№ 508
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110145523 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от *** срещу ЧСИ Л.
Е. М. с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 120
лева, представляващи претърпени имуществени вреди, причинени неправомерно от
ответника при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител по
изпълнително дело № 20217850400285, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба- 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 120 лева, получена от ответника
без основание.
Ищецът твърди, че на 18.05.2021г. дружеството ***, ЕИК: ********* е получило
покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20217850400285 по описа
на ЧСИ Л. М., рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд,
съгласно която дружеството следвало да заплати общо 713,98 лева, от които 300 лева,
представляващи съдебни разноски; 200 лева, представляващи разноски по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение; 5,91 лева, представляващи такса
за издаване на изпълнителен лист; 3 лева, представляващи банкови комисиони за
превод на авансовите такси; 205,07 лева, представляващи такси по тарифата към
ЗЧСИ, които включвали: по т. 1- 24 лева за връчване на покана за доброволно
изпълнение; по т. 9- 18 лева за налагане на запор; по т. 5- 72 лева, за три броя
съобщения за прекратяване и по т. 26- 61,07 лева, пропорционална такса по т. 26.
Излага твърдения, че длъжникът направил изрично възражение пред ЧСИ М. относно
приемането на част от разноските, събирани по изпълнителното дело, като заявил, че
не дължи сумите, както следва: 3 лева-банкови комисионни и 5,91 лева за издаване на
изпълнителен лист, доколкото не са посочени в изпълнителния лист, нито има
основание за насочване на принудително изпълнение за тях; горницата над 10 лева за
връчване на ПДИ, доколкото същата е връчена по пощата, а не чрез призовкар; таксите
по т. 5 за три броя съобщения за прекратяване на делото, тъй като не съществува право
да бъдат начислявани такси за „съобщения за прекратяване“; горницата над 30 лева за
1
изпратени три броя съобщения за прекратяване, доколкото същите са изпратени по
пощата, а не чрез призовкар; вземане за т. 26 за горницата над 30 лева; 4 лева,
начислено ДДС за такса по т. 1; 1 лев, начислено ДДС за такса по т.3; 4 лева,
начислено ДДС за такса по т. 5 и 3 лева, начислено ДДС за такса по т. 9. Твърди, че
заедно с възражението длъжникът представил документ за извършено плащане по
банковата сметка на съдебния изпълнител на сума в размер на 580 лева за разноски,
които счита, че са действително дължими. С постановление за разноските съдебният
изпълнител уведомил, че не приема така направеното възражение срещу разноските. С
жалба до Софийски градски съд длъжникът обжалвал постановлението за разноските,
като доказателство към жалбата представил кредитен превод за сума в размер на 580
лева. Излага твърдения, че длъжникът по изпълнителното дело платил цялата посочена
сума в ПДИ с оглед разпоредбите на ТЧСИ, като производството пред СГС било
образувано за разликата между 580 лева и 713,98 лева. Твърди, че на 26.05.2021г. по
силата на запорно съобщение „Пощенска банка“ извършила служебно плащане по
сметка на съдебния изпълнител в размер на 713,98 лева, с което дългът по
изпълнителното дело бил платен за втори път. Сочи, че на 15.07.2021г. ***
прехвърлило на ищеца своето вземане в размер на 120 лева спрямо ЧСИ Л. М.,
представляващо неправомерно получени от ответника при изпълнение на дейността му
като частен съдебен изпълнител суми по изпълнително дело № 20217850400285.
Излага твърдения, че на 15.07.2021г. изпратил молба до ответника, с която го поканил
да върне надвнесената сума в размер на 580 лева, като на 20.07.2021г. с преводно
нареждане с УРН HDOPIUB212011381 ответникът възстановил сума в размер на 460
лева и неоснователно задържал остатъка в размер на 120 лева. Твърди, че ответникът
принудително и неправомерно събрал сумата в размер на 120 лева от имуществото на
***, като към настоящия момент не ги е върнал. Твърди, че сумата била получена
неправомерно въз основа на процесуално незаконосъобразно постановление за
разноски и доколкото действително дължимата сума била вече платена от длъжника по
изпълнението. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и
недоказани. Твърди, че искът е недопустим, тъй като е предвиден специален ред за
обжалване на таксите, начислени от частния съдебен изпълнител. Било недопустимо по
исков ред да се иска възстановяване на суми, начислени от съдебния изпълнител като
разноски по изпълнението, още повече, че било налице влязло в сила Решение №
224/26.07.2021г., постановено по ч.гр.д. № 20211100508730 по описа на СГС, ГО, IV-a
състав. Твърди, че с посоченото решение съдът приел частната жалба, с която ***
поискал намаляване на всички такси и разноски по делото за изцяло неоснователна, а
таксите и разноските, начислени по изпълнителното дело за правомерно начислени и
събрани в хода на изпълнителното производство. Оспорва твърдението, че към
22.07.2021г.- датата на сключване на договора за цесия, вземане в полза на *** срещу
ЧСИ М. в размер на 120 лева, е съществувало. Твърди, че няма доказателства
ответникът незаконосъобразно да е събрал от *** сума в размер на 120 лева. След
приключване на производството по частната жалба срещу разноските в Софийски
градски съд ответникът бил възстановил надвнесените суми по изпълнителното
производство. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на
предмет, поради което и ищецът *** не бил кредитор на ответника за сумата от 120
лева. Поддържа, че към датата на прехвърляне на вземането в размер на 120 лева от
*** на ***, такова вземане срещу ответника, представляващо вреди от неправомерни
негови действия изобщо не било възникнало в патримониума на ***, за да бъде
2
цедирано. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът неправомерно е поддържал
висящността на изпълнителното производство след погасяване на вземанията от страна
на ***. Твърди, че за да приключи изпълнителното производство трябва кумулативно
да са налице две предпоставки: съдебният изпълнител не само да преведе вземането
към взискателя, но и да събере всички дължими разноски по изпълнителното дело.
Излага твърдения, че ответникът не е нарушил процесуалния закон с действията си, а
би действал противоправно в разрез с разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, ако беше
приключил изпълнителното производство, без да е събрал разноските по
изпълнението, които все още били дължими във връзка с администрирането на
частната жалба в Софийски градски съд. Твърди, че ищецът не е конкретизирал
вземането си, като не е посочил как е формиран размера на сумата от 120 лева. Твърди,
че вземане в такъв размер не съществува нито в полза на ***, нито в полза на ищеца
***. Твърди, че доколкото цесията е била възмездна сделка, ищецът е следвало да
установи по безспорен начин, че цената е заплатена, за да твърди действителност на
цесията, доказателства за което не били представени. Поддържа, че дори да се приеме,
че ответникът е действал неправомерно и че е налице валидна цесия, то ищецът се
обеднил не със сума в размер на 120 лева, за колкото е цесията, а с уговорената в
цесията цена в размер на 25 лева. Искането към съда е да прекрати производството
поради недопустимост на предявените искове, евентуално да отхвърли иска като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в
изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл.
441 ГПК, съответно на чл. 74 ЗЧСИ. Съгласно ал. 1 на чл. 441 от ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е
причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете разпоредби е видно, че
отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение
на дейността му вреди е уредена като деликтна такава. Затова, за да възникне същата, е
необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки за това, а именно
неправомерно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и
причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието. Действието на
съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай когато то е предприето въпреки
нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице
необходимите за извършването му предпоставки. Бездействието му пък ще бъде
противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по
силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това,
макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на
действието.
С изпълнителен лист от 12.01.2021 г. по гр.д. № 57041/2019 г. на СРС *** е
осъдено да заплати на адв. К. Б. сумата от 300 лв – възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото на ***. С договор за цесия от 02.02.2021 г. К.
Б. е прехвърлила вземането по горния изпълнителен лист на ***, което с молба от
13.05.2021 г. до ЧСИ Л. М. е поискало образуване на изпълнително дело за горния
3
дълг. Видно от разписка към покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата
от 713,98 лв. се установява, че длъжникът *** е получило същата покана на 18.05.2021
г., на която дата е наложен запор върху вземанията и банковите касети на длъжника в
*** до размера на горепосочената сума, като в писмо от 20.05.2021 г. на банката до
ЧСИ М. е посочено, че по съответна банкова сметка наличността е достатъчна за
покриване на цялото задължение. С платежен документ от 26.05.2021 г. *** е превела
служебно от сметката на длъжника сумата от 713,98 лв. по сметка на ЧСИ М.. Видно
от съобщение за вдигане на запор на ЧСИ М., получено от банката на 27.05.2021 г., на
*** е наредено незабавно да вдигне запорите, наложени от ЧСИ М. на банковите
сметки на длъжника ***.
С молба от 01.06.2021 г. на *** е направено възражение срещу приемането на
съответни разноски от ЧСИ М. по изпълнителното дело, оставено без уважение с
постановление от 04.06.2021 г. на ЧСИ М.. С неоспорен от ищеца платежен документ
от 19.07.2021 г. ЧСИ М. е възстановил по сметката на длъжника *** сумата от 460 лв. с
посочено основание, че същата сума е била надвнесена по изп.д. № 285/2021 г.
С окончателно Решение от 26.07.2021 г. по ч.гр.д. № 8730/2021 г. на СГС, IV-А
въззивен състав е оставена без уважение жалбата на длъжника *** срещу
горепосоченото постановление. С платежен документ от 30.08.2021 г. ЧСИ М. е превел
на АС Юстиция (с изрично пълномощно от първоначалния длъжник *** да получава
суми по посочена от пълномощника банкова сметка (л. 54 по делото)) е заплатило по
сметка на сумата от 580,91 лв. във връзка с изпълнителното дело, което прекратено с
постановление на ЧСИ М. видно от разписки към съобщения за прекратяване на
делото, получени съответно от взискателя и длъжника по делото през м. 09.2021 г.
С договор за цесия от 22.07.2021 г. длъжникът *** е прехвърлил на ищеца ***
(*** считано от 20.09.2022 г. видно от служебна справка в ТРРЮЛНЦ) вземането от
120 лв. спрямо ЧСИ М., получени неправомерно при изпълнение на дейността му като
ЧСИ от *** по изп.д. № 285/2021 г. на ЧСИ М., а от приложено към исковата молба
уведомление за цесия *** известява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът ЧСИ М.
за извършената цесия на процесното вземане от 120 лв.
Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на иска поради
специалния ред на чл. 435 ГПК за обжалване на таксите, начислени от ЧСИ, който бил
изчерпан от длъжника с оглед окончателно Решение от 26.07.2021 г. по ч.гр.д. №
8730/2021 г. на СГС, IV-А въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата на
длъжника С.Г.Груп“ АД срещу горепосоченото постановление на ЧСИ М., съдържащо
отказ за поискано от длъжника намаляване на разноски в изпълнителното дело.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали
същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба
срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по
отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но
не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален
въпрос за този процес. Относно обстоятелства от значение за отговорността по чл. 74,
ал. 1 от ЗЧСИ сила на пресъдено нещо не се формира, правоустановителното действие
на решението не се изразява в установена противоправност на обжалваното съдебно -
изпълнително действие, ако то бъде отменено. Сила на пресъдено нещо по
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител би могла да възникне, ако съществуваше иск за установяване на
нарушението. Противоправността като елемент от фактическия състав на търсената от
4
съдебния изпълнител отговорност за вреди не е резултатна от решението по жалбата,
чиито последици са конститутивни, освен това следва да се има предвид, че проявата
на тези конститутивни последици спрямо по- нататъшното развитие на изпълнителния
процес изключват противоправността (Решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1124/2010 г., III г. о.; Определение № 53 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3927/2015 г., IV г. о.).
Плащането, извършено след образуване на изпълнителното производство, не
освобождава длъжника от заплащането на всички дължими разноски, извършени при и
по повод образуването на изпълнителното производство, в случая образувано на
13.05.2021 г. Именно тази постановка е възприета в окончателно Решение от
26.07.2021 г. по ч.гр.д. № 8730/2021 г. на СГС, IV-А въззивен състав, с което е оставена
без уважение жалбата на длъжника *** срещу горепосоченото постановление на ЧСИ
М., съдържащо отказ за поискано от длъжника намаляване на разноски в
изпълнителното дело. Поради това във връзка с процесуалната законосъобразност на
действията на ЧСИ М., както и относно размера на дължимите суми, посочени в покана
за доброволно изпълнение по изп.д. № 285/2021 г. на ЧСИ М. съдът препраща към
мотивите на горното решение на СГС.
Неоснователен е доводът на ищеца за двойно плащане на дълга. Действително,
след образуването на изпълнителното дело на 13.05.2021 г. и след получаването на
покана за доброволно изпълнение на 18.05.2021 г. отново на същата дата длъжникът
*** е превел по сметка на ЧСИ М. сумата от 580 лв., които същият счел за дължими по
изпълнителното дело, цялата сума от 713,98 лв. по което дело е служебно преведена от
*** по сметка на ЧСИ М. на 26.05.2021г. С платежен документ от 19.07.2021 г. ЧСИ
М. е превел по сметка на длъжника *** сумата от 460 лв., тоест сума, неколкократно
надвишаваща дължимия остатък от 133,98 лв. Към 22.07.2021 г., когато е сключен
договор за цесия на процесното вземане от 120 лв., ЧСИ М. не е дължал суми на
първоначалния длъжник ***. Поради това договорът за цесия от 22.07.2021 г. за
прехвърляне на процесното вземане е нищожен при липса на предмет към момента на
неговото сключване и не поражда действие между страните по него (чл. 26, ал. 2 ЗЗД).
При същите съображения процесното вземане не е получена от ответника без
основание, имайки предвид, че след образуване на изпълнително дело са събрани суми
от първоначалния длъжник, като надвнесените суми са му възстановени.
С оглед на гореизложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
В списъка по чл. 80 ГПК на ответника е посочен размер от 360 лв. за адвокатско
възнаграждение за адв. Б., за която по делото не са представени доказателства за
регистриране по ДДС, но и съдът по служебен път не откри в съответните публични
регистри доказателства в тази насока. При липса на доказателства за прилагане на § 2а
от НМРАВ размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 300
лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ с оглед материалния интерес по делото от 600 лв.
Така ответникът дължи на всеки от двамата адвокати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
за предоставена безплатна правна помощ по делото сумата от 287,50 лв.
пропорционално на уважената част от иска въз основа на сключени с двамата ищци
договори, в които е посочено, че същите са материално затруднени лица. С оглед
5
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК процесуалният представител на
ответника има право на разноски от 300 лв. - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД на *** (*** до 20.09.2022 г.),
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, за осъждане на ЧСИ Л. Е. М., рег. №
785 на КЧСИ да заплати на ищеца сумата от 120 лева, представляващи претърпени
имуществени вреди, причинени неправомерно от ответника при изпълнение на
дейността му като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20217850400285, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на *** (*** до 20.09.2022 г.),
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, за осъждане на ЧСИ Л. Е. М., рег. №
785 на КЧСИ да заплати на ищеца сумата от 120 лева, получена от ответника без
основание при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител по
изпълнително дело № 20217850400285, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА *** (*** до 20.09.2022 г.), ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН: **********,
с адрес *** сумата от 300 лв. – разноски за безплатно процесуално представителство
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Да се отрази в ЕИСС и да се отчита при връчването на книжа и съобщения по
делото промяната на наименованието и правно-организационната форма на ищцовото
дружество - от *** в ***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6