№ 568
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503236 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 269/27.07.2021г., постановено по гр. д. № 348/2020г. по описа на ПОС,
ГО, е уважил частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ, като е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Б. З. Т. сумата от 18
000 лв. (осемнадесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу нея досъдебно производство №
41/2011г. по описа на ОДМВР Перник, НОХД № 220/2012г. по описа на ОС-Перник, по
което е била призната за виновна и осъдена с присъда № 31 от 11.12.2014 г. и ВНОХД №
231/2015г. по описа на САС, НО, 6 състав, по което е била призната за невиновна и
оправдана с Присъда № 8, влязла в сила на 08.07.2015г., както и сумата от 1500 лв., съставляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, представляващи платени адвокатски
хонорари по горните наказателни дела, ведно със законните лихви върху главниците,
считано от 09.07.2017г. до окончателното им изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 367.20 лв. (триста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки), направени
разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му
1
част - за разликата над 18 000 лв. до 50 000 лв., както и този за имуществени вреди за
горницата над 1500 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв., като неоснователни в
тази им част.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Б. З. Т. оспорва решението в неговата
отхвърлителна част единствено по отношение на
неимуществените вреди т.е. за разликата над 18 000 лв. до 50
000 лв., като твърди, че съдът не е преценил правилно тежестта на
повдигнатото обвинение на ищеца и факта, че е била обвинена в тежко умишлено
престъпление по смисъла на НК, в качеството й на длъжностно лице „Главен експерт“ в
Дирекция „ Инженерна инфраструктура и екология“ при Община Перник. При определяне
на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът следва на първо
място да отчете обстоятелството, че ищцата е била обвинена в извършване на тежко
умишлено престъпление по смисъла на НК, което само по себе си е засегнало доброто й
име, че това засягане е било значително, тъй като случаят е получил широк отзвук и
гласност, че това е затруднило контактите й с околните и колегите и се отразило негативно
на членовете на семейството, силно се е влошило здравословното й състояние - физическо и
психическо, най - вече след получаване на осъдителната присъда от ПОС на първа
инстанция, която като наказание, освен лишаването от свобода, е включвала и конфискация
на 1/3 от имуществото на ищцата. Посочва още, че самата тя не е допринесла с нищо за
настъпилото увреждане, същата е с чисто съдебно минало, срещу нея няма образувани и
неприключили досъдебни производства, няма и криминалистична регистрация преди
процесното обвинение. Ползвала се е с изключително добро име в обществото и сред
колегите си, като действията на ответника са допринесли за сриването на всичко това.
Тежестта на наложените от първостепенния съд наказания са променили повратно живота й
и въпреки последвалата оправдателна присъда тези негативни последствия никога няма да
бъдат заличени. Тези факти, установени по безспорен начин от разпитаните по делото
свидетели - съпруг и колеги, въобще не са коментирани от съда, нито пък развити в
достатъчна степен да обосноват защо е присъден значително по нисък размер на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поискания с ИМ. Също така в
мотивите към обжалваното решение не е отчетено в достатъчна степен и изключителното
влошаване на здравословното й състояние след действията на ответника. По делото не е
установена никаква друга причина, която да е в пряка причинна връзка с рязката промяна в
негативен аспект на цялостното й здравословно състояние, освен действията на ответника,
видно от приетите като писмени доказателства по делото медицински документи е, че
всички те датират около и след датата на привличането й като обвиняем от ответника, при
проведените процесуално - следствени действия с нея, както и при и след постановяване на
осъдителната присъда. Преживеният стрес, довел до множеството негативни промени в
2
нейния организъм и цялостното й здравословно състояние се дължи единствено на
действията на ответника, поради което същият следва да понесе цялата отговорност за това
като бъде осъден да заплати предявения иск за неимуществени вреди в пълен размер от 50
000 лв. ведно със законните последици. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България,
оспорва решението в неговата осъдителна част единствено по
отношение на неимуществените вреди и моли съда да отхвърли изцяло
претенцията на ищцата респ. да намали размера на присъденото
обезщетение. Изтъква факта, че ИМ е подадена в съда след изтичането на
предвидения в закона давностен срок, поради което и исковата претенция се явява изцяло
погасена по давност. На второ място посочва, че в хода на съдебното производство не е
доказано пълно и главно, че претендираните неимуществени вреди от ищцата са пряка и
непосредствена последица именно от действията на държавните органи - в случая на
Прокуратура на Република България. Не са представени никакви убедителни доказателства,
нито писмени, нито гласни такива, както за влошено здравословно състояние, получени
психическо напрежение, неспокойство, нарушено емоционално състояние, притеснение и
неудобство, така и за накърнено достойнство и отрицателно отношение, злепоставяне и
ограничени социални контакти, именно в резултат на повдигнатата обвинение. По делото са
разпитани в качеството на свидетели лица, с които ищцата е в близки приятелски
отношения. В своите показания тези свидетели не са изложили каквито да е било данни,
подкрепящи твърденията й за психическо напрежение, душевен дисокомфорт и наличие на
неудобство и притеснения в следствие променено отношение към личността й именно във
връзка и в резултат с повдигнатото й обвинение. В контекста на преценка достоверността и
обективността на свидетелските показания по делото следва да се има предвид и
обстоятелството, че това са лица, с които ищцата е в близки отношения и същите следва да
се преценяват от съда съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Затова показанията не следва
да бъдат кредитирани изцяло. Заключенията на вещите лица по изготвените по делото
експертизи не дават категоричен извод, че са възникнали заболявания, получени от ищцата,
които да са в пряка връзка с повдигнатото й обвинение. Всички вещи лица са категорични,
че не може да се каже, че ако тя не е била привличана като обвиняем, здравословното й
състояние към момента е щяло да бъде различно. т.е. не е доказана именно визираната в
закона пряка причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата, свързани с
привличането на едно лице в качеството на обвиняем и развитието на тези заболявания,
които се твърди, че са в следствие на стреса именно от тези събития. Твърдят, че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно завишено, с оглед трайната съдебна практика по чл.52 ЗЗД. Обезщетението не
съответства на социално-икономическите условия на стандарт и живот в страната, нито на
степента и характера на твърдените вреди, периода на увреждане, вида на обвинението и
упражнената процесуална принуда - продължителността на воденото спрямо ищцата
3
наказателно производство е в рамките на разумния срок за приключването му, предвид
фактическата и правна сложност на делото, като продължителността на досъдебното
производство от момента на привличането в качеството на обвиняема до внасяне на
обвинителния акт в съда е само 5 месеца, мярката за неотклонение е била възможно най-
леката такава, а именно ..подписка“, която по никакъв начин не е ограничила възможността
за свободно придвижване на ищцата, нито се е отразила върху ежедневието й, също така не
е била отстранена от работа - през цялото време докато е траело досъдебното производство
тя е упражнявала същата професия на същата длъжност, която е заемала и преди да бъде
привлечена като обвиняема. Моли за отхвърляне на иска за неимуществени вреди респ.
намаляване на размера на присъденото обезщетение от 18 000 лв.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищцата Б. З. Т., моли да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да й заплати сумата от 50
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в следствие на обвиненията срещу нея по ДП № 41 по описа на ОДМВР -
Перник за 2011 г. и НОХД № 220 по описа на ОС-Перник за 2012 г., за които е оправдана с
влязла в сила Присъда № 8, постановена по ВНОХД № 231 по описа на САС за 2015г., както
и сумата 3000 лв. имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение по същите
дела, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 08.07.2015 г. до окончателното й изплащане и направените
разноски по делото.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на 05.12.2007год. в
с.Боснек, общ.Перник паднал проливен дъжд, при което река Струма и нейния приток - река
Криволица на няколко места излезли от коритата си и подкопали брега и част от
крайречните улици и имоти, причинявайки наводнения. В резултат на наводнението
пострадали три от мостовете, минаващи над реките, което обусловило и необходимостта от
тяхното ремонтиране.
Жалбоподателката Т. заемала длъжността „главен експерт" в Дирекция „Инженерна
инфраструктура и екология", Отдел „Строителство и благоустрояване" в Община Перник.
Съгласно длъжностната й характеристика основната цел на длъжността й била насочена към
организиране на дейностите, свързани със строителство, ремонт и поддържане на обектите
от високо строителство на територията на общината.
Именно в това й качество и след наводнението, обусловило извършването на
ремонтни дейности по трите моста на 30.06.2008г. Т., в качеството й на упражняващ
инвеститорския контрол и Л. Л., в качеството й на изпълнител по договора и управител на
ЕТ "***- Л. Х." са подписали Протокол обр.№19/30.06.2008г. за обект Тръбен водоскок на
4
р.Криволица в с.Боснек, в който било отразено че: "След проверка на място установихме, че
към 30.06.2008г. са завършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол
следните натурални видове строително-монтажни работи... или всичко на обща стойност 8
862,35лв.
На 03.07.2008г. между същите лица Протокол обр. №19/03.07.2008г. за обект Железен
мост над р.Струма за Влахова махала с.Боснек , в който било отразено че: "След проверка на
място установихме, че към 03.07.2008г. са завършени и подлежат на заплащане въз основа
на този протокол следните натурални видове строително-монтажни работи... или всичко на
обща стойност 15 652,75лв.
На 09.06.2008г. отново от тези две лица са подписали Протокол обр.№19/09.06.2008г.
за обект Тръбен водоскок на р.Струма при бившия военно - полеви лагер в с.Боснек , в
който било отразено че: "След проверка на място установихме, че към 09.06.2008г. са
завършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол следните натурални
видове строително-монтажни работи... или всичко на обща стойност 44 681,93лв.
На 10.01.2012г. Б. З. Т. е била привлечена като обвиняема за извършено от нея
престъпление, в качеството й на представител на възложителя - „Главен експерт“ в
Дирекция „Инженерна инфраструктура и екология“ при Община Перник, от общ характер
по реда на чл.212, ал. 4, вр.ал.2 вр.ал.1 предл.2-ро, вр.чл.26 ал.1 НК. Със същото
постановление е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, видно от Постановление от
10.01 2012г. по ДП № 41 от 2011 г. по описа на ОДМВР Перник. На 22.06.2012г.след
половин година т.е. след 6 месеца Окръжна Прокуратура Перник е внесла обвинителен акт
срещу нея, като е образувано НОХД № 220/12г. по описа на ОС Перник, в което същата е
участвала в качеството на подсъдима, заедно с още две лица.
С Присъда № 31 от 11.12.2014г. на ОС-Перник по НОХД № 220 по описа за 2012г.,
ищцата е призната за виновна в извършването на престъплението, предмет на
обвинението. На осн.чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на така определеното
наказание "Лишаване от свобода" на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок в размер
на 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.212 ал.7, вр.
ал.4, вр.чл.37 ал.1 т.6 и т.7 НК лишил подсъдимата Б. З. Т. от правото й да заема длъжност
„Главен експерт" в Община и да осъществява дейност, свързана с инвеститорски контрол за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.212 ал.7, вр.ал.4 НК конфискувал следното имущество,
собственост на подсъдимата Б. З. Т.: 1/3 от собствените й 0,1667 идеални части от
жилище, намиращо се в гр.***, ул. „***”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, представляващо жилище с
РЗП 89,12 кв.м., РЗП мазе 2,86 кв.м.; 1/3 от собствените й 0.1667 идеални части от земя с
площ 600 кв.м., РЗП 210 кв.м., РЗП мазе 60 кв.м., РЗП таван 30 кв.м., намиращо се в с.***,
общ.***, и 1/3 от 0,5000 идеални части от жилище с РЗП 77,07 кв.м, РЗП мазе 4 кв.м.,
намиращо се в гр.***, ул. „***”, бл.**, вх.*, ет.*. ап.**.
На 29.04.2015 г. с Присъда № 8, постановена по ВНОХД № 231/2015г. по описа на
5
САС, НО, 6 състав, присъдата е била отменена по отношение на подсъдимата Т., като
същата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, а именно затова,
че в периода м.06.2008 г. - м.07.2008г. в гр.Перник, в условията на продължавано
престъпление, като представител на възложителя -"главен експерт" в Дирекция "Инженерна
инфраструктура и екология" към Община Перник, чрез съставяне на документи с невярно
съдържание - 3 бр. Протоколи обр.19 за установяване завършването и заплащането на
натурални видове СМР и услуги, в които са удостоверени неверни обстоятелства - че са
изпълнени конкретни и в определен обем СМР, които в действителност не са били
изпълнени, съзнателно е дала възможност на друго физическо лице - Л. Х. Л., в качеството й
на ЕТ "*** - Л. Х.", да получи без правно основание /отчетени за изпълнени, но неизпълнени
СМР/ чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на Републиканския Бюджет
- парични средства в размер на 44 081,66 лв.
Съдът е посочил, че подсъдимата Т., при подписване на трите протокола обр.19, не е
извършила личен контрол на извършената работа по трите обекта. Доверила се на подписа
св. Р. П., както и на заявеното от св.М. и В., които ходили на обектите, както и на
представените от тях командировъчни във връзка с посещението им на обектите. САС е
приел, че осъществените дейности представляват строеж, но касаят извършването на текущ
ремонт и за тях не се изисква одобряването на строителни книжа, поради което са отменени
заповедите на Началник РДНСК, с които е наредено да бъдат премахнати като незаконни
извършените на обектите строежи. Приел е още, че не е безспорно установено възприетото
като несъмнено доказано от първа инстанция твърдение в обвинителния акт, че не са били
извършени в пълен обем дейностите, описани в протоколите, обр. 19, за които е платено от
общината на изпълнителя ЕТ ”***-Л. Х.”. Затова и предвид невъзможност за изследване и
точно установяване на обема от СМР, извършени при изпълнението на сключените между
Община-Перник и ЕТ „***-Л. Х.” договори не би могло инкриминираните по делото
протоколи обр.19 да бъдат третирани като средство за извършване на обикновена измама, а
по-скоро съставените за тези СМР фактури, които не са изготвени или подписани от Т..
Софийска апелативна прокуратура е подала протест срещу решението на
30.04.2015г., но впоследствие на 08.07.2015г. го е оттеглила. По този начин Решението с
което е отменена присъдата в частта по отношение на Б.Т. е влязло в законна сила на
08.07.2015г.
ИМ е депозирана на 02.07.2020г. и в този смисъл исковете не са погасени по
давност т.е. възражението на Прокуратурата в тази насока е неоснователно.
В досъдебното производство и в съдебното производство пред Окръжен съд Перник
и Апелативен съд София, Т. е била с мярка за неотклонение - „Подписка“ за времето от
10.01.2012 г. до 29.04.2015 г., т.е. за 3 години 3 месеца и 19 дни. Времето от датата на
привличането на Т. като обвиняема до влизането на оправдателното Решение в сила е от
10.01.2012г. до 08.07.2015г. възлиза общо на 3 години, 5 месеца и 28 дни. За
престъплението, за което е била обвинена, се предвижда наказание „Лишаване от свобода“
от 3 до 15 години лишаване от свобода,/т.е. тежко умишлено по смисъла на чл.97 т.3 НК/,
6
като е можела и да бъде лишена от правото да заема определена държавна или обществена
длъжност, както и да й бъде конфискувано част или цялото имущество.
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства, а именно - разпит на св.И., С. и М. /фактически съпруг/ в о.с.з. на 16.12.2020г.
Показанията на последния се ценят при условията на чл.172 ГПК.
От разпитаните по делото свидетели се установява, че заради воденото
наказателно производство същата изпитвала притеснение и срам от цялото си семейство и
всички близки, включително и от съпруга й. Предвид характера на повдигнатите обвинения
се появило постоянно напрежение и влошаване на отношенията й с колеги по местоработата
й, тъй като повдигането на такова обвинение предполагало наличието на корупционна
схема. Някои от тях смятали, че тя наистина е виновна и считали, че трябва да бъде
освободена от работа, защото е обвиняема. Била много притеснена, чувствала се унижена и
несправедливо обвинена. Вследствие всичко това се влошило здравословното й състояние.
Имала проблеми със сърцето, хипертония и проблеми с черния дроб. Малко по-късно се
наложила операция на очите. Имала и проблем с щитовидната жлеза. Особено около датите
на делата била много срината психически. И към момента здравословно не е добре,
постоянно е на поддържаща терапия с медикаменти.
От заключенията на депозираните на л.221 /офталмолог/ л.232 и л.234 /вътрешни болести/ заключения на
съдебно-медицински експретизи, приети от съда като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните,
се установява, че ищцата е била хоспитализиран, видно от Епикриза от МБАЛ „Александровска“, Катедра по
пропедевтика на вътрешни болести, Клиника по Пулмология от И3№ 25549/620 с дати при постъпване 11.10.2012
и дата на изписване 18.10.2012г. /т.е. след повдигане на обвинението на 10.01.2012г./ Хоспитализирана по повод
на метаболитен синдром /хипертония, дислипидемия/. Осъществена корекция на антихипертензивната терапия по
повод стойностите на артериалното налягане и редуциране на телесното тегло. Неврологичната консултация с
насоки за дневник на честотата главоболието и проследяване на артериалното налягане.
Констатирано е наличието на метаболитен синдром, висцерален обезитет, нарушен въглехидратен
толеранс, ИБС, САП АХ 2 ст., Дислипидемия, Хиперурикемия, Чернодробна стеатоза, Нефролитиаза. Данни за
сенна хрема, алергия към полени. С ЕР на ТЕЛК 2-ри състав № 0928/24.07.2019 с Дг. Водеща Т 20.8 Други видове
стенокардия и определен процент ТНР 50% със срок 2 години. Установена е Исхемечна болест на сърцето,
Стабилна ангина пекторис II - III ФК по НИХА, аортна регургитация 1ст., трикуспидална регургитация 1ст.,
митрална регургитация II ст., левокамернадиастолна дисфункция, фиброзни промени на клапните структури,
дилатирано ляво предсърдие, обременена дясна камера, систолна и диастолна дисфункция. Захарен диабет ИНТ с
полиневропатия/ Кератоконус силно влошено зрение на лявото око.
По данни от последната епикриза, представена от ищцата от проведената хоспитализация с дата
20.01.2020г. са налице респираторни нарушения, причинени от други уточнени външни агенти и посочените по -
горе Заболяванията са следните: ИБС САП Аортна, Митрална и Трикуспидална регургитация. Диастолна
дисфункция. Метаболитен синдром. Захарен диабет тип 2 .Диабетна полиневропатия. Артериална хипертония 2
ст. Синдром на ОСА - лека степен. Операция по повод на кератоконус на ЛО.
Според вещото лице МС е състояние, до което водят две основни групи фактори : генетични фактори и
фактори на средата. Факторите на средата са много и различни. Един от тях, касаещ казусът е стресът. Стресовото
събитие създава проблеми в работната среда или личният живот. Може да доведе промени в цялостното
здравословно състояние. От своя страна това може да е причина за загуба или значително наддаване на телесното
тегло. Промяната в теглото може да се дължи на хормонални промени, предизвикани от стреса. Реакцията на
организма към стреса е свързана с промени в метаболизма, обработката на инсулина и складиране на мазнини в
организма. В процеса се освобождават редица хормони като адреналин и кортизол. Нивата на хормоните е в
резултат от въздействието на стреса. Остават повишени нивата па кортизола, което влияе на множество процеси
организма включително метаболитна и емоционална нестабилност. Метаболизмът касае обмяната на веествата в
организма. Най-опасен за организма е прекомерният психо-емоционален стрес, който може да наруши
нормалната функция на сърцето и нервната система. Артериалното налягане възниква естествено от множество
причини, наред с физиологичните, един от най-често срещаните е психологическия стрес - маркирайки се с
7
увеличение на сърдечната честота и повишение на артериалното налягане. Задържането на пиковия стрес има
силно пагубно влияние върху организма. Ако нивата на стрес са повишени по-дълго време, дейността на нервната
система може да стимулира сърдечно-съдови заболявания.
Прави извод, че доказаните заболявания, включително и провеждането на
хоспитализации и стационарно лечение, могат да доведат до намаляване на
трудоспособността. Посочено е, че стресът може да окаже промени в цялостното
здравословно състояние и е свързан с промени в метаболизма, нивата на хормоните и влиянието
им върху сърдечно-съдовата и нервна системи. В о.с.з. на 13.05.2021г. вещото лице
уточнява, че при всеки човек е индивидуално, като стресът зависи от много фактори, че не
може да се направи категоричен извод, че ако не е била привлечена като обвиняема, ищцата
е нямало да отключи тези заболявания.
Според вещото лице д-р М. П. - офталмолог диагнозата „Кератоконус“, водеща до
болка, намалено зрение, намалена контрастна чувствителност и едноочно зрение, няма
причинно-следствена връзка със стреса, на който е била подложена ищцата.
От заключението на в.л.д-р Н. А., се установява, че видно от епикризите всички
заболявания са настъпили след началото на 2011 г., но въпреки това не може да се приеме
пряка причинно-следствена връзка между появата на заболяванията и действията,
предприети от ответника. В о.с.з. на 13.05.2021г. допълва, че заболяванията на ищцата най-
често са свързани с фамилна обремененост. Стресът е фактор за тяхното отключване, но
не е причина за появата им. Уточнява, че Т. страда от „Диабет“, но той е отключен през
2017г. по документи. Възможно е стресът да е едноактен, но много силен, възможно е да е с
по-малка интензивност, но по-продължителен във времето и тук отново имат значение
индивидуалните особености на личността. В заключение посочва, че всички заболявания
при ищцата имат хроничен характер и не подлежат на излекуване, а само на
поддържане на начина на живот, за да се забави темпът на инвалидизация.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на ОС за
правилно по същество по следните съображения:
Първо по възражението за изтекла давност - съгласно ТР № 5 от 21.05.2018 г. на
ОСНК на ВКС по т.д. 5/2017г. съдебният акт влиза в сила от деня на влизане в сила на
определението, с което се прекратява делото. Присъда № 8, постановена по ВНОХД №
231/2015г. по описа на САП за 2015г., с която е отменена Присъда № 31 от 11.12.2014 г. на
ОС Перник по НОХД № 220 по описа за 2012 г. е постановена на 29.04.2015 г. и срока за
нейното обжалване и протестиране изтича на 14.05.2015г. Видно от материалите по делото
на 30.04.2015 г. срещу присъдата е постъпил протест с вх. № 5801 подаден от САП. В
последствие на 08.07.2015г. с молба вх.№ 9403 САП е оттеглила подадения протест и с
разпореждане от същата дата на САС е постановено да бъдат уведомени подсъдимите и
делото да бъде върнато на ОС Перник.
Факта, че въззивната инстанция сама е прекратила производството, не променя
извода, че до този момент подадения протест е реализирал суспензивният си ефект, като
суспензивното му действие е препятствало влизането в сила и изпълняемостта на Присъдата.
Дори ако протестът е бил просрочен, това не променя факта кога присъдата е влязла в сила. ИМ е
8
подадена на 02.07.2020 г., поради което и настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция не е погасена по давност, същата следва да бъде приета за допустима и редовно
предявена и съответно - да бъде разгледана по същество.
Оправдателната присъда е влязла в сила на 08.07.2015г., който е началният момент,
от който тече давността, вкл. и за лихвата за забава, а ИМ по настоящето дело е постъпила в
ОС-Перник на 02.07.2020г. Въззивният състав намира възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на претенцията за присъждане на лихви върху размера на
претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за периода от
02.07.2015г. до 02.07.2017г. за основателно. Възражението е направено своевременно с
подаването на отговор на ИМ от Прокуратурата на Република България.
Следователно за периода от 02.07. 2015г. до 02.07.2017г. вземането за законна лихва е
погасено по давност. Първа инстанция е присъдила законни лихви за периода от 09.07.2017г.
но в тази част не е депозирана въззивна жалба респ. решението е влязло в сила.
Второ - от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е
налице повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищцата,
като наказателното производство е продължило повече от 3 години и 3 месеца, за
престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение- подписка , както и
че от тези действия на прокуратурата на последната са причинени неимуществени вреди -
силно изживян стрес и притеснения, както и имуществени такива, под формата на
претърпяна загуба - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на
елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. В случая продължителността не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с вредите, тъй като е само 3 години.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищцата - на 47 години към момента на
образуване на производството; тежестта на повдигнатото обвинение, което е за тежко
престъпление от общ характер; вида и продължителността на наложената и изтърпяна от
ищеца мярка за неотклонение - „подписка“; продължителността от 3 години, 3 месеца и 24
дни на цялото производство, което за досъдебна и съдебна, развила се на две инстанции,
фаза, с трима обвиняеми, намира за развило се в рамките на разумния срок; претърпените от
ищцата тревоги, притеснения и грижи във връзка с обвинението; установеното влошаване на
здравословното й състояние, състоящо се в получаване на Исхемечна болест на сърцето,
Стабилна ангина пекторис II - III ФК по НИХА, систолна и диастолна дисфункция. Захарен
диабет ИНТ с полиневропатия/ Кератоконус силно влошено зрение на лявото око. По данни
от последната епикриза, първата проведената хоспитализация е в края на 2012г., а
последната на 20.01.2020г., като се потвърждава диагноза: ИБС САП Аортна, Митрална и
Трикуспидална регургитация. Диастолна дисфункция. Метаболитен синдром. Захарен
диабет тип 2 .Диабетна полиневропатия. Артериална хипертония 2 ст. Синдром на ОСА -
лека степен. Операция по повод на кератоконус на ЛО.
9
САС отчита факта, че тя е фамилно обременена, като намаляването на зрението и
диабета са взаимно свързани, но безспорно стресът е ускорил развитието на влошеното
здравословно състояние, без да се явява правопораждащ юридически факт; настъпилите
негативни последици в общуването на ищцата с приятели и близки; негативното отражение
на разследването върху в професионалната й сфера, но без да е отстранена от работа, нито
да е било прекратено трудовото й правоотношение, намира, че сумата от 10 000 лв. е
справедливото в случая обезщетение за доказаните неимуществени вреди. При определяне
на размера, настоящият състав съобрази също и социално икономическите условия на живот
в страната ни към процесния период /2012г. до 2015г./ и обичайната практика на съда в
подобни случаи.
За да намали присъденото обезщетение, въззивният състав съобрази, че наложената
мярка за неотклонение е най-леката; САП не е поддържала протеста на окръжна
прокуратура, самото производство е продължило в разумен срок; няма надлежни данни за
медийното оповестяване на процесните действия на прокуратурата, както и че установените
разстройства са при съществуващи преди наказателното производство основни сериозни
заболявания - хипертоничната болест, захарен диабет и Кератоконус силно влошено зрение
на лявото око. За да не уважи жалбата на Прокуратурата на РБ в по-голям размер,
настоящият въззивен състав взе предвид, че срещу нея не са водени други наказателни
производства; обвиненията са за извършени престъпления по служба в качеството й на
длъжностно лице, което сериозно е накърнило граденото през много години добро име и
усещане за достойнство и професионализъм. Както беше установено, обвинението е станало
достояние на колегите на ищцата и на хора от близкото й обкръжение в община Перник.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение в
частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отмени в частта, с
която искът е уважен за разликата над 10 000 лв. до 18 000 лв., като се постанови ново, с
което да се отхвърли в отменената част.
При направеното възражение за погасяване на вземането за лихви по чл. 111,6. „в“
от ЗЗД, което се погасява с тригодишна давност, то в случая лихвата следва да бъде
присъдена начиная от 09.07.2017г. като в останалата част претенцията правилно е била
отхвърлена като погасена по давност, въпреки липсата на изричен диспозитив в тази насока,
което предполага допълване или поправка на ЯФГ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 50 000 лв. Жалбата на прокуратурата е частично основателна,
а тази на ищцата е изцяло неоснователна. Затова в полза на последната не се дължат
разноски за въззивна инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на
жалбоподателя-ответник направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, но
такива няма направени и не следва да се присъждат.
Следва да бъдат преизчислени разноските, присъдени пред първа инстанция и по-
10
конкретно сумата от 1020 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, от която дължими с оглед
уважена част от исковете, са само 221.32 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 269/27.07.2021г., постановено по гр. д. № 348/2020г. по
описа на ПОС, ГО, В ЧАСТТА, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди
за разликата над 10 000 лв. до 18 000 лв., и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. З. Т. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
Перник, ул. „Търговска”, № 46, ет. 2, кантора № 14, чрез адв.М., срещу Прокуратурата на
Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2, Съдебна палата, иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за разликата над 10 000 лв. /десет хиляди
лева/ до 18 000 лв./осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от неоснователно повдигнато срещу нея обвинение по
досъдебно производство № 41/2011г. по описа на ОДМВР Перник, по което е била оправдана с
влязла в сила на 08.07.2015г., присъда № 31 от 11.12.2014г. постановена по ВНОХД № 231/2015г.
по описа на САС, НО, 6 състав и НОХД № 220/2012г. по описа на ОС-Перник, ведно със законните
лихви върху главницата, считано от 09.07.2017г. до окончателното й изплащане , като
неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София,
бул."Витоша" № 2, Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Б. З. Т. с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. Перник, ул. „Търговска”, № 46, ет. 2, кантора № 14,
чрез адв.М., сумата от 221.32 лв. /двеста двадесет и един лева и тридесет и две
стотинки/ направени разноски пред първа инстанция.
В необжалваната част досежно имуществените вреди решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11