№ 377
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000503564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260025/28.06.2021г, постановено по гр.д.№ 90/2019г по описа на
Пернишки окръжен съд, е осъдено ЗАД „Бул инс” АД-гр.София да заплати на Н. Б. Г. с ЕГН
********** сумата от 15 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
ищеца болки и страдания от мозъчно сътресение, многофрагментно счупване на носни кости
без разместване, подкожен хематом на скалпа над дясна париетална кост, подкожен хематом
на дясно око, охлузване на челото в дясно в резултат на ПТП, настъпило на 15.12.2018 г.,
виновно причинено от водача на л.а. „Хюндай”, модел „Теракан”, с рег. № ***, застрахован
по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД „Бул Инс” АД, по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/028118002539858, срок на действие до 24.08.2018 г. до 23.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата по увреждането – 15.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата от 15000.00 лева до
претендираните 30000.00 лева, част от 100 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Решението е обжалвано от Н. Б. Г., представляван от адв.А. Х. от САК, в частта му, с
която исковата претенция е отхвърлена за разликата от 15 000лв. до 30 000лв. за
обезщетението за неимуществени вреди, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че определеният размер на обезщетението е занижен, като не е съобразено, че е
преживял сериозна телесна травма, имал е продължителен период на възстановяване, силен
психически шок от преживения инцидент. Възразява срещу приетото от съда, че не са
1
налице видими наранявания на кожата в областта на носа, както и че не са установени рана
и охлузвания от тези увреждания, като не следва да се кредитира заключението на вещото
лице в тази му част, тъй като противоречи на ангажираните по делото свидетелски
показания. Сочи, че неправилно е прието, че не е установена продължително действаща
психотравма, тъй като вещото лице е посочило, че са налице остатъчни негативни
оплаквания и тревожно-депресивни фиксации с хипохондрична насоченост, че е налице
повишение на тревожността в ситуации с външна провокация, която да напомни за
преживяванията, свързани с минал период. Като несъобразени са изтъкнати младата възраст,
понижаването на успеха в училище, възникването на агресия спрямо близките му. Сочи, че е
следвало да се съобрази икономическата конюктура в страната, нивата на застрахователните
обезщетения, съдебната практика на ВКС. Претендира да се отмени решението в
обжалваната му част и да се уважи исковата претенция за пълния предявен размер.
Решението е обжалвано и от ЗД „Бул Инс” АД в частта му, с която е уважена исковата
претенция по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 15 000лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането-15.12.2018г, с доводи, че е неправилно и необосновано. Сочи, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено, тъй като пострадалият е получил
няколко лекостепенни травми, най-съществената от които е счупването на носните кости без
разместване на фрагментите, без затруднения при дишането, мозъчно сътресение и
повърхностни травми, охлузвания и кръвонасядания, с общ възстановителен период от 20-
25дни. За недоказано счита пълната загуба на съзнание. Възразява срещу началната дата на
присъждане на законнната лихва, като счита, че е присъдена в противоречие с чл.497 КЗ.
Сочи, че пострадалият е отправил претенция до дружеството за заплащане на
обезщетението, но не е представил банкова сметка, по която същото да бъде преведено.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли като
неоснователен и недоказан предявеният иск.
Жалбата е оспорена от Н. Б. Г., представляван от адв.А. Х. от САК, с доводи, че е
неоснователна.
По въззивната жалба е депозиран отговор от третото лице помагач на страната на
ответника-Е. В. С., представляван от адв.Б.Б., в който е заявил, че поддържа жалбата на
застрахователното дружество. Възразява срещу приетия механизъм на ПТП и вината му
като водач на МПС.
Подадена е частна жалба от Н. Б. Г. срещу определение № 260170/2.09.2021г,
постановено по т.д. № 90/2019г по описа на ОС-Перник, с което е оставена без уважение
молба по чл.248 ГПК за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на
715лв. Сочи доводи, че следва да се определи минимален размер на адвокатското
възнаграждение съобразно защитения материален интерес, а не да се съобразяват уважената
спрямо отхвърлената част на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Ищецът по делото-Н. Б. Г. е посочил, че на 15.12.2018г, около 17.20ч в гр.Перник, е
2
пострадал като пешеходец при ПТП. На ул. „Юрий Гагарин”, пред блок 31, в посока от
кв.”Църква” към кв.”Мошино” между лек автомобил „Хюндай”, модел „Теракан”, с рег. №
***, управляван от водача Е.С. и лек автомобил „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ***,
управляван от В. Р. П., причинено по вина на водача на л.а. „Хюндай”, модел „Теракан”.
Пресичал като пешеходец на пешеходна пътека ул. „Юрий Гагарин”, от ляво на дясно, по
посока на движение на пътните превозни средства, в посока към блок 31. Видял, че
идващият от дясната му страна л.а. „Фолксваген”, модел „Поло” намалил скоростта си на
движение и спрял, и предприел пресичане на пътното платно. Бил ударена от лекия
автомобил, който от своя страна бил ударен от л.а. „„Хюндай”, модел „Теракан”, управляван
от Е.С., с установено наличие на алкохол в кръвта. В констативния протокол било отразено,
че водачът на л.а. „Хюндай” поради неспазена дистанция е ударил отзад спиращия пред него
л.а. „Фолксваген”, който се придвижил напред и ударил пешеходеца. Бил е съставен АУАН,
въз основа на който издадено наказателно постановление от 25.07.2019г. за нарушение на
чл.23, ал.1 ЗДвП-неспазване на дистанция. Посочил е, че водачът на лек автомобил
„Хюндай” Е.С. е нарушил правилата за движение по пътищата чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП да
управлява МПС с алкохол в кръвта над 0.5на хиляда, чл.23, ал.1 ЗДвП да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко и чл.119, ал.1 ЗДвП при приближаване на
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея, като намали скоростта. След удара усетил болка в областта на главата, носът му
започнал да кърви обилно. Ударил главата си в земята поради което загубил съзнание за
определен период от време. Получил мозъчно сътресение, довело до постоянно и силно
главоболие и световъртеж за дълъг период от време. Усещал болки по цялото си тяло и най-
вече в областта на ребрата-от дясната страна. Получил охлузвания по тялото, главно от
дясната страна. Бил е транспортиран в болнично заведение, където била установена
полифрагментна фрактура на носни кости без разместване, подкожен хематом на скалпа над
дясна периетална кост и подкожен хематом на дясно око. Бил настанен за лечение в
болнично заведение, което продължило 3 дни до 18.12.2019г. Претърпял болки и страдания,
стрес. Страдал от безсъние, социална изолация. Станал гневен, объркан и избухлив,
изпаднал в депресия, страх от нов пътен инцидент. Бил насочен към психиатър, където били
установени нарушения в паметта му, останали да персистират, приемал лекарства.
Към датата на настъпване на застрахователното събитие-15.12.2018г
процесният лек автомобил е бил застрахован в ответното дружество, пред което е предявил
искане за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди на 30.04.2019г.,
като с писмо с изх. № НЩ-4045/23.05.2019г застрахователят е изискал допълнителни
документи, които е представил своевременно. С писмо от 26.07.2019г застрахователното
дружество го е уведомило, че не са ангажирани безспорни доказателства за виновността на
застрахования и е отказало да заплати застрахователно обезщетение. Претендирал е да бъде
осъдено застрахователното дружество да му заплати сумата от 30 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва върху
сумата от 15.12.2018г до окончателното изплащане.
Ответникът по делото-ЗД „Бул Инс” АД е оспорил исковата претенция с
доводи, че не е установено деянието, неговата противоправност, виновността на дееца,
причинната връзка и настъпилите вреди, за да се ангажира отговорността на застрахователя.
Оспорил е механизма на ПТП, вината на водача на автомобила с марка „Хюндай”. Възразил
е, че пострадалият е бил блъснат от лек автомобил „Фолксваген” и след това последният е
бил ударен от застрахования лек автомобил. Оспорил е размера на претендираното
обезщетение като завишен. Направил е възражение за съпричиняване на вредите от страна
на пострадалия, изразяващо се в предприемане на пресичане без да се е убедил, че с оглед
скоростта и посоката на движение на леките автомобили е безопасно.
Третото лице помагач- Е. В. С. е оспорил исковата претенция. Изложил е твърдения,
3
че виновен за ПТП е водачът на другия автомобил. Оспорил е настъпилите вреди и връзката
им с инцидента.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по
чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за сумата от 15 000лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2018г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил същата за разликата до 30 000лв. Приел е, че не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
15.12.2019г, съдебната експертиза в нейната техническа част, както и от ангажираните по
делото гласни доказателства се установява, че на посочената дата, около 17:20 часа, в гр.
Перник на ул. „Юрий Гагарин”, пред блок 31, е настъпило ПТП между „Хюндай”, модел
„Теракан”, с рег. № ***, управляван от водача Е.С. и лек автомобил „Фолксваген”, модел
„Поло”, с рег. № ***, управляван от В. Р. П.. Лекият автомобил „Хюндай” е ударил л.а.
„Фолксваген”, спиращ пред пешеходна пътека, за да пропусне движещия се пешеходец по
нея и го е ударил.
Възраженията на третото лице помагач относно механизма на настъпване на ПТП са
неоснователни, тъй като вещото лице-автоексперт е посочило, че настъпилият удар е заден,
като най-вероятно е леко ексцентричен - към лявата задна част на л.а. „Фолксваген“ и леко
кос за л.а. „Хюндай“, който се е насочил наляво. Мястото, на което са установени МПС, след
удара, не е уточнено, като по свидетелските показания на пътничката в л.а. „Фолксваген“,
той е спрял на около 5- метра от пешеходната пътека. За л.а. „Хюндай“ няма никакви данни,
ако предният автомобил е бил със задействана спирачна уредба, задният най-вероятно не се
е отделил след удара и двете МПС са се движили заедно до установяването им. Вещото
лице е приело по отношение на точните траектории на МПС, че са се движили по средата на
лявата лента, при което ударът е настъпил, надлъжно, на около 5 метра преди маркираната
част на пешеходната пътека, а напречно, около средата и леко в ляво от оста, разделяща
лентата на две. Поради липса на категорични данни, необходими за изчисляване на
скоростта на движение на участващите в ПТП МПС, вещото лице не я изчислило. Като най-
вероятен вариант за скоростта на движение на двете МПС, вещото лице е посочило, че при
спрял л.а. „Фолксваген”, скоростта на л.а. „Хюндай” е била под 30 км/ч. Относно
възможността за предотвратяване на ПТП, вещото лице е посочило, че ако пешеходецът не е
предприел пресичане, при запазване на траекторията на движение на МПС, удар не би
настъпил. Вещото лице не е могло да определи с похватите на АТЕ поредността на ударите,
но е посочил, че в практиката спиране на 1 м преди началото на маркировката на
пешеходната пътека, е достатъчно за да се гарантира безопасно преминаване на
пешеходците, движещи се по нея, като не съществува спирачна сила, гарантираща, че
конкретното МПС няма да бъде преместено при удар от друго такова. Водачът на втория лек
автомобил е нарушил чл.23 ал.1 ЗДвП, тъй като не е управлявал същия на такова разстояние,
че да може да спре и да избегне удара с автомобила пред него.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че са налице условията за
ангажиране на отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от застрахователя,
чрез предявяване на иск срещу него в границите на застрахователната сума, определена в
договора за застраховка „Гражданска отговорност”.
По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление
№4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г.
на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.
№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в
които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
4
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано
изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като
характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се
прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От представената по делото медицинска документация и заключение по съдебно-
медицинска експертиза, се установява, че на пострадалия са му били причинени следните
увреждания: мозъчно сътресение, многофрагментно счупване на носни кости без
разместване, подкожен хематом на скалпа над дясна париетална кост, подкожен хематом на
дясно око, охлузване на челото в дясно, които са в резултат на действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да са получени при блъскане на пешеходеца от л.а. на 15.12.2018 г.
По отношение на многофрагментното счупване на носните костици без разместване на
фрагментите, вещото лице е посочило, че същото е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което счупване зараства за около 20-25 дни. При консултация
с УНГ на 16.12.2018 г. е установено, че носните ходове са проходими и не е установено
затруднение на носовото дишане. По отношение охлузването по челото, хематома по
клепачите на дясното око и подкожния хематом на скалпа над дясна париетална кост,
вещото лице е посочило, че същите са причинили страдания, като тези увреждания
отшумяват за около две-три седмици без да оставят видими следи. В съдебно заседание
вещото лице – медик е изяснило, че в документите по делото няма описано нараняване на
кожата в областта на носа, както и не са установени рана или охлузване при тези
увреждания. Пояснява също така, че тъй като няма данни за разместване на костите,
досежно счупването на носните костици, не би трябвало да има затруднение в дишането на
пострадалия, а в случай, че е изкривена носната преграда, биха могли да се появят
усложнения, като хъркане, затруднено дишане и др., но в конкретния случай, носната
преграда не е изкривена. Сочи, че е възможно при пострадалия да има по-продължително
главоболие и световъртеж, което да е в следствие на мозъчното сътресение, като е възможно
в един период от време да се провокират последици от мозъчното сътресение, които да се
дължат на по-висока физическа активност, спортуване и др. такива, но не е задължително
тези последици да се проявят.
По делото е изслушана и приета съдебно–психологична експертиза, от заключението
на която се установява, че преживяното от ищеца ПТП на 15.12.2018 г. му е причинило
стрес и уплаха, като се отчитат данни за наличие на остра реакция на стрес, но с липсващо
актуално психично заболяване по време на освидетелствуването. Към момента на прегледа,
вещото лице е установило, че е наличен синдром, наподобяващ смесено тревожно –
депресивно разстройство, което може да се проявява от различни фактори на семейно и
социално – битови проблеми, но при ищеца не е налице продължително действаща
психотравма, която да обуславя психично разстройство или заболяване. Ищецът напълно е
възстановил съзнателната волева дейност, както и поведението си, продължил е с учебната
си заетост и адекватни социални ангажименти, но са налице данни за преживяна живото-
застрашаваща ситуация при ПТП на 15.12.2018 г. със загуба на съзнание и спомен за самия
инцидент, и поява на тревожно-депресивни изживявания, активно изводими от ситуацията.
Констатирало е персистиращи остатъчни негативни оплаквания и тревожно-депресивни
фиксации с предимно хипохондрична насоченост, като тревожното разстройство е в
резултат от травматичното и стресова ситуация, които е преживял ищеца. Психотравмата е
нанесла увреждания както на физическо, така и на психично ниво, като в началните периоди
след преживяното ПТП психотравмата е блокирала по психопатологичен вариант.
Стопирала е развитието и социалното функциониране при ищеца, но не е оставила тежки
„белези“ в психичните преживявания, възприемането, преживяването и оценяването на
житейските проблеми и стратегии за справяне. Към момента на извършения от вещото лице
5
преглед, същото е установило, че при ищеца се наблюдават емоционално позитивен фон на
настроението и адаптивни стратегии за справяне. Налице е повишение на тревожността
особено в ситуации, в които има външна провокация, която да напомни за преживяванията,
свързани с минал период, от където е направен извод, че данните потвърждават ефективно
справяне с психотравмата, след потърсена специализирана помощ от психиатър.
Извършеното от вещото лице психоизследване не е потвърдило засилено въздействие на
тази психотравма, които симптоми би трябвало да отшумят до 6 месеца от развитието на
психотравмата. Вещото лице е посочило, че по време и след травматичната ситуация страхът
е нормална реакция, която е предизвикала при ищеца промени в тялото, които от своя страна
предпазват психиката от развитието на по-сериозни заболявания, като почти всеки преживял
травма е с редица реакции на организма, но повечето хора се възстановяват от
първоначалните симптоми по естествен път. Могат да се наблюдават временни затруднения
при приспособяване и справяне с проблеми от различно естество, което отшумява от само
себе си.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Г. Б. Г.,
която е дала показания, че е видяла ищеца в болницата в деня след инцидента, който
визуално е имал следи от инцидента - окото му било червено с кръвоизливи, ухото наранено,
носът му бил подут, а в последствие се установило, че е счупен. Имал охлузвания по главата
и ръката и е бил изключително стресиран и нервен. Споделил със свидетелката, че много го
боли главата, окото и носът. Окото му било затворено, имал превръзки. След изписването
му болница имал назначено лечение, което наложило прием на лекарства, не трябвало да
гледа телевизия и да ползва телефон. Заявила е, че ищецът е суетен и се притеснявал за носа
си, а неговото счупване било установено 10 дни след като бил изписан от болницата, и
посещавал психиатър. Бил тревожен, нервен затворил се в себе си, не искал да излиза и
вижда приятели, и след инцидента се променил, карал се с родителите си, станал агресивен,
страхувал се от автомобилите. Преживеният инцидент се отразил и на успеха му в училище,
а известно време след него не минавал през мястото на ПТП, пресичал на друга пешеходна
пътека. Върнал се на училище в средата на месец януари, като постепенно започнал да си
връща социалните контакти, но носът му бил леко крив и не желаел да говори за инцидента.
Свидетелят И. И. С. е дал показания, че след инцидента ищецът е бил с подуто око,
нос, ожулвания, очите му били с кръвоизлив, а болничният му престой бил от около 4-5 дни.
След изписване от болницата ищецът пиел лекарства, посещавал специалист за справяне с
травмата и бил стресиран след случилото се. Станал нервен, избухлив, спаднал му е успехът
в училище. Със свидетеля споделил, че е отчаян, обезверен, нямал стимул. Според свидетеля
ищецът станал по-затворен, стоял си вкъщи повече, и не желае да говори за случилото се.
Свидетелката Т. Р. Г. е дала показания, че е видяла ищеца в дома му, след изписване от
болницата, че едното му около било подуто, имал рани от охлузване, червени очи, имал
главоболие продължително време. Пострадалият станал затворен, агресивен и сприхав към
най-близките си, обиждал, отговарял на висок тон, блъскал врати. Преди инцидента ищецът
имал първи места в състезания по английски, но към днешна дата бил затворен, не излизал,
а носът му останал малко крив, имал желание да следва и да има кола, но впоследствие се
отказал. Не желаел да говори за случилото се и след инцидента често го боляла главата,
много по-малко общувал със съученици и приятели.
При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете, че пострадалият е
бил на 17 години към датата на настъпване на ПТП. Настъпилите телесните увреждания са
многофрагментно счупване на носни кости без разместване, подкожен хематом на скалпа
над дясна париетална кост, подкожен хематом на дясно око, охлузване на челото в дясно. Не
се установява загуба на съзнание. Счупването на носа е било без разместване, което е
изключило затрудняване на дишането, хъркане и др. Не са установени усложнените
психически преживявания да са персистиращи и към настоящия момент, като е установена
6
позитивна нагласа у пострадалия, поради което възраженията в тази насока във въззивната
жалба са неоснователни. Доводите, че следва да се кредитират свидетелските показания
независимо, че противоречат на съдебно-медицинската експертиза, също са неоснователни,
тъй като заключението е изготвено на база на представената медицинска документация по
делото, а експертът го е изготвил съгласно своите специални знания, каквито свидетелите не
притежават. Проведеното лечение е включвало престой в болница от 3 дни и общ
възстановителен период от 20-25дни.
Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че следва да се определи
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 15 000лв.
Не се установява да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, за да се
приспадне същото от общо определения размер.
По отношение на спорния въпрос за дължимия размер на лихвата за забава следва да
се отчете, че съгласно чл.497 КЗ същата се дължи след сезирането на застрахователя. В
решение №128/4.02.2020г по т.д.№ 2466/2018г ВКС, ТК, I ТО се приема, че в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от момента на увреждането. Следва да се съобрази, че ищецът е
отправил застрахователна претенция до ответника на 30.04.2019г., по която е постановен
отказ на 25.07.2019г. Поради това законната лихва се дължи от датата на постановения отказ
от страна на застрахователното дружество, а не от датата на увреждането.
В Решение № 167/30.01.2020 по дело № 2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о. се приема, че
когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е определил дължим размер на
застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице,
включително в съдебното производство по чл. 432, ал. 1 от КЗ, в хода на което е посочена от
увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното обезщетение, не е налице
забава на кредитора по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ за периода от изпадане на длъжника в забава
по чл. 497, ал. 1 КЗ до посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за банковата
сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението. Когато длъжникът отказва
изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че причина за
неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за
длъжника да отпадат негативните последици на собствената му забава. В тази връзка
възражението за непосочване на банкова сметка от пострадалия е неоснователно. Отказът на
застрахователя за плащане поради недоказаност на вината на застрахования водач водят до
извод за изпадане в забава на длъжника-застрахователното дружество.
Поради изложеното въззивният съд приема, че решението на първоинстанционния
съд следва да се потвърди в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.432, ал.1
КЗ за сумата от 15 000лв. и е отхвърлена същата за разликата от 15 000лв. до 30 000лв.,
ведно с дължимата законна лихва от 25.07.2019г.
По отношение на частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК следва да се
посочи, че не се дължи адвокатско възнаграждение върху размера на цялата искова
претенция, като е ирелевантно, че процесуалното представителство е по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Същото следва общите принципи за определяне размер на адвокатското възнаграждение при
съпоставяне на уважената спрямо отхвърлената част на исковата претенция. Като е
определил същото в размер на 714лв. съдът правилно е съобразил, че исковата претенция е
уважена за сумата от 15 000лв. спрямо общия размер на претендираната сума от 30 000лв. и
за дължимото по Наредба №1 адвокатско възнаграждение е приложил съответния
коефициент за определяне на възнаграждението.
Като е достигнал до различни изводи относно началния момент на лихвата за забава
7
съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта му, с която
е прието, че се дължи лихва за забава за периода от 15.12.2018г. до 25.07.2019г и се
постанови, че същата се дължи, считано от 25.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. В останалата му обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски на страните.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260025/28.06.2021г, постановено по гр.д.№ 90/2019г по описа
на Пернишки окръжен съд, В ЧАСТТА му, с която е уважена исковата претенция за лихва за
забава върху обезщетението от 15 000лв. за периода 15.12.2018г. до 25.07.2019г, като
постановява:
Законната лихва за забава се дължи от 25.07.2019г до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025/28.06.2021г, постановено по гр.д.№ 90/2019г по
описа на Пернишки окръжен съд, В ЧАСТТА му, с която е осъдено ЗАД „Бул инс” АД-
гр.София да заплати на Н. Б. Г. с ЕГН ********** сумата от 15 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки страдания от телесни увреждания в
резултат на ПТП, настъпило на 15.12.2018 г., виновно причинено от водача на л.а.
„Хюндай”, модел „Теракан”, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност”
при ЗАД „Бул Инс” АД, по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02811800253985, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата по увреждането – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, В ЧАСТТА му с която е отхвърлен иска за
разликата от 15000.00 лева до претендираните 30 000.00 лева, част от 100 000.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Н. Б. Г. срещу определение №
260170/2.09.2021г, постановено по т.д. № 90/2019г по описа на ОС-Перник, с което е
оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 715лв.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба
пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8