№ 613
гр. Пазарджик, 12.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря К.а Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско
дело № 20245200100116 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът М. К. К., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. К.
М. от АК – С., редовно упълномощен с исковата молба.
Ответникът И. Б. К., редовно призована, се явява лично и с адв. С. Б.,
редовно упълномощен с отговора на исковата молба.
Явяват се двама свидетели при режим на довеждане.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
затова и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.
Сне се самоличността на свидетеля, доведен от ищеца, както следва:
М.Я. К. – на ** г., българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена
съм за ищеца. Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят М. К.: Обещавам да говоря истината. Желая да бъда
свидетел. От 25 години горе-долу сме с моя съпруг. От 22 години, да кажем,
1
познавам Р. К. – тя е майка на съпруга ми. В началото на връзката ни не сме се
виждали с нея, но след това се запознахме, на гости сме й били. Имаше
жилище на ж.к. „С.Т.“, където сме я посещавали и сме й ходили на гости.
Посещавали сме този имот на ж.к. „С.Т.“, тя живееше там сама, след което
след известно време, пак казвам – години не помня, живееше брат му с жена
му, като живееха заедно с условието, доколкото знам, да се грижат за нея. Тя
имаше задължения към „Топлофикация“. Доколкото съм запозната, не е имало
проблеми – те са били там, живееха години. Не съм запозната да е имало
някакви скандали. Знам, че задълженията й към „Топлофикация“ са в голям
размер, но нямам представа за точната сума. Жилището беше ремонтирано,
имаше ремонт на самото жилище. Р. Й. не е изявявала желание да бъде
продаден имотът, мога да кажа, че пред мен поне е заявявала, че никога не
иска да продава имота си и че когато нещо има, винаги да се дели на две – и на
единия, и на другия син. Никога не е искала да напусне самото жилище.
Разбрахме за кончината на Р., когато подадохме жалба в полицията относно
пълномощното. Пак казвам, години не помня, наистина, на един рожден ден
на моя съпруг, брат му се обади и заяви: „Ще ти е мъчно ли за жилището в
„С.Т.?“, при което моят съпруг каза: „Разбира се.“ – той е отраснал там.
Нямаше нищо повече като разговор. По това време Р. беше жива и живееше
там в „С.Т.“. След известно време ние започнахме да се усъмняваме нещо да
не е станало с имота, пуснахме в регистъра за проверка в Агенцията по
вписванията и разбрахме, че имотът е продаден. Р. беше все още жива. След
това вече, понеже моят съпруг отиде в полицията, самият полицай му каза, че
майка му е починала. Тоест ние не бяхме уведомени, че майка му е починала.
М. се е опитвал да се свърже с майка си, но не е могъл. След като ние се
изнесохме, понеже ние живеехме в центъра, където беше баща му, в момента
живеем под наем, през брат му се е опитвал няколко пъти, примерно, понеже
тя, доколкото си спомням, имаше и телефон, но никой не отговаряше на този
телефон. Контакт не са имали, но се е опитвал да се свърже с нея определено.
Връзка по принцип не е имала нито с единия, нито с другия като син, но като
майка нормално е да си я обича синът, регулярно са се чували. Доколкото
знам, ние като се запознахме с моя съпруг, ми е казвал, че тя е лежала в К., в
смисъл, че е била в лудница, след което се пенсионирала по болест, не е
работила, но се е пенсионирала по болест поради тази причина. Видимо, поне
аз като съм я виждала, не е изглеждала така, но явно си има заболяване, по
2
думи на съпруга ми. Р. беше средна на ръст, с кестенява коса, слаба, не много
– средно слаба, не изглеждаше възрастна, доста добре си изглеждаше за
годините. Аз съм на ** години. Със съпруга си съм от 15 годишна, на 15
години съм била аз. Бяхме гаджета и след това се оженихме 2015 г. След моята
20-годишнина сме ходели на гости на Р.. Докато бяхме гаджета сме й ходели на
гости, тя живееше сама, след което искаше с М. да се настаним при нея, само
че той реши да се изнесем под наем. Тогава аз живеех при баща ми и се
изнесохме под наем. След това се нанесохме и при неговия баща. През този
период, за тези години сме били на гости на Р., както и на брат му и жена му,
Коледа сме празнували там – празник беше, не мога да се сетя точно дали е
Коледа или Нова години. Ние 2015 г. се оженихме. След това може би 5-6
пъти сме ходели на гости при Р.. Р. живееше сама в началото на нашата връзка,
след това живееха те /сочи ответницата/. В началото, аз съм запозната, че
баба му на моя мъж – В., понеже той известно време живееше при нея, ние
оттам се познаваме в ж.к.„М.“, се е грижела за нея. Доколкото знам, храна й е
носила, помагала й е със сметки и т. н., иначе тя се издържаше от пенсията си,
след което вече, те като се нанесоха, те се грижеха за нея. Моят съпруг през
това време е работил и не е работил – имал е периоди, в който е работил и
такива, в които не е работил. Той няма конкретна професия. В момента работи
и е складов работник. За последно съм виждала Р. преди сватбата. Моят
съпруг беше ходил също преди сватбата да я покани за нашата сватба – преди
2015 година. Доколкото знам Р. е лекувала психично заболяване в
Психиатрична болница К., но не знам кога е било това, преди нашето
запознанство е било, тогава е лежала. Съпругът ми другата година прави 40 г.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Същият бе освободен от съдебната зала със съгласието на страните.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, доведен от ответната страна.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Е.А.А.-В. – на ** г., българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните. Предупредена за отговорността по чл.
290 от НК.
3
Свидетелят А.-В.: Обещавам да говоря истината. Желая да бъда
свидетел. Започвам от малко по-далеч: Първо се запознах с бившия съпруг на
Р. Й. – К. К., който има брациговски корени. Впоследствие се запознах със
сина му В. и съответно съпругата му И. К., той закупи имот в гр. Б. и аз
движех всички неща във връзка със сделката. Познавам цялото семейство –
обслужвах ги правно. С Р. се запознах малко по-късно, лично, в гр. С., в
апартамента й, в комплекс „С.Т.“. В апартамента ме закараха В. и В.. Тя беше
решила да продаде жилището си, за да може да погаси всички задължения,
които имаше към „Топлофикация“, към ВиК, имаше към етажната
собственост неплатени задължения, имаше неплатени данъци. Когато я
посетих, тя беше красива жена за възрастта си, имаше тремор на ръцете –
много силно й трепереха ръцете. Аз се опитах да я убедя лично да се явим при
нотариуса, с нея да ходим да вадим всички документи, но тя се притесняваше
много от хорското мнение и не искаше хората да я съжаляват, поради което
направи пълномощно и с това пълномощно аз съм се снабдявала със скици, с
данъчни оценки – с всички документи, които бяха необходими за сделката.
Когато дойде моментът да се сключва сделката, тя упълномощи И. К.. До този
момент аз бях пълномощник през цялото време за снабдяване с всички
необходими документи. Когато дойде моментът да се сключва сделката,
направихме друго пълномощно и тя упълномощи И. К. да я представлява по
сделката и да подпише договора за покупко-продажба. Притеснявал я е
треморът, притесняваше я и мнението на хората, да не я съжаляват, да не я
одумват и т. н. Тогава беше на около 70 години. Напълно си е била със
съзнанието. Не мога да кажа, че е била неадекватна или е имала някакви
отклонения, или е имала психично заболяване. Аз съм се срещала с нея доста
пъти във връзка с оформянето на сделката. Това, което лично тя е споделила с
мен е, че държи парите да постъпят по сметката на И., защото И. и В. са се
грижели за нея, откакто има здравословни проблеми. Доколкото знам пак от
нея, получаваше пенсия, но тази пенсия й не беше дори достатъчна да й
покрие храната. В. й закупуваше абсолютно всички лекарства. Този тремор на
ръцете е вследствие на заболяване „Паркинсон“. Имотът беше възбранен
заради задължения към „Топлофикация“ и задължения към ВиК. Всички
задължения ги погаси В.. Когато продадоха апартамента, даже мисля, че малко
преди продажбата, тъй като вече тя не можеше да се обслужва сама, към онзи
момент В. още не бяха отворили павилиона в гр. Б.. Той работеше на морето и
4
В. пътуваше от морето, един ден от седмицата отделяше, пътуваше до гр. С.,
за да може да я зареди с храна, да я види има ли нужда от нещо, да плати
сметките и т. н. Впоследствие направиха ремонт в гр. Б. – те построиха къща и
на долния етаж оформиха два апартамента. По-голяма част от средствата,
които получиха от продажбата, те я вложиха, за да могат да й осигурят
условия, при които да живее. Отделно, вече последната година тя не можеше
да се движи и ангажираха една жена в гр. Б., която живее близо до тях, тя се
грижеше за Р. – ходеше, хранеше я, памперси, тоалет. Р. е казвала, че иска
парите да постъпят по сметката на В. – лично на мен го е заявила, защото през
всичките тези години са се грижили единствено и само В. и В. за нея. Всички
средства, които са й били необходими, за да съществува като лекарства, като
храна, като сметки, абсолютно всичко са заплащали двамата – В. и В.. В. пое
разходите за погребението, всичко движеше В.. Парите, които тя им остави да
се разпореждат с тях, не мога да кажа дали е имало още към момента, но едва
ли. Те само лекарствата й, като сме движели нещата с продажбата, аз съм била
свидетел, по аптеките са й купували лекарства, те лекарствата й бяха около
700-800 лева на месец. Тя почина, ако не се лъжа, 2022 г. В гр. Б. Р. прекара
поне четири години, последните четири години от живота си през цялото
време живя в гр. Б.. Аз, когато говорих с нея й казах: „Хайде сега, като се
преместиш в гр. Б., по-малък град е, никой не те познава.“, магазинът беше на
няма и 50 метра, пресичаш един мост и отсреща има голям хранителен
магазин, и аз й казвах да излиза, да се разхожда. Тя не искаше да се среща с
хора. Аз видях апартамента, в който тя прекара последните четири години от
живота си, когато беше пригоден вече за живеене – супер лукс, така да се
изразя. Имаше всичко, което е необходимо с мебели, оборудване, телевизия,
собствен санитарен възел и всичко това го направиха пак В. и В.. Тя е нова
сграда и те бяха предвидили, като прекратиха бизнеса на морето и те
прекратиха бизнеса на морето и заради баща му, и заради майката, и
построиха къща за гости. Беше предвидено на горния етаж да има къща за
гости, а на долния етаж да бъде ресторант, но когато се наложи да вземат
майка си да я гледат в гр. Б., те направиха проект за преустройство и
преустроиха долу, и направиха два апартамента – единият апартамент си е за
тях, а другият апартамент направиха, за да може да живее и майката. Аз съм
движила проекта и абсолютно всички строителни книжа. Долу беше само
построено и на тухла, едно огромно помещение, което после се преустрои и се
5
направиха две жилища. Не мога да кажа размера на задълженията на Р., само
мога да кажа, че вероятно задълженията само към „Топлофикация“ бяха в
хиляди. За да бъде възбранен апартаментът, значи задълженията са били
15 000 – 20 000 лв. най-малко. Все още има задължения, които не са платени.
Р. завери моето пълномощно при нотариус, закарахме я при нотариус и
положи отпечатък. Пак бяхме при нотариус за другото пълномощно. В
кантората на нотариуса беше с отпечатък, защото много й трепереха ръцете.
Тя се опита да пише и тогава решиха да не я мъчат и да й сложат отпечатък. В.
и съпругата му вложиха средствата в жилището, което направиха. Заплатиха
всички задължения и обособиха жилище, на партерния етаж. Имотът в гр. Б.
беше построен много преди тя да продаде жилището. Не съм казала, че са
вложили средствата от продажбата в двата апартамента. Р. почина през 2022 г.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Същият бе освободен от съдебната зала със съгласието на страните.
Адв. М.: Нямам други искания.
Адв. Б.: Представям пълномощното, с което Р. Й. е упълномощила адв.
Е.В. да набавя документи във връзка със сключената сделка. Нямам други
искания.
Адв. М.: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА във връзка със свидетелските показания на адв. Е.В.
представеното днес пълномощно от наследодателката Р. Й..
Адв. Б.: Представям договор за правна защита и съдействие, ведно със
списък с разноските по делото с екземпляр за ищцовата страна.
Адв. М.: Представям списък на разноските.
С оглед изявленията на страните, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
6
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.: Уважаема г-жо съдия, моля да постановите решение, с което да
уважите исковите претенции. От събраните по делото доказателства може да
се изведе изводът, че между ответницата и наследодателката на ищеца е
налице мандатно правоотношение, тъй като въпреки едностранния характер
на упълномощаване по правна сделка, същото не е основание да бъде
изключен каузалният характер. Упражнявайки учредената в нейна полза
представителна власт пълномощницата следва да се счита за обвързана по
договор за мандат, доколкото с конклудентните си действия, тя е изявила воля,
която съвпада с изявената воля от упълномощителя. В този смисъл е и
константната практика на ВКС. От друга страна, ответницата не успя да
докаже наличието на отчет във връзка с получената сума от продажбата на
недвижимия имот, собственост на наследодателката на ищеца. Твърди се, че Р.
имала задължения към „Топлофикация“ и имало образувани изпълнителни
дела. С получената сума от продажбата в размер на 100 000 евро е нелогично
да се твърди, че ответницата е погасила задължения на наследодателката на
ищеца в такъв размер, за което следваше да се представи договор за поръчка
във връзка с погасяването на задължения или алтернативно да се направи
възражение за прихващане. Моля да ми дадете подходящ срок за писмена
защита. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на колегата. Моля да ни присъдите разноски.
Адв. Б.: Уважаема г-жо съдия, моля да отхвърлите исковата претенция
като неоснователна. Считам, че се доказаха твърденията в отговора на
исковата молба. Доверителката ми успя да докаже своите твърдения, а
именно, че сумата, която е преведена по нейна банкова сметка, вследствие на
извършена продажба на недвижим имот, находящ се в гр. С., е похарчена
изцяло от и във връзка с нуждите и по разпореждане на титулярката на тази
сделка, а именно майката на ищеца. От събраните гласни доказателства се
установи безспорно, че през последните години от живота на Р., за нея
предимно се е грижило семейството на моята доверителка като всички
разходи, които са извършвани преди продажбата на имота, са били поети от
тях, а след продажбата на същия са използвани парите от сделката. Установи
се също така, че към датата на настъпване на смъртта, тоест откриване на
7
наследството, съответно придобиване на правата върху процесната сума от
страна на ищеца, не е останало нищо от тези пари, тоест към датата на
откриване на наследството, парите са били похарчени. Тоест той не получава
нищо от това наследство, от тази сума. Желая да ми бъде предоставена
възможност за писмени бележки. Моля за присъждане на разноски.
Съдът, с оглед фактическата сложност на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА СРОК на ищцовата страна за депозиране на писмени бележки до
18.11.2024 г. и на ответната страна до 22.11.2024 г.
ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение в законния срок и не
по-късно от 12.12.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:50
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8