№ 51
гр. Варна, 08.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Сл. Станчева
Членове:Диана В. Джамбазова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20223000500158 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:32 часа се явиха:
След спазване на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
П. М. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Р. и
адв. С.Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ПО АКУШЕРСТВО И
ГИНЕКОЛОГИЯ ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – проф. д-р Димитър
Стаматов – Варна“ ЕООД гр. Варна, редовно призована, представлява се от
адв. Г.С. и адв. Е. С., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
К. Х. Т., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А. С. и
адв. Ж.Е., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД гр. София , редовно призовано, не
изпраща представител.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е възобновено след влизане в сила на определение от
13.07.2022г., с което е върната подадена от ЗАД „Алианц България“АД
насрещна въззивна жалба.
С оглед на така влязлото в сила определение съдът намира, че ЗАД
„Алианц България“АД има процесуалното качество на трето лице помагач на
страната на ответника по делото, поради което следва да бъде извършена
корекция в списъка на лицата за призоваване в този смисъл. Предвид горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ИЗВЪРШИ корекция в списъка на лицата за призоваване като
вписаното като въззивник ЗАД „Алианц България“ АД бъде вписано в
качеството му на трето лице помагач.
АДВ. Р.: Не сме постигнали спогодба. Моля Ви да допълните доклада
по делото, в който да инкорпорирате позицията, изразена от процесуалния
представител на СБАГАЛ в съдебно заседание, проведено на 13.07.2022 г. –
стр. 5 и стр. 6 от протокола, съставляващи признанието за наличие на
допуснати грешки и виновно противоправно поведение от страна на д-р Н. и
акушерката К..
АДВ. С.: Вече сме заявили, че поддържаме жалбата си. Моля да вземете
предвид искането на адв. Р..
С оглед заявеното становище от процесуалните представители на
СБАГАЛ – Варна, съдът намира, че следва да бъде допълнен извършения
доклад по съществото на спора по чл.146 от ГПК досежно твърденията на
страните в смисъл, че ответната болница признава наличието на допуснати
пропуски в работата от страна на началника на отделението д-р Н. и
2
акушерката К., касаещи проследяването на родилната дейност на ищцата и
уведомяването от страна на акушерката К. за нейното състояние, съобразно
изразеното становище в съдебно заседание от 13.07.2022г.
АДВ. Р.: Ние не оспорваме тези обстоятелства, които се твърдят от
СБАГАЛ и моля да ги приемете за безспорни в отношенията между страните.
Предвид това оттегляме доказателственото искане за назначаване на повторна
СМЕ със задачи, формулирани във въззивната жалба.
АДВ. С.: Нямаме доказателствени искания. Няма промяна в
становището ни по признатите от нас факти.
АДВ. С.: Няма да сочим други доказателства.
АДВ. Е.: Нямаме искания по доказателствата.
На основание чл. 146 от ГПК СЪДЪТ:
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО между страните и ненуждаещо се от
доказване, че д-р Н. не е извършил задълбочен контрол и проследяване на
състоянието на ищцата, не е променил назначенията си, дадени при
приемането й и не е осъществявал лично наблюдение по време на родилната
дейност.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че
акушерката К. не е уведомила незабавно началника на отделението относно
промяната в статуса на родилната дейност на родилката при започване на
родилните напъни и спадане тоновете на детето.
АДВ. С.: Представям списък на разноските.
АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представения от
процесуалния представител на СБАГАЛ – Варна списък на разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
3
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите
решение, с което да уважите подадената въззивна жалба като основателна.
Моля да приемете, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди за смъртта на нероденото дете на въззиваемата в
несправедливо завишен размер от 150 000 лв. Считаме, че обезщетение в
такъв размер не отговаря на критерия за справедливост, залегнал в нормата на
чл. 52 от ЗЗД и не кореспондира с конкретно установените по делото факти и
обстоятелства. Така определеният размер не отговаря и на социално-
икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на
деликта - началото на 2015г. Следва да се отбележи, че трябва да бъде
направена разлика от житейска гледна точка и такава съществува между
душевните болки и страдания, които едно лице би търпяло от смъртта на вече
родено и отгледано дете отколкото тези, които би търпяло от загубата на
неродено или мъртво родено дете, какъвто е настоящия случай. Размерът е
толкова несправедливо завишен, че при внимателен прочит на съдебната
практика за случаи, осъществили се през 2015 г., не се намира нито едно
съдебно решение с присъдено обезщетение по аналогичен случай в толкова
голям размер. Считаме, че обезщетението от 17 000 лв. за претърпените
болки и страдания, лишения и неудобство в резултат от причинената телесна
повреда, също е завишен и не отговаря на критерия за справедливост.
Считаме, че в първоинстанционното решение съда не е отчел факта, че дори и
при планово секцио въззиваемата би претърпяла същите болки и страдания и
същия период на възстановяване. Първоинстанционният съд не се е
произнесъл по наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на въззиваемата. Считаме, че в случая безспорно се
установи, че е налице съпричиняване доколкото въззиваемата сама още в
исковата молба е заявила, че не е уведомила болницата за приема на
препарата „цитотек“ и е признала приема на същия. Това се установява и от
показанията на акушерката К.. От заключението на вещото лице по
изслушаната експертиза се установява, че приема на този препарат е бил в
причинно-следствена връзка с настъпилата руптура на матката. Считам, че
възражението ни за съпричиняване е основателно и в още един аспект, а
именно: въпреки че е била многократно предупредена за рисковете, които
крие естественото раждане след прекарано секцио, въззиваемата е настоявала
и то многократно да роди именно по естествен път, а не чрез цезарово
4
сечение. В този смисъл считам, че в случая се е осъществил един очакван и
предвидим медицински риск, а именно настъпилата руптура на матката. Моля
да разгледате и останалите доводи във въззивната ни жалба. Моля да ни
присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, да постановите
съдебно решение, с което да отмените първоинстанционното решение. Моля
Ви да намалите определения размер на обезщетението като спазите принципа
на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, както и да намалите
присъденото обезщетение като вземете предвид възраженията за
съпричиняване, които колегата подробно изложи пред Вас. Моля да ни бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите
решение, с което да отмените изцяло решението на първоинстанционния съд
и отхвърлите предявените искове като неоснователни. Окръжният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение като в нарушение с принципа
на диспозитивното начало се е произнесъл по непредявено основание на
заявения иск. Ищцовата страна твърдеше, че имуществената отговорност на
СБАГАЛ - Варна следва да бъде ангажирана поради това, че тя е възложила
на д-р П. А. извършването на определена работа, а именно израждането на
въззиваемата и заради това следва да отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД.
Окръжният съд не се е произнесъл по това основание, а е приел, без да са
навеждани такива твърдения, че отговорността на болницата следва да бъде
ангажирана тъй като по договор с друго лечебно заведение, с което д-р А. е
имал някакви отношения по гражданско-правен договор, е следвало да
проведе със свои сили, средства и персонал раждането. Такива твърдения
никога не са били въвеждани в процеса. По този начин и третото лице
помагач д-р П. А., и ответното дружество са били лишени въобще да се
защитават по такива твърдения и е накърнено съществено правото им на
защита. Моля като приемете, че има такова процесуално нарушение, да се
произнесете по действително наведеното основание на предявения иск, което
е възлагане на работата от СБАГАЛ на д-р П. А.. Моля да приемете, че такова
възлагане в случая липсва и по тази причина да отхвърлите иска. Подробни
съображения сме изложили във въззивната жалба защо липсва възлагане. По
5
отношение на справедливия размер на обезщетението адв. Р. ще изрази
нашето становище.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, ако не споделите основната ни
теза, развита от колегата Т. и подробно във въззивната жалба, ще Ви моля в
условията на евентуалност да уважите жалбата по допълнителните доводи в
нея като приемете, че при определяне стойностния размер на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът е допуснал следните
пороци: Първият е свързан с присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от това, че е причинена руптура на матката на
въззиваемата. Считам, че тук в нарушение на процесуалните изисквания
Варненския окръжен съд не е отчел доводите ни за липса на каквато и да е
причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и поведението и
действията на д-р П. А.. В тази връзка е било игнорирано и заключението на
СМЕ. Прието е в наказателния процес, че в резултат на желанието на д-р А.
да се извърши раждането по естествените родови пътища с извършените от
него манипулации се е стигнало до причиняване на руптура на матката на
ищцата, което е било в разрез с добрата лекарска практика и упрека,
отправен от него и залегнал в основата на присъдата е този, че е следвало той
да преосмисли поведението си и да проведе раждането не по този начин, а
чрез провеждане на цезарово сечение. Именно в тази връзка е била изслушана
и приета неоспорена от страните СМЕ, която констатира, че при такава
медицинска интервенция, при провеждане на раждането чрез цезарово
сечение щеше да бъде естествено нарушена чрез оперативен разрез целостта
на матката и то забележете: отново по стария ръбец на проведената предходна
оперативна интервенция при предходното раждане на ищцата, т.е. на същото
място и по същия начин щеше да бъде нарушена целостта на матката. За това
няма как да приемеме, че ако видите ли беше спазен канона, беше проведена
медицинската интервенция по този начин, нямаше да се стигне до същия
резултат. Ето защо ние считаме, че липсва причинната връзка между
твърдяното увреждане при ищцата и за това съда не е имал право и основание
да присъжда обезщетение в този случай. Ако не приемете и този довод, то
размера на обезщетението следва да бъде присъден в един намален размер,
отчитайки тези аргументи, които излагаме пред Вас. На второ място считаме,
че е изключително несправедливо е завишен размера на присъжданото
обезщетение за това, че ищцата е загубила своето дете при раждането. Както
6
правилно беше отбелязано от процесуалните представители на СБАГАЛ,
нарушен е основния принцип за присъждане на обезщетение по
справедливост, която не е абстрактна категория. Тя винаги трябва да се
основава на обективни, конкретни факти и обстоятелства по делото, с които
да се свързва преценката за степента, обхвата и характера на тези вреди. В
случая виждаме, че имаме вреди, които не надхвърлят обичайните размери на
едни такива вреди и няма каквито и да е основания да считаме, че ищцата,
сега въззиваема, е претърпяла някакви наднормени вреди. Всяка една майка,
която загуби при раждането си дете, естествено, че търпи негативни
изживявания и да, те следва да бъдат компенсирани когато това е резултат от
деликт, но в никакъв случай в този размер, който е присъдил съда и то не
само поради изложеното от колегите, че не може да имаме тъждество между
загуба на родено, отгледано дете и дете, загубено при раждане. Отделно от
това е нарушен и още един принцип: за преценка на размера на
обезщетението към момента на вредоносното събитие – годината е 2015г.,
сега сме 2023г., а първата инстанция се е произнесла преди малко повече от
година. Няма как да не бъде оценена по адекватен начин икономическата
обстановка в страната към 2015г. и към настоящия момент. Това е една
илюстрация на неправилното приложение на материалния закон, който е
задължавал съда да го определи към момента на вредоносното събитие –
2015г. при отчитане, че в този случай компенсацията е именно законната
лихва. За това съобразно тези критерии, липсата на някакви необичайни
страдания, които да е претърпяла ищцата, според нас справедливия размер на
обезщетение не следва и не бива да надхвърля повече от 50 000лв. Както
правилно отбелязаха колегите няма да намерите и в съдебната практика при
присъждане на обезщетение по аналогични случаи ползване на такава
критериална база и присъждане на такива неоправдано завишени
обезщетения. Моля Ви в тази част да бъде отменено решението и то да бъде
определено до размер на сума не по-голяма от 50 000лв., при съобразяване и
на момента на настъпване на вредите. Поддържаме и всички останали доводи
в жалбата.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите насрещната
ни въззивна жалба, в частта, в която оспорваме определеното обезщетение за
претърпяната от доверителката ни средна телесна повреда. В останалата част
считаме, че решението на окръжния съд е правилно. Припомням на
7
останалите участници в процеса, че в процеса е приложено наказателно дело,
в което е посочено какво д-р А. е причинил на доверителката ни. Тук не
говорим за загуба на дете и мъртво родено дете - има убийство на дете и
средна телесна повреда. Аз като мъж не мога да си представя по-ужасяващ
начин за причиняване на смъртта на едно дете. То е станало след като д-р- А.
е скачал върху доверителката ни, натискал е корема й, изтръгнал детето от
утробата й по един ужасяващ начин. През цялото време нашата доверителка е
била в съзнание, доказателствата по делото го доказват безспорно. Тя е
осъзнавала какво се случва и накрая чуваме защитна теза, че имало
съпричиняване, едва ли не така й се пада, защото така е избрала да роди. В
процеса страните си признават обстоятелства за служители на СБАГАЛ,
които не са положили нужните действия, с цел точно да се оневини д-р А. и
да не може да се направи връзката, за да се изплати възнаграждение на
нашата доверителка. Всеки има право на процесуално поведение, но над
всичко останало стои истината. Истината е следната: д-р А. е бил на правно
основание в болницата, другото е правен нонсенс - всеки да може да влезе в
една болница да извършва манипулации. Съпричиняване е имало, защото
пациентката си била избрала начин на лекуване. Това също е абсолютно
житейски и юридически по никакъв начин не може да бъде защитено. Как
едно лице на операционната маса ще избира какво да му се случва? Може ли
да възложим във вина на един пациент, който и да е той, да проверява кой на
какво правно основание е в операционната? Считам, че нашият иск е
съобразен, също и решението на първоинстанционния съд, изцяло със
съдебната практика. Дали ще е 2005г., 2015г. и т.н. обезщетението е
абсолютно справедливо. Обезщетението, което окръжния съд е присъдил е
справедливо в частта, в която е присъдил обезщетение за смъртта на детето.
За обезщетението за средната телесна повреда сме изложили доводи в
насрещната си въззивна жалба. Спомена се опита за сключване на спогодба.
Единствения опит е след първо заседание пред Апелативен съд-Варна от
представители на д-р А.. От болницата към настоящия момент, въпреки
опитите и писмените ни молби към тях, нямаме произнасяне по евентуална
спогодба. Болницата е изплатила над 30 000 лв. адвокатско възнаграждение
по това дело и нито една стотинка на майка, загубила детето си. При тези
доказателства, при това наказателно дело, при всички доказателства, които
безразборно се събираха пред първата инстанция. Окръжният съд изтърпя
8
всичко това като даде възможност да се събират доказателства във всички
посоки и това решение, което той е постановил, е изключително справедливо
от тази гледна точка, претеглил е всички доказателства и е постановил едно
решение, което защитава най-вече справедливостта. Моля за решение в този
смисъл.
АДВ. Е.: Уважаеми апелативни съдии, искам да Ви подчертая, че в
цялата документация, предоставена от болницата и свидетелските показания
на свидетелите на болницата – всички те говорят непротиворечиво как
болницата е приела нашия клиент като свой пациент, в документите са
отразени кои са докторите, които я лекуват, включително и д-р А., със
знанието, със съгласието по възлагане от управителя и от дежурния на
отделението към този момент, самия д-р А. е бивш управител на тази
болница. По отношение на съпричиняването и възражението, че видите ли
естественото раждане е нещо, което жените нямат право да си избират.
Считам, че това е цинично. Вещото лице заяви, че риска първоначално от
естествено раждане е бил 0,1 %. Руптурата е настъпила от комбинация от два
фактора, и това го има в наказателното дело - даването от д-р А. на лекарство,
което не е следвало да се даде и метода на „Кристелер“ – натискане на корема
на родилката по време на раждане. Това е причината за руптурата - не е
предишно цезарово сечение, не е избор на естествено раждане. Пациента
може да каже какви са неговите желания, но решава лекарския екип как да
процедира. По отношение на вредите считам, че причинената смърт на живо
дете, размера на обезщетението няма как да компенсира всичките вреди,
които една майка търпи в резултат на тази загуба. Размерът може донякъде
да компенсира причинените й болки и страдания. Болките и страданията се
удължават допълнително от един фактор, който моля да имате предвид - 5
години продължава наказателното дело срещу д-р А.. Доверителката ни не
може да тръгне да претендира за причинените й вреди преди да има влязла в
сила присъда срещу д-р А.. Три години продължава и това настоящо дело.
Осем години тази жена живее с това събитие, продължава да й се напомня за
тази нейна загуба, с това, че е въвлечена в такова дело, с това, че болницата
продължаваше до преди половин година да отрича каквато и да е
отговорност, с това, че д-р А. продължава да твърди и в настоящия момент,
че видите ли той няма причинна връзка между причинените й болки и
вредите, които й е нанесъл. Мисля, че това, което сме претендирали и е
9
присъдил първоинстанционния съд е минимума, който може да бъде
присъден. Моля Ви да оставите без уважение подадените въззивни жалби и да
уважите подадената от нас насрещна въззивна жалба. Не претендираме
разноски за настоящата инстанция.
АДВ. Р./реплика/: За пореден път в пледоарията на колегите виждам,
че ние се отдалечаваме от предмета на делото и от доказателствата, които са
ангажирани. Безспорно е, че д-р А. е признат за виновен за осъществен от
него медицински деликт, т.е. за едно противоправно поведение, само, че не е
без значение какъв е характера и естеството на това неправомерно поведение.
Моят прочит на тази присъда, която даде основание за настоящия процес, е
съвсем ясна: воден от желанието си д-р А. да уважи волята на родилката тя да
роди по естествен път, избира един медицински инструментариум за
провеждане на раждането по естествен път, използвайки два утвърдени в
медицината метода, които са оценени като неправилни с оглед характера на
конкретното раждане, а не, че тези методи, които той е използвал не са
утвърдени методи на раждане в медицината. Мисля, че това Ви е добре
известно от материалите по делото. Но каквото и да е, аз считам, че
присъденото обезщетение към 2015г. в тези размери е прекомерно завишено и
няма основание да бъде уважавано.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.03
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10