Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 265
Гр. Русе, 15.11.2019 г.
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 15 октомври 2019 г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретаря Иванка Венкова, като разгледа търговско дело № 281 по
описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
„Ю. Б.“ АД ЕИК
*********, представлявана от Д. Ш.изпълнителен директор и П.Д. изпълнителен
директор чрез адвокат Г.С. предявява срещу Н.В.И. ЕГН ********** *** осъдителен
иск за плащане на сумата 31935,09 швейцарски франка, от които 31930 швейцарски
франка дължима главница по договор за кредит, 5 швейцарски франка дължима
лихва, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване иска до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че Н.В.И. е
ползвал банков кредит по сключен с „Ю. Б.“ АД договор за потребителски кредит №
HL3465/18.03.2008г., съгласно който
банката предоставила кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 33120 лв. по курс купува за швейцарски
франк към лева на банката. Поради забава в плащанията на четири вноски за
договорни лихви в периода 10.01.2014г. – 10.04.2014г. и тридесет осем вноски за
договорни лихви и главница, дължими в периода от 10.05.2014г. до 10.06.2017г.
на основание чл. 19, ал.1 на 19.06.2017г. вземанията на банката са обявени за
предсрочно изискуеми. С нотариална покана длъжникът е уведомен и му е даден
седемдневен срок за погасяване на задълженията. Длъжникът не е изплатил
задълженията си.
Ответникът
Н. В. И. ЕГН ********** чрез особен представител адвокат Е.Г. подава отговор,
че иск е допустим, но неоснователен. От исковата молба не става ясно как е
формирана исковата сума. В счетоводната справка е посочен усвоен кредит 27075
швейцарски франка, а в исковата молба дължимата сума е 31930,09 швейцарски
франка. Кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП-клаузите за
преизчисляване стойността на кредита според курса на швейцарската валута и за
едностранно увеличение на лихвата. Тези клаузи са нищожни съгласно чл. 146, ал.
1 от ЗЗП. Такива клаузи са чл. 3, ал. 5; чл. 6, ал. 1 и 2; чл. 13. Ответникът
твърди, че е изтекла петгодишната давност от последната погасителна вноска
респективно тригодишната погасителна давност за лихвите. От счетоводната
справка се вижда, че след 15.03.2013г. няма плащане на вноска. Нотариалната
покана – уведомление за предсрочна изискуемост не е връчена на адреса на
обезпечения имот в гр. Р., а ответникът не е търсен по постоянния му адрес в с.
Г..
Съдът прецени събраните
доказателства по делото и доводите на страните и прие следното:
Правната квалификация на предявения
иск е чл. 430 от ТЗ, а на възражението на ответника за нищожност на клаузи в
договора – чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
На 18.03.2008г. между „Ю. И Е. Д.
Б.“ АД ЕИК ********* (банката) и Н.В.И. ЕГН **********
(кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит HL34365. Банката предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 33120 лв. по търговски курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на Юробанк в деня на усвояване на кредита, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията на договора. Съгласно алинея 2 на чл. 1 на
27.03.2008г. страните подписали Приложение № 1, в което бил посочен приложимия
курс „купува“ за швейцарски франк към лева 1,2233 и размер на кредитен лимит
27075 швейцарски франка. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя
в швейцарски франкове и се превалутира служебно по
търговски курс „купува“ на банката в деня на усвояване. Годишната лихва е
базовият лихвен процент на Ю.за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс
договорна надбавка 6,15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Ю. И Е. Д.Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове
е в размер на 4,5%, а годишният лихвен процент е определен на 10,65% (съгласно чл.3
ал. 1 – БЛП в размер на 4,50% + надбавка 6,15%). При просрочие и предсрочна
изискуемост е предвидена наказателна надбавка 10 пункта. Крайният срок за
погасяване на кредита включително дължимите лихви е 300 месеца чрез месечни
вноски на 27-мо число, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план
Приложение № 2 към договора. Кредитът се погасява във валутата, в която е
разрешен – швейцарски франкове, а в случай на липса на такива по сметката на
кредитополучателя – в лева или евро след служебно изкупуване по курс „продава“ на
Ю.за швейцарски франкове. Банката си запазва правото по време на действие на
договора да променя тарифата за лихвите, таксите и комисионните, както и
приложимите лихви по кредита. При непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. При неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска. Изискуемостта настъпва в този случай без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. В чл. 23 от договора е записана декларация на
кредитополучателя, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към български лев /
евро , както и превалутирането може да има за последица повишаване на размера
на дължимите погасителни вноски изразени в лева, като напълно приема да носи
риска от такива промени и повишаване, както и е съгласен да поеме всички вреди
от промяната на валутните курсове и новите лихви. Кредитополучателят декларира,
че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите относно повишаване на лихвата и курсовите разлики.
С
договор за цесия „Ю. И Е. Д. Б.“ АД прехвърля на „Б. Р.С.“ АД вземанията си срещу
ответника Н.В.И. по договора за кредит. След прехвърлянето на вземането, са сключени
четири Допълнителни споразумения от дати 30.03.2009г., 30.07.2010г., 22.11.2011г.
и 15.03.2013г. С договор за цесия от
23.12.2016 г. „Б. Р.С.“ АД прехвърля обратно на „Ю. Б.“ АД вземанията си срещу Н.В.И.,
ведно с допълнителните споразумения към договора.
Съществените уговорки в
допълнителните споразумения са следните:
1.На 30.03.2009г. между „Б. Р. С.“
АД и Н.В.И. е сключено Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит НL
34365/18.03.2008г., по силата на което страните се съгласяват да предоговорят съществуващите
задължения на кредитополучателя към банката, приемайки, че към датата на подписване
на споразумението те са в размер на 27763,15
швейцарски франка в т.ч.: 48,35 CHF – Просрочена главница; 678,70 CHF – Просрочена
лихва; 26874,44 CHF – Редовна главница; 27,21 CHF – Редовна лихва; 134,45 CHF –
Просрочени такси. С подписването на допълнителното споразумение кредитополучателят
се съгласява сумата от 725,00 CHF, представляваща разлика между погасена 2,05
CHF и общия сбор от 48,35 CHF просрочена главница и 678,70 CHF просрочена лихва,
да бъде преоформена, чрез натрупване към редовната главница.
Съгласно т. IV от допълнителното споразумение е договорено, кредитополучателят да
ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, считано
от датата на влизане в сила на допълнителното споразумение. През периода на облекченото
погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни погасителни
вноски в размер на 144,00 CHF, видно от подписания погасителен план.
2.
На 30.07.2010г. между „Б. Р. С.“ АД и Н.В.И. е сключено Допълнително споразумение
към Договор за потребителски кредит НL
34365/18.03.2008г., по силата на което страните се съгласяват да предоговорят съществуващите
задължения на кредитополучателя към банката, приемайки, че към датата на подписване
на споразумението те са в размер на 29874,57
швейцарски франка в т.ч.: 59,91 CHF – Просрочена главница; 638,40 CHF – Просрочена
лихва; 20,90 CHF – Просрочени такси;
29155,36 CHF – Редовна главница. Съгласно чл.2, ал.2 страните съгласяват, че кредитополучателят
дължи и редовна лихва в размер на 1624,32 CHF, която ще бъде начислена за периода
от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение /предходен
падеж/, до датата следващ датата на допълнителното споразумение /следващ падеж/.
Съгласно чл.3, страните се съгласяват, че плащания в размер на 719,33 CHF се преоформят служебно от кредитора, чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните
се съгласяват, кредитополучателят да ползва дванадесет месечен период на облекчено
погасяване на общия дълг, считано от следващия падеж. През периода на облекчено
погасяване върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 3,82 %,
като през периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява дълга на
равни месечни погасителни вноски в размер на 95,00 CHF на месец съгласно погасителен
план.
3.
На 22.11.2011г. между „Б. Р. С.“ АД и Н.В.И. е сключено Допълнително споразумение
към Договор за потребителски кредит НL
34365/18.03.2008г., по силата на което страните се съгласяват да предоговорят съществуващите
задължения на кредитополучателя към банката, приемайки, че към датата на подписване
на споразумението те са в размер на 30186,40
швейцарски франка в т.ч.: 20,04 CHF – Просрочена главница; 118,34 CHF – Просрочена
лихва; 5,24 CHF – Просрочени такси; 30042,78 CHF – Редовна главница. Съгласно чл.2,
ал.2 страните съгласяват, че кредитополучателят дължи и редовна лихва в размер на
207,95 CHF, която ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата
на допълнителното споразумение /предходен падеж/, до датата следващ датата на допълнителното
споразумение /следващ падеж/. Страните се съгласяват кредитополучателят да ползва
шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, като върху дълга се начислява
фиксирана лихва в размер на 5,75% , а през периода на облекчено погасяване дълга
се погасяван на равни месечни погасителни вноски в размер на 145,00 CHF считано
от следващия падеж. След изтичане на периода за облекчено погасяване, върху дълга
се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва,
и върху така формирания общ размер на дълга се начислява годишна лихва в размер,
равен на сбора на действащия БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута
плюс договорна лихвена надбавка в размер 6,93 пункта.
4. На 15.03.2013г. между „Б. Р. С.“
АД и Н.В.И. е сключено Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит НL
34365/18.03.2008г., по силата на което страните се съгласяват да предоговорят съществуващите
задължения на кредитополучателя към банката, приемайки, че към датата на подписване
на споразумението те са в размер на 31705,15
швейцарски франка в т.ч.: 91,69 CHF – Просрочена главница; 1402,55 CHF –
Просрочена лихва; 35,09 CHF – Просрочени такси; 30175,82 CHF – Редовна главница.
Съгласно чл.2, ал.2 страните се съгласяват, че кредитополучателят дължи и редовна
лихва в размер на 338,72 CHF, която ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ Датата на допълнителното споразумение /предходен падеж/, до датата следващ
датата на допълнителното споразумение /следващ падеж/. Съгласно чл.3, страните се
съгласяват, че плащания в размер на 1529,33 CHF /91,69 CHF – просрочена главница
+ 1402,55 CHF просрочена лихва + 35,09 CHF
- просрочени такси/, се преоформят служебно от
кредитора, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата
по първоначално предоставения кредит. Страните се съгласяват, кредитополучателят
да ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, считано
от следващия падеж. Страните се съгласяват, кредитополучателят да ползва дванадесет
месечен период на облекчено погасяване на общия дълг на равни погасителни вноски
в размер на 190,00 CHF, считано от следващия падеж. Пред периода на облекчено погасяване
, върху дълга се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към
същата дата Базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в съответната валута,
плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,41% пункта, като през периода на облекченото
погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни вноски в размер на
190 CHF на месец. След изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия размер
на дълга след натрупването на лихвата, се начислява 224,94 CHF годишна лихва в размер
равен на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент на банката за
жилищни кредити в съответната валута, плюс договорната лихвена надбавка в размер
а 6,93 пункта.
Допълнителните споразумения общо казано въвеждат облекчени режими
на погасяване на дълга, като с всяко едно от цитираните споразумения е преоформяна главницата.
Съдебно-икономическата експертиза
по делото дава заключение, че по кредита е регистрирано увеличение на усвоените
средства с капитализация на лихвата съгласно подписаните допълнителни споразумения
към договора, които са както следва: на 30.03.2009 г. – 725,00 швейцарски франка;
на 27.04.2010 г. – 1624,32 швейцарски франка; на 30.07.2010г. – 719,33 швейцарски
франка; на 29.08.2011 г. – 207,95 швейцарски франка; на 11.06.2012 г. – 338,72 швейцарски
франка; на 19.03.2013 г. – 1529,33 швейцарски франка; на 10.04.2014г. – 224,94 швейцарски франка. Общият
размер на увеличението е 5369,59 швейцарски франка, който като се прибави към главницата се равнява на 32444,59 (27075,00 + 5369,59).
Постъпили са средства за погасяване
на задълженията по кредита в размер на 18608,35 швейцарски франка, с които са погасени
следните задължения: 1. Погасена главница – 514.50 CHF; 2. Погасена договорна лихва
– 16203.20 CHF; 3.Погасени такси – 1691,74 CHF; 4. Погасени застраховки- 198,91 CHF.
Неплатената главница по договора за
кредит и допълнителните споразумения към него е в размер на 31930,09 CHF, в т. ч. редовна главница – 30403,84 CHF и просрочена главница – 1526,25 CHF, формирана
по следния начин: усвоена главница на обща стойност 32444,59 CHF, в т ч.
27075,00 CHF усвоена на 27.03.2008г. и 5369,59 CHF капитализирана главница съгласно
допълнителните споразумения минус погасена главница – 514,50 CHF (Неплатената главница - 31930,09 CHF = 32444,59 CHF - 514,50 CHF).
Неплатената главница е прехвърлена в спорни
съдебни вземания за главници.
Неплатената договорна лихва по договора за кредит и допълнителните споразумения
е в размер на 16252,85 CHF (Начислена договорна лихва в размер на 32456,05 CHF - погасена лихва – 16203,20 CHF = неплатена главница - 16252,85 CHF.
Експертизата дава заключение и за
неплатени такси 751,04 CHF
и
неплатени застраховки 127,89 CHF.
Последната постъпила парична
вноска е на 17.04.2014г. в размер на 39,84 CHF, с която е платена договорна
лихва 26,15 CHF и такси 13,69 CHF. Първата просрочена вноска за главница 29,30 CHF
е от дата 10.05.2014г. Първата просрочена вноска за договорна (възнаградителна)
лихва 179,07 е от дата 10.01.2014г.
Така нареченото в допълнителните
споразумения „натрупване към редовната главница“ на неплатената лихва или
капитализиране на лихвата е анатоцизъм по смисъла на чл.
10, ал. 3 33Д, тъй като представлява прибавяне към размера на редовната главница
на просрочени задължения за лихви, върху които отново се начислява възнаградителна
лихва. Анатоцизмът е допустим само при уговорка между търговци на основание
чл. 294, ал. 1 ТЗ, а в случая кредитополучателят не е търговец. Уговорките в сключените
допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване
на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, във вр.
с чл. 10, ал. 3 33Д, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото
Наредба № 9/3.04.2008 г. (отм.); или друга наредба на БНБ не предвижда възможност
за олихвяване на изтекли лихви – в този смисъл Решение № 66 от 29.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК.
Разрешеният
кредит по процесния договор се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя
в швейцарски франкове (чл. 2, ал. 1) и се превалутира
служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването
му като се превежда по открита сметка на кредитополучателя в лева.
Първият
извод от тези уговорки в договора е, че банката не е предоставила реално на кредитополучателя
сума в швейцарски франкове, а сума в лева, тоест реално в заем е предадена сума
в лева.
Банката
отпуска кредит в размер 33120 лева, представляващ равностойността на 27075
швейцарски франка по курс „ купува“ в деня на усвояване. Кредитополучателят е
длъжен да изплаща погасителните вноски в швейцарски франкове, а ако няма такива
– в лева равностойност на вноската в швейцарски франкове по курс „продава“. С други
думи банката като страна по договора определя валутните курсове по своя
търговска целесъобразност. Среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен (по израза в т.2 от решението на СЕС по дело
С-186/16) не би могъл да прецени какъв риск поема при сключването на договор за
кредит в швейцарски франкове.
В чл. 23 от договора
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс „купува“ и / или „продава“ на швейцарски
франк към български лев, както и превалутирането по чл. 21 може да има за
последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, включително
и пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит.
Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21-23 от този
договор и че е съгласен с настъпването им.
В Решение № 295 от 22.02.2019 г. по
т. д. № 3539/2015 г. на Върховния касационен съд по дело със страна „Ю.“ същата
по съдържание клауза е определена като неравноправна, тъй като е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която
са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни
и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение
на принципа за добросъвестност тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора. С оглед неравноправния си
характер, спорната клауза е призната за нищожна
на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Русенският окръжен съд възприема напълно този правен извод поради идентичността
на кредитния договор, обсъден в решението на ВКС, и договора, предмет на настоящото
дело. Няма данни банката да е предоставила на потребителя към момента на сключване
на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима
информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузите
за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически
трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите
си. Декларацията на кредитополучателя, че е информиран и съгласен с възможна промяна
на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че това
ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева в посока повишаването му, не
представлява достатъчна информираност на потребителя. Банката е наясно, че кредитополучателят
се нуждае от потребителски кредит за нужди в България, а не в Швейцария, и че кредитополучателят
няма доходи в швейцарски франкове. Кредитополучателят е бил привлечен от по-ниския
лихвен процент на кредити в швейцарски франкове, но на него като по-слабата страна
в правоотношението (икономически и като информираност) не е предоставена информация
какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага,
тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може
да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния
риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти.
Потребителят на банковата услуга трябва да бъде добре информиран от банката, за
да избере дали да получи кредит при по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва,но
да не поема валутен риск. Няма доказателства по делото банката да е разяснила на
кредитополучателите тези алтернативи. Логично е кредитополучателят да откаже да
сключат процесния договор, ако е могъл да осъзнае големия валутен риск и възможността
лихвения процент и изобщо оскъпяването на кредита да надмине по тежест кредитите в лева.
Окръжният
съд приема, че неравноправни, а оттам и нищожни на основание чл. 146 от Закона за
защита на потребителите са клаузите на чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал.2 и ал. 3, чл.
13, прехвърлящи валутния риск изцяло в тежест на потребителите, като неясни, неразбираеми
и неиндивидуално уговорени.
Съгласно
чл. 146, ал. 5 от Закона за защита на потребителите наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може
да се прилага и без тези клаузи. В случая договорът за кредит може да се приеме
за действителен като нищожните клаузи се конвертират в клаузи, уреждащи кредит,
отпуснат в лева и приложимите лихви за кредити в лева на „Ю.“. Страните са сключили
договор за банков кредит като курсът на швейцарския франк играе ролята на измерител,
на „виртуална валута“ по израза на цитираното решение на ВКС. Банката не е предала
на кредитополучателя в заем швейцарски франкове и не може да иска връщане на кредита
в швейцарски франкове при положение, че тези уговорки явно показват неравнопоставеността
на страните и съдът ги обявява за нищожни. При конверсията на недействителни клаузи,
която според проф. Л. В. настъпва по право, правните последици са различни от непосредствено
целените по договора и все пак в съответствие с общата воля на страните. Банката
е отпуснала кредит реално 33120 лева. Експертизата е установила 18608,35
швейцарски франкове погашения, но от тях 5369,59 швейцарски франкове са
погашения в резултат на капитализиране на лихвата, което съдът счита за нищожно.
Следователно реалното погашение е 13238,78 швейцарски франкове с левова
равностойност 16194,98 лв. по курс 1,2233, уговорен в приложение № 1, където
единствено сред представените по делото доказателства се вижда какъв е курсът
„купува“ на швейцарски франк към лева. Следователно дължимата сума за връщане
на кредита е 16925,02 лева.
Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд в Тълкувателно
решение № 4/2014 приема, че съдът не може да присъди левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута. След отмяната на разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗЗД
/ДВ, бр. 83/1999 г./ в българското право няма забрана за уговаряне, претендиране
и присъждане на парични суми в чужда валута. При допустимо уговаряне на парично
задължение в чуждестранна валута няма законово основание за присъждане на нейната
левова равностойност. Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат
и съответно присъждат от съда в съответната валута. Договорът не може да бъде изменен
от друго лице или орган на власт, в т.ч. и от съда освен при наличие на основания
за това, предвидени в закона /напр.чл.307 ТЗ/ - пак в тълкувателното решение.
Окръжният
съд приема, че предявеният осъдителен
иск е неоснователен.
Ннищожните клаузи
следва да се конвертират в клаузи на договор за кредит в лева, което обаче може
да стане чрез иск по чл. 307 от Търговския закон (концепцията за конверсия по право
не е безспорна). Ответникът не е върнал значителна част от стойността на кредита
след обявяването му за предсрочно изискуем, но определянето на тази част в лева
по настоящото дело би представлявало недопустимо служебно изменение на иска в противоречие
с диспозитивното начало. По-старото Тълкувателно
решение № 2 от 1.12.1997 г. на ВКС по д. 2/1997 г., ОСГК, и по-конкретно т.2 „При
предявен иск за заплащане на чуждестранна валута, в случаите когато не е допустимо
да бъде присъждана валута, съдът присъжда сумата в български левове съобразно курса
на чуждестранната валута към определен момент и без да има искане от ищеца, защото
не се касае до изменение на иска“ е загубило значение след отмяната на чл. 10, ал.
1 от ЗЗД и постановката на Тълкувателно решение № 4/2014.
Мотивиран
така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю. Б.“ АД
ЕИК *********, представлявана от Д. Ш.изпълнителен директор и П.Д. изпълнителен
директор чрез адвокат Г.С., срещу Н.В.И. ЕГН ********** *** осъдителен иск за плащане
на сумата 31935,09 швейцарски франка, от които 31930 швейцарски франка дължима главница
по договор за кредит, 5 швейцарски франка дължима лихва, както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване иска до окончателното изплащане.
Решението
може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на всяка страна.
Съдия: