№ 136
гр. ***** , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100658 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” - *****,
с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за
закрила на детето, за настаняването на непълнолетната С. ЕМ. Б., ЕГН ********** в
семейството на нейната баба по майчина линия – Н. Й. ИВ., ЕГН ********** до навършване
на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от
20 – годишна възраст.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-020/21.05.2021 г. на директора на
ДСП - ***** по отношение на детето С. ЕМ. Б. е предприета мярка за закрила - настаняване
на детето в семейството на неговата баба по майчина линия Н. Й. ИВ.. В удостоверението за
раждане детето С. било записано с един родител: майка – ЕМ. Б. АС. и баща – неизвестен.
Мярката за закрила била предприета, тъй като майката на детето от години се намирала на
територията на Република Гърция, където е създала друго семейство, в което детето не е
желано, а считащият се за биологичен баща на С., малко след нейното раждане е починал.
Към настоящия момент детето се отглеждало от своята баба по майчина линия - Н.И..
Посочва се, че основните потребности на детето от подслон, храна, образование и
здравеопазване са осигурени, че грижите за С. са адекватни и съобразени с нейните
потребности и възраст.
Излага се, че със заповед № ЗД-Д-Пр-01-0016/07.03.2008 г. на директора на ДСП-*****
детето е било настанено в семейството на неговата баба по майчина линия – Н.И.. Мярката е
била потвърдена със съдебно решение на № 66/19.05.2008 г., по гр. д. № 88/2008 г. на РС -
*****, влязло в сила на 06.06.2008 г.
През 2019 г. бабата е посетила ОЗД към ДСП-*****, като е заявила, че детето С. е
напуснало страната през същата година със съгласието на нейната майка и се е установило
при неин роднина, където ще продължи своето образование. Във връзка с това била
издадена заповед за прекратяване на настаняването на детето С. в семейството на неговата
баба.
1
На 10.04.2021 г. обаче Н.И. отново е посетила ОЗД при ДСП-***** и е подала
заявление до директора на ДСП-*****, с което е изявила желанието си внучката С. отново
да бъде настанена в нейното семейство, поради това че детето отново се намира в страната и
тя полага грижи за нея.
Посочва се, че детето С. е в добро здравословно състояние. Не е освидетелствано с ЕР
на ТЕЛК. Няма данни за физически или психически увреждания. Н.И. е споделила, че детето
страда от анемия. Н.И. е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК, с водеща диагноза "Grand mal
припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без тях), неуточнени". Същата е споделила, че
заболяването не би застрашило живота и здравето на детето и че е в състояние да полага
грижи за него.
Излага се, че жилището, в което се отглежда детето, е собственост на баба му Н.И. и
представлява двуетажна тухлена постройка в добро техническо състояние че в него има
възможност за осигуряване на лично пространство за детето, както и че няма други
съжителстващи лица.
През учебната 2020/2021 г. детето С. било записано в десети клас в ОУ "Христо Ботев"
с. **** и постигало добри резултати.
Бабата на детето била пенсионер по болест и получавала инвалидна пенсия в размер на
225 лв. и интеграционни добавки по чл. 70 от ППЗИХУ в размер на 55,35лв.
Социалните работници са извършили проучване по отношение годността на Н.И. да
полага грижи за детето, от което е установено, че същата с в състояние да задоволява
основните потребности на детето.
Становището на отдел „Закрила на детето” е, че настаняването на детето С. ЕМ. Б. в
семейството на нейната баба по майчина линия Н. Й. ИВ. е изцяло в неин интерес, т.к.
майката на детето трайно се е установила в друга държава, където е създала друго семейство
и се е дистанцирала от дъщеря си. По този начин детето ще бъде отглеждано в среда близка
до семейната и рискът за него ще бъде сведен до минимум. Това налага по отношение на
детето да бъде предприета мярка за закрила – „настаняване в семейството на близки и
роднини”.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде постановена исканата мярка за
закрила.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – *****, представлявана от
социален работник Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена, за да остане
детето в семейна среда, която познава и е свикнала.
Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат Г.А. пледира за
уважаване на разглежданата молба.
При условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето С. ЕМ. Б. в присъствието на
социален работник Ж.. Момичето посочва, че живее при баба си от 14-15 години. Разказва,
че баба е малко болна и че изпада в паника, когато получи припадък. Живеели само двете.
Когато така се случи с баба , викала вуйчо си и той идвал, когато може, тъй като работел в
една ферма извън селото. Твърди, че знае как да се справя с това състояние. Ходили с баба
личния лекар и разбрали, че има анемия. Посочва, че имала припадъци от нерви и за това
баба я завела на лекар. Казали да взема витамини и да яде повече месо, защото желязото
2
е ниско. Лекарят дал лекарства за смучене и те купили 3 кутии. Тя ги изпила, но нямала
полза от тях. Твърди, че е спокойна с баба си и че е щастлива с нея. Посочва, че ходи
редовно на училище и има приятелки. В къщи баба готвила, а тя чистила навсякъде.
Майка се обажда на два месеца веднъж. Питала я какво правят, как са и затваряла. Не
изпращала подаръци или пари, защото тя там имала дете. Заявява желание като завърши да
вземе книжка, да ходи на работа и да издържа себе си и баба си.
Изслушана е и Н. Й. ИВ., баба на детето по майчина линия, която твърди, че гледа С.
от 2 - годишна възраст. Малката дъщеря им помогнала като си купила къща и сега те със
С. живеели в нея. Големият син помагал при отглеждането на детето и когато трябвало
им давал по 20-30 лв. Той им помагал, когато и с каквото можел. Посочва, че не е говорила с
майката на детето от лятото на миналата година. Не можела да прости на дъщеря си за това,
което направила на детето там. Твърди, че С. е стояла при майка си в една празна стая
гладна и жадна. С. казала, че когато е била при майка си, си е мислила да тръгва да търси
баба си. Детето казало, че ако не я прибере, тя сама ще се прибере и тогава я докарали.
Твърди, че С. се учи добре и учителите са доволни от нея. Заявява, че иска да продължи да
се грижи за С..
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-020/21.05.2021 г. на
директора на ДСП - *****; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0240/09.08.2004 г. на Община *****; декларация за даване съгласие/несъгласие по чл. 24,
ал. 3 ППЗЗДт от Н. Й. ИВ., решение № 66/19.05.2008 г. по г. д. № 88/2008 г. на РС *****,
заповед № ЗД/Д-В-П-065/07.10.2019 г. на Директора на ДСП – *****, както и от
приложените доклад за оценка на случай и предприемане мярка за закрила спрямо дете и
социален доклад, се установява че непълнолетната С. ЕМ. Б. е родена на 05.03.2004 г. в гр.
***** от майка ЕМ. Б. АС., като в удостоверението не е посочен другият родител на детето.
Детето не е припознато от биологичния си баща. Малко след раждането на детето
родителите се разделили, като в същата година бащата умира вследствие на ПТП. През 2006
г. майката се е установила в Гърция и оставила детето на грижите на Н.И.. Майката се
връщала рядко в страната и контактите с дъщеря не били чести. По думите на И., майката
е създала друго семейство и не възнамерявала да се завърне в страната. Поради тази
причина е била предприета мярка за закрила спрямо детето, като с административна заповед
от 07.03.2008 г. и съдебно решение № 66/19.05.2008 г. детето е било настанено в
семейството на неговата баба по майчина линия – Н.И.. През 2019 г. бабата на детето е
заявила пред социалните работници, че детето е заминало за Гърция със свой роднина и
няма да се върне в страната, поради което със заповед от 07.10.2019 г. на директора на ДСП
– ***** е било прекратено настаняването на С. в семейството на нейната баба по майчина
линия. На 10.04.2021 г. И. отново подала заявление до директора на ДСП – *****, в което
изразила желание внучката да бъде настанена в нейното семейство. В докладите се
посочва, че в момента детето не може да разчита на майка си и че е прекъсната
емоционалната с нея. В жилището, в което се отглежда детето има добри хигиенно – битови
условия. Бабата е споделила със социалните работници, че заболяването не би застрашило
живота и здравето на детето и че е в състояние да полага грижи за нея. През учебната
2020/2021 г. детето е записано в 10-ти клас в ОУ „Христо Ботев” – с. ****. Детето
контактува с деца на сходна възраст, с близки и роднини по майчина линия. То е
емоционално привързано към своята баба. При разговор с детето, то е споделило със
3
социалните работници, че рязко се вижда и чува с майка си и не желае да живее при нея,
тъй като е свикнала с баба си. Направените от ДСП – ***** изводи са, че Н.И. може да
осигури на детето сигурна и безопасна среда и да задоволява основните му потребности.
Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна
следното:
Подадено е искане с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън
неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са
изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай констатациите на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” - *****, обективирани в Заповед № ЗД/Д-
В-П-020/21.05.2021 г., както и тези на социалните работници в социален доклад за работа по
случай на дете в риск и социален доклад относно възможностите за полагане на грижи за
дете, обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е
необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила,
както и от установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от
единствения родител, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността по чл.
28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния случай детето има
биологичен роднина, който, въпреки трудностите и здравословното си състояние, има
желание и възможност да се грижи за него с помощта на другите си деца, и при който то да
бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че предлаганата от ДСП – ***** мярка за закрила
по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт, а именно: настаняване в семейство на роднини, е в
интерес на детето, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по
искането.
Ето защо молбата на ДСП - ***** се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето С. ЕМ. Б., ЕГН ********** в семейството на нейната баба по
майчина линия – Н. Й. ИВ., ЕГН ********** до навършване на пълнолетие на детето, а ако
учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст, на
основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок
от връчването му на всяка от страните.
4
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – *****.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
5