О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260084
15.02.2021г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
граждански състав
На петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ
ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия
М.Петрова в.ч.гр.дело №98 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила
е частна жалба вх.№262713/25.01.2021г. от А.Г.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***,
чрез пълномощника й адв.Б.Д., против Определение №260850 от 31.12.2020г.,
постановено по гр.дело №2725/2020г. по описа на Окръжен съд-П., с което е върната
подадената от нея против „А.“ЕАД, „У.“АД, „И.“ООД, Н.Г. С., В.К.К., Г.М.Д.,
В.С.И., И.С.Д.и Д.И.Д., искова молба, с която са предявени при условията на
евентуалност искове за нищожност на договорна ипотека на посочени основания, и
е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на
обжалваното определение, според които: въпросът относно наличието на
правоприемство между „У.“АД и „А.“ЕАД по договора за цесия следва да бъде
разрешен в рамките на исковото производство след приемане и обсъждане на
доказателствата по делото и след надлежна размяна на книжата, който процесуален
ред в случая да не е спазен и това да е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното определение; „А.“ЕАД не е правоприемник на „У.“АД по отношение на правата,
възникващи от влязлото в сила решение по гр.дело №5850/2014г. на П.ски районен
съд, тъй като правоприемството не настъпва по силата на закона, а трябва да е
изрично договорено, а процесният договор за цесия не съдържа волеизявление за
прехвърляне на правата по процесното решение; ответниците-физически лица са
страни по договора за ипотека, чиято нищожност е предмет на установяване с
иска, и съдлъжници по същия договор за кредит, който се обезпечава с процесната
ипотека, като техни имоти са били продадени по изпълнителното дело за
погасяване на обезпечените с ипотеката вземания, при което същите са встъпили в
правата на кредитора „У.“АД, включително в правата по процесната ипотека,
поради което е налице правен интерес за предявяване на иска спрямо тях. По тези
съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение.
Преписи
от частната жалба не са изпратени на ответниците в съответствие с чл.130,изр.2
от ГПК.
Частната
жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице –
ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение,
преграждащо по-нататъшното развитие на делото, и откъм съдържание и приложения
е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я
намира за неоснователна по следните съображения:
Окръжният
съд е сезиран с подадена от А.Г.Д. искова молба вх.№268336/06.11.2020г.,
посредством която е предявила против „А.“ЕАД, „У.“АД, „И.“ООД, Н.Г. С., В.К.К.,
Г.М.Д., В.С.И., И.С.Д.и Д.И.Д. съединени в условията на евентуалност искове за
нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в
Нотариален акт №*, том 8, дело №*. на АВ-СВ-П., в частта му, с която е учредена
договорна ипотека върху дворно място, съставляващо УПИ Х-227 по плана на с.Б.,
местност „Д.К.“, ведно с построените в него масивна двуетажна еднофамилна
жилищна сграда и гараж за два автомобила, поради неизвестност за обезпеченото
вземане, поради неизвестност за тъждеството на имота, поради липса на предмет,
поради липса на съгласие и поради липса на тъждественост между описаното в
нотариалния акт обезпечено вземане и действително възникналото такова. Изложени
са и твърдения имота да е предмет на принудително изпълнение по изп.дело №***
по описа на ЧСИ С.Г., с оглед на което е заявено искане за допускане на
обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по цитираното изпълнително
дело по отношение описания имот.
С
исковата молба са представени: цитирания в нея Нотариален акт №*, том 8, дело
№*. на АВ-СВ-П., според който за обезпечаване на вземането на кредитора „У.“АД
по Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит
№***. и всички анекси към него спрямо кредитополучателя „И.“ООД солидарните и
ипотекарните длъжници Н.Г. С., В.К.К., Г.М.Д., В.С.И., И.С.Д.и Д.И.Д. учредяват
ипотеки върху собствените им имоти, включително под №3 Г.М.Д. и Д.И.Д. върху
описаните дворно място с жилищна сграда и гараж; Нотариален акт №*, том IV, рег№*, нот.дело №*. на нотариус Б.Т.,
материализиращ договор за дарение от 08.10.2014г. от Д.И.Д. в полза на дъщеря й
А.Г.Д. по отношение на процесните жилищна сграда и гараж; Нотариален акт №*,
том IV,
рег№*, нот.дело №* на нотариус Б.Т., материализиращ договор за дарение от
10.10.2014г. от Д.И.Д. и Г.М.Д. в полза на дъщеря им А.Г.Д. по отношение на
процесното дворно място; технически паспорт на жилищната сграда; актове за
приемане на конструкцията от 02.12.2003г. и от 16.04.2007г.; удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж №03/14.01.2010г.; съдебно решение по гр.дело
№166/2012г. на Районен съд-Първомай за прекратяване на брака между Д.И.Д. и
Г.М.Д. със споразумение; Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за
револвиращ кредит №***.; уведомително писмо изх.№10979/12.10.2020г. за
насрочена публична продан на процесните дворно място, жилищна сграда и гараж по
изп.дело №*** на ЧСИ С.Г.; изпълнителен лист от 31.07.2013г. по ч.гр.дело
№12683/2013г. на Районен съд-П., по който е разпоредено длъжникът „И.“ЕООД и
солидарните длъжници В.К.К., Н.Г. С., Г.М.Д., И.С.Д.и В.С.И. да заплатят
солидарно на „У.“АД посочени суми от общо 2476087,27лв., дължими по Договор за
поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит №***.
С
Определение №260527 от 12.11.2020г. окръжният съд е допуснал исканото
обезпечение при гаранция от 2500лв., каквато е внесена и е издадена
обезпечителна заповед от 13.11.2020г.
С
Разпореждане №263016 от 24.11.2020г. окръжният съд е оставил без движение
исковата молба за излагане на фактически твърдения, обосноваващи правен интерес
от предявяване на исковете по отношение на „А.“ЕАД, Н.Г. С., В.К.К., Г.М.Д.,
В.С.И., И.С.Д.и Д.И.Д..
С
молба вх.№270150/23.11.2020г. ответникът „А.“ЕАД, който междувременно е получил
съобщение за спирането на изпълнението, е поискал да се прекрати производството
по делото поради недопустимост на исковете и на основание чл.299,ал.2 от ГПК,
тъй като същите вече са отхвърлени с влязло в сила на 16.11.2016г. Решение
№1333 от 20.04.2015г. по гр.дело №5850/2014г. на Районен съд-П., молбата за
отмяна във връзка с което била отхвърлена с определение по т.дело №541/2017г.
на ВКС, влязло в сила на 06.10.2017г. С молбата са представени: искова молба от
Д.И.Д. срещу „У.“АД и „И.“ООД, в която са изложени обстоятелства и петитум,
идентични на тези по настоящата искова молба; цитираните в молбата решение на
РС-П. и определение на ВКС.
С
молба вх.№274363/30.12.2020г. ищецът А.Д. в изпълнение на дадените й указания е
уточнила, че по изпълнителното дело като взискател на мястото на „У.“АД е
конституирано „А.та“ЕАД въз основа на договор за цесия от 09.01.2017г., а
ответниците-физически лица са страни по договора за ипотека, чиято нищожност се
претендира, както и спрямо всеки от тях като съдлъжници по обезпечения договор
за кредит е реализирано принудително изпълнение и тяхно имущество е отчуждено
за погасяване дълга на „И.“ООД-в несъстоятелност, с което същите на основание
чл.74 от ЗЗД встъпват в правата на „У.“АД, включително в правата по процесната
ипотека. С молбата са представени: разпределение от 18.09.2020г. на суми по
изпълнителното дело; вписан на 21.02.2017г. договор за цесия между „У.“АД и
„А.“ЕАД по отношение вземанията по процесния Договор за поемане на кредитни
ангажименти по линия за револвиращ кредит №***. и други договори, заедно с
всички привилегии и обезпечения, сред които и процесната ипотека; справки от
Служба по вписванията по отношение на ипотекарните длъжници.
С
обжалваното Определение №260850 от 31.12.2020г. окръжният съд е приел с
влязлото в сила съдебно решение по гр.дело №5850/2014г. на Районен съд-П. да е
разрешен спор, идентичен по предмет на настоящия, и същото да обвързва със сила
на пресъдено нещо както ищеца А.Д., придобила собствеността върху ипотекираните
имоти в хода на висящото производство по това дело, така и „А.та“ЕАД, придобило
вземанията на „У.“АД от кредитополучателя „И.“ООД, включително обезпеченията и
в частност процесната ипотека, по договора за цесия, като правоприемници на
страните по цитираното дело и съгласно чл.298,ал.2 от ГПК, поради което и на
основание чл.299,ал.1 и ал.2 от ГПК да е налице забрана за пререшаване на
спора, а спрямо ответниците-физически лица да не е налице правен интерес от
водене на самостоятелно производство, по които решаващи съображения е върнал
исковата молба и прекратил производството по делото.
Настоящата
инстанция намира, че, съгласно чл.130 от ГПК, когато при проверка на исковата
молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата
молба, без да пристъпва към размяна на книжа, както е процедирано и в случая.
Процесуално неоправдано е при наличие на достатъчно данни и доказателства за
недопустимост на иска, първоинстанционният съд да извършва размяна на книжа и
да провежда съдопроизводствени действия за събиране на доказателства по обуславящия
допустимостта въпрос, още повече, че в производството по частната жалба по
чл.278 от ГПК съдът действа в условията на пълен въззив, при които не е
обвързан от оплакванията на страните и делото може да бъде попълвано с нови
факти и доказателства без ограничения, за да се обезпечи правилното приложение
на процесуалноправните норми. В този смисъл страните разполагат с възможност и
пред настоящата инстанция да вземат становище по представените пред окръжния
съд доказателства, относими към поставения за разрешаване въпрос, както и да
представят и поискат събирането на нови доказателства за пълното изясняване на
обстоятелствата във връзка с него. С оглед на това, оплакванията на
жалбоподателя за допуснато от окръжния съд процесуално нарушение при постановяване
на обжалваното определение са неоснователни, а евентуалното наличие на такова
не е основание за директна отмяна на обжалваното определение, както неправилно
счита жалбоподателят, а за поправяне на порочното действие от въззивната
инстанция и разрешаване на въпроса по жалбата по същество.
Предмет
на приключилото производство по гр.дело №5850/2014г. на Районен съд-П. са
същите искове за нищожност на договора за ипотека спрямо описаните дворно място
с жилищна сграда и гараж като предявените сега, основаващи се на идентични
обстоятелства и петитум. Страни по цитираното дело са били Д.И.Д. като ищец и
ипотекарен длъжник по процесната ипотека и „У.“АД и „И.“ООД като ответници,
съответно кредитор и кредитополучател-длъжник по процесната ипотека. Установи
се ипотекираните от Д.И.Д. и тогавашния й съпруг Г.М.Д. имоти да са дарени на
тяхната дъщеря и настоящ ищец А.Д. в хода на производството по посоченото
гражданско дело. Според чл.226,ал.3 във връзка с ал.1 от ГПК, постановеното
решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, придобил спорното
право в течение на производството, както в случая. Установи се, първоначалният
кредитор „У.“АД да е прехвърлил вземанията си спрямо главния длъжник „И.“ООД по
Договора за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит
№***., ведно с процесната ипотека, обезпечаваща тези вземания, с договор за
цесия в полза на „А.“ЕАД, което дружество се явява частен правоприемник по
смисъла на чл.298,ал.2 от ГПК, спрямо който влязлото в сила съдебно решение
също има действие. Неоснователни са доводите на жалбоподателя договорът за
цесия да няма за предмет правата по влязлото в сила съдебно решение. То е
постановено по установителни искове за нищожност на процесния договор за
ипотека, от който произтича ипотечното право, предмет на цесията, а не по
конститутивни искове, с които да е създадено ново правно положение и да са
възникнали нови права, които да не са предмет на цесията. Настоящите
ответници-физически лица не са участвали в производството по приключилото дело.
Същите са солидарни и ипотекарни длъжници. В качеството си на солидарни
длъжници по договора за кредит те не са необходими другари в производството по
иска за нищожност на процесния договор за ипотека, тъй като страни по него са
кредитора и собственика на имота при учредяване на ипотеката за чуждо
задължение, както в случая. В качеството им на ипотекарни длъжници следва да се
има предвид, че са учредили ипотека върху техни недвижими имоти, които са
предмет на отделни договори, макар и материализирани в един и същ нотариален
акт, поради което също не са необходими другари в производството по иска за
нищожност на договора за ипотека спрямо процесния собствен на ищеца имот. Не е
налице и правен интерес от предявяване на иска спрямо тях в качеството им на
суброгирали се в правата на удовлетворения кредитор лица по смисъла на чл.74 от ЗЗД, противно на застъпваното от жалбоподателя. Встъпването в правата на
кредитора е форма на частно правоприемство, при което и съгласно чл.298,ал.2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и за частните правоприемници на
страната-кредитор. При това положение сега повдигнатият спор относно
действителността на договора за ипотека вече е разрешен по обвързващ за
страните начин с влязло в сила съдебно решение, поради което и съгласно
чл.299,ал.1 от ГПК той не може да бъде пререшен и предявените искове са
недопустими. Правилно, с оглед на това, с обжалваното определение е върната
исковата молба и е прекратено производството по делото, поради което същото
следва да се потвърди.
Предвид
изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №260850 от 31.12.2020г., постановено по гр.дело №2725/2020г. по
описа на Окръжен съд-П., с което е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: