ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1400
гр.Плевен, 18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, шести състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Снежина
Иванова
като разгледа докладваното
от съдията административно дело №857 по описа на Административен съд – Плевен за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
188 ЗДДС
във вр. чл.
60, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Боев -Митко Боев“, седалище и адрес на управление , ЕИК
*********, гр. Кнежа, ул. „Т. Каблешков“ № 12 чрез представляващия М. Б. срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10484/12.07.2019
година от началник сектор „Мобилни групи“ в отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ В.
Търново. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка:
запечатване на обект- семеен хотел“Вилидж парк Кнежа“ , находящ се в гр. Кнежа,
ул. „Димитър Бутански“ № 32, експлоатиран от ЕТ и забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни, на осн. чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС
в частта , с която на осн. чл.
188 от ЗДДС
във вр. с чл.
60 от АПК,
е допуснато предварително изпълнение.
В жалбата се твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е
назаконосъобразно, тъй като изложеното в мотивите относно предотвратяване и
преустановяване на админстративни нарушения нее сред мотивите по чл. 60 , ал. 1
от АПК, обосноваващи прилагането. Счита, че че именно с наглането на тази мярка
ще се нанесат вреди на фискалния
интерес, тъй като няма да бъде осъществявана търговска дейност,
реализирани приходи, за които се дължат данъци. Посочва, че не са доказани
конкретни факти и обстоятелства, които да обуславят опасност от осуетяване
изпълнението на акта. Намира, че не са изложени мотиви и моли за отмяна на
заповедта в частта , в която е допуснато предварителното й изпълнение. Моли за
заплащане на разноски.
Ответникът в съпроводителното писмо, с което изпраща
жалбата и преписката до съда, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и
доводите и възраженията на страните, и
като извърши проверка на оспореното разпореждане, намира за установено следното
от фактическа страна:
От приложения по делото Протокол за
извършена проверка на л. 10 делото се
установява, че на 08.07.2019 година в гр. Кнежа от контролни органи е направено
плащане в 13.03. часа на услуга „нощувка“ от
В. Д., осъщствяващ проверката на стойност 44,50 лева, като за
заплатената сума не е издаден фискален бон от Ц. Г. – рецепционист. Установено е, че разчетане
касова наличност от ФУ е 504,20 лева , а фактическата наличност е 1528,10 лева
или разлика от 1023, 90 лева и тази сума не е служебно въвведена. Установено е
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДС неиздаване на ФКБ и нарушение на чл. 25, ал.
3 от ЗДДС – ФКБ не се издава при приемане на плащането, видно от регистър за
туристи на 07.07.2019 година има платени от 11 клиента общо сума от 504,20
лева, които са въведени във ФУ на 08.07.2019 година.
Представени са два броя актове за
установяване на админстративно нарушение № F499422
от 15.07.2019 година и № F499428 от 15.07.2019
година за установените нарушения при проверката.
Приложена е заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на
изпълнителен директор на НАП, с която се определя компетентност на началник на
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
Приложена е заповед № ЗЦУ-881/27.06.2018
г. на главен секретар на НАП, с което се
нарежда при отсъствие на Ж. И. А. началник на отдел „Оперативни дейности“
В.Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
длъжността да се изпълнява от Р. С. Л. – началник на сектор „Мобилни групи“ В.
Търново в отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „ ФК“ при ЦУ на НАП.
Издадена
е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10484/12.07.2019
година от началник сектор „Мобилни групи“ в отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, изпълняващ
длъжността началник отдел „Оперативни
дейности“ В. Търново, с която е наложена принудителна административна мярка:
запечатване на обект- семеен хотел “Вилидж парк Кнежа“ , находящ се в гр. Кнежа,
ул. „Димитър Бутански“ № 32, експлоатиран от ЕТ и забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни и на осн.
чл.
188 от ЗДДС
във вр. с чл.
60 от АПК
е допуснато предварително изпълнение. Изложени са следните мотиви: От събраните данни от извършената проверка еднозначно се
налага извод , че с извършването на нарушението, преценено от законодателя като
значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на ПАМ,
се е стигнало до отклонение от изискуемото законосъобразно поведение, свързано
с реда и начина за издаване на фискална касова бележка при
всяка извършена проджаба. Посочено е, че с извършеното нарушение се засяга
утвърдения ред за данъчна дисциплина,
който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти неотчитането на извършените прадажби води до невярно деклариране на
реализираните приходи и невярно определяне на публичните задължения, което от
своя страна води до негативни последици за фиска, с което се засяга важен
държавен интерес и до нарушение на основното конституционно задължение на
лицата да плащат данъци и такси,
установени със закон. А стриктното планиране и изпълнение на приходната част от
бюджета е от съществено значение за изпълнение на социалните функции на
държавата. С неизпълнението на задължението за издаване на фискална касова
бележка се накърнява реда и правната
сигурност на данъчното документиране и дейността на органите по приходите и се
създават усложнения в отношенията между данъчните субекти от една страна и
между тях и данъчните органи от друга. Неотчитането на продажбите чрез фискално
устройство нарушава конституционният принцип за еднакви правни условия за
стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополизма, нелоялната
конкуренция и защита на потребителя. Органът е изложил конкретни мотиви и
относно определената продължителност на принудителната административна мярка.
Не са представени данни за издадено НП
към 18.07.2019 година
При тези данни съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.
188 от ЗДДС
сочи, че принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС
подлежи на предварително изпълнение при условията на Административно-процесуалния
кодекс.
Съгласно чл.
60, ал. 4 от АПК,
разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение,
може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от
съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Заповедта
за налагане на ПАМ е била съобщена на търговеца на 15.07.2019 година жалбата е подаден в 3-дневен срок по чл.
60, ал. 4 от АПК.
Жалбоподателят
е адресат на оспорената заповед и разпореждането за предварително изпълнение на
принудителната административна мярка, правата му са пряко и непосредствено
засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване на
последния акт искането за отмяна на
разпореждането е допустимо.
По съществото искането е основателно.
Разпореждането е издадено от компетентен
орган, съгласно разпоредбата на чл.
186, ал.3 от ЗДДС
и представената от ответника заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП и заповед
№ ЗЦУ-881/27.06.2018 г. на главен
секретар на НАП, в предвидената от закона писмена форма , но не са изложени
фактически основания за издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл.
188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл.
186, ал.1 от ЗДДС
– запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран, текстът на
закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на административните актове, уредени в чл.
60, ал.1 от АПК.
В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал
акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
По делото липсват
доказателства за заплаха на живота и здравето на гражданите или на особено
важни държавни или обществени интереси, ако не се запечата търговския обект,
преди влизането на заповедта за налагане на ПАМ в сила. Макар и обширни,
изложените в заповедта мотиви относно нуждата от допускане на предварително
изпълнение на заповедта са бланкетни и почиват на предположения, а не на реално
установени факти, подкрепени с представени по делото доказателства.
Съдът не споделя
становището на административния орган, че без предварително изпълнение ще бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на ПАМ, както и че могат да
настъпят трудно поправими вреди.
Описаните в
разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН,
които са различни от необходимостта да се промени незабавно с издаване и
връчване на акта досегашното фактическо положение. Посоченият от ответника
интерес на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения обект, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на
предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена, поради което съдът
приема, че тези мотиви не обосновават приложение на чл. 60, ал. 1 АПК.
Действително,
интересът на държавния бюджет от законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез издаване на фискални касови бонове, респективно правилното
определяне на реализираните от задълженото лице приходи и на размера на
публичните му задължения, могат да се квалифицират като особено важни държавни
или обществени интереси по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. Но налагането на всяка една утежняваща мярка, каквато е наложената
ПАМ ведно с постановеното й предварително изпълнение, следва да бъде съразмерно
и пропорционално спрямо конкретния адресат на акта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със спецификите на конкретния случай. Именно това налага
изискването разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК да съдържа мотиви в подкрепа на защитимите в същата норма интереси,
относими към всеки конкретен случай.
В настоящия случай при преценка на баланса
между охранения значим държавен и обществен интерес и засегнатия частен интерес
изложените мотиви не обосновават налагането на мярката по чл. 60, ал. 1 АПК, респ. същата се явява несъразмерна по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК.
Не се посочва от органа , кои са и фактите,
мотивирали го да изложи съображения за наличие на условия за допускане на
предварително изпълнение на заповедта, като наличие на опасност изпълнението на
акта да бъда осуетено или сериозно затруднено, както и възможността от закъснението
на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Предвид горепосоченото съдът намира, че
административният орган не е посочил конкретни обстоятелства, подкрепени с
надлежни факти и доказателства, обосноваващи възприетите като налични от него
основания по чл. 60, ал. 1 от АПК за постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт.
Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на
предварителното изпълнение, по същество представлява от една страна липса на мотиви,
което непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, а и
препятства проверката относно наличието на задължителните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано като липса
на материалноправни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на
ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на разпореждането.
С оглед изхода на делото и искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. ал. 1 от АПК съдът намира, че НАП , гр. София
следва да заплати на ЕТ „Боев -Митко Боев“, седалище и адрес на управление , ЕИК
*********, гр. Кнежа, ул. „Т. Каблешков“ № 12 разноски в размер на 50 лева –
държавна такса за образуване на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 60, ал. 5
и 6 от АПК, Административен
съд Плевен, шести състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 10484/12.07.2019 година от
началник сектор „Мобилни групи“ в отдел "Оперативни дейности" Велико
Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ В.
Търново.
Осъжда НАП , гр. София да заплати на ЕТ „Боев
-Митко Боев“, седалище и адрес на
управление , ЕИК *********, гр. Кнежа, ул. „Т. Каблешков“ № 12 разноски в
размер на 50 лева
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването
му.
Преписи от определението да се връчат на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/