Р Е Ш Е Н И Е № 85
гр.
Сливен 02.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори май, две хиляди двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 15/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 13, ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за социално подпомагане
(ЗСП), във връзка с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г.)
Образувано е по жалба на М.П.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г.Х., против Заповед № ЗСП/Д-СН-ТВ/1829 от 07.11.2019 година, издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Твърдица, обжалвана по административен ред пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) Сливен по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП, който с писмо изх. № 20-94М-0009/03.01.2020 г. на основание чл. 87, ал. 3 от АПК връща подадената жалба с вх. № 20-94М-00-1790/10.12.2019 г., поради неотстранени нередовности. С обжалваната заповед, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. и заповед № РД-01-480 от 10.07.2019 година на министъра на труда и социалната политика и въз основа на подадено заявление – декларация с вх. № ЗСП/Д-СН-ТВ/1829 от 21.10.2019 година и изготвен социален доклад е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 година /от 1 ноември до 31 март/. Мотиви за издаване на административния акт е посочено, че на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година – средномесечния доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация е по – висок от диференцирания минимален доход за отопление.
В жалбата се изразява несъгласие с постановения
отказ, като жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за постановения
отказ. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В откритото съдебно заседание жалбоподателката, не се явява. От адв. Х. – пълномощник на оспорващата е представено писмено становище, в която поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – директорът на ДСП Твърдица, се явява лично. Оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да я отхвърли, по
съображения изложени в писмения отговор.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е образувано по Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № ЗСП/Д-СН-ТВ/1829 от 21.10.2019 г. на М.П.Й., с постоянен адрес ***, с което е поискала от дирекция "Социално подпомагане" гр. Твърдица отпускане на целева помощ за отопление – твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 година. В подаденото по утвърден образец Заявление-декларация жалбоподателката е декларирала, че: е н., о., з., има д. д.до **годишна възраст, съжителства с м. си, получила е доходи от обезщетения и помощи в размер на **** лева. Установява се от лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа, приложен като част от преписката, че заявлението е комплектовано с всички необходими документи. Във връзка с така подаденото заявление социален работник от ДСП Твърдица е извършил социална анкета за установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство, като на 06.11.2019 година е изготвен социален доклад, представен към административната преписка. От доклада се установява, че жалбоподателката не е о., има д. д.под **-годишна възраст, съжителства с м. си, в жилище собственост на С. Й. – м., която е п., не притежава движима и недвижима собственост, общия доход на семейството от предходните шест месеца е ****лева, формиран от обезщетения и помощи и еднократни месечни помощи, средства и добавки за деца, няма близки, които могат да им оказват финансова помощ. Във връзка с това, в част Б на доклада – "Преценка на нуждите от социално подпомагане", е направен извод, че не е изпълнено условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година – средномесечния доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация е по – висок от диференцирания минимален доход за отопление. Диференцирания доход за отопление – 1.03+1.03+1.57=3.63х150 = 544.50. Средномесечен доход за отопление = 595.00 Предложено е постановяването на отказ от предоставяне на целева социална помощ за отоплителен сезон 2019 – 2020 година.
На 07.11.2019 година е издадена процесната Заповед №
ЗСП/Д-СН-ТВ/1829, с която директорът на ДСП Твърдица е отказал на М.П.Й. отпускането на целева помощ за отопление с
твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019 – 2020 година, на основание
изготвения социален доклад и с мотив – неизпълнение на условието на чл. 2, ал.
1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година – средномесечния доход за
предходните 6 месеца преди подаване на заявлението – декларация е по – висок от
диференцирания минимален доход за отопление. Заповедта е връчена на М.П.Й. на 02.12.2019 година. Срещу Заповед
№ ЗСП/Д-СН-ТВ/1829 от 07.11.201 г. е подадена жалба пред директора на РДСП Сливен, който с писмо изх. № 20-94М-0009/03.01.2020 г. на основание чл. 87, ал. 3 от АПК връща подадената жалба с вх. № 20-94М-00-1790/10.12.2019 г., поради
неотстранени нередовности.
По делото са приобщени Удостоверение изх. № 2004-УД-0145/06.02.2020 г. издадено от ДСП Твърдица, в уверение на това, че за периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2019 г. на М.П.Й. са изплатени помощи/добавки в общ размер на *** лева и извадка от Регистър на обезщетения за болест, майчинство и безработица към Национален осигурителен институт, от който е видно, че на лицето М.П.Й. за периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2019 г. е изплатено обезщетение и/или помощ в общ размер на **** лева.
При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Сливен, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга негови права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл Определение № 8012/10.06.2013 г. на ВАС на РБ – Пето отделение по адм. дело № 7167/2013г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от
директора на ДСП Твърдица, който именно е административният орган, разполагащ с материалната и
териториална компетентност да издаде заповед за отпускане или отказ на целева
помощ за отопление, съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 година. Поради това не е налице отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в законоустановената
писмена форма и има реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Административният акт е мотивиран с фактическите и правни основания за
издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са
приетите за установени от административния орган факти и се съдържат правни
норми, обосновали издаването му. Не е налице отменително основание и по чл.
146, т. 2 от АПК.
При издаване на процесната заповед
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Редът за отпускане на целева помощ за отопление
на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5/16.05.2008
година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Производството по издаване на оспорената заповед е инициирано със заявление –
декларация от М.П.Й., с адрес ***, която е дирекцията по настоящ адрес на лицето
(чл. 4, ал. 1 Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година). Заявлението е придружено с
всички необходими документи (чл. 26, ал. 4 от ППЗСП, във връзка с чл. 4, ал. 1, предл. последно
от Наредбата). Във връзка с така подаденото заявление, в срок до 20 дни от
подаването му, социален работник, в съответствие с изискванията на чл. 27 от
ППЗСП, е извършил социална анкета, след което е изготвил социален доклад с дата
06.11.2019 година, съдържащ мотивирано предложение за отказ на целева помощ
(чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година). В 7-дневния срок от
изготвянето на социалния доклад, на 07.11.2019 година, е издадена процесната заповед, с която
е отказано отпускането на помощта (чл. 4, ал. 4 от Наредбата). Заповедта е връчена на М.П.Й. на
02.12.2019
година, която е
упражнила
правото си на жалба срещу така издадения административен акт по задължителния
административен ред, респективно правото си на съдебна защита срещу заповедта
на директора на ДСП Твърдица, поради връщане на жалбата от директора на РДСП Сливен.
Предвид изложеното не е налице основание за
отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК.
Заповедта е издадена и при правилно приложение
на материалния закон.
Предмет на оспорване по настоящото дело е
заповедта на директора на ДСП Твърдица.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 година, право на целева помощ за отопление, имат лицата
и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца
на подаване на заявлението е по – нисък или равен на диференцирания доход за
отопление и които отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. От
съдържанието на цитираната норма следва изводът, че за да отговаря дадено лице
на условията за отпускане на целева помощ е необходимо по отношение на същото
да са налице две кумулативни предпоставки – да покрива изискванията за размера
на средномесечният му доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението – декларация и да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП.
В настоящия случай при извършената социална
анкета от социалния работник е установено, че жалбоподателката не отговаря на първото от изискванията на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, тьй като средномесечния доход за
предходните 6 месеца преди подаване на заявление – декларация е по – висок от
диференцирания минимален доход за отопление.
Условието относно размера на средномесечния доход на заявителя за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация, който следва да е по – нисък или равен на диференцирания минимален доход е императивно и се установява по документи. По делото са събрани писмени доказателства, които не се оспориха от жалбоподателката и от които се установява, че 6 месеца преди подаване на заявлението – декларация е получила общ доход в размер на **** лева или средномесечно *** лева. Така посоченият общ размер е формиран от получени от жалбоподателката обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст /****лв./ и месечни помощи по чл. 7, ал. 1 по Закона за семейните помощи за деца /*** лв/. Съгласно § 1, ал. 1, т. 9, буква „и" и буква „м" от Допълнителните разпоредби на Правилника на прилагане на закона за социално подпомагане /ППЗСП/- „Доходи" за отпускане на социални помощи по реда на този правилник са всички брутни приходи, произхождащи от: обезщетения и помощи; еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца". Ето защо така получените доходи на основание § 1, т. 9, букви "и" и "м", във връзка с § 1 ДР Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година са "Доходи", които имат значение за отпускане на социални помощи, тьй като са брутни приходи, произхождащи съответно от обезщетения и месечни помощи.
В конкретния случай съгласно посочената по – горе правна норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление следва да е налице първото императивно изискване по отношение на жалбоподателката, за да получи целева помощ за отопление с твърдо гориво, а именно средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация да е по – нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление.
За определяне на диференцирания доход за отопление на семейството на жалбоподателката, съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 5, т. 4 и т. 6 от Наредба № РД07-5 / 2008 г., са предвидени следните коефициенти: за родител, отглеждащ сам дете/деца под 18 годишна възраст, а ако учи/учат - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20 - годишна възраст - 1,57 от БДО; за дете от 0 - до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст - 1,03 от БДО за всяко от децата. В случая диференцирания доход за отопление е равен на 544,50лв.(1,57х150+1,03х150 + 1,03х150 = 235,50лв. + 154,50лв.+ 154,50лв. = 544.50 лв.). Следователно диференцирания минимален доход, при който за жалбоподателката ще възникне правото да получи целева помощ за отопление е 544.50 лева. В случая не е налице първото предвидено императивно изискване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Безспорно доходите получени от жалбоподателката за предходните 6 месеца надвишават диференцирания минимален доход, тьй като е средномесечния доход на семейството й е в размер на 595.00 лева
В тази връзка изложените твърдения от жалбоподателката в подадената жалба са напълно неоснователни относно размера на получаваните доходи в 6 месечния период преди подаване на заявлението – декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 година.
С оглед на събраните доказателства постановеният с оспорената заповед отказ за предоставяне на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 година е в съответствие с материалния закон.
В случая процесната заповед е издадена при спазване на принципа на служебното начало, закрепен в чл. 9, ал. 2 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 35и чл. 36 от АПК. Тя е издадена, след като предварително са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и при събиране на всички доказателства, нужни за пълното им изясняване.
С оглед гореизложеното се налага извод, че подадената жалба следва да се отхвърли, като неоснователна. Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СН-ТВ/1829 от 07.11.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Твърдица, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020 година е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, подадена против Заповед № ЗСП/Д-СН-ТВ/1829 от 07.11.2019 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Твърдица, с която на М.П.Й. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво/в пари/ за отоплителен сезон 2019/2020г.
Решението на основание чл. 13, ал. 7 Закона за социалното подпомагане, във връзка с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: