Решение по дело №8449/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2017 г. (в сила от 24 март 2017 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20164430108449
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Плевен, 27.02.2017г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

При секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8449 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.49, ал.1 СК, вр.чл.53 СК, вр.чл.56, ал.1 СК.

         Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.В.О., ЕГН**********, *** против Т.А.О., ЕГН**********,***, в която твърди, че с ответника сключили валиден граждански брак на 26. 05. 1990 г. година в ***, за което бил съставен Акт за граждански брак №9 /26. 05. 1990г. Твърди, че от брака си имат 2 пълнолетни деца-син на 26 години и дъщеря на 20 години. Твърди, че в началото брака им вървял добре. Родили се децата. Закупили си недвижим имот в ***, ***. Твърди, че в последствие, когато децата отраснали започнали да възникват сериозни проблеми в семейството им. Твърди, че през 2013 година ответника заявил на ищцата, че има създадена извънбрачна връзка. Твърди, че отчуждението между тях след този период станало осезаемо. Просто съжителствали в един имот. Твърди, че през месец декември 2015 година ответника заявил на ищцата, че иска да живее с другата жена. Изнесъл се да живее на втория етаж от къщата им, където установила, че идва тази жена. Твърди, че много пъти искала да проведат нормален разговор с оглед евентуалното преодоляване на този проблем, но опитите й се оказали напразни. Твърди, че всичкото това отношение и нежелание от страна на ответника да заживеят като нормално семейство я принудило през м. Август 2016г да напусне семейното жилище и да замине да живея в дома на родителите си, където живее заедно със сина им. Твърди, че от този момент и до сега не живеят заедно с ответника. Не са правили и опити да се съберат и отново да заживеят като семейство, а и няма такова желание между тях.  Моли, да бъде прекратен брака на страните с развод, на ищцата да бъде предоставено ползването на семейното жилище,  находящо  се  в  ***,  обл.Плевенска, ***, тъй  като  има  реална  жилищна  нужда.  В момента живее в дома на нейните родители, поради причината, че всемейното жилище ответника живее с друга жена. След прекратяването на брака желае да възстановя предбрачното си фамилно име - ***.

В срока по чл.13 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ответника се явява лично и моли бракът да не бъде прекратен, да бъде дадена възможност на съпрузите да оправят отношенията си.

В съдебно заседание ищцата категорично заявява, че няма желание да бъде запазен брака й с ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото удостоверение по акт за граждански брак  № 9/26.05.1990г. на  Община-Пелово, страните по делото са сключили граждански брак на 26.05.1990г.

Съдът кредитира показанията свидетеля *** *** въпреки, че тя е заинтересована от изхода на спора като майка на ищцата. Показанията й са преки и логични. От тях се установява, че съпрузите са в развалени отношения. Ответника по молбата е формирал връзка с друга жена на име *** от 4 години, което е станало обществено известно в ***. Ищцата  от м.август 2016г. се изнесла от семейното жилище и живее в къщата на майка си- св.***.  Ответника  е обиждал ищцата през време на съвместния им живот и са имали противоречия. Семейното жилище на страните е придобито от тях по време на брака им. Ищцата няма друг собствен жилищен имот.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

         Съдът намира, че бракът между страните е разстроен. Между тях липсват присъщите на брачната връзка взаимност и уважение. Установи се по делото, че страните са във фактическа раздяла от 6 месеца. Действително фактическата раздяла не е абсолютно доказателство за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но може да се разглежда като причина и проява на същото. Раздялата между страните следва да се разглежда като проява на дълбокото брачно разстройство и се е отразила съществено върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта, като всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. /т.3 от ППВС 10/ 1971г./. Продължаващата и понастоящем раздяла, освен проява е и причина за задълбочаване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите, същата прекъснала всякаква връзка между тях и също е основание да се допусне развод. Същата е причина, но и е обективен факт отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Безспорно се доказа в хода на делото и факта, че ищцата няма желание да продължи брака си, въпреки че ответника заявява искането за запазването на брака настоятелно и категорично.  Установи се по делото, че ответника е формирал връзка с друго жена, което е състояние е с продължителност от 4 години. По време на брака им, между страните е имало често конфликтни ситуации, а ответника е произнасял обиди по отношение на ищцата по делото. Съдът намира, че това е довело до дълбокото брачно разстройство и се е отразила съществено върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта. Съдът намира, че настъпилото разстройство на брака е непоправимо, противоречията между страните са неразрешими, не могат да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. Поради горното съдът намира, че констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на брака сочи, че същият следва да бъде прекратен.

Спорен между страните по делото е единствено въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище в ***, ***. Искане за произнасяне по този въпрос до приключване на съдебното дирене е направено само от ищцата по делото.  Не е спорно между страните,         че семейното жилище е съпружеска имуществена общност и се установи от показанията на разпитания по делото свидетел. От брака няма родени, ненавършили пълнолетие деца. От показанията на св.*** се установи, че ищцата няма друг собствен жилищен имот, а след напускането на семейното жилище се е пренесла да живее в домът на родителите си. Тези факти не са оспорени от ответника по делото. Той  не е направил искане за ползване на семейното жилище до приключване на съдебното дирене и не е ангажирал доказателства за жилищната си нужда и дори не е изложил твърдения дали притежава друг жилищен имот. Едва в хода на устните състезания се е противопоставил  жилището да бъде предоставено за ползване на ищцата, тъй като той живее там с майка си и с някой от децата. При така установеното следва да бъде прието, че ищцата има по-голяма жилищна нужда от ответника по делото, тъй като той не е направил своевременно искане за ползване на жилището и не е ангажирал доказателства за жилищната си нужда, поради което ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на И.В.О..

По отношение на претенцията по чл.53 от СК, по която съдът също дължи задължително произнасяне, настоящата съдебна инстанция намира следното: Видно от посочената разпоредба такава промяна на фамилното име, съдът може да постанови само по искане на съпруга, който е приел фамилното име на другия съпруг или го е добавил към своето при сключването на брака. Ищцата е направила искане да възстанови предбрачното си фамилно име ***, което искане следва да бъде уважено.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.329, ал.1, хипотеза втора на ГПК, разноските, направени от страните остават в тежест на всяка една от тях.

Съдът определя окончателна държавна такса за развод в размер на 25 лева, която следва да бъде заплатена от ответника по делото, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Воден от горното, съдът

 

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

        

         ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 49 ал.1 СК, брака между И.В.О., ЕГН********** и Т.А.О., ЕГН**********, сключен на 26.05.1990г. с акт № 9/26.05.1990 на Община- Пеловое, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПРЕДОСТАВЯ,  на осн.чл.56, ал.1 СК, ползването на семейното жилище в ***, ***, на ищеца по делото И.В.О., ЕГН**********.

СЛЕД прекратяване на брака жената ще носи предбрачното си фамилно име – ***.

         ОСЪЖДА Т.А.О., ЕГН**********,*** допълнителна ДТ в размер на 25 лв., както и 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: