№ 8986
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110160041 по описа за 2021 година
Ищецът З.А.Д.О.З.К.З., е предявил срещу ответника З.Д.Б.И., осъдителни искове с
правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1 лев, предявена като частичен иск от вземане в размер на 2640,93 лева,
представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ..., представляващи
имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 02.10.2018 г. на път II-19 на км 8+900,
по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № ..., който
при наличие на пътна маркировка М1 навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска
челно в насрещно движещо се МПС марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № ...,
застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 20.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 лев,
предявена като частичен иск от вземане в размер на 662,49 лева – мораторна лихва
върху сумата от 2640,93 лева за периода от 30.04.2019 г. до 18.10.2021 г.
С определение от 24.04.2023 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено
по делото, съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е допуснал изменение на предявения
иск за главница до размера на 928,15 лева, като за разликата до пълния предявен в
предходно съдебно заседание размер от 942,85 лева, искът е оттеглен и производството по
делото е прекратено. Ищецът е изменил и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД чрез неговото
увеличаване до размера от 232,83 лева.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
1
„Каско“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 02.10.2018 г., около 16,09
часа, на път II-19 на км 8+900, водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с
рег. № ..., застрахован при ответното дружество, при наличие на пътна маркировка М1
навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в насрещно движещо се МПС
марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № ..., застрахован при ищеца по имуществена
застраховка, с което му причинява щети. Сочи, че мястото на ПТП било посетено от
органите на МВР, които изготвили протокол за ПТП с пострадали лица, а на виновния водач
бил съставен и АУАН. Твърди, че щетите са на стойност 8803,08 лв., като поддържа, че на
11.03.2019 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
посочената стойност в полза на собственика на увреденото МПС – Българска национална
телевизия, както и че е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15,00 лв.
Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо
когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът
твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от
получената покана, цялата дължима сума не е погасена – погасена била сумата от 6177,15
лева чрез извършено едностранно прихващане на изискуеми и ликвидни вземания по
насрещно дължими регресни претенции по щети на двете застрахователни дружества. С
оглед описаното ищецът поддържа, че непогасеният остатък към момента възлиза на сумата
от 2640,93 лева. Претендира и част от мораторна лихва, начислена върху сумата от 2640,93
лева за периода от 30.04.2019 г. до 18.10.2021 г. Прави искане съдът да осъди ответника да
му заплати описаните суми, ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Сочи, че изплатената сума от
6177,15 лева покрива изцяло претърпените от ищеца вреди във връзка с това ПТП, поради
което искът в по-висок размер счита за неоснователен. Твърди, че към дата на ПТП
автомобилът не е бил в гаранция, поради което счита, че не е било необходимо същият да се
ремонтира в доверен сервиз с оригинални части. Оспорва преди ПТП увреденото МПС да е
било в добро състояние и без щети. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Не оспорва разноските
на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца изплатено от него застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка с включени ликвидационни разноски, за нанесени вреди на
МПС - лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № ..., застрахован при
ищеца, причинени от пътно-транспортно произшествие, станало на 02.10.2018 г. на път II-19
на км 8+900, посока от гр. Симитли към гр. Разлог, по вина на застрахован при ответника по
2
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № ..., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
исковата молба в съда - 20.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 30.04.2019 г. до 18.10.2021 г.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга чрез плащане, прихващане или друг погасителен способ.
Сочените предпоставки за уважаване на исковете съдът счита за установени
безспорно от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 14.08.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на сочената дата, между
двата автомобила е настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, поради
виновно и противоправно поведение на водача на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с
рег. № ..., че лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № ... е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, че лекият автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № ... е
бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, че ищецът е платил на
собственика на увредения автомобил сумата в размер на 8803,08 лева, както и че ищецът е
предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното
дружество с покана, която е получена, а ответникът е погасил регресната претенция на
ищеца до размера 6177,15 лева чрез прихващане, за което ищецът е уведомен.
Спорен по делото е единствено въпросът изпълнил ли е ответникът с прихващането
на сумата от 6177,15 лева цялото задължение, възникнало към ищеца.
От изслушаното и прието по делото заключение на допълнителна САТЕ, изготвена от
инж. В. Д., както и от заключението по тройната САТЕ, изготвена от вещите лица инж. И.
Н., инж. В. И. и инж. С. С., на които съдът дава вяра като обективни и безпристрастни,
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че
действителната стойност на увреденото МПС след приспадане на уврежданията към
3
момента на сключване на застрахователния договор, изчислена по средна пазарна цена към
датата на застрахователното събитие е по-ниска от стойността, необходима за неговото
възстановяване, поради което е налице тотална щета. Според експертите по тройната
съдебно-техническа експертиза, заключението на които съдът възприема в тази част изцяло,
тъй като значително се доближава като стойност до това на вещото лице Д., размерът на
обезщетението за лекия автомобил при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части е 7090,30 лева. Към тази сума следва да се прибавят ликвидационните
разноски в размер на 15 лева, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата,
както съдът приема, че сумата от 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране
на щета по риск Каско при ПТП. Получения сбор следва да се намали с платеното от
застрахователя обезщетение в размер на 6177,15 лева и разликата в размер на 928,15 лева се
дължи на ищеца.
По така изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва да бъде
уважен в пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяването му – 20.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД върху пълния претендиран размер от главницата от деня следващ този на който
е изтекъл срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
за периода от 30.04.2019 г. до 18.10.2021 г., изчислена върху главницата с помощта на
онлайн лихвен калкулатор, в размер на 232,83 лева, който размер не е и спорен между
страните.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева (лист 58 по
делото), 250 лева, 400 лева и 450 лева– депозити за вещи лица (л. 86, 108, 131 по делото).
Същият е заявил и претенция за разход за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с
ДДС, заплатени по банкова сметка съгласно представен договор за правна защита и
съдействие № 518/17.11.2022 г. и извлечение от електронно банкиране, доказателствената
стойност на които не е оспорена от ответната страна.
Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 1680,00 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д.Б.И., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
4
З.А.Д.О.З.К.З., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 411 от
КЗ, сумата от 928,15 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено от него
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по
преписка по щета № ..., представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на
02.10.2018 г. на път II-19 на км 8+900, по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц 220“, с рег. № ..., който при наличие на пътна маркировка М1 навлиза в лентата за
насрещно движение и се блъска челно в насрещно движещо се МПС марка „Шевролет“,
модел „Каптива“, с рег. № ..., застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД сумата от 232,83 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
30.04.2019 г. до 18.10.2021 г.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление: ..., да
заплати на З.А.Д.О.З.К.З., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1680,00 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5