
станали преди образуването на изпълнителното дело. Намира, че съдебният
изпълнител е бил длъжен да зачете плащането, защото след него изпълнителното дело
се прекратява по силата на закона. Иска от Софийския градски съд да остави без
уважение жалбата.
Постъпили са и мотиви от съдебния изпълнител. Поддържа, че изпълнителното
производство е образувано на 12. 01. 2021 г., на която дата е била връчена и поканата
за доброволно изпълнение на длъжника. След това постъпили молби на длъжника за
прекратяването му. Препраща към мотивите на обжалваното постановление.
След като съобрази доводите на жалбоподателя, на длъжника и мотивите на
съдебния изпълнител, Софийският градски съд достигна до следните фактически
и правни изводи.
Жалбата е постъпила от активно легитимирано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен
изпълнител в законоустановения срок. Придружена е с документ за внесена държавна
такса. Следователно жалбата е процесуално допустима.
Длъжникът е бил осъден да заплати на взискателя 60 000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди (болки и страдания вследствие на смъртта на сестра
му при пътнотранспортно произшествие) ведно със законовата лихва от 31. 05. 2017 г.
(датата на уведомяване на длъжника-застраховател за настъпването на
застрахователното събитие) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издаден изпълнителен лист № 260000 от 11. 01. 2021 г. от Варненския апелативен съд
във връзка с решение № 260000 от 05. 01. 2021 г. по в. т. дело № 506 по описа за 2020 г.
Въз основа на изпълнителния лист жалбоподателят подал молба за образуване
на изпълнително дело до съдебния изпълнител чрез куриер. Молбата постъпила в
канцеларията на съдебния изпълнител на 12. 01. 2021 г., като още на същия ден той
разпоредил да бъде образувано изпълнителното дело. Пак на 12. 01. 2021 г. съдебният
изпълнител връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника за следните
парични суми: 60 000 лева – главница; законова лихва за периода от 31. 05. 2017 г. до
12. 01. 2021 г. в размер на 22 033 лева и 33 стотинки, разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство в размер на 400 лева,
обикновени такси по ТТРЗЧСИ в размер на 52 лева с ДДС и пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 5 420 лева и 80 стотинки.
На 18. 01. 2021 г. длъжникът надлежно е подал молба за прекратяване на
изпълнителното дело, съпроводена с писмено доказателство – платежно нареждане за
кредитен превод на сумата 84 063 лева и 35 стотинки по сметката на взискателя, която
фигурира в изпълнителния лист, с дата и час на операцията 11. 01. 2021 г., 16, 40 часá.
С помощта на лихвения калкулатор на Националната агенция за приходите
Софийският градски съд установява, че лихвата по изпълнителния лист към момента
на образуването на изпълнителното производство и връчването на поканата за
доброволно изпълнение (12. 01. 2021 г.) е в размер на 22 051 лева и 76 стотинки. С
изпълнителния лист не са присъдени съдебни разноски. При това положение цялото
задължение по изпълнителния лист към момента на образуването на изпълнителното
2
производство възлиза на 82 051 лева и 76 стотинки. Следователно с извършения
кредитен превод длъжникът е наредил пълното погасяване на сумите по
изпълнителния лист.
Страните спорят както относно реалното изпълнение на платежното нареждане
и получаването на наредената сума от взискателя, така и за точния момент на
погасяването на задълженията по изпълнителния лист, от което зависи коя от тях ще
понесе разноските в изпълнителното производство (чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК).
Взискателят твърди, че е изпратил молбата за образуването на изпълнителното дело
ведно с изпълнителния лист на 11. 01. 2021 г., но по изпълнителното дело е приложена
само куриерска разписка, от която се установява единствено „ден на разнос: 12. 01.
2021 г.“. Затова не може да се приеме за доказано длъжникът да е дал повод за
образуването на изпълнителното дело преди 12. 01. 2021 г.
При това положение, за да не понесе разноските в изпълнителното
производство, длъжникът трябва да е доказал настъпването на прекратителното
основание по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и то преди 12. 01. 2021 г. Съгласно цитирания
законов текст образуваното изпълнително производство се прекратява, когато
длъжникът представи писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуването на изпълнителното
производство. Когато плащането или внасянето на сумата за взискателя става чрез
платежно нареждане за кредитен превод, длъжникът има възможност да отмени
платежното нареждане или пък неговата банка може да откаже да го изпълни в
предвидените от закона случаи (чл. 85, ал. 3 - 5 и чл. 84, ал. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи). Затова представеният от длъжника заверен препис от
„преводно нареждане за кредитен превод“ на сумите по изпълнителния лист не е
достатъчно надеждно доказателство за погасяването на дълга. За да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо освен
това длъжникът да докаже, че нареденият от него паричен превод е бил реално
изпълнен от доставчика му на платежни услуги. Сигурно доказателство за
изпълняването на наредения кредитен превод биха били данните за заверяването на
платежната сметка на взискателя, каквито данни липсват. Затова съдът приема, че
длъжникът не е доказал наличието на твърдяното прекратително основание.
По изложените съображения постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство следва да бъде отменено като неправилно.
Разноски. Жалбоподателят претендира разноските за държавна такса по
настоящото производство в размер на 25 лева, които действително е сторил. Поводът
за образуването на настоящото производство обаче е даден от съдебния изпълнител,
който е трябвало да откаже прекратяването на изпълнителното производство.
Отговорността на съдебния изпълнител се осъществява по отделен ред, а именно по
реда на чл. 441 ГПК. В сходен смисъл е решение № 7866, постановено на 13. 12. 2018
г. от Софийския градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ – III състав, по ч. гр. дело №
16693 по описа за 2017 г., на което жалбоподателят се е позовал.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА постановлението, издадено на 21. 01. 2021 г. от частния съдебен
изпълнител О.М., вписан с рег. номер 846 в регистъра на Камарата на частните
3
съдебни изпълнители, район на действие Софийския градски съд, с което е било
прекратено производството по изпълнително дело № 20218460400012 на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс поради заплащане на сумите по
изпълнителния лист преди образуването на делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4