РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
П., 24.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на четвърти април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 550 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото се води по искова молба от М.С.А., ЕГН ********** и Е.М.А., ЕГН ********** и двамата
с пост. адрес в гр. П., Община П., Варненска област, ул. „*** срещу Н.Ю.И., ЕГН ********** с адрес *** и Б.Д.А. с адрес ***.
Двамата ищци твърдят, че притежават в
режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр. П.,
Община П., Варненска област, на ул.”Желяз Й.” № 73 и
се легитимират като собственици с нотариален акт № 130, т.1, дело № 568/1997 г.
и нотариален акт № 21, т. VII, дело № 1280/2001 г. по описа на СВ П.. Имота им
представлява ДВОРНО МЯСТО, цялото от 640/шестотин и
четиридесет/ квадратни метра, при граници: улица, Й. И. М., Д.А. С., Я. К. А. и
гора, съставляващо УПИ XI- 447, в кв. 27 по плана на града, ведно с построената
в това дворно място двуетажна жилищна сграда.
Твърди се, че след придобиване на горния
имот на 25.01.1998г., собственика на съседното дворно място Д.Х. С. им
предоставил с предварителен договор срещу заплащане, владението на построения в
собственото му дворно място ГАРАЖ и докато не се разпореди с имота си е нямало
спор за гаража и ищците са го владяли спокойно и
непрекъснато от тогава до момента на подаване на исковата молба. Твърди се, че
ищците са правили много ремонти по гаража без противопоставяне от който и да
било.
От една-две години ответницата Н.И. искала
ищците да й предадат владението на гаража, но те отказали, тъй като се считали
за собственици на същия по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Иска се да бъде прието за установено между страните, че ищците са
собственици на процесния имот – гараж, находящ се в УПИ XVI-448 в кв.27 по плана на гр.П.
със застроена площ от 12 кв.м., въз основа на изтекла придобивна
давност през периода от 25.01.1998 г. до подаване на исковата молба, иска се
присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Н.И.. В него излага, че исковата молба била неясна. Твърди, че 7/8 ид.ч. от гаража е неин, тя го е закупила съвсем официално, като
заплатила продажната цена на собственика, декларирала е имота и плаща данъци и
такси за него. В исковата молба не
било посочено ищците на какво основание претендират да са собственици ,от кого
и по какъв начин и за каква сума са придобили собствеността и какъв е периода
на владението им. Счита, че ако претенцията им е за давностно
владение иска не следва да бъде насочен срещу нея, тъй като тя е собственик от
почти година, придобила е добросъвестно имота, а иска следва да бъде
противопоставен на стария собственик.
Оспорва изцяло предварителния договор,
твърди, че в него не е посочена никаква сума която да е заплатил ищеца. Моли
иска да се отхвърли като недоказан и неоснователен и ищците да бъдат осъдени да й предадат
владението на гаража.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника А.. В него той излага, че иска е допустим,
но неоснователен. Счита, че след като процесния гараж
е продаден продавачите са изразили волята си, че той е тяхна собственост е
настъпил транслативния ефект на сделката. Излага, че
в исковата молба не била описана ясно фактическата обстановка, което затруднявало
правото му на защита. Искат да се изиска справка от Община П. за гражданско
състояние на ответницата и в случай, че по време на закупуване на имота тя е
била в брак да бъде конституиран като страна съпругът й.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалните си представители
молят за уважаване на иска, ответниците чрез
процесуалните си представители молят за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От Нотариален акт
№ 130, том І, дело 568/1997 г.; Нотариален акт № 21, том VІІ, дело № 1280/2001
г., вх. рег. 5219/03.12.2001 г.; Нотариален акт № 150, том V, дело № 1000/2007
г., вх. рег. № 2058/26.04.2007 г.; Нотариален акт № 42, том ХІ, дело 2018/2015
г., вх. рег. 4782/19.10.2015 г.; Нотариален акт № 41, том ХІ, дело 2017/15,
вх.рег. № 4781/19.10.2015 г.; нотариален акт № 131, том ІІ, дело № 665/1983 г.;
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № ГР
11/9/10.11.2016 г.; се установява, че
ищците са закупили на 28.03.1997г. 426 кв.м.
ид.ч. от дворно място находящо
се в гр.П. съставляващо УПИ XI-447, в кв.27, цялото с
площ от 640 кв.м. ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. На
03.12.2001г. М.А. е признат за собственик въз основа на изтекло в негова полза давностно владение на 214 кв.м.ид.ч.
от УПИ XI-447, в кв.27. На 14.10.1983г. Д.С. е закупил дворно
място с площ от 350 кв.м., находящо се в гр.П., представляващо УПИ XII-448,
в кв.27, ведно с находящите се в него жилищна сграда,
навес, лятна кухня, гараж. На 25.04.2007г. Д.Х.С. и А.Х.С. продават на Н.Н. ½ ид.ч. от дворно
място, находящо се в гр.П., ул.*** цялото с площ от
350 кв.м., съставляващо УПИ XVI-448, в кв.27. На
16.10.2015г. Н.И. купува от Д.С., А. Д., Д. Д. и Х. А.
6/8 ид.ч. от 175 кв.м. ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 350 ид.ч., находящо се в гр.П., ул.“***, съставляващо УПИ XVI-448,
в кв.27, ведно с 6/8 ид.ч. от построената в дворното
място жилищна сграда и 6/8 ид.ч. от гаража. На 16.10.2015г.
Д.С. дарява на Н.И. 1/8 ид.ч. от 175 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 350 ид.ч., находящо се в гр.П., ул***, съставляващо УПИ XVI-448,
в кв.27, ведно с 1/8 ид.ч. от построената в дворното
място жилищна сграда и 1/8 ид.ч. от гаража.
От Договор от 25.01.1998 г. между Д.Х. С. и М. С. А. се
установява, че Д. С. и М.А. са сключили договор, с който С. дарява/продава на А.
гараж и дворно място зад къщата. Договорът е подписан и от свидетели: А. Й. А.,
А. К. К., А.С. А.
От Удостоверение за семейно положение с изх. №
ГР12-104/1/21.07.2016 г.; Удостоверение за семейно положение с изх. №
ГР12-105/1/ 21.07.2016 г. се установява, че Н.И. е неомъжена, а Н.Н.
е неженен.
От Удостоверение за наследници с изх. №
17-668/1/06.12.2016 г.; Акт за женитба № 17 за брак сключен на 11.03.1968 г. се
установява, че А.С. е починала на 24.08.2015г. и е оставила за свои наследници
по закон Д.С. – съпруг, ХА., Б.А. - синове, А А. -
син, починал и оставил за свои наследници А Д и Д. Д..
От Удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/12.10.2016 и скица № 567/12.10.2016г. се установява, че УПИ XVI-448,
в кв.27 в гр.П. е с площ 350 кв.м.и с граници: УПИ XI-447, улица „Ж. Й.“, УПИ XV-449. В имота към улицата
има изграден гараж. Гаражът е с площ от 12 кв.м. и с данъчна оценка 293,90
лева.
От показанията на св. Е. А. и Т. М.,
които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечащи на останалите събрани
по делото доказателства, се
установява, че между ищците и Д.Х. имало уговорка ищците да купят гаража, находящ се в имота на Д.Х., за което М.А. му заплатил 500
лева преди около 20 години. Съпругът на св.А. ползвал гаража, за да си паркира
автомобила като плащал наем първо на Д.С. после на М.А.. Гаражът ползвал до
преди 15-16 години. Покривът на гаража паднал и А. направил нов дървен с
керемиди, поправил теча, който имал в гаража, направил ремонт, така че да не
влизат подпочвени води. В началото гаражът имал врата, после останал без врата.
Съседите на имота знаели, че гаража бил на А.. Гаражът се ползвал от св.А..
От показанията на св.З. А. и св.С.,
които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечащи на останалите събрани
по делото доказателства, се
установява се установява, че през м.октомври 2015г. купили дворното място,
ведно с къщата и гаража, за да има къде да живеят децата им. Продавача св.С. им
казал, че гаража е негов и им го продал. Съседи на имота, които попитали казали
на св.А. и св.С., че гаража е на С.. След като се нанесли след сделката
ответницата И. заедно със семейството си започнали да подреждат и чистят имота.
В гаража имало дребни вещи на Д.С., той си ги взел, като се изнесъл от имота.
Гаражът не бил добре поддържан. Ищците оставяли дребни неща в него, заградили
входа му с телена ограда. Никой не оспорвал правото им на собственост. През м.юни
2016г. ищецът възползвайки се от отсъствието им сложил в гаража свои вещи и им
казал, че гаража е негов и да не го ползват повече, заплашвал ги, обиждал ги,
изнесъл вещите им. Ответницата заявила, че е купила гаража. Д. се страхувал от ищеца, той го заплашвал.
Ищецът вземал преди години вратата на гаража.
От показанията на св.С., които
частично съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечащи на останалите
събрани по делото доказателства, се установява че не бил продавал гаража на М.А.,
не бил взимал пари от него. Съдът не кредитира показанията на св.С. в частта,
че не бил взимал пари от ищеца, за да купи гаража, тъй като противоречат на
показанията на св.А. и св.М., които съдът кредитира и предвид факта, че св.С. е
праводател на ответницата и евентуално заинтересован
делото да се реши в нейна полза. Св.С. не продал гаража на А., а само му го дал
да го ползва. Съдът не кредитира показанията в тази им част предвид факта, че
свидетеля е заинтересован от изхода на делото. Според показанията на св.С. той позволил на А.
да ползва гаража и той го ползвал като слагал свои вещи в него. Ищецът взел
вратите на гаража и ги продал, направил покрив на гаража. Ищецът ползвал имота
около 15-20 години не плащал наем. По времето когато св.С. продавал гаража
казал на ищеца да го освободи, но той му казал, че гаража бил негов. Ищецът заплашвал
св.С..
От изготвената по делото СГЕ, която
съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че подписа положен
след името Д. С. в договора от 25.01.1998 г. между Д.Х. С. и М. С. А. е положен от Д.
С..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявени
е установителен иск по чл.79, ал.1 от ЗС, за приемане
на установено, че ищците са придобили собствеността върху процесният
гараж въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност през периода от 1998г. до подаване на исковата молба – 19.04.2016г..
Възражение по чл.26 ЗЗД за нищожност
на договора от 25.01.1998 г.,
сключен между Д.Х. С. и М. С. А., поради противоречие със закона и невъзможен
предмет.
За основателността на установителния иск за придобиване на имот в резултат на давностно владение е необходимо ищците по него да докажат,
че упражняват фактическа власт върху определена вещ с представата, че тази вещ е тяхна. Владението следва да явно,
спокойно, непрекъснато, демонстрирано на останалите и да е продължило за период
не по-малко от 10 години. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че след като между
Д.Х. С. и М. С. А. е сключен договора
от 25.01.1998 г. М.А. е започнал да упражнява фактическа власт върху гаража с
намерение, че същия е негов. Ищецът е демонстрирал собственическите си
намерения, като е ползвал гаража предоставял го е под наем на съпруга на св.Е. А.,
ремонтирал е покрива му, отстранил е течове по него, премахнал е врата му.
Владението е било явно, необезпокоявано и не е било установено чрез насилие. Ищецът
е демонстрирал намерението да сови вещта пред предходния й собственик – св.С. и
пред всички, като от събраните по делото доказателства се установи, че
намерението на А. след установяване на владението върху гаража е било владелческо, да свои гаража, а не само да го ползва, като
негов държател. Намерението на А. за своене на гаража
се потвърждава и от показанията а св.С., според които след като той му съобщил,
че продава гаража, А. заявил, че той е негов. На основание чл.79, ал.1 ЗС
придобиването на собственост въз основа на давностно
владение става след изтичане на срок минимум от 10 години. На основание чл.81
ЗС с изгубване на владението за период повече от 6 месеца давността се
прекъсва. От показанията на св.З. А. и св.С. се установява, че след като
ответницата е закупила гаража през м.октомври 2015г. св.С. си е изнесъл вещите,
които е държал в него и ответницата заедно със семейството си е започнала да
слага в гаража свои вещи, поставила телена ограда. През периода от м.октомври 2015г. до м.юни 2016г. ищците не
са оспорвали по никакъв начин собствеността върху гаража на ответницата И.,
ищците на са ползвали гаража по никакъв начин, не са заявявали, че той е техен,
не са го владели. През м.юни 2016г. ищецът проявил намерение за своене на гаража, което обективирал
външно като заявил на ответницата И., че гаража е негов, сложил вътре свои
вещи, забранил й тя да го ползва, заплашвал я и я е обиждал. През периода
м.октомври 2015г. – м.юни 2016г. ищците са загубили владението върху гаража, поради
това е прекъсната изтеклата в тяхна полза давност. При прекъсване на давността
с обратна сила се заличават последиците на вече изтеклата давност. Ищците са се
позовали на изтеклата в тяхна полза придобивна
давност след прекъсването й, след заличаване на последиците й, поради което не
са налице основания за придобиване на гаража в резултат на давностно
владение, такова тепърва би могло да бъде установено. Съдът намира, че след този период м.октомври
2015г. – м.юни 2016г., ищецът А. е възвърнал владението върху гаража чрез
насилие – заплахи към И. и семейството й. Владение установено чрез насилие не е
годно да породи предвидените от закона в чл.79 ЗС последици. Предвид
гореизложеното предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно
възражението по чл.26 ЗЗД съдът намира следното:
Нищожността на договор поради противоречие със закона
изисква да не са спазени императивни негови разпоредби. Нищожността вследствие
наличието на несанируем порок в договора обосновава
несъществуването му в правния свят, непораждането на целените от страните
правни последици. По делото се установи, че на 25.01.1998 г. между Д.Х. С. и М.
С. А. е сключен договор, с който С. продава/дарява
на А. гараж и дворно място зад къщата. Не е спазена нотариалната форма за
сключване на сделка с обект недвижим имот, поради което договора е нищожен
поради липса на форма и следва да се конвертира в предварителен такъв. От
показанията на св.Е. А. и св.М. се установява, че волята на А. и С. е била за
сключване на договор за покупко-продажба, а не за дарение. Не са спазени
изискванията на закона – чл.183 ЗЗД за посочване в договора на неговия предмет
- идентификация на недвижимия имот гараж, за цената на имота, но това не прави
договора нищожен поради противоречие със закона. Договорът не е нищожен и
поради липса на предмет, тъй като за наличие на този порок е необходимо
изначална липса на предмет или неговото погиване, сключване на договор за вещи,
които са извадени от гражданския оборот. Случая не е такъв, обстоятелството, че
гаража, обект на предварителния договор не е идентифициран не води до липса на
предмет, а до невъзможността, при липса на съгласие у страните, да сключат
окончателен договор или до неоснователност на предявен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, какъвто иск не е предявен в настоящото производство. Поради гореизложеното
възраженията на ответницата И. се явяват неоснователни.
Ищците
са поискали присъждане на разноски, но такива не им се дължат предвид отхвърлянето на иска им. Ответниците имат право на разноски. Ответницата И. е
поискала присъждането на такива, но по делото няма представени доказателства за
сторени разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Предвид
изхода на делото, обстоятелството, че ищците са били освободени от внасяне на
депозит за особен представител на ответника А., възнаграждението на особения
представител следва да се плати от бюджета на съда.
Мотивиран
така , Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от М.С.А. с ЕГН
********** и Е.М.А. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***
срещу Н.Ю.И., ЕГН ********** с адрес *** и Б.Д.А. с
ЕГН ********** с адрес *** за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.А. с ЕГН **********
и Е.М.А. с ЕГН ********** са собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на следния недвижим имот: ГАРАЖ, находящ се в гр.П., в УПИ XVI-448 в кв.27 по плана на гр.П., при граници на УПИ-то : УПИ XI-447, улица „Ж. Й.“, УПИ XV-449, със застроена площ на
гаража от 12 кв.м., въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност
през периода от 25.01.1998 г. до подаване на исковата молба – 24.06.2016г.,
на основание чл.79, ал.1 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………