Присъда по дело №316/2018 на Апелативен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

№  17/30.11.2018 г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД                НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА

Прокурор СВЕТОСЛАВ МАРИНЧЕВ

Като разгледа докладвано от съдия Лолова

ВНОХД №316 по описа за 2018 година

 

На основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК ОТМЕНЯ частично присъда №176/17.07.2017 година, постановена по НОХД № 189/2015 година от Окръжен съд гр.Бургас и на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК изменя частично същата, като вместо това

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА Н.А.С. – роден на *** ***, български гражданин, женен, неосъждан, с ЕГН**********

 

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА,че:

1.От месец ноември 2007 година до 06.03.2008 година, след като е бил подбуден от С.М. в съучастие със С.К., в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С.П. и Манол Хаджиев да отвлекат в гр.Бургас С.С., с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и с користна цел, като отвличането е осъществено на 06.03.2008 година, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл.142 ал.2 т.т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК;

 

2.За периода месец ноември 2007 година до 06.03.2008 година, след като е бил подбуден от С.М. в съучастие със С.К., в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С.П. и Манол Хаджиев  умишлено да умъртвят С.С. чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008 година в местността „Горска нива“, в землището на с.Паницово, общ.Несебър, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел, като ан основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл.116 ал.1 т.т.7 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.

 

ОТМЕНЯ присъдата в частта относно приложението на чл.23 ал.1 от НК по отношение на подс.Н.С..

 

ОТМЕНЯ присъдата в гражданско-осъдителната част, с която подс.Н.С. е осъден да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и законни лихви до окончателното изплащане на сумите, в полза на гражданските ищци Г.С. Германов, М.М.Г. и наследници на Господин С.Г. – М.М.Г., И.Г.С., Г.С.С. и С.С.С..

 

ОТМЕНЯ присъдата в частта на възложените разноски по чл.189 ал.3 от НПК на подс. Н.С..

 

На основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК ИЗМЕНЯ присъдата в осъдителната част по отношение на подсъдимите С.М., С.П. и С.К., като ги оправдава да са извършили престъпленията по чл.142 ал.2 т.т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК и чл.116 ал.1 т.т.7 и 9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК в съучастие с подс.Н.С..

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС в 15 - дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.

 

 

                                                          

 

МОТИВИ към присъдата по внохд № 316/2018г. ВАС

 

 

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Бургаски окръжен прокурор и жалби на частните обвинители и граждански ищци М.М.Г., лично и като попечител на Г.С.С., И.Г.С. и С.С.С., чрез повореника си адв. Н. К., жалби на адв. Т.Ц., като защинтик на подсъдимия С.С.П., адв. Ива Л. и адв. Д.Д., като защитници на подс. С.Х.М., жалба от адв. Й. В. като защитник на подс. Н.А.С. и лично от него, жалби от адв. И.Т. и адв. Н. Ралчев защитници на подс. С.И.К., отговор на протест от адв. Бр.Б. като защитник на подс. Г.К., всички страни по нохд № 189/15г.по описа на Бургаски окръжен съд, против присъдата на същия съд от 17.07.17г., с която: 1.подс. С.П. е признат за виновен за деяния по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК и по 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, като на осн. Чл.23 НК му е наложено общо наказание от двадесет години лишаване от свобода при строг режим; 2.подс. С.Х.М. е признат за виновен за деяния по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК и по 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и 4, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, като на осн. Чл.23 НК му е наложено общо наказание от двадесет години лишаване от свобода при строг режим; 3.подс. Г.С.К. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията му по чл. чл. 142, ал. 3 (Ред., ДВ, бр. 50 / 1995 г.), вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 142, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.и по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.; 4. Подс. С.И.К. е признат за виновен  за деяния по чл. 142 ал. 2 т. 1, т. 2 и т.7 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.З и ал. 4 вр.чл. 2 ал. 2, чл. 54 ал. 1 от НК и по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” вр. чл. 54 ал. 1 от НК като на основание чл.23 НК му е наложено общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода при строг режим; 5. Подс. Н.А.С. е признат за виновен за деяния по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК и по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 ал. 1 от НК, като на основание чл.23 Нк му е наложено общо наказание от седемнадесет години лишаване от свобода при строг режим; подсъдимите са оправдани по обвинението да са действали в съучастие с подс. Г.С.К. както и по обвинението по чл. 142, ал. 3 НК (Ред., ДВ, бр. 50 / 1995 г.) - от деянието да са настъпили тежки последици - смъртта на С.Г.С.. Зачетено е предварителното им задържане по мерки за неотклонение; подсъдимите, с изключение на подс. Г.К. са осъдени да заплатят солидарно на частните обвинители и гр. ищци обезщетения за претърпени неимуществени вреди- на Г.С., със съгласието на М.Г. сумата от 300 000лв., на М.Г. – 200 000лв.1 на н-ци на Господин С.Г. -200 000лв., като исковете в останалите им части са отхвърлени. Осъдени са да заплатят и причинени имуществени вреди на гр. ищци и частни обв.  – по 3 265лв. на М.Г. и н-ци на Господин Г.. Отхвърлил е исковете срещу подс. Г.К., осъдил е останалите подсъдими да заплатят съответните такси и разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

В протеста се излагат съображения за незаконосъобразност на присъдата в оправдателните й части, както и в частта относно наложените наказания като се иска същите да се увеличат по обвинението по чл.142 ал.3, като се завишат на по десет години лишаване от свобода за всички подсъдими, а за подс. С.К. и Н.С. да се завиши и наказанието по обвинението по чл.116 ал.1 НК на двадесет години лишаване от свобода. В протеста се изразява несъгласие с присъдата и в частта относно разноските и връщането на някои от веществените доказателства. Постъпило е и допълнение към протеста където подробно са развити мотиви за направените искания.

В жалбата на частните обвинители се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата по отношение оправдателната й част за подс. Г.К. и свързаните с нея последици, както и за явна несправедливост на наложените наказания на останалите подсъдими за деянието по чл.116 ал.1 НК като се иска да им се определи такова – доживотен затвор. Представя се и допълнително изложение, където подробно се развиват съображения относно направените искания.

В жалбите на останалите подсъдими се излагат съображения за необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска присъдата да бъде отменена и бъде постановена оправдателна такава по отношение на всички подсъдими. Излагат се съображения за липса на мотиви/липса на отговори на направени от защитата възражения/, необосновано тълкуване на доказателствата по делото, незаконосъобразно възприемане на едни и отхвърляне на други доказателства и доказателствени средства, както и при условия на евентуалност-явна несправедливост на наложените наказания.

В отговора на протеста на защитата на подс. Г.К. се изразява становище за неоснователност на същия като се прави искане същия да бъде оставен без уважение и присъдата да се потвърди в тази й част.

 Пълномощникът на частните обвинители и гл. ищци изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите.

Представителят на БАП в съдебно заседание поддържа протеста и  изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите и предлага присъдата да бъде изменена съобразно направените искания в протеста.

Протестът и въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.03.2008г. свид. М.М. *** за изчезване на лицето С.Г.С., с когото поддържала близки отношения, но не живеели заедно. Заявила, че след разговор около 20.00ч.на 06.03 08г. изгубила връзка с него.

Започнало разследване като били разпитани близки и познати на изчезналото лице с оглед установяване на версии за изчезването му. Установило се, че изчезналото лице е съсобственик и управляващ на фирма „Гранити“ ООД, със седалище в Южна промишлена зона на гр.Бургас и след проведени служебни срещи на 06.03. до около 19.30. като последната била със свид. П.Г. и синът му П., постр. С.С. се качил на автомобила си „Лексус“ и потеглил. След него, по известна част от пътя се движила и свид. М. Г.Д., служителка във фирмата. Разделили се на кръстовище, като свидетелката продължила към гр.Поморие, а С. ***. След този момент и след разговора със свид. М. по телефона, повече никой не го е видял и не е контактувал с него. Автомобила на С. бил намерен в гаражната клетка №3 в сградата където е жилището му. В автомобила са открити служебни документи, подробно описани в протокола за оглед от 07.03.08г. На стълбището на бл.132 вх.2, на първия етаж е открит запечатан плик с печат на Уникредит Булбанк с получател С.Г.С.. По автомобила не са открити следи.

За целта на разследването са били разпитани съдружниците на С., негови контрагенти, познати и близки. Проверявани са били няколко версии включително бизнес отношения, конкуренция, лични отношения включително и с бившия съпруг на съжителката му М.М., криминално проявен.

В хода на разследването се получили сведения, че две криминално проявени лица от гр.Стара Загора получили предложение за отвличане на бизнесмен от гр.Бургас. Двете лица са разпитани на ДП и в с.з. като анонимни свидетели 1 и 2./АС1 и 2/ На ДП. АС1 заявил, че познава лице на име М.от Варна, който се занимавал с „проститутки, рекет и наркотици“ и имал два автомобила зелено „БМВ 7“ и червено „Ауди 6“. Това лице му се обадило в края на м.февруари2008г. и ги повикал с АС2 в гр.Варна да си поговорят. На срещата пред Катедралата дошъл с „БМВ-7“, след което се отправили към дома му, намиращ се към края на града в посока „Зл.Пясъци“. В жилището били още „едно момче средно на ръст, набито, късо подстригано, приятелката на М.и нейния брат“. Двамата свидетели и М.излезли на терасата и там той им казал, че трябва да свършат една работа, и ако я свършат както трябва ще получат 8хил. лева. М.казал, че ще им обясни в движение за какво става дума и че трябва да тръгнат за Бургас. С неговия автомобил „БМВ-7“ тръгнали като по пътя М.им обяснил, че трябва да отвлекат един бизнесмен от Бургас, тъй като имал да връща някакви пари на много сериозни  хора, но не ги връщал, а си накупил коли и апартаменти. М.ги закарал най-напред до офиса на въпросния бизнесмен, намиращ се в близост до магазин „Бриколаж“ в посока кв.“Меден рудник“, показал им автомобила на лицето – „Лексус“тъмно син, казал им номера на автомобила, показал офиса, както и жилището му, което било срещу хотел „Космос“ Показал входа и терасата на апартамента, както и гаража, където паркирал колата си. Казал им, че може да го чакат там и да го вземат когато паркира колата си, по какъвто начин те си изберат. Казал им също така, че нямало да има никакъв проблем, тъй като човека ходел без охрана, бил висок и слаб с очила и прошарена коса. Това трябвало да стане до края на седмицата. М.им обяснил, че трябва да закарат човека до Варна като могат да минат през Дюлинския проход. Дал им телефон с един номер, на който трябвало да се обадят, да съобщят къде се намират за да дойдат други хора и отведат лицето. След като двамата свидетели си взели колата от сервиз за да тръгнат към Бургас, М.им дал торба с електрошокова палка и телефон, казал, че палката била хубава, подсилена и да я използват ако се наложи. Палката донесло момчето, което заварили в апартамента на М., телефона бил марка „Алкател“ неизползван, дал им и 1000лв. като аванс. Двамата свидетели се прибрали в Стара Загора. На следващият ден отишли в Бургас, пред офиса на фирма „Гранити“, около 16ч. Около 16.30ч. видели от офиса да излиза човек с описанието, дадено от М.заедно с още едно лице. Двамата се качили в „Лексуса“и потеглили. Тъй като карали много бързо, не успели да го проследят. Тогава решили да се откажат като се обадили на Митко. Не са му връщали парите. Няколко дни след това чули по новините, че човекът, който бил поръчан е бил отвлечен.

АС1 е заявил, че може да разпознае лицето „Митко“, описал го е като е казал, че го познава, тъй като са се виждали няколко пъти. На извършеното разпознаване посочва свид. Д. К.Д../ДП Х-папка 3 л.135/. На 10.06.08г. АС1 е разпитан пред съдия, където подробно обяснява кой какво му е поръчал. Извършен е и следствен експеримент на 09.07.08г. където АС1 посочва къде е офиса и жилището на поръчаното лице /ДП-Х папка 3 л.140 и сл./.

Същото разказва и АС2, който също разпознава свид.Д. К.Д. като лицето, което им е дало задача за отвличане на бизнесмена от Бургас. Единствената разлика е в посочената от него марка на телефона даден им от М.– „Нокия“ стар модел без цветен дисплей.

АС 1 и 2 поддържат показанията си пред първата инстанция, като АС2 пред втория състав на БОС /нохд189/15 т.3 л.1011/ заявява, че не помни нищо.

Свидетелят Д. К.Д. е разпитван за първи път на ДП на 17.01.2009г пред съдия /ДП-Х т.3 л.29 и сл./. Разказва, че имал познат от Затвора, от 20 години на име С.И.К., по прякор „Левски“, който веднъж го посетил в дома му в жк „Бриз-Юг“ като му казал, че има някаква работа за него. След два-три дни отново се срещнали в дома на Д. и тогава Ст.К. му казал, че трябва да се отвлече един човек. Обяснил, че поръчката идва от София от някакви хора, с които говори само по телефона и че ако го отвлекат двамата, ще получат 30 хил. евро, а ако Д. осигури хора, ще получи 10 хил. евро, казал, че ставало въпрос за откуп. Казал, че човекът, който трябва да се отвлече е бизнесмен от Бургас, че ходи с рогови очила и че бил лесен, защото не бил едър човек, че карал бързо и се притеснявал, че сам няма да може да се справи за да го проследи. На следващия ден К. донесъл 2 хил. евро, пистолет с боеприпаси/към момента на разпита пистолета се намирал в дома на Д./. Свид. Д. попитал дали бизнесмена ще се убива, като К. му отговорил, че само ще се отвлича, но като му дал пистолета, Д. разбрал, че всъщност трябва да се убива. След това отишли в автомобила на К. до офиса на бизнесмена, намиращ се м кв.“Меден рудник“ и  го проследили до дома му. Тогава свид. Д. казал, че няма да свърши работата сам, а ще я даде на негови хора, тъй като се уплашил. Започнал да протака и след месец К. му се обадил, че трябва да изпълни поръчката след като се е заел и е взел капаро. Свид. Д. му казал, че трябва да замине за Италия, но ще възложи работата на двама негови познати. К. се притеснил, че ставали много хора, които знаят за тази работа и има опасност да се разбере. Д. го убедил, че хората са сериозни. След това се провела срещата на Д. със АС 1 и 2, отиването до Бургас с автомобила на Д., проследяването на лицето. Свид.Д. потвърждава, че подс. К. присъствал, когато двамата АС били в дома му и че той предал електрошоковата палка и мобилните телефони – единия за свидетелите, другия за свид. Д.. В последствие втория телефон останал у подс. К., тъй като свид.Д. казал, че заминава за Италия. Около седмица след това АС се обадили на телефона, който останал у подс. К. и казали, че работата „се закучила“. Двамата свидетели върнали палката и телефона. Известно време след това свид. Д. се срещнал с подс. К. и лице на име Момчил, приятел на К., попитал какво е станало с „поръчката“ и К. му казал, че „не спи и не ходи по Италия“ и показал нов джип „Рекстон“ със софийска регистрация и казал, че тези хора, които са дали поръчката ще му помогнат да се занимава със земеделие. Свид. Д. заявява, че за поръчката е знаел и свид. Ф.Ф. /Смъртта/, който присъствал на някои от разговорите. Сам той бил отказал да участва в изпълнението на „поръчката“. Не е бил установен в хода на съдебното производство, показанията му са четени по реда на 281 НПК

Свид. Ф.Ф. от своя страна в показанията си на ДП /разпит пред съдия от 07.07.2009г. ДП Х т.3 л.36 и сл./разказва, че се познава със свид.Д.Д. и подс. С.К./Левски/ и се събират да играят карти. При една от тези срещи свид. Д. го попитал дали иска да изкара малко пари. Казал му, че трябва да свършат една определена работа за един човек от Бургас, който се казвал С. и който трябвало да изчезне и никога да не бъде намерен, че нямало да бъде сам а трима-четирима човека и че всеки ще вземе по 10х. лева. Свид. Ф. не се съгласил. 10-20 дни след това, отново в дома на свид. Д. и присъствието на подс. К., Д. отново повдигнал въпроса. Казал, че С. Левскито давал парите и че те били у него. Попитал го отново дали ще участва. В последствие разбрал, че С.- подс. К. дал на Д. 20 хил. лева, което било половината от сумата за поръчката и че гарантира останалата част при изпълнение. Тъй като свид.Ф. не се съгласил не са му съобщавали подробности. Свид. Ф. разказва, че подс. К. и приятеля му Н./подс. Н.С./ имат общ шеф, като не знаел кой е той, но знаел от Левски/подс. К., че шефовете му дали за събаряне хотел „Явор“ на Зл.Пясъци след като поръчката е била изпълнена, след м.март 2008г.Това му било известно тъй като имал камионче за извозване на отпадъци, с което извозвали отпадъците при събарянето на хотела. За периода е сигурен, тъй като имали краен срок 01.05.08 за разчистване на терена. Знаел, че терена бил купен от евреи, които строели и Гранд Мол/зад автогара Варна/. Свид. Ф. заявява, че месец след разговора със свид. Д. и подс. К., се скарал сериозно със свид. Д. и повече не поддържали контакт.С подс. С.К. поддържал приятелски отношения, семейно си ходели на гости. Разказва,  че в началото на март месец 2008г. между 03 и 08.март били заедно в механа до бившата сграда на І-во РПУ Варна. Между 21.30 и 22ч. единия от телефоните на подс. К. звъннал. Подс. К. го вдигнал, слушал няколко секунди, казал „Добре“ и затворил, при което пребледнял силно. Свид. Ф. го попитал какво става и подс. К. го накарал да си остави телефоните и да излезе навън. Навън му казал „Свършиха работата“, тъй като Ф. не се сещал за какво става дума, подс. К. му казал, че му са се обадили, че „адаша от Бургас са го оправили“. Свид. Ф. разбрал, че става въпрос за поръчката, за която му казал свид. Д., човекът да изчезне завинаги. Попитал Д. ли е свършил работата, но подс. К. му казал „Мани го него… Аз намерил хора да свършат работата Имам още 20 хил. лева у него, кога ще си ги взема – не знам“. Половин час по-късно подс. К. казал, че не му е добре и ще се прибира. След това свидетеля разбрал и от вестниците за случая. След време поискал да разбере подробности, но подс.К. му казал, че не му трябва да знае, тъй като били замесени големи хора. Свидетеля заявява, че знае, че когато подс. К. отивал в София „при неговите хора“ дори си оставял телефоните във Варна. След случая се движел с джипове „Рекстон“ и „Инфинити“ с особен „провокиращ“ цвят, за които казвал, че са на шефа му. Знаел, че Н. му е помогнал да започне работа и че  някой от шефовете му били собственици и на „Родопа“. Сещал се, че фамилията на единия е К. - адвокат. Свид. Ф. разказва, че по повод статиите, които излезли във вестниците и изложените там версии и догадки за изчезването на  С.С., се обадил на подс. Ст.К. и се видели на лозето на свидетеля. К. попитал дали телефоните са у него и се отдалечили на разстояние от постройката и попитал какво пише във вестниците. Свидетеля му казал, че имало интервю с родителите на изчезналия./разсекретени материали папка 1 плик 8 /40//. Свид. Ф. разпознава подсъдимите Ст. К. и Н. С., като казва, че с подс. Н.С. почти не е контактувал. Първоначално твърди, че полицаите му са наредили какво да говори, но след прочитане на показанията му в с.з. от 12.04.16г. заявява, че ги поддържа./нохд183/15 т.5 л.1722 и сл./но не си спомня някои неща. Не отрича че е получил предложение от свид.Д., но не си спомня за разговор в механата. Твърди, че не е обсъждал с подс. К. нищо по отвличането на С.С., което противоречи на ВДС от СРС. Показанията му на ДП се подкрепят от ВДС по приложените СРС.

През лятото на 2008г. е било убито лицето М. Иванов Х.. Във връзка с това убийство са били установени контактите му с лицата Н.Д./Момата/ и подс. С.С.П.. В хода на разследването се установило, че подс. С.П. се познава с подс. С.К. от дълги години от престоя си в затвора. В първоначалния си разпит като свидетел подс. Ст.П. споменава за участие на лицата М. Х. и лице на име „Веско“ в отвличането на бизнесмена С.С.. Подс. С.П. и свид. Н.Д. са осъдени с влязла в сила присъда за убийството на лицето М. Х..

В тази връзка, свидетелката Неджие Хасан, живяла на съпружески начала с лицето М. Х. на ДП /Х-т.3 л.59 и сл./е заявила, че познава С. от Казашка река / подс. С.П./, който имал две заведения „Калин“ в кв.Аспарухово и „Рай“ в КК Камчия. Тъй като С. и М. били близки, често ходили в заведенията му, където“ядяли и пиели на корем без да плащат“ като М. й казал, че С. му е задължен и трябва да го храни цял живот и по добре тя да не знаела за какво става дума. Разказва, че в средата на м.февруари М. донесъл в къщи 2х. евро, за които казал, че ги изкарал като работел в строителството, след това казал, че сестра му ги е изпратила от Испания. С част от парите върнал дълг към банка, а с останалите купил л.а. Опел-Астра за 2900лв.на 29.02.08г. на името на свидетелката. Същата вечер извадил пистолет, сребрист на цвят, с голям заглушител и започнал да го чисти. На свидетелката й направило впечатление, че М. е много нервен и напрегнат. На 3-ти или 4-ти март се скарали и тя заявила, че го напуска, а М. я ударил по главата и я закарал през гората до с.Садово, като по пътя я заплашвал, че ще я застреля с пистолета, оставил я при родители му, които от своя страна го изгонили. На следващия ден я закарал в болница, където я оставил. На 08.03 двамата празнували заедно в Обзор, където работели тя като готвачка, а М. като арматурист. През това време провел множество разговори с подс. Ст.П.. За последен път говорила с М. на 07.08 08г., след което той е бил убит. В следващия разпит от 20.08.09г.разказва, че в деня, когато регистрирали л.а. „Опел Астра“, М. напазарил доста неща и родителите му питали свидетелката от къде той има толкова пари. Тя им казала“Как от къде, нали кака ги е пратила“, на което те отговорили че няма такова нещо и никой не е изпращал пари. На следващата вечер М. се напил и свидетелката започнала да го подпитва от къде има тези пари, на което той отговорил, че заедно с още двама-трима мъже да отишли в друг град, взели някакъв мъж от там, ударили го с някакво желязо по главата, пребили го и го сложили в багажника и след това са го заровили. На следващия ден той й разказал, че са чакали някакъв човек пред блока където живеел, взели го от нам, изкарали го извън града и го пребили. Тъй като тя продължила да пита М. я пребил и тя лежала в болницата от 18.03.08г. Разказва, че на 04.08.08г. са отишли двамата при С. в Казашка река и двамата С. и М. за говорили два часа и явно се скарали жестоко. След като си тръгнали от там М. й казал, че С. му обещал да го изведе зад граница. В разпита си на ДП от 11.05.11г. /т.22 л.130/ свидетелката заявява, че знае със сигурност, че въпросната сума е била изпратена от сестра му във връзка с дела му от къщата в Садово, че пистолета се е появил след регистрацията на колата на 11.03.08г, както и че тя не искала М. и С. да контактуват, тъй като С. и жена му Теодора не й били симпатични./Нещо което противоречи изцяло на предходните й показания, че често са гостували на подс. Ст.П. в КК „Камчия“ и което се подкрепя и от показанията на други свидетели , познати на М. Х./.

В с.з. от 29.10.15г. заявява, че е направила инсулт и не помни нищо, че поддържа показанията си от 11.05.11г., както и при първото разглеждане на делото /нохд823/12г. с.з.24.10.13г./ Потвърждава приятелските отношения на М. и свид. Желю Демиров.

Свид. Желю С. Демиров заявява,че се познава добре както с М. Х. така и със С.П. от затвора Разделна, знае, че С. и М. са големи приятели и са вършили заедно различни поръчки, включително и убийства. Близък до тях бил и мъж на когото казват „Момата“/свид. Н.Д./. Виждал е у М. пистолет – бял никелиран, знае, че М. е купил да името на жена си Неджие автомобил Опел Астра, синьо-зелен на цвят, след като направил някакъв удар и взел 3500евро, че С.П. също е бил с него и е взел същата сума. М. споделил, че е притестен, че С. иска да го убие, тъй като се е разприказвал за извършваните убийства когато бил пиян.

В с.з. от 01.07.15г. не поддържа показанията си от ДП, заявява, че не знае дали С.П. и М. Х. са поддържали някакви отношения, не познавал свид. Н.Д.. За парите, с които М. си купил кола разбрал от него, че ги спечелил от тотото.

Свид. Н.Д./Момата/ в показанията си на ДП/Х-т.3 л.86 и сл./заявява, че познава С.П. и С.К./Левски/ от 2003г., както и че двамата се познават от десет години и са близки приятели. Знае, че двамата изпълняват поръчки, които идват от София. След като излязъл от затвора през 2008г. отишъл в Казашка река при подс. С.П.. Там дошъл и М. Х. и говорили за поръчките, които са изпълнявали. В един момент свидетеля излязъл на двора и като се върнал заварил М. прострелян. Помогнал на С. да свалят М. от леглото и го увият в завивки, след което го сложили на задната седалка на автомобила на М.. Свидетеля тръгнал с автомобила в посока Камчия, а подс. Ст.П. останал да почисти. Заровил М. Х. в едно дере близо до Провадия. Всички вещи, по които имало следи от убийството, сложил в чувал и в багажника на автомобила на М.. Тръгнал към Камчия където подс Ст.П. му казал да зарови вещите, да изгори дрехите и за запали колата, както и да изхвърли пистолета някъде. Свидетеля оставил вещите, заедно с мушамата от багажника по пътя от къмпинг „Рай“ към пътя Варна-Бургас, пистолета запазил, както и автомобила. Знаел, че М. и С. са извършили няколко убийства като последното е било в началото на 2008г. на висок, физически здрав мъж, който не са успели да заровят изцяло като единият му крак е останал да стърчи навън и са го покрили с клони. Човекът бил заровен в гора около „Камчията“ като от тази поръчка М. си купил колата.

При извършения следствен експеримент на 17.09.09г. е показал мястото, където изхвърлил вещите от колата на М. Х.. На мястото били установени долница на анцуг, чувал с чаршафи и мушама, бяла завивка и възглавница, за които свид. Д. заявил, че са от дома на Ст.П., а в съседство са намерени и пепелник и две еднакви чаши. По мушамата са установени множество петна от кръв но не може да бъде установена кръвногрупова принадлежност.

В с.з. и при първото и при второто разглеждане на делото свидетеля се отрича от показанията си като заявява, че не може да говори, тъй като ще се уличи в престъпления и че е казал това на ДП за да сключи сделка.

Подсъдимият С.П. първоначално е бил разпитван в качеството си на свидетел по ДП 63/08г. След това е бил задържан по обвинение в убийството на М. Х. и още едно лице през м.януари 2009г. В хода на това разследване били събрани данни, че същия има отношение и към воденото разследване за изчезването на С.С.. След проведени беседи от служители на ГД БОП, подс. П. се съгласил да посочи мястото, където е заровен постр. С.С.. На 08.10.09г., в условия на експлоатация на СРС, с разрешение на Прокуратурата, в присъствието на свидетелите Р.Д. и В.Ц., подс. П. отвел същите до м-ст „Торска нива“ в землището на с.Паницово , общ. Несебър.и посочил точното място на което е заровен трупа на пострадалия. Заявил, че знае мястото от М. Х.. На следващият ден, 09.10.09г.с прокурорско постановление е била изменена мярката за неотклонение на П., взета по ДП538/08г./за убийството на М. Х./от „задържане под стража“ в „домашен арест“ с мотив че „ е оказал изключително съдействие по разследването по ДП63/08г. и доброто му процесуално поведение“. На 22.10.09г. му е била наложена забрана да напуска пределите на страната. На 27.11.09г. е получена докладна записка, че същия не се намира на адреса, където следва да изтърпява мярката „домашен арест, обявен е за издирване и е издадена ЕЗА. По настоящото ДП63/08г. е привлечен като обвиняем при условията на чл.206 вр.чл.269 ал.3 т.1 и 2 НПК на 11.12.09г. На 06.04.11г. същият е върнат и предаден на българските власти от Испания.

Подс. С.П. e дал обяснения в качеството си на обвиняем на ДП /ХІV – т.22 л.5 и сл./ от 07.04.2011г./ като е обяснил, че познава подс. С.К.-Левски от 15-20 години от затвора. В края на 2007 или началото на 2008г. подс.Ст.К. му казал, че има поръчка за отвличане на някакъв човек и хората дават 5х. евро. Поискал от него да намери хора да свършат работата. Подс. П. казал на М. Х. за тази поръчка, а последния му поискал да му покаже човека и че ще свърши работата. П. се обадил на подс. К. да му покаже човека. Двамата отишли с колата на подс. П. *** като подс. К. му показвал пътя. Завел го до офиса на фирма „Гранити“, в края на града, в близост до магазин „Бриколаж“, описал му човека, че носи очила и е с прошарена коса, че управлява л.а. „Лексус“, че се казва С.С.. След това го отвел до дома му, в близост до който имало висок хотел, показал входа на кооперацията, съобщил му и номера на колата, след което се прибрали във Варна. На следващия ден М. пристигнал в заведението на подс. П. „Калин“ в кв.Аспарухово и последния му казал, че е получил адреса на човека и на другия ден да отидат до Бургас за да му покаже. М. попитал за парите и подс. П. му отговорил, че дават 4х. евро, като смятал да задължи 1000 евро за себе си. На следващата сутрин около 11ч. тръгнали за гр.Бургас, отново с колата на подс. П.. Първо отишли към офиса, където през прозореца видели човека. Посд. П. показал човека на М., казал му че се казва С.С., след това го завел до жилището и тръгнали обратно. След два –три дни М. дошъл в заведението „Калин“ с още един човек, когото представил като „Веско“ и че с него ще свършат работата. Подс. П. се обадил на подс. К., срещнали се в дома на последния и П. му казал, че е намерил хора да отвлекат С.С.. Подс. К. му дал пистолет с дълъг заглушител, от бял метал и пълнител с патрони. Потвърдил, че ще даде 5х. евро, но не дал тогава никакви пари, а когато се свърши работата, дал и телефон за връзка. Подс. К. му казал, че когато отвлекат човека да му се обадят по този телефон, за да каже какво ще се прави с отвлечения.Подс. П. предал пистолета на М. и му казал, че ще си получи парите като свърши работата. Ден-два след това подс. Ст.К. отишъл в заведението „Калин“ като качал че С.С. трябва да изчезне и никога да не бъде намерен и че сумата за това е 30х. евро. Подс. П. предал поръчението на М., лицето за изчезне т.е., че става въпрос за поръчка за убийство и че се дават 20х. евро. След това М. показал мястото където е заровен С.С., но какво се е случило след това щях да разкаже по-късно пред съда.

На следващият разпит от 01.06.11г. подс. П. разказва как през м.февруари 2008г. в неговото заведение „Калин“ уредил среща на М. с подс. Ст.К. като с К. дошъл и подс. Н.С.. Тримата разговаряли на маса отвън около 15 мин. След това М. казал на подс.П., че убийството отпадало и предлагали 30 х. евро само за отвличането и той се съгласил. Един следобед подс. Ст.К. се обадил на подс. Ст.П. да осигури М. до половин час защото ще дойде да го вземе. Подс. Ст.К. пристигнал с малка тъмна кола и двамата с М. заминали. Два-три дни след това М. пристигнал в заведението с кола – Опел, малък с Бургаска регистрация синьо зеленикав. Похвалил се, че „свършил една работа“. Седнал на маса и започнал да се хвали, че отвлекли човек – „един мръсник“, че го убили „докато пикаел в гората“, че М. го застрелял в главата. Подс. П. започнал да разпитва М. и той му разказал цялата история – как отишли със подс. Ст.К. в Бургас, първо в офиса на „Гранити“, след това причакали Ст.С. пред дома му, като чакали доста време като преди това Ст.К. ходел всеки ден да следи пострадалия и разбрал, че от офиса си отива право в къщи. След като Ст.С. се прибрал те му казали „Качвай се в колата“ като М. му насочил пистолет и двамата седнали на задната седалка, а Ст.К. управлявал автомобила. Казали му, че едни хора искат да разговарят с него и го откарали в Обзор до хотела на Бацата. Там ги чакали двама души, които М. не познавал, а Ст.К. му казал, че са богати хора. Подс. К. закарал Ст.С. при хората, а М. останал в колата. След това К. дошъл до колата като казал, че ще трябва да го убият. Така били поръчали двамата. Тръгнали към Бургас като на Ст. С. казали, че го връщат обратно. На едно място пострадалия поискал да спрат за да отиде по малка нужда и докато уринирал М. го застрелял в главата. След това го заровили в гората. След това отишли до някакво село, подс. К. отишъл някъде и се върнал с 2х. евро дал ги на М. като казал, че тези пари са за отвличането, а за убийството щял да му даде допълнително. Счупил телефона, от който разговарял с хората, поръчали убийството. Пистолета М. изхвърлил в гората на мястото на убийството. Били взели вещи от убития – портфейл с документи и пари. След това подс. К. оставил М. на гарата във Варна. Подс. П. накарал М. да го закара на мястото, където бил заровен постр. С., като имал намерение да изкара пари от тази работа. Уверил се, че наистина има заровен труп на мястото. След това М. започнал да го търси често за парите си. Подс. К. започнал да се крие и да избягва срещи. М. започнал да приказва много, да заплашва Ст.К.. В един момент подс. П. започнал да подозира, че Ст.К. иска да го убие, защото П. му казал, че знае къде е заровен трупа и иска пари от поръчителите. След време разбрал от Ст.К., че поръчителите са двама и са от Варна и че имат много пари.

Подс. П. е дал обяснения при първото разглеждане на делото/по нохд №823/12г/, присъединени и към настоящото./т.5 л.2433 и сл/. Разказва от къде се познава с М. Х., как се запознал с Н.Д./Момата/, как са го задържали за убийството на М. и З.Калайджиев и как след като го превели в Сл.арест в Бургас започнали да го тормозят някакви хора като искали от него да „натопи“ непознати за него лица. На 23.09. дал показания и го върнали в ареста във Варна/разпит като свидетел ДП Х-том3 л.92/. „Мистериозните лица“ продължили да го посещават в ареста като искали от него „да изрови някакъв труп“, че Бойко Борисов искал да унищожи някакви, които не му били дали пари за кампанията. На 08.10. при него дошли свидетелите Р.Д. и В.Ц.и му казали, че ловджии са открили труп в Дюлинския проход и трябва да се „сглоби пъзела“ имали поръчители но нямали извършители. Предлагали му да го изкарат от ареста, да му дадат пари и го снабдят с документи и изкарат от страна с друга самоличност, запознали го с брата на изчезналия бургаски бизнесмен С.С. – И., който му бил предложил 200х. лева. След това потеглили към Дюлинския проход като полицаите го направлявали, а той говорел за да бъде записан със записващо устройство. Твърди, че всичко било постановка и е бил използван за да се скалъпи цялата история. След като му изменили мярката за неотклонение продължил да се среща с двамата свидетели, които го наставлявали какво да говори. При една от срещите предполага, че е бил натровен защото се наложило да лежи в Токсикологията няколко дни. На 14.10. го завели в Бургас на разпит пред съдия като му дали преди това лист с бележки, които прочел при разпита./ДП Х-т.3 л.92/ След това му помогнали да напусне страната. След задържането му през м.април му показали обяснения на подс. Ст.К., в които говорел срещу него и решил и той да „нареди“ от своя страна Ст.К.. За останалите подсъдими заявява, че не ги познавал и му било все едно, тъй като му били представени като престъпници. След констатиране на противоречия между обясненията му заявява ,че не поддържа тези на ДП, които били „измишльотини“.

След като било посочено мястото, където е заровен трупа на постр. С.С. е извършен оглед в м-ст „Поляните“ в землището на с.Паницово общ. Несебър, на 08.10.09г. В прясно изкопан трап се виждал череп с дупка странично в ляво и бедрени кости. Положението на трупа било с присвити към гърдите крака  и ръце около тях, намерени са и части от дрехи. На следващият ден огледа е продължил като са били изровени лява подбедрена кост, останки от панталон, чорап и обувка и други дребни кости и вещи. При огледа в залата за аутопсии в МБАЛ АД Бургас са описани останките от трупа – череп с дупка над дясната вежда в близост до средата на челото, дупка в ляво към тила, горна челюст без липсващи зъби, долна челюст без липсващи зъби, колан нанизан на гайките на остатъци от панталон, който е със закопчано горно копче и смъкнат цип в долно отворено положение, вратовръзка, както и части от сако с етикет с надпис „Stoyan Stoyanov“, кости бедрена, раменна, лакетна, лява подбедрица със стъпало и обувка, намерена е и подбедрена кост извън трапа. След извършената ДНК експертиза е установено, че трупните останки са на изчезналия на 6.03.08г. С.С.. От СМЕ е видно, че се касае до изстрел с огнестрелно оръжие от упор или непосредствена близост като входното отверстие е в дясно челно, а изходното ляво странично. Подобни пробиви на черепа, при липса на други травматични изменения по трупните останки предполагат смъртта да се дължи на огнестрелно нараняване на главата като патрона не е бил с голяма мощност. Посоката на изстрела е отпред-назад и отдясно-наляво, почти хоризонтално. Ако е стреляно с дясна ръка, най-вероятната позиция е била от дясната страна на простреляния или от към гърба. Позата, в която е намерен трупа предполага най-вероятно да е бил положен в трапа наскоро след настъпването на смъртта до 2-4 часа, което не изключва възможността позата да е била фиксирана при пренасяне. Намерената извън трапа кост съответства на голям десен пищял, която по размери съответства на левия такъв.

От своя страна, подс. Ст.К., привлечен като обвиняем на 08.07.09г.е дал обяснения на 23.10.09г. Там той е разказал, че около две години преди това подс. Ст.М. го попитал дали има познати, които да свършат някаква работа- да премахнат някакъв човек, като имал предвид този човек да изчезне, да бъде убит. Подс. К. отговорил, че ще попита и се срещнал със свид.Д.Д. на когото казал, че има поръчка, като не знаел кой е човека, който трябва да бъде убит. Д. обещал, че ще свърши работата, а К. трябвало да уточни за каква сума става въпрос и кой е човекът. При разговор пред кооперацията където К. живеел, подс.Ст.М. му казал, че цената, която ще плати е 30х. евро и че ако хората са съгласни ще му посочи човека. Свид. Д. се съгласил на предлаганата сума, а подс. К. и М. тръгнали за Бургас, като предполага, че са пътували с неговата кола Опел-Астра. Отишли първо до офиса на фирма „Гранити“, в близост до магазин „Бриколаж“, смрачавало се и въпросният човек се виждал през прозореца на офиса, бил с очила. Подс. М. посочил паркирания автомобил „Лексус“-черен като казал, че това е колата на въпросния човек. След това го завел пред жилището му – кооперация срещу която имало голям хотел. След това се върнали във Варна. След това подс. К. отишъл в дома на свид.Д. ***, обяснил му, че знае кой е човека, че се казвал С.С., къде работи и къде живее. Подс. К. взел от подс. М. пистолет и 10х.лева и ги занесъл на Д.. Той от своя страна се обадил на свид.Ф.Ф., който дошъл до дома му, разбрал за какво става въпрос, съгласил се да участва и тримата тръгнали за Бургас. Предполага, че са пътували или с колата на Филип или с една от тези на Д.. Отишли до офиса, като наблюдавали поръчания 4-5 мин. Лицето тръгнало да излиза, качил се в автомобила си, те го последвали, като Ст. С. спрял пред Хепи, след това продължил, те го проследили до дома му и след това се прибрали във Варна. Няколко дни след това Д. му се обадил, че не може да свърши работата, тъй като другите са се отказали. Върнал пистолета, но парите не върнал. През това време подс. М. го попитал какво става, защо не се свършва работата, а К. му казал да не бърза като не му обяснил за отказа на свид. Д.. Уточнява, че всичко това се е случило преди м. Ноември 2007г. свързвал датата с това, че на 21.11 имало сбор в с.Н.Рилски и по този повод ходел да купува агнета от свой познат от с.Аврен – С.П., с когото се познавали от затвора. Когато се видели по този повод, подс. Ст.П. попитал Ст.К. дали няма вещо за правене тъй като нямал пари. Виждали се още няколко пъти след това и в заведението на П. в кв.“Аспарухово“. На една от тези срещи подс. К. казал на подс. П., че има такава поръчка за убийство но не уточнил нито парите, нито от кого идва поръчката. П. се съгласил и К. му казал, че ще получи 20х. евро – остатъка от обещаните от подс. М. 30 х. евро. Тръгнали с колата на П. ***. К. показал най-напред офиса на „Гранити“, колата на Ст.С., кооперацията, където живее, гаража в който прибира колата си. Подс. П. попитал дали парите са у К., но той отрекъл, дал му пистолета /същия, който преди това дал на Д./ и телефон, от който да се обади като изпълни поръчката. В началото на м.март К. се срещнал с подс. М. за да вземе парите и той му донесъл 20 х. евро. Тези пари К. скрил в с.Н.Рилски. На 6.03.08г., когато бил в заведение, семейно, със свид.Ф.Ф., около 22-23ч. му се обадил подс.Ст.П. и му казал, че трябва да се видят спешно след час-два пред кооперацията, където живее. Там му казал, че работата е свършена и си иска парите. С неговата кола отишли в с.Н.Рилски, дал му парите и на връщане П. му разказал, че са причакали С.С. пред дома му, след като прибрал колата си в гаража го заплашили с пистолет и го качили в колата. Не споменал колко души са били и с чия кола. Казал, че са тръгнали през Дюлинския проход и по пътя го застреляли и са го заровили, а пистолета унищожили. Ст.П. го уверил, че работата е свършена както трябва и да не се притеснява, че човека може да бъде намерен.

Подс. К. заявява,че нее знаел защо подс.М. е поискал този човек да бъде убит, не му е давал други подобни поръчки и не е искал от него да ходи да проверява къде е заровен трупът. Заявява, че подсъдимите Н.С. и Г.К. не знаят за поръчката.

При проведения следствен експеримент на 09.11.09г./ДП Х-т.1 л.128/ подс. К. показва офиса на фирма „Гранити“, етажа на който се намира офиса, прозореца от който са наблюдавали С.С., къде е бил паркиран автомобила му „Лексус“. Маршрута по който е минал до ресторант „Хепи“ и след това до дома му, посочил е кооперацията и гаража.

След това, при разпит от 14.12.09г.заявява, че е бил заплашван от двама полицаи, че те са му показвали снимки на офиса и на труп и са го карали да каже, че С.М. му е поръчал да търси хора за отвличането на С.С..

В с.з. от 18.06.14. по нохд №823/12 /т.6 л.2830 и сл./ подс. К. заявява, че не се признава за виновен, че е бил накаран от свид. В.Ц.и Р.Д. да каже, че подс. М. и К. му поръчали, а той от своя страна поръчал на свид.Д.Д. да отвлече С.С.. Твърди, че в края на 2008 или началото на 2009г. е ходил със свид.Дим. Д. в Бургас с неговата кола „БМВ-7“. Че имало и други хора с още две коли, които снимали някакви сгради  до магазин „Бриколаж“ и тогава свид. Д. го бил питал дали иска да участва в някакво изнудване с „есемеси“. Казал му че имало някакъв изчезнал бизнесмен от Бургас и партньорите му давали награда от 200х. лева и той бил измислил схема как да вземат парите. Твърди, че и срещата със свид. Ф. в заведението била измислена, тъй като в заведението нямало обхват на нито един оператор.Познавал подс. Ст.П. но никога не бил ходил в заведението му. Отрича изцяло обясненията дадени на ДП. В с.з. на 10.07.17г. л.2796 по нохд № 189/15г. заявява, че поддържа обясненията дадени при предходното разглеждане на делото по нохд №823/12г. Не поддържа тези от ДП, тъй като му бил оказан натиск.

 Подсъдимите Г.К. и Н.С. отричат да са знаели каквото и да е било във връзка с отвличането на С.С..

С оглед установяване мотива за извършване на престъплението, при разследването се установили данни за наличие на имотни интереси относно поземлен имот №90 с площ 2000кв.м.в кв.3 на Южна промишлена зона Бургас. Имота бил собственост на дружеството „Алфагаз“ЕООД Бургас., което пък от своя страна влизало в патримониума на „Алфамар“ЕООД гр.Варна. Имота се намирал в съседство с имота на „Гранити“ ЕООД. „Алфамар“ ЕООД било обявено в несъстоятелност по молба на синдика свид. Я.С..

Подс. С.М. през 2002г. бил назначен за Директор на Агенцията за Държавни вземания. През това време, а и след напускането му той проявявал интерес към парцели с предстояща продажба, собственост на задлъжнели дружества или такива в ликвидация или несъстоятелност, в частност и парцели продавани от свид. Я.С., в качеството му на синдик в такива производства. За тази цел подс. М. се свързал със свид. Я.С. като му поискал документите за собственост на въпросния парцел №90 в кв.3 на ЮПЗ Бургас като му казал, че ще изпрати някой от „неговите хора“ да вземе документите. Няколко дни по-късно в офиса на свид. Я.С. отишъл подс. Г.К. и взел исканите от подс.М. документи. Известно време след това подс. М. поискал от свид Я.С. да му покаже въпросния имот, както и да извадят скица на същия. До Бургас свид. С. пътувал с автомобил, управляван от подс.Н.С. и там се срещнали с подс.М., като свид. С. показал имота.

След проведен търг, офшорна фирма „Белла“ ООД - САЩ, регистрирана в САЩ, закупила дружествените дялове на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас, на цена от 22 000 лева. От името на „Белла“ ООД - САЩ в търга участвал свид. Златимир Жечев - адвокат от гр. Варна. Освен покупката на имота адв. Жечев имал за задача да извади „Алфагаз“ ЕООД - Бургас от ликвидация. Подсъдимият М. продължавал да се интересува от този имот, като той лично се обадил на св. Жечев  със инструкции да се отнесе сериозно по отношение на закупуването на имота и изваждането на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас от ликвидация. Свидетелят Жечев не можал да се справи със задачата да извади „Алфагаз“ ЕООД - Бургас от ликвидация и след като получил отказ от БОС на негово място встъпил друг пълномощник - св. С.М..

В края на 2005 г. или началото на 2006 г. св. Сергей Йосифов, който бил назначен за ликвидатор на „Алфагаз“ ЕООД гр. Бургас, бил потърсен от св. С.М., за да му подпише пълномощно за продажбата на недвижимия имот, който притежавало дружество „Алфагаз“ ЕООД - Бургас в южната промишлена зона на гр. Бургас и бил съседен на имота, собственост на „Гранити“ ООД - Бургас. Свидетелят М.представил на св. Й.протокол от събранието на управителите на фирма „Белла“ ООД - САЩ от 24.08.2005 г., от който било видно, че „Белла“ ООД - САЩ, като едноличен собственик на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас заповядва на св. Сергей Каменов Й.като ликвидатор на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас да продаде на св. С.Веселинов М.цялото имущество на „Алфагаз“ ЕООД за сумата от 22 000 лева. В тази връзка на 16.05.2006 г. св. Й.подписал пълномощно, с което упълномощил св. Ст. М.да го представлява в качеството му на ликвидатор на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас, при прехвърлянето на имота на негово име съобразно дадените указания от собственика на капитала на „Белла“ ООД - САЩ, срещу заплащане на цената от 22 000 лева.

На 03.08.2006 г. собствеността на имота била прехвърлена на св. С.Веселинов М.чрез покупко-продажба на недвижим имот, документирана в Нотариален акт № 13, том. II, per. № 3432, дело № 138 от 2006 г. /т. 15, л. 112 от ДП/. Чрез представеното пълномощно св. М., продал сам на себе си поземлен имот № 90 в кв. 3 на Южна промишлена зона — Бургас, за сумата от 22 000 лева.

Пострадалият С.С., от своя страна, също имал желание за закупуване на съседния на „Гранити“ ООД - Бургас имот № 90 в кв. 3 с цел разширяване на дейността на дружеството. В тази връзка той провел консултации със св. Милен К.- адвокат от гр. Бургас, на когото С. поставил задача да установи кой е собственик на съседния му имот, да влезе във връзка с него, да достигне до преговори и сделка. Адвокат К.направил справка в имотния регистър и установил, че имота е собственост на дружество в ликвидация, след което се свързал по телефона с ликвидатора на дружеството собственик на имота - св. Сергей Йосифов. Била осъществена среща между адв. К.и св. Йосифов, която се провела в квартално кафене в гр. Варна. На тази среща адв. К.представил постр. С., като лице, което желае да закупи имота, на който Й.е ликвидатор. Й.от своя страна му съобщил, че вече е дал пълномощно на друго лице, което да продаде имота, като на св. К.направило впечатление, че това пълномощно не гарантирало, че след продажбата на имота упълномощеното лице ще внесе в дружеството получената за продажбата му цена.

В последствие св. Й.отишъл в гр. Бургас и се запознал с пострадалия С., като на срещата присъствал и адв. К.. Между първата и втората среща на св. Й.с адв. К.и постр. С. минал известен период от време, в който св. М.- упълномощеното лице от св. Й.продал сам на себе си съседния на „Гранити“ ООД - Бургас имот. По време на разговора между тримата св. Й.споделил, че не е получил продажната цена на имота - 22 000 лева. Тогава св. К.го посъветвал да заведе гражданско дело срещу св. М.за неизплатената продажна цена на имота. След срещата св. Й.завел гражданско дело с/у св. М., като подал молба за въззбрана на имота, като същевременно сигнализирал и Районна прокуратура - Бургас. По този повод в РП - Бургас било образувано досъдебно производство № 376/2006 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, ДП № 397/2007 г., вх. 9827/2006 г. за извършено от св. Ст. М.престъпление по чл. 314 от НК. Пострадалият Ст. С. поел всички разноски по делата, които завел св. Йосифов, като се надявал да се стигне до разваляне на прехвърлителната сделка и в последствие той да закупи имота директно от ликвидатора на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас - св. Йосифов.

След образуването на делата в разговор между св. Й.и св. М.последният му заявил, че от тези жалби нищо няма да се получи. В началото на м. януари 2007 г. св. М.предложил на св. Й.да направят фиктивно разплащане /по документи да се даде вид, че разплащането е извършено/, но св. Й.не се съгласил.

Няколко месеца, след като офшорната фирма „Белла“ ООД - САЩ закупила имота, подсъдимия М. се обадил на св. Я. С. и поискал среща в Западната промишлена зона в гр. Варна. На срещата подс. М. отишъл заедно с подс. Н.С., като били със същия автомобил, с който са идвали в гр. Бургас - „Мерцедес“ - S класа. На срещата подс. Ст. М. попитал св. Я. С. дали познава ликвидатора на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас - св. Сергей Йосифов. Свид. С. отговорил, че се познават добре. Подсъдимият М. казал, че имали проблеми с него, защото Й.отказал да свърши нещо в качеството му на ликвидатор на „Алфагаз“ ООД. Подсъдимият М. поискал от свид. С. да поговори със св. Й.и да го убеди да направи каквото трябва, в противен случай подс. М. щял да обърне другия край. След този разговор св. С. провел среща със св. Й.и му предал думите на подс. М., но Й.бил категоричен, че парите трябва да се платят.

На 08.02.2007 г. свид. Й.бил нападнат във входа на блока, в който живеел, от две лица, въоръжени с чук и метална тръба, и бил пребит. След нанесения му побой св. Й.споделил на св. Я. С. - синдик на „Алфамар“ ООД - Варна, че нападението му е извършено във връзка с отказа му да извърши фиктивно разплащане за имота.

След побоя над свид. Й.същия бил освободен от длъжността си ликвидатор на „Алфагаз“ ЕООД, поради опасения, че може да се загубят делата образувани срещу свид. М.за неплатената сума от 22х. лв. на дружеството. Били изготвени документи за назначаване на свид. Н. Ш. като управляващ и представляващ „Алфагаз“ЕООД и Жулиета Калчева-У.– ликвидатор. Свид. Ш. отрича да е била управител на такава фирма, не си спомня да е подписвала декларация за съгласие и образец от подписа, с които да декларира, че е съгласна да представлява фирмата.Не е ходила при нотариус Желю К. и не е подписвала нот. заверена декларация, нито е ходила до Окръжен съд Бургас да подава документи по дела там, не е присъствала на събрания или на учредителен акт на тази фирма. Няма обяснение от къде за взети личните й данни. Близка била с Г.К., познавала визуално Ст.М., но не и лично. Не познава лицата С.М., Сергей Й.и Я.С..

Свид. Ж.К.– У.заявява ,че й се обадил подс. Г.К. и й предложил да стане ликвидатор на „Алфагаз“ЕООД. След това й се обадил свид.Ст.М., който й казал, че е назначена като такъв. Знаела, че дружеството разполага с някакъв имот, но не знаела подробности. Не е подавала молба за прекратяване на гражданското дело водено срещу Ст.М.. Няма представа, че се е продавал имот в ЮПЗ Бургас за сумата 22 х. лева и не е изготвяла и подписвала нот. покана във връзка с такъв имот до свид. М..

От изготвената графологична експертиза/ДП-ХІ т.7 л.31/ се установява, че двата подписа положени под текста“Декларирам, че съм съгласна…са изпълнени от свид. Ш., а двата подписа положени под текста“С уважение:За Алфагаз“ЕООД…“в нот. покана до Ст.М., и под текста“С уважение“ в молба до БОС по гр.д.№441/06г. не са изпълнени от свид. Калчева.

Свидетелките поддържат показанията си в с.з.

След като прехвърлил имота на себе си, св. М.получил инструкции от собствениците на „Белла“ ООД, да търси контакт със собственика на съседния имот - пострадалия С.С., на когото да предложи имота на цена от 100 евро на кв.м. Свидетелят М., се свързал с пострадалия С. и двамата си определили среща на бензиностанция OMV, намираща се на бул. „Стефан Стамболов“ до хотел „Мираж“ в гр. Бургас. На срещата св. М.отишъл заедно с подс. Ст. М., а пострадалият С. отишъл сам, макар, че имал уговорка на срещата да присъства и св. М. К., който закъснял за срещата. Разговорът се водел само между св. М.и пострадалия С. като подс. М. стоял отстрани и слушал. На тази среща постр. С. поискал само номера на нотариалния акт, с който бил закупен съседният му имот, като разговор за цената на имота не бил воден. М.обещал на постр. С., че ще изпрати номера на акта чрез CMC, след което се разделили.

Състояла се и втора среща между св. М.и постр. С., като М.отишъл сам в офиса на „Гранити“ ООД - Бургас с джип „Инфинити ФХ 35“, оранжев на цвят, даден му от подс. М.. От страна на „Гранити“ ООД  Бургас освен постр. С. присъствал и св. Ангел Христев. На тази среща свид. М.предложил продажна цена за закупения от него имот от 200 евро на кв.м. Пострадалият С. заявил, че това е много висока цена, но М.се държал нагло и по тази причина срещата продължила не повече от 10 минути. След като предложената цена от М.не била приета, той предложил неговите упълномощители да закупят имота на „Гранити“ ООД на предлаганата от него цена, при което постр. С. му отговорил „Ти голяма оферта ни направи. Ако искаш направо да си оставяме обувките, да взимаш мястото и да си тръгваме“. Отделно от това постр. С. му казал, че ще има многобройни проблеми и пречки и няма да може въобще да продаде имота, освен на него.

От своя страна свид. С.М.в показанията си на ДП /Х-т.4 л.30 и сл./заявява, че по интернет с него се свързала офшорна компания „Белла“ от където му казали, че са собственици на „АлфаМар“, която от своя страна била собственик на „АлфаГаз“ и че трябва да се прехвърли имот на АлфаГаз на „Тракия-Спед“ Пловдив. Получил пълномощно за конкретния имот №90 от два дка в ЮПЗ Бургас. След като придобил имота на свое име получил инструкции да търси съседа по имот за да му го продаде.

Подс. М. познавал от преди десет години. Покрай него се запознал с подс. Н.С., който му бил „нещо като шофьор и охрана едновременно“. Знае, че Н. е работил при С., докато последния бил Директор на Агенцията за държавни вземания. Познава подс. Г.К., запознал се с него след като вече се познавал с подс. М.. Знае, че двамата са приятели и излизат заедно. Подс. К. му помагал при покупките на имоти и с пари.

Свидетелят разказва, че получил имейл от „Белла“ с телефона и координатите на С.С. и инструкции да преговаря с него за парцела като предложи 100евро на квадрат.Срещнал се със С. на Бензиностанция OMV в Бургас на която присъствал и подс. М.. Последвала втората среща, на която свидетеля отишъл с автомобила на подс. М.“Инфинити“ оранжев на цвят, в офиса на „Гранити“където предложил цената от 100евро на кв.м.След като не се договорили свидетеля съобщил на Белла ООД, че няма сделка и те му казали да прехвърли имота на „Тракия-спед“ за сумата от 22 х.лева с нот.акт №536/11.10.07г.. и е било управлявано до м.ноември 2007г. от Емил –Виеслав Пилярски, а след това от Бернард Тобиш, гражданин на ФРГ. Б.Тобиш е бил собственик и на дружество „Тракия Крошед“ЕООД, чиито дялове са били прехвърлени през 2011г. на сестрата на подс.Ст.М.. От друга страна пълномощник на Тобиш, като управител на „Тракия –Крошед“, с пълномощно от 2005г. е бил подс.Г.К.. След като дружеството е обявено в несъстоятелност имота е възложен след публичен търг на „Еми“ООД за сумата от 154 098лв. през м.октомври 2013г.

След като по наказателно-административното производство свид. Ст. М.бил оправдан, гражданското производство, заведено от свид. Й.за разваляне на сделката било прекратено и възбраната върху имота отменена. Пострадалият С. направил повторен опит чрез свид. К.и свид. Нейчев да се свърже със свид. М.и представляваните от него лица за да закупи имота, но не успял. Тогава пострадалият С. се свързал със свид. П. Г., на когото споделил за проблемите си във връзка със закупуването на съседния имот. В последствие постр. С. споделил на св. К., че свид. Г. му казал, че при проведен разговор м/у свид. Г. и подс. М. по повод проблемите около имота, подс. М., казал, че „човешкият живот не струва много“. Отделно от това подс. М. казал по адрес на свид. С. Йосифов, че „на него му излиза по-евтино да плати да го убият, отколкото да му заплати сумата от 22 000 лв.“

Опитите на пострадалия С.С. да закупи имота директно от ликвидатора на дружеството свид. Йосифов, като и оказаната от постр. С. помощ на Й.по финансиране на завеждането на делото пред БОС за разваляне на сделката за закупуване на имота от М.и подаването на сигнал в БРП за извършено от М.престъпление по чл. 314 от НК, както и подигравателното и надменно отношение на постр. С. към направената му оферта от М.за продажба на имота, както и вероятността да загубят значителна сума пари, ако свид. Й.продаде имота директно на постр. С. (при продажбата на имота от ликвидатора сделката е реализирана за 22 000 лв., а М.за продажбата на същия имот от 2 000 кв. м. е поискал по 200 евро на кв. м., което се равнява на 400 000 евро), всичко това е мотивирало подс. Ст. М. да вземе решение за физическото ликвидиране на постр. С..

Тази фактическа обстановка се извежда от анализа на всички преки и косвени, гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, всички подробно изброени в мотивите на БОС.

Подсъдимите отричат съпричастността си към отвличането и смъртта на постр. С.С./По отношение подс. С.М. делото се води по реда на чл.269 ал.3 т.2 НПК/, отричат обясненията, които са дали на ДП като твърдят оказан натиск от страна на разследващите органи. Последващите им обяснения противоречат на редица от гласните и писмени доказателства както и на събраните чрез СРС и приложени ВДС.

Подсъдимите Г.К., С.К. и Н.С. отричат да имат някакви специални връзки и зависимости помежду си и спрямо подс. Ст.М..Тези им твърдения противоречат изцяло на събраните доказателства. Установено е, че подс. С.К. и Н.С. са били достатъчно близки до Г.К. и С.М. като са изпълнявали техни поръчки, играли са ролята на шофьори и в известен смисъл са изпълнявали и ролята на бодигард. Подс. Н.С. е работил за подс.Ст.М. още от времето, когато последният е бил Директор на Агенцията на държавни вземания, установено е, че е участвал от негово име в многобройни търгове и е придобивал имоти, които фактически са били собственост на М. след покупката.От приложените записи по ДВС събрани чрез СРС са налични разговори между подсъдимите С.К. и Н.С. които наричат помежду си подс. Г.К. и Ст.М.  малкия и големия Мишок и коментират техни поръчки и възложени задачи. Установено е, че подс.Н.С. е бил шофьор на свид. Я.С. при пътуването му до Бургас и срещата с подс. М. там, както и на подс.М. при срещата му със свид. Я.С. в Западна промишлена зона Варна. Установени по категоричен начин са и връзките на подс. С.К. със свидетелите Д.Д. и Ф.Ф., както и с подс. С.П..

Очертана е ясно и веригата от събития довела до ликвидирането на постр. С.С., както от преките, така и от множеството косвени доказателства събрани по делото.

Първо е интересът на подс. М. към процесния имот №90 от 2 дка в ЮПЗ Бургас, собственост на фирма в ликвидация. Следва да се подчертае, че е било обичайна практика за него да изкупува подобни имоти на ниска цена и след това да се опитва да ги продаде на собственици на съседни на тях имоти на многократно по-висока цена. Сведения за такива сделки се намират в кориците на делото по отношение на имоти около мястото където е построен Гранд МОЛ Варна и в Западна промишлена Зона Варна./свид. Я.С. ДП  Х-т.4 л.26/ Този интерес си личи особено ясно най-напред с отправеното искане до свид. Я.С. да му предостави документите на имота, след това с искането му да отидат заедно на място и му покаже имота, с настояването от негова страна свид. Зл.Жечев да се яви на търга за продажбата на дяловете на „АлфаГаз“, от името на офшорната фирма и да се отнесе много сериозно към този ангажимент, с присъствието му на срещата на свид. М.с постр. С. на бензиностанцията в Бургас, с последващите действия свид. М.да успее да придобие имота на свое име. Тук известна роля е изиграл и подс. Г.К., който освен доставянето на документите за имота очевидно е имал роля и в последващите замени на ликвидатора и управляващия „АлфаГаз“ с нищо неподозиращите свидетелки Ш. и Калчева. Двете очевидно са били използвани при прекратяването на делата срещу свид. М.. /Ш. едва при разпита си на ДП е разбрала, че е била управител на АлфаГаз, а К.въобще не е подписвала представените в съда молби за прекратяване на делата поради плащане/. Отношение към случая има и нанесения побой над свид. Й.заради настояването му фирмата да получи продажната цена от имота, както и направената забележка от страна на подс. М. пред свид. Я.С. да вразуми свид. Й.за да не се налага да обърне другия край.

След като имота вече е закупен започват сондажите за неговата продажба като свид.М.е насочен директно да се свърже с подс. С.С./предоставени му са от офшорната фирма телефона и името на С. с указания да се свърже с него/. Каква е била целта е видно от предложената цена /според М.-100х евро на кв.м., според свид. Ан.Христев – 200х. евро на кв.м./ при положение, че е закупен за 22х. лева.Тъй като предложената цена била абсолютно нереална, постр. С. предприел следващите действия с оказване финансова и методична помощ на свид. Й.с цел разваляне на продажбата, поради неплащане на покупната цена от свид. М.и възможност да закупи имота директно от ликвидатора.

Следващите действия са по смяната на ликвидатора и прекратяване на делата и прехвърляне на имота на дружеството „Тракия-спед“, също близко до подс. М. за същата сума от 22 х. лева.

Следват опитите на постр. С. да се свърже с подс. М. за да се договорят за предложената от негова страна по-висока цена, но без успех. Такъв контакт повече не се осъществил дори и при намесата на свид. П.Г.. Същият в показанията си /ДП-Х т.4 л.12 и сл./ заявява, че знаел, че постр. С. имал сериозни проблеми във връзка с този имот, че някакви хора от Варна са ходили да го изнудват да купи имота на много висока цена и са го заплашвали. Във връзка с този имот бил пребит и ликвидатора на дружеството, собственик на имота. С. разбрал, че действителен собственик на имота бил С.М. и потърсил съдействие от свид.Г., тъй като го познавал. Последният му дал телефонен номер на подс.М. като му казал, че с него се разговаря трудно.При разговор с подс. М., последния му казал, че какво си мисли, човешкият живот не струва много. Подразнен от арогантното поведение на подс. М., свид. Г. дори изтрил номера му от телефона си. Постр. С. търсел връзка и със свид. Ст.М.като помолил свид. М.К., като адвокат да потърси такъв контакт, но въпреки многобройните позвънявания и писма не успял да се свърже. Той от своя страна потърсил съдействие от колегата си, адв. Нейчев, който след време му съобщил, че собствениците не желаят да продават имота, защото били обидени.

Анализът на цитираните свидетелски показания води до безспорния и категоричен извод, че поведението на постр. Ст. С. относно желанието му да закупи съседния на „Гранити“ имот парцел № 90 силно подразнило подсъдимия Ст. М., който безспорно имал интерес към този имот. Характерът на подсъдимия М. да приема всеки противопоставил му се като негов личен враг, и подигравателното отношение на постр. С. към отправеното му предложение за закупуване на имота от страна на М.предизвикало допълнително дразнение в него и взел решение да се ангажира с организирането на отвличането и на поръчковото убийство на човека, който се е противопоставил на интереса му към този имот, който видно от последвалата продажба е продаден за сумата от 154 хиляди лева на друго бургаско дружество.

Какво се е случило в тази връзка разказва в обясненията си на ДП подс. С.К. от 23.10.09г. Там последователно разказва кога, как, от кого е получил поръчката за „премахване на един човек“, срещата му първоначално със свид.Д.Д., след това и с подс. С.П. /подробно описани по-горе/. Тези показания кореспондират с обясненията на подс. Ст.П., показанията на свид. Д., Ф., анонимните свидетели 1 и 2. Описва подробно как подс. М. му е показал офиса на фирма „Гранити“ човека, който следва да се премахне, колата му, жилището му, на проведения следствен експеримент показва пътя по-който се стига до офиса и до жилището на пострадалия. Тези неща няма как да ги знае, без да ги е видял и да е присъствал там. Няма как и да ги покаже след това на свид. Д., ако не знае къде се намират.

От своя страна анонимните свидетели 1 и 2, разпитвани на 10 и 11.07.08г., преди всички останали свидетели и подсъдими няма как да научат за съобщаваните от тях събития, ако не са участвали лично. От тях започва всъщност да се разплита веригата за да се стигне по първоначалните поръчители. Съпоставени, техните показания с последващите разпити на свид. Д., Ф., Н.Д., Неджие Хюсеин, подсъдимите К. и П. оформят цялостната картина на събитията като взаимно се допълват. Поради това и правилно е прието от окръжния съд, че обясненията на тези двама подсъдими на ДП са последователни, еднопосочни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си. Правилно съдът  е приел за необяснимо и абсурдно подсъдимите да посочват детайли, конкретни факти за случки и дейности, които не са станали, а са плод на измислици и манипулации, още повече, че съществува съответствие в твърденията им, както и между тях и многобройните косвени доказателства. Правилно съдът не е приел тезата на защитата, че дадените обяснения на досъдебното производство са манипулирани и моделирани от разследващите органи, чиято добросъвестност се презумира в наказателния процес. На тези достоверни и истинно звучащи обяснения в досъдебното производство се противопоставят дадените обяснения в съдебно заседание, които са фрагментирани, противоречиви на фона на останалите доказателства и които защитата предлага на съда да приеме за меродавни. Тези твърдения следва да се приемат за тяхна защитна версия, тъй като не съответстват на останалия доказателствен материал.Всички разпити на тези двама подсъдими са извършени в присъствието на защитник, а разпита на подс. К. е и в присъствието на прокурор.

Твърденията на подс. Ст.К. в с.з. се опровергават и от приложените ВДС, събрани чрез СРС, така например отричаната от подс. К. среща със свид. Ф. на неговото лозе, подслушаните разговори, намиращи се приложение 16 /секретни материали/, папка 1 от разсекретените материали.

След като свид.Д. не е успял да изпълни възложената задача да намери хора, които да изпълнят поръчката за ликвидирането на Ст.С., подс. К., тъй като е бил и притискан от подс. М., е потърсил друг изпълнител като се е обърнал към добре познатия му подс. С.П.. Подс. К. отрича да е ходил в заведението на подс. П., но неговите обяснения се оборват от тези на подс. П., свид. Н.Д. /Момата/. В подкрепа на изложеното от подс. П.  са и фактите по последвалото убийство на лицето М. Х., извършеното в тази връзка разследване и влезлия в сила съдебен акт по него. При проведените мероприятия с подс. Ст.П., същия е завел оперативната група на мястото където е заровен трупа на постр. С., което няма как да се случи, ако това място не му е известно лично. Посочил е и как е бил заровен трупа, като единият крак е останал навън, факт установен и при огледа на местопрестъплението.

Същото се отнася и до показанията на свид. Н.Д., който в момента на даване на показания пред съда е с наказание доживотен затвор без право на замяна във връзка с убийството на М. Х.. Относно убийството на С.С. същият твърди, че има информация, но не може да я даде, тъй като тази информация била свързана с други хора, които косвено са свързани с негови дела, а това би го уличило в извършване на други престъпления. С оглед неговата позиция съдът на основание чл. 281, ал. 2, т. 2 от НПК е прочел неговите показания, депозирани пред друг състав на съда при първоначално разглеждане на делото по НОХД 823/2012 г. на Бургаски окръжен съд (т. 2 - лист 587 - 592), а на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК - тези от досъдебното производство (том 3 - лист 86), които правилно са кредитирани като логични и последователни, свързани с останалия доказателствен материал по делото и подкрепени от доказателствата по приложеното спрямо него СРС от 21.08.2009 г., където той разказва детайли, свързани със заравянето на трупа на постр. С.С.. Говори също така, че подс. С.П. му се е оплакал, че след убийството М. Х. се напивал и се хвалил за самото убийство, както и че подс. С.П. убил М. Х. и го помолил да го заровят заедно. Тези показания намират подкрепа и в извършения следствен експеримент, където свид.Н.Д. показва къде е изхвърлил вещите свързани с убийството на М.Х..

Съдът намира изложената фактическа обстановка относно срещите на подсъдимите С.М., С.К. и С.П. във връзка с организацията и подготовката за отвличането и убийството на постр. С.С. за доказана от обясненията на подсъдимите К. и П., дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 от НПК, както и свидетелските показания на Д.Д., Ф.Ф., анонимен свидетел № 1, анонимен свидетел № 2, които възпроизвеждат заявеното  от подсъдимите по време на досъдебното разследване и кореспондират напълно с разказите на същите, депозирани пред разследващите органи. Подсъдимият К. с подробности разказва за проведените разговори между него и подсъдимия М., при които той е получил информация конкретно кое лице трябва да бъде отвлечено и да изчезне завинаги. От своя страна поде. П. също така подробно разказва за проведени срещи с подсъдимия К., от когото е узнал подробности за лицето, което трябва да бъде отвлечено и убито. Разказва за уговорките си с М. Х. и за проведени преговори между подс. К., подс. С. и Х. относно сумата, която следва да се плати за извършената поръчка, като признава, че този разговор е воден в стопанисваното от него заведение „Калин“ в гр. Варна и твърди, че той не е участвал в този разговор лично, както и в отвличането и убийството на пострадалия С., а вместо себе си посочва, че престъплението е извършено от М. Х. заедно с лице на име Веско, неустановено по делото. Съдът е посочил че не кредитира тази част от обясненията му, в която той твърди, че на проведената среща в неговото заведение „Калин” между подсъдимите Ст. К., Н.С. и М. Х. е присъствало друго лица с име Веско, а не той самият. Това негово твърдение като изолирано от останалите  доказателства и неподкрепено с нито едно друго такова правилно  е прието от съда като недостоверно.

Фактическата обстановка, свързана с последващата подготовка за отвличането и убийството на постр. С.С., оглеждането на офиса и дома на постр. С. от свид. Д.Д., анонимен свидетел № 1 и анонимен свидетел № 2, отказа на последните трима и на свид. Ф.Ф. да участват в отвличането и убийството на постр. С., решението на подс. К. и подс. С. да предложат на подс. П. да извърши поръчката и решението на последния да я изпълни в съучастие с М. Х., както и снабдяването на участващите лице с пистолет, информирането им с оглед лицето, което трябва да бъде отвлечено и убито, и тяхното финансиране по извършване на поръчката, категорично се доказват от обясненията на подсъдимите К. и П., и от показанията на свидетелите: Д.Д., Ф.Ф., анонимен свидетел № 1, анонимен свидетел № 2. В тази връзка е обсъдено и прието като неоснователно възражението, че средствата с които М. Х. е закупил лек автомобил марка „Опел Астра“ per. № А8317КК на 29.02.2008 г. са му дадени от неговата сестра, живееща в Испания, което твърдение се опровергава и от показанията на разпитаната свидетелка Неджие Хюсеин, дадени в досъдебното производство и кредитирани от съда.

Съдът намира, че изложеното във фактическата обстановка относно хронологията на събитията и дейността на подсъдимите в деня на самото отвличане и убийство 06.03.2008 г. и последващите такива са доказани от обясненията на подсъдимите К. и П., от показанията на свидетелите Ф.Ф., В.Ц., З.К., Р.Д., Н.Д., Желю Демиров, както и от съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп (том 7 - лист 47-50), комплексна съдебно-медицинска експертиза (том 7 - лист 52 - 53), геодезическа и картографска експертиза (том 21 - лист 19-26), допълнителна геодезическа и картографска експертиза (том 22 - лист 115-120), съдебно¬медицинска експертиза по метода на ДНК секвениране, назначена в хода на съдебното производство, както и останалия описан по-горе писмен доказателствен материал.

Изброените гласни и писмени доказателства установяват безспорно и категорично начина, по който подсъдимият П. и М. Х. се снабдяват с пистолет със заглушител, който след извършване на престъплението са изхвърлили в гората на неизвестно място, начина на намиране на трупа на постр. С., както и причината за смъртта му. Обсъдени и правилно несподелени са възраженията относно противоречия между заключението на вещото лице на съдебно медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп и огледния протокол от 08.10.2009 г. на местността „Поляните“ в землището на с. Паницово, общ. Несебър. Констатациите за различие в размера във  входния дефект по черепа на постр. С. са несъществени, тъй като видно от фото-албума при огледа на местопроизшествието измерването се извършва с дървен метър и преди почистването на черепа, а видно от албума към аутопсията на трупа замерванията са направени след почистване на черепа. Посочените различия в двете измервания правилно са приети в рамките на допустимото.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от изброените доказателства по делото преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Защитата на подсъдимите поставя въпроса относно изясняване действията на всеки един от подсъдимите, като твърди, че такива не били посочени нито в обвинителния акт нито в мотивите на първата инстанция.

В тази връзка следва да се посочи, че подбудителската и помагаческа дейност на подс. С.М. се изразява в подбуждане на подс. С.К. да организира отвличането и убийството/ликвидирането, изчезването/ на постр. С.С., а помагачеството в посочване жертвата и местонахождението й, осигуряване на средствата, обещани на изпълнителите. Тази действия се извличат от обясненията на подс. К. и на подс. П., дадени на ДП и приобщени по съответния ред на НПК, показанията на свидетелите Д., Ф., АС 1 и 2, ВДС чрез СРС на записани разговори между подсъдимите и свидетелите.

Подбудителската и помагаческа дейност на подс. Ст.К. се изразява в подбуждане първоначално на свид. Д., а след неговия отказ и на подс. Ст.П. и М. Х. за отвличане и ликвидиране на постр. С., подпомагане чрез осигуряване на електрошокова палка, пистолет, мобилни телефони, предоставяне на средства, показване на жертвата и местонахождението й. Тези негови действия се установят от неговите първоначални обяснения на ДП, следствен експеримент, от обясненията на подс. Ст.П., показанията на АС1 и 2, на свид. Д., свид. Ф., свид. Наджие Х..ВДС чрез СРС на записани разговори между подсъдимите и свидетелите.

Подс. Ст.П. е действал в качеството си на извършител като заедно с М. Х. са отвлекли постр. С., а след това са го убили и заровили в м-ст“Горска нива“ в землището на с.Паницово общ. Несебър като са използвали пистолет, който са унищожили. Неговите действия се установяват от първоначалните обяснения на подс. К., показанията на свид. Н.Д., свид. Неджие Хюсеин, Желю Демиров, свидетелите Р.Д., В.Ц.и Зл.К., протоколът за оглед, аутопсия и СМЕ,ДНК експертизи, ВДС чрез СРС използвано при т.нар. беседи, записани разговори между него , подс. К. и свидетелите.

По отношение на подс. Г.К. не са събрани доказателства, които да го правят съпричастен към отвличането и убийството на пострадалия. Същият очевидно има отношение към проблема с имот №90 от 2 дка в ЮПЗ Бургас, но това в никакъв случай не го прави съучастник с последвалите престъпления. Името му се свързва единствено с действията по придобиването на имота и като близък приятел на подс. М., с когото са имали общи интереси, които не са предмет на настоящото дело. Законосъобразно и обосновано БОС е приел, че същия няма отношение към поръчката за отвличане и убийство на постр. С..

По отношение на подс. Н.С., БОС е приел, че е съпричастен към тези престъпления като заедно с подс. Ст.К. е подбудил и подпомогнал подс. Ст.П. и М. Х. да отвлекат и убият постр. С.. В същност и по отношение на този подсъдим няма убедителни доказателства да е извършвал активни действия по подбуждане или подпомагане на тези престъпления. Той е споменат като шофьор и „нещо като бодигард“ на подс. М.. Возил е свид. Я.С. до Бургас на среща с подс. М., возил е подс. М. на среща със свид. Я.С. в Западна пр. зона Варна. Споменат е като приятел и движещ се с подс. Ст.К.. Разпознат е от свид. Д., но също като приятел на подс. К.. Същият не е споменал, че подс.Н.С. е участвал в разговорите при даване на поръчката, напротив заявил е неколкократно, че в тези случаи е разговарял само и единствено с подс. Ст.К.. Пост. Ст.П. го споменава веднъж като присъствал на разговор с М. Х. и митичният Веско, но доколкото това е станало при разпита му като свидетел, това обстоятелство не следва да се цени. Възможно е подс. Н.С. да е присъствал на срещата в Обзор като шофьор на въпросната черна кола, но такъв факт не е установяван безспорно. Възможно е и да е знаел за намеренията на подс. М. и съответно действията на подс. К., но това не го прави съучастник и това са само предположения, които не са установени по безсъмнен начин. Всичко това води до извода за липса на доказателства за участие на подс.Н.С. в престъпната дейност на останалите подсъдими, поради което и същия следва да бъде оправдан, в какъвто смисъл и въззивната инстанция произнесе присъдата си.

Защитата на подсъдимите упреква съда, че е кредитирал събраните на ДП доказателства и в частност обясненията на подсъдимите К. и П., а не тези дадени в с.з., където била и основната фаза на процеса, докато ДП била подготвителна. Вярно е, че съдебната фаза е основната и там се проверяват всички събрани доказателства по делото. Именно при проверката на тези доказателства се установява кои следва да бъдат кредитирани и кои не. При събирането на въпросните доказателства на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на подсъдимите, разпитите им са проведени по съответния ред и няма причина съда да се съмнява в тях. Те от своя страна се подкрепят и от други доказателства и доказателствени средства и на са изолирани и самоцелни. Правилно съдът е преценил, че те са в една съвкупност и взаимно се допълват. От друга страна е изложил съображения защо не кредитира обясненията на тези подсъдими дадени в с.з. и защо ги приема като защитна теза. Вярно е, че обясненията на подсъдимите също са част от доказателствената съвкупност, но при тяхната преценка не трябва да се забравя, че това са обяснения, а не показания и че подсъдимия не е задължен да говори истината.

Защитата на подсъдимите реагира и срещу конструкцията „подбудител на подбудителя“ като се твърди, че такава не може да съществува. Това твърдение е несъстоятелно, тъй като в конкретния случай това е и основната схема – някой, който поръча на някого да стори нещо без след това да се интересува по какъв начин и посредством кого ще се изпълни тази поръка. Той не контактува със следващия във веригата, поради което и не може пряко да му въздейства. Възможно е и подс. М. да не е първи във тази верига, но в делото съществуват само отделни догадки и за интереси и на други лица. Такива зависимости обаче не са установени по съответния ред. Така че редицата би могла да бъде многостепенна. Както посочва в мотивите си и БОС, налице е една усложнена престъпна дейност във връзка с формите на отношение на съучастниците като извършителят е подбуден от повече от две лица при общ умисъл /съподбудителство/ и същевременно подпомогнат от повече лица, улеснили го задружно като без значение е дали тези лица имат контакт поотделно с него и действат със или без връзка помежду си. В случая подбудителят, респ. помагачът, без да има личен контакт с физическия извършител на деянието, може да упражни въздействие върху последния чрез друго, умишлено действащо лице, което от своя страна пряко склонява извършителя на престъплението, респ. подпомага. В този случай извършителя не влиза в непосредствен контакт с основния поръчител. Тази многопосочност не изключва нито подбудителското качество, нито характеристиките на помагач на първоначалния инициатор.

Подсъдимите М., К. и С. са действали при общност на умисъла, с оглед на предварителната организация и подготовка на престъпленията в сравнително спокойна обстановка, ангажирането на множество лица във връзка с осъществяване решението за отвличане и убийство на пострадалия, набавянето на средства. Всичко това указва на предумисъл като форма на вината.

Налице е и квалифициращият елемент „користна цел“ предвид очакванията за настъпване на известни материални облаги след извършване на престъпленията, както и установеното авансово заплащане.

Окръжният съд е отговорил на основните възражения на защитата на подсъдимите, като тези отговори се споделят и от настоящата инстанция.

По жалбите:

1.В жалбата на адв.Т.Ц., защитник на подс. Ст.П. се твърди, че деянията, за които подзащитният му е признат за виновен са несъставомерни от обективна и субективна страна, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, довери до ограничаването на правото му на защита, че не е изяснено авторството на деянието и дори, че не било изяснено чие е намереното на 08.10.09г. тяло. В допълнението към жалбата се твърди, че присъдата страда от липса на мотиви, че изложеното в мотивите представлява само хипотези, които били в противоречия със събраните доказателства, че липсвали отговори на въпросите относно приемането на поръчката, посещавал ли е Бургас с цел оглед на сгради, лица и коли, че е получил пистолет и телефон, както и пари за реализацията, че е действал с М. Х. и ако е действал с него за наличие на ексцес. Представено е и още едно допълнително изложение. В него се прави оплакване, че съдът е възприел дословно фактическата обстановка описана в обв. акт. Излагат се съображения защо следва да се даде вяра на обясненията му в с.з.

Кога и как е приета поръчката се установява от обясненията на подс. К., както и обясненията на самия подс. П., /който както и защитата  не отрича, трябва да бъдат ценени наред с всички останали доказателства/ Некоректно е да се твърди, че следва да се ценят само тези, които обслужват версията на подсъдимия изложена години след деянието. Участието му се установява и от показанията на свид. Н.Д., както и с факта и мотива на последвалото убийство на М. Х.. В потвърждение на достоверността на обясненията на подс. П. на ДП е и посоченото от него обстоятелство, че постр. С. е бил застрелян докато е уринирал. Този факт се потвърждава от находката при огледа от 08.10.09г че намерените части от панталон по трупните останки са със закопчано горно копче и смъкнат в долно отворено положение цип. Друго обстоятелство е начина, по който е бил заровен трупа на убития С.- единият му крак е останал навън и е бил покрит с клони и листа. Този факт също е установен при огледа, където е намерена подбедрена кост извън трапа, нагризана от животни, за която също е установено, че принадлежи на постр. С.. В мотивите на съда не се съдържат хипотези, а са тълкувани събраните доказателства, както по отделно така и в съвкупност, което е и задължението на съда.

Не може да се говори, че не било известно на кого принадлежи намерения при огледа на 08.10.09г. в м-ст „Горска нива“ труп, при наличието на ДНК експертиза със заключение, че трупа принадлежи на лице, което е роден син на М.Г. и Господин Г.. А тъй като няма данни те да са имали трети син, а синът им И. е жив, то единствената възможност е трупът да принадлежи на другият им син С.С. /името му дори е било изписано на етикета на дрехата му/

Що се касае до т.нар.“Ексцес“, такъв не е налице. Съдът е приел, че изстрелът е произведен от М. Х., но подс. П. отлично е знаел, че това ще се случи. Още с приемане на поръчката е предаден и пистолет, още тогава се е говорело, че лицето трябва да изчезне и да не бъде намерено. Договорената сума е била както за отвличането така и за убийството, което е накарало М. Х. да поиска по-висока цена. На въпросната среща в Обзор, М. Х. не е присъствал на разговора, нареждането  „да бъде оправен“ е получил именно подс. П.. От друга страна подс. К. е получил обаждане същата вечер, че „адаша му е бил оправен“

Непреки доказателства за действията на подс. П. се съдържат и в показанията на свидетелите Р.Д., В.Ц.и З.К., които пресъздават разказаното от подс. П..

Не се установяват никакви данни върху подсъдимите, в частност и подс. П., да е упражняван натиск или обясненията им да са били манипулирани. Както вече беше посочено всички разпити са провеждани в присъствие на защитник.

Фактическата обстановка, описана в обв. акт е възприета от съда след оценка на събраните доказателства. Ако от тези доказателства е могло да бъдат направени други изводи, то няма пречка съда да възприеме различна фактическа обстановка, тогава обаче защитата щеше да възрази, че възприетата фактическа обстановка е друга, а не тази посочена в обв. акт и те не са имали възможност да се защитят.

Твърди се, че последващите обяснения на подс. П. се доказвали от хронологията на предприетите спрямо него процесуално-следствени действия. Това няма как да не е така, тъй като тези действия са обективирани в съответните документи и те физически присъстват в делото. Тяхната последователност обаче по никакъв начин не би могла да се свърже със съдържанието на изложението в обясненията. Що се касае до променената мярка за неотклонение на подс. П., то не трябва да се забравя, че тази мярка е взета по друго дело, а не по настоящото. Освен това към този момент той все още не е бил привлечен като обвиняем по настоящото ДП.

Не е налице нарушение на процесуалните правила при разпита на подс. П. след връщането му с ЕЗА от Испания. Поставя се въпроса кое е налагало разпита му да се провежда в София. Няма поставени някакви ограничения относно това в кое населено място трябва да се проведе даден разпит. Подсъдимият е бил предаден от Испанските власти и това е обусловило и местонахождението му в София, както и необходимостта той да бъде разпитан веднага след предаването му. Предаването му е било въз основа на две ЕЗА на ОП Варна и на ОП Бургас, н тях са описани съответните деяния заради които се издирва лицето. В протокола за разпит на обв. П. от 07.04.11г. е отразено, че на същия са разяснени правата му като обвиняем, за което има и съответен подпис от него. На разпита е присъствал защитник, както и наблюдаващия прокурор от БОП. Така, че несъстоятелно е отразеното в допълнението към жалбата оплакване в този смисъл.

Въззивната инстанция счита, че безспорно е установено участието на подс. С.П. в извършването на престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение като за тези си действия е бил мотивиран, улеснен и подпомогнат от подсъдимите Ст.М. и Ст.К..

2.В жалбите, подадени от защитниците на подс. Ст.М. се излагат съображения за необоснованост, нарушение на процесуалния и материалния закон. В допълнението към жалбата се твърди, че не били събрани писмени и веществени доказателства за вината на този подсъдим, че обвинението срещу него се гради на обясненията на подсъдимите К. и П., които от своя страна били манипулирани. Критикуват се показанията на свидетелите – служители на ГД „БОП“, като се твърди, че голяма част от тях не биха могли да бъдат проверени, наличието на непроверими източници като М. Х.. Липсвали данни за местонахождението на подсъдимите по време на срещата в Обзор /разпечатки от моб. телефони/. Твърди се, че представеният мотив за отвличането и убийството е несериозен. Твърди се липса на мотиви, както и че обвинението не е конкретизирано по време, място и начин, че е налице ексцес от страна на М. Х.

Подс. Ст.М. напуска страната след убийството и въпреки проведените мероприятия не е намерен. Привлечен е като обвиняем в негово отсъствие. Не е давал обяснения и очевидно няма как да има веществени доказателства свързващи го с деянието предвид ролята му в него. Писмени доказателства има дотолкова, доколкото го свързват с процесния имот №90 в ЮПЗ Бургас. А дали този мотив е сериозен или не, зависи от психиката на субекта. Убийства са извършвани и поради съвсем незначителни и маловажни причини, дори и за назидание. Що се касае до твърдението, че към момента на убийството купувача на имота вече си е бил взел цената, която е платил за него, т.е. липсва щета, следва да се припомни, че целта на закупуването на имота е била неговата продажба на многократно по-висока цена и тази цена не е била постигната. Т.е. покупката на имота се е оказала безпредметна и цялата организация, както и машинациите относно придобиването на имота не са имали очаквания ефект. Имота все още се е намирал в патримониума на близки до подс. М. фирми, но в крайна сметка не е могъл да го реализира според желанията си /продаден е години по-късно на търг от НАП, за покриване на задължения/. Това от своя страна би могло да бъде сериозен мотив за извършване на престъпление.

Дали срещата в Обзор има място в цялостната картина на престъплението или не, е въпрос на субективно разсъждение. Съдът, в мотивите си е казал, че срещата е била с „две неизвестни лица“. Очевидно тези лица са били неизвестни за подс. П. и за М. Х., които никога не са виждали нито подс.Ст.М., нито подс. Г.К.. Няма как съда да посочи някого конкретно, при положение, че няма никакви обективни данни, няма кой да разпознае тези лица. Вероятно единият е бил подс. М., изхождайки от предходните му установени действия по възлагане на поръчката и интереса към постр. Ст.С.. За да се даде разпореждане „да се оправи“ отвлечения е необходимо да има сериозна причина от човек, заинтересован от това. Тук могат да се правят безброй предположения за насоката на евентуалния разговор между поръчител и жертва. Не е вярно обаче посоченото в допълнението към жалбата, че е могло към този момент да се водят преговори за имота. Към този момент имота вече формално е бил прехвърлен на друга фирма и без значение е било дали постр. С. е бил съгласен или не да заплати исканата висока цена за него.

Действията на М. Х. са проверени и чрез показанията на свид. Д.Д., Ф.Ф., Нед. Д. и Н.Хюсеин, освен обясненията на подсъдимите К. и П.. Мотивът за убийството му е установен с влязла в сила присъда.

По отношение липсата на данни за местоположението на подсъдимите по време на срещата в Обзор следва да се има предвид, че се е комуникирало по телефони с неизползвани до този момент номера, които няма как да бъдат засечени. Освен това прави впечатление, че винаги в такива моменти /срещи, разговори/обичайно ползвани телефони или се оставят, или се изключват като се вади и батерията. При така създадената организация/многостепенност/ е логично да се вземат предохранителни мерки /на широката общественост са известни разкрити престъпления именно по местоположението на тел. абонати/. За това не е странен факта на тяхната липса. Това не означава непременно, че те не са обслужвали версията на разследващите, както се твърди от защитата.

Що се касае до обясненията на подсъдимите К. и П. вече беше взето отношение. Същото се отнася и до показанията на АС 3.

Що се касае до разпита на свид. Ф.Ф. от 07.07.09г., за който защитата на подсъдимите твърди, че е извършен в противоречие с процесуалните правила, от ДП е видно, че към този момент не е имало привлечени обвиняеми по делото, на които да се съобщава, че могат да присъстват на разпита. Подс. Н.С. и С.К. са били задържани за 72ч. на 08.07.09.г. но и към този момент не са били привлечени все още като обвиняеми.

Твърди се, че показанията на АС 1 и 2 нямали отношение към подс. Ст.М. в частност. Техните показания са по отношение част  от веригата, по която се е стигнало и до участието на подс. М.. Тези свидетели установяват наличието на такава поръчка и от кого са я получили. По-нататъшната връзка се установява от последващите във веригата. Свид. Ф. от своя страна няма как да свидетелства за участие на подс. М. лично, тъй като не го познава. Знае, че подс. К. има „шефове“ и че поръчката идва от тях.

По отношение наличието на „ексцес“ беше взето отношение по-горе. Освен всичко казано в това отношение, нелогично и дори немислимо е един наемник да извърши нещо в повече от това, което му е поръчано и за което му се плаща. Няма никакви данни, че пострадалия по някакъв начин да е предизвикал някакви непредвидени действия от страна на похитителите си, че някой от тях, на своя отговорност да го простреля. Твърдението на защитата, че убийството било извършено „по случайно време и на случайно място“, което също навеждало на съмнение на ексцес е несъстоятелно. Изпълнителите са получили съответното нареждане какво да сторят с отвлеченото лице – кога и как ще го сторят зависи изцяло от тях. За поръчителите е важен резултата, а не как ще се стигне до него.

Не може да се твърди, че липсва предумисъл при цялата тази проведена организация – най-напред поръчката се възлага на едни хора, след техния отказ – на други, подготвят се оръжие, телефони, следене на жертвата, плащане на суми.

Не е вярно твърдението, че съда не е анализирал събраните пред него доказателства. Напротив, съпоставил ги е с тези събрани на ДП и е направил своите изводи като е посочил защо кредитира едни и не кредитира други. Това, че възраженията на защитата са многобройни не ги прави основателни. Окръжният съд се е постарал да отговори на съществените такива.

Въз основа на всички събрани доказателства по делото може да се направи обоснован извод, че подс. Ст.М. умишлено е склонил подс. Ст.К. да организира и осъществи отвличането и убийството на С.С., като същевременно улеснил извършването на престъпленията чрез разяснения за личността на убития, местоработата и местоживеенето му, използвания от него автомобил, маршрута по който обичайно се е движил, както и посредством набавянето на сумата от 30 хил. евро, предназначена за възнаграждение на преките извършители.

3.Защитата на подс. Ст.К. излага съображения за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че избирателно са кредитирани показанията на определени свидетели и определени доказателства, а са игнорирани други. Повтарят се възраженията относно липсата на мотиви, възприемането на същата фактическа обстановка като в обв. акт, кредитирането на доказателства събрани на ДП, липсата на описание на времето, мястото и начина на извършване на деянията.

На всички тези възражения вече беше отговорено по-горе.

Що се отнася до това дали подсъдимите и в частност подс. Ст.К. са имали някакво отношение към подобни деяния следва да се имат предвид разсекретените ВДС чрез СРС звукозапис на разговори в помещение от където става ясно, че подс. К. разговаряйки с двама мъже, отразени като мъж1 и мъж2 се уговарят за следенето и евентуалното отвличане на лице наричано „тополския“/СРС по отношение Ст.К. протокол рег.№RB202007-001-05/0305-22-156; разсекретени материали прил.16 разговор 14 стр.129-130/. Какви са били отношенията между подс. М./наричан Мишока/ и подс.Ст.К. след деянието става ясно от звукозаписа на разговор между подс. К. и мъж2/разсекретени материали прил.16 разговор №9/.

В този смисъл е безспорно установено, че подс. К. е действал като подбудител и помагач при извършването на процесните престъпления. С действия умишлено е подбудил подс. Ст.Петрови М. Х. да осъществят отвличането и убийството на постр. Ст.С. като същевременно е улеснил извършването на престъпленията чрез разяснения за личността на убития, местоработата и местоживеенето му, използвания от него автомобил и посредством обещанието за възнаграждение от 30 хил. евро, като им е предплатил по 2000 евро. на всеки един от тях.

4.По отношение жалбата на подс. Н.С., същата се явява основателна. Както беше посочено, не са събрани убедителни доказателства за неговото участие както в отвличането така и в убийството на постр. Ст.С.. Може да се предполага, че същия е бил наясно с действията на подс. Ст.К., а и на подс. Ст.М., но нито един от свидетелите не говори за конкретна негова намеса, възлагане на задачи, снабдяване с оръжие, телефони и пр. Активната роля навсякъде е била от стана на подс. Ст.К.. За отношенията между двамата  - Ст.К. и Н.С. може да се съди от записаните разговори чрез СРС, но тези разговори не са достатъчни да се приеме, че подс. Н.С. е действал като подбудител и помагач по отношение извършените престъпления, предмет на делото. Единствено подс. Ст.П. говори за присъствието на подс. Н.С. при един от разговорите, но това е отразено в разпита му като АС3 и не следва да се цени. Свидетелите Д.Д. и Ф.Ф. разпознават подс. Н.С., но не го свързват с възложената им поръчка. Поради липсата на убедителни доказателства за участие в престъпната дейност, подс. Н.С. следва да бъде оправдан по възведените му обвинения.

5.По протеста и жалбата на частните обвинители:

Същите са по отношение оправдателните диспозитиви на атакуваната присъда.

Както вече беше посочено спрямо подс. Г.К. също не са налице убедителни доказателства за връзката му с повдигнатите обвинения. Очевидно двамата с подс. Ст.М. са имали общ бизнес, били са близки приятели. Участвали са агресивно на пазара на имоти, дори и не дотам чисто. Използвали са възможностите и познанствата си, както и служебното си положение за придобиване на имоти на ниска цена, с цел реализацията им с голяма печалба. Установени са действията на подс. К. по отношение процесния имот №90 ЮПЗ Бургас, но всичко това не е достатъчно той да бъде признат за виновен за подбудителство и помагачество към отвличането и убийството на постр. С.С..

Отразеното в допълнението към протеста, относно съпричастността на подс. К. към придобиването и прехвърлянето на процесния имот е вярно, но това не го прави съучастник във визираните престъпления. Близостта му с подс. Ст.М., Ст.К. и Н.С. също не го прави съучастник. Посочените в допълнението към протеста ВДС, изготвени чрез СРС относно „шефовете“ на подс. Ст.К. , които били от София и на които ходел да се отчита също с нищо не ангажират отговорността на подс.К.. Както вече се посочи възможно е той да е бил наясно с действията на подс. Ст.М., но такова знание също не го прави съучастник. Не са установени никакви конкретни негови действия изразяващи се в подбудителство или помагачество към тези престъпления.

Що се касае до обвинението по чл.142 ал.3 НК правилно съдът е оправдал подсъдимите по това обвинение. В протеста като тежка последица е посочена смъртта на постр. Ст.С., но подсъдимите са осъдени за деяние по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр.чл.115 за причинена смърт на постр.Ст.С., поради което и тя не може да се цени като тежка последица. От друга страна както е посочил и БОС от отвличането до убийството е изтекъл сравнително кратък период от време и няма данни на пострадалия да са били причинявани други вредни последици. Правилно е приложен и по-благоприятният закон за деянието по чл.142 ал.2 НК.

По отношение вещи, които са били пропуснати при произнасянето относно веществените доказателства, няма пречки това да стори първоинстанционния съд по реда на чл.306 НПК.

Същото се отнася и за жалбата на частните обвинители и гр.ищци

По отношение исканията за увеличение на наложените наказания на осъдените подсъдими въззивната инстанция също счита, че те са неоснователни. В този смисъл правилно съдът е отчел като смекчаващо обстоятелство продължителният период на разглеждане на делото – десет години до настоящия момент. Съдът е отчел и отегчаващите обстоятелства, включително и широкия негативен отзвук в обществото.

По отношение деянието по чл.142 ал.2 т.1,2 и 7 НК съдът е наложил към максимума на предвиденото наказание /ред.1995г. от три до десет години лишаване от свобода/ по осем години лишаване от свобода за подсъдимите П. и М. и седем години лишаване от свобода за подс. К.. За деянието по чл.116 ал.1 т.7 и9 вр.чл.115 НК съдът е определил на подсъдимите П. и М. по двадесет години лишаване от свобода, а на подс. К. – осемнадесет години лишаване от свобода.

Искането в протеста е за увеличение на наказанията наложени за деянието по чл.142 ал.2 НК на подс. П., подс. М. и подс. К.– по десет години лишаване от свобода, както и за деянието по чл.116 НК – по отношение на подс. К. – двадесет години лишаване от свобода. Искане за налагане на друг вид наказание – доживотен затвор без замяна има направено от частните обвинители и гр. ищци.

Въззивната инстанция счита, че така определени от БОС наказанията са съобразени с разпоредбите на чл.54 и 36 НК. Отчетени са всички смекчаващи отговорността обстоятелства, което предполага определяне на наказанието под максимално предвидения размер. Така определени наказанията са съобразени както с конкретната вина на всеки един от подсъдимите, така и с обществената им опасност и обществената опасност на извършените от тях деяния.

По отношение присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди, същите са определени по справедливост и няма искания за тяхното увеличение. Искането на частните обвинители и гр. ищци е само по отношение осъждането на подс. К. с гражданско-правните последици от това.

Водим от горното и на основание чл.336 ал.1 т.3; чл.337 ал.1 т.2 и вр.чл.338 НПК въззивният съд отмени присъдата на Бургаския окръжен съд от 17.07.2017г. постановена по нохд №189/2015 по описа на същия съд в наказателно-осъдителната част по отношение на подсъдимия Н.А.С. и постанови нова, с която го призна за невиновен да е извършил престъпления по  чл.142 ал.2 т.1,2 и 7 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 и 4 НК и по чл.116 ал.1 т.7 и 9 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.3 и 4 НК, както и в гражданско-осъдителната част, измени същата в частта относно съучастническа дейност на подс. Н.С. с подсъдимите Ст.М., Ст. К. и Ст.П.  и потвърди присъдата в останалата й част.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                    

 

 

                                                                      2.